Определение по дело №787/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 261673
Дата: 12 май 2021 г. (в сила от 12 май 2021 г.)
Съдия: Ралица Велимирова Манолова
Дело: 20211100600787
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 26 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

                                       О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                              гр.София, 12.05.2021г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, VІ-ти въззивен състав в закрито съдебно заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАНОЛОВА

                                    ЧЛЕНОВЕ: ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА 

                                                                        ИРИНА СТОЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия МАНОЛОВА ВНЧД № 787/2021г. по описа на СГС прие следното:

 

         Производството е по реда на глава ХXІ от НПК.

         С разпореждане, постановено на 10.10.2020г. по НЧХД № 2043/2018г., СРС, НК, 14 състав, е върнал жалбата на А.Т., подадена чрез адв. П.А., срещу определение от 31.10.2018г. по НОХД № 2043/2018г. по описа на СРС, с което е прекратено наказателното производство на основание чл.250, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.5, т.2, вр. чл.81 от НПК, като е приел, че същата е просрочена.

         Срещу така постановеното разпореждане е постъпила жалба от А.Т., подадена чрез адв. П.А., в която се твърди, че с върнатата жалба се атакува определението, постановено на 11.11.2019г. по реда на чл.306, ал.1, т.4, пр.2 от НПК.

         Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

          Производст        вото по НЧХД № 2043/2018г. по описа на СРС е било образувано по подадена частна жалба от А.Т. срещу С.А.. В открито съдебно заседание, проведено на 31.10.2018г. , на основание чл.250, ал.1, т.1, вр . чл.24, ал.5, т.2, вр.81 от НПК съдът е прекратил наказателното производство.

          С определение от 11.11.2019г. СРС е осъдил частния тъжител да заплати на С.А. направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

         Съобщението за постановеното определение /постановено по реда чл.306, ал.1, т.4, пр.2 от НПК/ е получено от повереника на частния тъжител адв.П.А. на 25.11.2019г. и в срока на обжалването му - до 02.12.2019г. не е постъпила жалба срещу него.

          На 02.12.2019г. е постъпила жалба, но срещу определението за прекратяване на наказателното производство, постановено на 31.10.2018г. и е било образувано ВНЧД № 2591/2020г. С определение от 24.07.2020г. СГС е прекратил съдебното производство и е върнал делото на СРС, тъй като е констатирал, че подадената жалба е просрочена. Със същото е дал указания на СРС за изпълнение на процедурата по чл.323, ал.1 от НПК.

          В изпълнение на дадените от СГС указания, съдията-докладчик по НЧХД № 2043/2018г. по описа на СРС, на 10.10.2020г. е върнал жалбата на частния тъжител, като просрочена.

          В срока на обжалване е постъпила жалба от А.Т., чрез адв. П.А., в която твърди, че атакува определение на СРС от 10.10.2020г., като уточнява, че жалбата, която се връща с него, е подадена срещу определението, с което тъжителят е осъден да заплати разноски на С.А..

          Видно от подадената жалба, въз основа на която е образувано настоящето производство пред СГС, същата е подадена срещу разпореждането на СРС от 10.10.2020г. С това разпореждане обаче, съдът не е върнал жалба срещу определението, с което тъжителят е осъден да заплати разноски /такава не е подавана не само в срока на обжалване, но и изобщо/, а е върнал жалбата на частния тъжител срещу определението за прекратяване на наказателното производство, постановено на 31.10.2018г., поради което въззивният съд следва да се произнесе по законосъобразността на атакуваното разпореждане на СРС за връщане на жалбата срещу определението на СРС за прекратяване на наказателното производство.   

          Както беше посочено по-горе, определението, с което е прекратено наказателното производство, е постановено на 31.10.2018г. в открито съдебно заседание, за което частният тъжител е бил редовно призован. Жалбата срещу него е подадена след около една година, а именно на 02.12.2019г., т.е. много след изтичане срока на обжалване, поради което правилно и законосъобразно, и в съответствие с разпоредбата на чл.323, ал., т.2 от НПК, съдията-докладчик е върнал жалбата, като просрочена.

        Предвид изложеното, въззивният съд намира за неоснователна жалбата срещу разпореждането на СРС от 10.10.2020г., с което е върната, подадена на 02.12.2019г. жалба на частния тъжител срещу определението на СРС от 31.10.2018г., с което е прекратено наказателното производство по НЧХД № 2043/2018г. по описа на СРС.  

 

         Така мотивиран, Софийският градски съд

 

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата срещу разпореждане на СРС, НК, 14 състав, постановено на 10.10.2020г. по НЧХД № 2043/2018г., с което е върната жалбата на А.А.Т. срещу определение от 31.10.2018г., постановено по НЧХД № 2043/2018г. по описа на СРС, с което е прекратено наказателното производство.   

 

 

         Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                               

                                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                  

                                                                                    2.