№ 481
гр. П., 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. А. Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20211720103128 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба „Фронтекс интернешънъл" ЕАД
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен"
№ 15, ет. 6 срещу М. ИВ. М., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. П., ж.к. *******
за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумите в размер на – 500,00 лева - представляващи главница по договор за
потребителски кредит, озаглавен „Рамков договор № 1408050873233190/19.08.2014 г.
за издаване и ползване на международна кредитна карта“, сключен между ответника
като кредитополучател и „Райфайзенбанк България“ ЕАД, (Договора) ведно със
законна лихва за забава върху от датата на входиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното изплащане на
задължението; 42,74 лева, представляваща сбор от обезщетение за забава (22,19 лева в
периода от 04.10.2019 г. до 13.03.2020 г. и 20,55 лева в периода от 14.07.2020 г. до
11.12.2020 г.), за които суми била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в
рамките на ч.гр.д. № 6680/2020 г. по описа на Районен съд П..
Твърди, че съгласно Договора Банката е изпълнила задължението си да
предостави одобрения лимит и да издаде и предаде на ответника кредитна карта.
Твърди същи, че сумата от одобрения кредитен лимит е усвоена от ответника, в
резултат на което за същия е възникнало задължението да ги възстанови, ведно с
начислената за срока на ползването им договорна възнаградителна лихва. Пояснява, че
съгласно чл. 112 от Договора кредитополучателят има право по всяко време да погаси
използвания кредитен лимит, но в случай, че той не се възползва от тази възможност,
то погасяването следва да стане чрез заплащане на месечна база на минимални
погасителни вноски (МПВ), формирана като процент от общата дължима сума
(усвоения кредитен лимит с добавени такси, лихви и комисионни) плюс по-голямата от
двете суми - неплатените МПВ за минал период или надвишаването на кредитния
лимит. Размерът на месечната погасителна вноска е конкретно посочен в месечно
извлечение, което се изпраща от Банката на кредитополучателя по избран от същя
1
начин (на хартия или по електронен път), като в Договора е изрично посочено, че
неполучаването на извлечението не освобождава кредитополучателя от задължението
му да заплати МПВ. Падежът на МПВ настъпва на първия ден от месеца, следващ
месеца, в който изтича отчетния период. Твърди също, че ответникът не е изпълнявал
изцяло и в срок задължението си за заплащане на минималната месечна погасителна
вноска, като падежът на първата изцяло/частично непогасена минимална месечна
вноска е настъпил на 04.05.2015 г.
Твърди, че съгласно чл. 146 от Договора крайният срок на договора е настъпил
на 19.08.2017 г. – три години след сключването му.
Обосновава активната ми процесуална и материална легитимация като цесионер
по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 07.12.2016г. и
конкретен договор за цесия от 2.10.2019 г. и Приложение 1А към Конкретен договор за
цесия от 2.10.2019 г.
Твърди, че на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД е упълномощен от цедента да уведоми
ответникът за извършената цесия, че е изпратил съобщение в този смисъл, но същото
не е връчено лично, а пратката е върната в цялост, оформена като „непотърсена".
Прави изявление за съобщаване на цесията с връчване на исковата молба.
С оглед твърдението, че ответникът е изпаднал в забава на 04.05.2015 г.
претендира и присъждане на обезщетение за забава в посочения вече размер и период.
С оглед моли съда да признае за установено, че в негова полза, срещу ответника
съществуват притезания в размер на 500,00 лева - главница по Договора, ведно със
законна лихва за забава върху от датата на входиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение до окончателното изплащане на
задължението; 42,74 лева, представляваща сбор от обезщетение за забава (22,19 лева в
периода от 04.10.2019 г. до 13.03.2020 г. и 20,55 лева в периода от 14.07.2020 г. до
11.12.2020 г.), за които суми била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в
рамките на ч.гр.д. № 6680/2020 г. по описа на Районен съд П..
Претендира разноски.
Ответникът, чрез особения си представител депозира отговор в срок. В
защитната си теза оспорва: надлежното съобщаване на цесията преди съдебното
производство, както и след инициирането му, тъй като ищецът не разполага с
твърдяната представителна власт. Позовава се на съдебна практика. Намира договора
за цесия не поражда действие и защото вземанията на цесионера не са надлежно
индивидуализирани в приложените към исковата молба писмени доказателства.
Намира предявените искове за недоказани.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове като
неоснователни.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът не се представлява като
депозира писмено становище.
Ответникът не се представлява и не изразява становище.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно, кумулативно съединени установителни
искове, разглеждани по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ,
вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предметът на доказване в настоящото производство (така, както е очертан от
ищеца по правилото на чл. 6 ГПК) е сведен до установяване, че ответникът дължи на
2
ищцовото дружество посочените в исковата молба суми. Възникването на процесното
вземания е обусловено от установяване от ищеца, при условията на пълно и главно
доказване, наличието валидно облигационно правоотношение между дружеството-
заемодател и ответника, предаването на заемната сума на заемополучателя по начина,
предвиден в договора, уговорения падеж на погасителните вноски и изтичането на
срока на договора; изпадане на ответника в забава; размера на вземанията; че е станал
титуляр на сочените вземания на твърдяното основание – договор за цесия, сключен с
дружество кредитор и уведомяването на длъжника за настъпилата промяна в
кредиторите.
В тежест на ответната страна е да установи погасяване на вземанията и други
правоизключващите си възражения, в случай, че ищецът установи разпределената му
доказателствена тежест.
Исковото производство се развива, след като за процесните суми е било
образувано заповедно производство и заповедта за изпълнение е връчена по чл. 47
ГПК от ответника, поради което за ищеца е налице правен интерес от търсената
съдебна защита.
Настоящото производство е предназначено да стабилизира ефекта на издадената
заповед за изпълнение за вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК и
същата да влезе в сила. Съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът се смята предявен от датата,
на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ето защо,
предмет на това исково производство може да бъде само вземането, предявено със
заявление в заповедното производство. Процесното вземане следва да съвпада с
вземането в заповедното производство по юридически факт, от който е възникнало, по
страни, вид, падеж и размер. В противен случай искът ще бъде недопустим. В
настоящия случай се установи, че вземанията, предмет на иска и вземането, за което е
издадена заповед за изпълнение в рамките на заповедното производство частично
съвпадат, поради което предявените искове са процесуално допустими.
Както бе посочено, ищецът обосновава активната си материална и процесуална
легитимация с договор за цесия. Съгласно чл. 99, ал. 1 и 2 ЗЗД кредиторът може да
прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането
не допускат това. Прехвърленото вземане преминава върху новия кредитор с
привилегиите, обезпеченията и другите му принадлежности, включително с изтеклите
лихви, ако не е уговорено противното.
За да породи правни последици, договорът за цесия следва да има за предмет
съществуващо вземане (права) с титуляр (кредитор) цедента спрямо конкретно трето за
цесията лице – длъжник на цедента. По силата на този договор настъпва промяна в
субектите на облигационното правоотношение - кредитор става цесионерът, а след
като бъде надлежно уведомен длъжникът дължи изпълнение на цесионера.
По делото е представен рамков договор за цесия от 07.12.2016 г., сключен межди
цедента „Райфайзенбанк“ ЕАД и цесионера „Фронтекс интернешънъл" ЕАД. Този
договор по своя характер определя съдържанието на един бъдещ договор и улеснява
бъдещото сключване на основния договор, но сам по себе си не е източник на права и
задължения. Съгласно параграф 2 от този договор, вземанията се прехвърлят по силата
на Конкретен договор. Такъв е сключен на 02.10.2019 г., като към него е представено
Приложение 1А, което е неразделна част. Приложение 1А от същата дата съдържа
множество заличени записвания и едно незаличено. От него се установява, че ищецът е
придобил вземане по договор за кредит с длъжник ответника.
По правилото на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД за да произведе цесията действие
спрямо длъжника предишният кредитор трябва да съобщи на длъжника за
прехвърлянето на вземането. Няма пречка цедентът да упълномощи цесионера да
3
извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник, каквато е и настоящата
хипотеза. В този случай представителната власт възниква по волята на
представлявания – цедента, като обемът й се определя според това, което
упълномощителят е изявил съобразно чл. 39 ЗЗД, за което има данни в параграф 4.4 от
рамков договор за цесия от 07.12.2016 г. В тази насока Решение № 114 от 07.09.2016г.
по т.д. № 362/2015 на второ т.о. ВКС.
След като се прие, че цесията може да бъде съобщена на длъжника от цесионера
като пълномощник на цедента и от доказаните конкретни фактически действия за
съобщаването, настоящият състав намира същите за достатъчни в изпълнение на
разпоредбата на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. До ответникът е изпратено уведомление за цесията,
което е върнато като „непотърсено“. Такова изявление е направено и с връчването на
препис от исковата молба, към която е са приложени конкретните изявления в тази
насока на цедента, и това на цесионера в качеството му на упълномощени лице
съгласно приложеното по делото пълномощно, поради което съдът приема
конкретните възражения на процесуалния представител на ответника относно
ненадлежното съобщаване на цесията за неоснователни.
При този извод, следва да се разгледа исковата претенция по основание и размер
предвид конкретните твърдения на ищеца и направени от ответника възражения.
По делото е приет като писмено доказателство Рамков договор №
1408050873233190/19.08.2014 г. за издаване и ползване на международна кредитна
карта, от които се установява, че е сключен между ищеца и Райфайзенбанк България“
ЕАД, като формалната доказателствена сила на положения от ответника подпис не е
оспорена, поради което на основание чл. 180 ГПК обвързва съда. Налице
законоустановените изисквания по чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски
кредит да е сключен в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид,
формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за всяка от
страните по договора.
Съгласно чл. 78, б. „а“ от Договора картата се активира служебно от Банката при
първоначалното предаване. По делото е представено като писмено доказателство –
Регистър на банкова карта 189, съгласно което писмено доказателство ответникът е
получил картата на 19.08.2014 г.
Относно усвояването на кредита, размера на задължението и изпадане на
ответника в забава е допусната и приета по въпроси на ищеца и ССЕ, неоспорена от
страните, която съдът кредитира като надлежно изготвена от лице със специални
знания в съответната област. От нея се установява, че ответникът е усвоил изцяло
главницата по Договора. Извършвал е частични плащания, с които са погасявани
задължения, като сумата по погасената главницата отново е усвоявана. Установено е
задължението на ответника, което е в размер на 500,00 лева главница и 42,64 лева
лихва за забава от 04.10.2019 г. до 11.12.2020 г., като такава не е начислявана в периода
от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. При забава в плащането на главницата, ответникът е
изпаднал в забава без да е необходима покана, тъй като се касае за срочно задължения
С оглед на изложеното съдът приема, че претенцията за главница е изцяло
основателна, а тази за лихва за забава до размера, определен от вещото лице по ССЕ,
като до пълния предявен размер от 42,74 лева следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
По разноските:
При този изход от спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски, съобразно уважената част от исковите претенции. Същият е доказал
4
разноски в общ размер на 400,00 лв. и е претендирал юрисконсултско възнаграждение
в размер на 150,00 лева, поради което следва да му бъдат присъдени 550,00 лева.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе и за
дължимостта на разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив.
Предвид изхода от спора и доказаните в заповедното производство разноски, на ищеца
следва да му бъдат присъдени 75,00 лева.
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл. 430, ал. 1 ТЗ,
че в полза на „Фронтекс интернешънъл" ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен" № 15, ет. 6 съществува изискуемо
вземане срещу М. ИВ. М., ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. П., ж.к. ******* в
размер на 500,00 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит,
озаглавен „Рамков договор № 1408050873233190/19.08.2014 г. за издаване и ползване
на международна кредитна карта“, сключен между ответника като кредитополучател и
„Райфайзенбанк България“ ЕАД, ведно със законна лихва за забава върху от датата на
входиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
до окончателното изплащане на задължението, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 42,74 лева, представляваща сбор от обезщетение за забава от 04.10.2019 г. до
11.12.2020 г., като такава не е начислявана в периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г.,
за които суми била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в рамките на ч.гр.д.
№ 6680/2020 г. по описа на Районен съд П..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. ИВ. М. да заплати на „Фронтекс
интернешънъл" ЕАД сумата от 550,00 лева – разноски пред Районен съд П. в
настоящото исково производство и 75,00 лева в рамките на ч.гр.д. № 6680/2020 г. по
описа на Районен съд П..
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5