О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………/28.03.2022г. , гр. Варна
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ГР.ВАРНА- XXXІІІ състав в закрито съдебно заседание в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯ ГАНЕВА
като разгледа докладваното от
съдията частно адм. дело № 656 по описа за 2022 год. , за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл. 197 от АПК.
Образувано е по жалба на И. Исмян А. ,ЕГН ********** , със съдебен адрес ***,
подадена чрез Г. С. / адвокат при
АС-Шумен/ срещу разпореждане № 2113-27-38-2/07.02.2022г. на ръководител
на „Пенсионно осигуряване“ при ТП
на НОИ-Шумен.
Жалбоподателят счита за погрешно правното становище
на административния орган за
съществуване на пречки по разглеждане на подаденото заявление по смисъла на чл.
27 , ал.2, т.1 от АПК. Това нормативно правило е неприложимо , понеже КСО не
препраща към регламентацията на АПК и това се дължи на специфичния характер на
административните правоотношения по упражняване на правото на пенсия. Това
субективно право не се преклудира . Освен това разпореждането от 14.09.2021 г.,
с което е отказано отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст , не е
било обжалвано по съдебен ред и не се ползва със сила на пресъдено нещо . От
този изричен отказ нито се създават права , нито се пораждат задължения за
заявителя или за НОИ. Своята правна позиция жалбоподателят обосновава със съдебна
практика на ВАС. Претендира се
присъждане на съдебно-деловодни разноски
.
Ответната страна по жалбата в придружителното писмо
до съда изразява становище за
неоснователност на оспорването с по-подробно изложение на вече
посочените доводи в атакуваното разпореждане.
Съдът , след запознаване с материалите по делото , с
жалбата и становището на насрещната страна по нея , приема за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена
от адресата на оспореното разпореждане , за който е налице правен интерес от
обжалване. Потестативното процесуално право на жалба е упражнено срочно. При
изследване основателността на жалбата съдът
констатира следното :
Административното производство е било образувано във
връзка с подадено на 19.01.2022 г. заявление от
И.А. до д-ра на ТП на НОИ-Шумен с искане за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Към заявлението са били приложени два броя трудови книжки №№28/01.11.1972 и 3/28.08.2017 г.
На 07.02.2022г. ръководителят на „ПО“ при ТП на
НОИ-Шумен на основание чл. 98, ал.1 КСО
и чл. 27, ал.2 т.1 от АПК е издал разпореждане, с което е оставил заявлението
без разглеждане и е прекратил производството по
същото. В мотивите на този акт се посочва, че по идентично заявление на А.
от 12.05.2021г. е поставено разпореждане , с което е било отказано право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст . Това разпореждане не е било обжалвано и е влязло
в сила на 15.10.2021г. След като към второ идентично заявление не се
представят нови доказателства за
осигурителен стаж на А. , е недопустимо неговото разглеждане поради
съществуването на влязъл в сила административен акт с еднакъв предмет между
същите страни.
Към изпратената на съда преписка е приложено заявление на И. А. до д-ра на ТП на НОИ-Шумен от дата
12.05.2021г. с искане за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
което е било комплектовано със същите две трудови книжки, придружаващи и
второто заявление . По това заявление ръководител „ПО“ при ТП на НОИ –Шумен на
14.09.2021г. е издал разпореждане, с което е отказал отпускане на пенсия ,
въпреки навършени години от заявителя заради действителен осигурителен стаж на А.
от 14 г, 6 м. и 27 дни , които е
недостатъчен до изискуемия по закон с 5 м.
и 3 дни.
Подадената жалба съдът преценява като неоснователна.
В мотивите на
същата се цитира съдебна практика на ВАС, но този съдебен орган няма
единна позиция по подобни казуси . В Определение
№ 11094/03.11.2021 г. на ВАС се посочва, че влязлото в сила
разпореждане, с което не е признато право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, не съставлява процесуална пречка по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 от АПК за ново упражняване на правото, поради което изричният отказ на
ръководителя на пенсионното осигуряване да разгледа по същество искането за
отпускане на пенсия е незаконосъобразен.
В определение №9948/21.07.2020 г. на ВАС е
обективирано разбиране, че административното правоотношение по
упражняване и реализиране на правото на пенсия не е приключило, а правото на
жалбоподателя да подаде ново заявление за отпускане на пенсия не е
преклудирано. По това заявление компетентното длъжностно лице дължи издаване на
административен акт, с който да се произнесе по пенсионните права на заявителя.
Възможно обяснение на подобна правна
теза е разпоредбата на чл.
105 от КСО, според която правото на пенсия не се погасява по давност.
Тълкувайки тази правна норма , настоящият съд счита ,че идеята на законодателя
е да може дори след издаване на изричен отказ по признаване на субективното
право на
пенсия , да се подаде ново такова ,
защото с новото заявление лицето може да
се позове на навършена възраст или на придобит допълнителен осигурителен стаж.
Настоящият случай не е такъв . И.А. не представя нови доказателства за
придобит действителен осигурителен стаж , а изтеклите 4 месеца от издаване на първото разпореждане от 14.09.2021г. нямат
правопораждащ ефект за правото на пенсия , защото в цитираното разпореждането
от 14.09.2021г. изрично е посочено, че А. има навършени години. Той няма
осигурителен стаж.
При
тази конкретика с подаване на второ заявление за отпускате на пенсия при отсъствие на нови доказателства за
осигурителен стаж се цели преодоляване на правните последици на първото разпореждане
, което А. не е обжалвал и което поради придобит стабилитет произвежда правно
действие между страните по пенсионното правоотношение.
А. с
подаване на второ заявление иска да
постигне издаване на второ различно по съдържание разпореждане , с което да се
признае право на пенсия при идентичност
на фактите- навършена възраст и недостатъчен действителен осигурителен стаж .
Именно
за преодоляване съществуването в правния мир на противоречиви административни
актове по еднакви случаи законодателят е въвел правилото на чл. 27, ал.2 т.1 от АПК , което посочва като процесуална пречка по разглеждане на заявление наличие
на влязъл в сила административен акт със същия предмет между същите
страни.
Както бе
посочено по-горе в мотивите на настоящото определение практиката на ВАС е противоречива. В определение № 12852/15.12.2021г. по
идентичен казус ВАС е преценил за законосъобразно разпореждане, с което на основание
на чл. 27, ал.2, т.1 АПК е било прекратено производството по второ идентично
заявление след влязло в сила разпореждане ,с което е било отказано признаване
право на пенсия. Видно от мотивите на посоченото определение съдът счита за
приложимо общото правило на чл. 27, ал. 2, т.1 АПК към пенсионното
правоотношение . Освен това според Върховния административен съд новонастъпили факти (увеличена възраст) са ирелевантни досежно
предметните предели на заявеното право и не променят предмета на
административното производство. Възрастта като изискуем и наличен факт за
придобиване правото на пенсия е била призната от пенсионните органи в
предходното производство. Преодоляването на идентичността в предмета би могло
да се осъществи с нови обстоятелства досежно постигането на изискуемия
минимален осигурителен стаж, а такива страната не е посочила.
В контекста на изложените
съображения съдът счита обжалваното разпореждане за законосъобразен
административен акт , който не подлежи на отмяна по съдебен ред.
Водим
от горното Варненският административен съд
О П Р Е
Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. Исмян А. ,ЕГН ********** , със съдебен адрес ***,
срещу разпореждане № 2113-27-38-2/07.02.2022г. на ръководител
на „Пенсионно осигуряване“ при ТП
на НОИ-Шумен.
Определението
подлежи на обжалване пред ВАС с частна жалба в 7-дневен срок от уведомяването на страните.
СЪДИЯ: