Р Е Ш Е Н И Е
№ 100/01.06.2018 г.
Град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНЕСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД
Наказателно отделение
На
десети май
Година
две хиляди и осемнадесета
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ДИМИТРОВА
АНГЕЛИНА ЛАЗАРОВА
Секретар
Петранка Паскалева
Прокурор
Ст. Андонов
като
разгледа докладваното от съдия Павлина
Димитрова ВНОХД № 116 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе взе
предвид:
Варненският
окръжен съд, с присъда № 23 по НОХД № 105/2018г. по описа на същия съд,
постановена на 12.03.2018г. е признал подсъдимия В.И.П. за ВИНОВЕН
в извършване на деяние по чл. 199, ал.1, т.4, вр. с чл.198, ал.3 НК,
за това, че на 06.06.2017год., в гр.Варна, от жилище, находящо се
в приземен етаж на жилищна кооперация, с административен адрес: гр. Варна, ул.
„Кестен", № 15, извършил кражба - отнел чужди движими вещи - 1бр. преносим
компютър, марка „ HP Pavilion-15", 1брой мобилен телефонен апарат, марка „ Samsung
Galax-G-7.Gold", 1брой сребърна гривна, марка „ Пандора" и сумата от 10.00 лева от
владението и собственост на Е.Б.Х., 2бр. дебитни карти на банка „ Уникредит
Булбанк" на името на С.П.С. и 1 бр.ключодържател — пепелник от владението
и собственост на С.П.С., както и 1 бр. мъжки ръчен часовник марка „Grandeux" на фирма „Q&Q" от владението и собственост на В.Р.К., всичко на
обща стойност 1460.30 лева, с намерение противозаконно да ги присвои, като
бидейки заварен на мястото на извършване на престъплението употребил сила и
заплашване спрямо Е.Б.Х. за да запази владението върху откраднатите вещи, като
грабежът е извършен при условията на опасен рецидив. Наложено е наказание при
условията на чл.58а от НК - ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ при първоначален „строг“ режим.
На основание чл.59 от НК е приспаднато
предварителното задържане на подс.П., считано от 16.06.2017г.
Със
същата присъда подсъдимият П. е осъден да заплати на гр.ищец Е.Б.Х.
обезщетение за претърпените имуществени вреди в резултат на деянието в размер
на 1 340 лева, ведно със законната лихва считано от 06.06.2017 г. до
окончателното му изплащане. Подс. е
осъден да заплати направените по делото разноски, както и д. т. върху
уважения гр. иск. Налице е и произнасяне досежно веществените доказателства по
делото.
Въззивното
производство пред АС - Варна е образувано по
жалба на подс. П. чрез служебния му защитник – адв. М. В. ***/, в която се
навеждат доводи за неправилност на първоинст. съдебен акт в насока на
несправедливост на наложеното наказание с искане за намаляване на същото.
В
с.з. пред настоящата инстанция подс. П. се явява лично, представлява се и от
служебния защитник - адв. М. В. ***/ участвал в разглеждането на делото пред
първостепенния съд. Последният поддържа жалбата, като акцентира на смекчаващите
отговорността обстоятелства, неотчетени от ВОС и моли за намаляване на
наложеното наказание на подзащитния й. Подсъдимият П. поддържа становището на
защитника си.
Гр.
ищец. Х., редовно призована пред настоящата инстанция не се явява, не се
представлява, не е взела и становище по жалбата на подс. П..
Представителят
на Апелативната прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и
моли същата да бъде оставена без уважение, а присъдата на ВОС да бъде
потвърдена.
В
последната си дума пред настоящата инстанция подс. П. моли да бъде намалено
наложеното му от първоинст. съд наказание, като уверява въззивната инстанция,
че „никога повече няма да допусне подобна грешка…“.
След преценка на доводите на страните и след цялостна служебна проверка на присъдата, на основание чл.313 и 314 от НПК, съставът на Апелативен съд – Варна констатира следното: въззивната жалба
е подадена в срок и е допустима,
като по същество се преценява като неоснователна,
по следните съображения:
Съдебното производство пред ВОС е проведено по реда на глава XXVII от НПК, т.к.: 1. подсъдимият е направил подобно искане и е заявил, че признава
фактите и обстоятелствата, изложени в обв. акт, не желае да се събират
доказателства за тях или нови такива; 2.
съдът е установил наличие на надлежно събрани в хода на досъдебното
производство доказателства, подкрепящи признатите факти. При констатиране на
тези две предпоставки, правилно и законосъобразно първоинст. съд е приел, че
самопризнанието на подс. се подкрепя от събраните по делото доказателства в
досъд. пр-во, след което е провел съд. производство по диференцираната
процедура по смисъла на чл. 371 т. 2 от НПК и е приел фактическата обстановка, изложена в обв. акт, а именно:
Подсъдимият
В.П. е осъждан многократно за деяния по НК срещу собствеността. Последният
съдебен акт постановен във връзка с множеството му осъждания за извършени
деяния е определение по ЧНД № 717/16г. на ВРС от 29.02.2016г., влязло в законна сила
на 11.05.2016г., като е било извършено групиране на наказания по НОХД с №№
5132/14г., 4565/14г. и 453/16г., всички по описа на ВРС, като е било определено
общо наказание в размер на най- тежкото от тях, а именно лишаване от свобода за
срок от 2 години и 8 месеца, което на основание чл. 24 от НК е било увеличено с
8 месеца. Общото наказание било изтърпяно на 20.12.2016г. и подс. бил освободен
от затвора. Въпреки, че бил
регистриран по постоянен адрес ***, където живеела сестра му, той се настанил
да живее в дома на свой далечен роднина в кв. „Виница", гр. Варна.
Родителите му били починали. Поради това, че бил наркозависим често извършвал
кражби на чужди движими вещи, които продавал, за да си набавя наркотици.
Понякога, макар и рядко, работел срещу заплащане.
Свидетелката
Е.Б.Х. ***, като от месец май 2017г. започнала работа в заведение, находящо се
в КК„Златни пясъци", където работела и св. С.П.С.. Двете момичета заедно
наели квартира в гр. Варна – в апартамент, находящ се в приземния етаж на
жилищна кооперация на ул. „Кестен", № 15. Наемодатели били свидетелите М.Ж.Г.и
съпругът й - св. Г.Д.Г.които обитавали апартамент на първия етаж в същата
жилищна кооперация. В същата кооперация, на третия етаж живеела внучката на
сем. Г.- св. Л.В.А.. Наетото от свидетелките Х. и С.жилище било с три стаи, от
които едната стая - хол с кухня и две спални. Холът и кухнята, ползвали и
двете, а всяка от тях ползвала самостоятелно по една спалня. В дъното на
коридора на жилището имало врата, която водила към вътрешен двор на
кооперацията. В двора имало оформени градинки с цветя и асма /лозница/, която
опирала до оградата на имота. Дворът бил на значително по - ниско ниво от
улицата, поради което вървейки по улицата, всеки гражданин би могъл да огледа
вътрешния двор и кооперацията от тази й част. Двете момичета отглеждали котка,
поради което оставяли отворен прозореца на кухнята, за да излиза в задния двор.
На
06.06.2017г., около обяд, св. С.и приятелят й - свидетелят В.Р.К. излезли от
жилището с намерение да се разходят из града, след което да нощуват в хотел.
На същата
дата, подс. П. бил на гости у свой приятел, който живеел във високите блокове в
„Цветен квартал", гр. Варна. На тръгване около 19.00 ч. и си купил две
бири от кварталния магазин, които изпил в близкия парк . Междувременно, говорил
по телефона със своя приятел с малко име Юсмен, който живеел в кв.
„Аспарухово" и се разбрали, около 22.00ч., да му отиде на гости. След
известно време, подсъдимият изпитал нужда да отиде до тоалетна и тръгнал към
един „тунел" на жилищна кооперация, намиращ се на ул. „Кестен".
Когато стигнал до „тунела", преминал през него и стигнал до вътрешен двор
на една кооперация, където видял отворения прозорец на жилището, в което
живеели св. Х. и св. С.. В него било тъмно. Тогава решил да влезе и да извърши
кражба на вещите, които се намират в него. Тъй като нивото на двора било
значително по - ниско от това на пътя, където се намирал, подсъдимият прескочил
сравнително ниската в тази част ограда, стъпил на намиращият се в ъгъла на
двора пластмасов бидон и скочил в двора. Приближил до отворения прозорец,
отворил мрежестата рамка и влязъл в жилището. Видял, че се намирал в общо
помещение от хол и кухня. Светнал ел. крушката и огледал наоколо. Видял, че на
дивана имало лаптоп, който бил с незатворен капак. Преносимият компютър бил
марка „НР Pavilion 15 -no51su", закупен на 16.06.2016 г. за сумата от 450 лева,
като до него имало и зарядно за компютъра. Взел намиращата се до тях чанта и
поставил преносимия компютър и зарядното устройство в нея. Тъй като не харесал
други вещи, подс. излязъл от хола, изгасил ел. крушката и отишъл в спалнята на
св. Х.. От малката масичка вземал една гривна. Видял, че на леглото й се
намирала дамската й чанта, взел я и излязъл от стаята й. Оставил дамската чанта
в коридора с намерение да я вземе като напуска жилището, след което влязъл в
стаята на св. С.. От нощното шкафче взел часовника на св. К., който бил марка
„Grandeus" , закупен през 2013г. за сумата от 120 евро. Взел и един
пепелник, който бил собственост на св. С., закупен за 4 лева. Подсъдимият
видял, че в стаята се намира дамската чанта на св. С., отворил я, изсипал
цялото й съдържание на спалнята и от нея вземал само двете й дебитни банкови
карти, издадени от „Уникредит Булбанк". Двете карти били издадени по една
и съща нейна банкова сметка ***, по която имало наличност 80 лева, След като
вземал двете карти, подс. П. чул шум, взел намиращото се на едното шкафче
ножче, към което имало закачени ключове. Откачил ключовете и взел от спалнята
едно жълто на цвят одеало с намерение да се покрие и да напусне жилището през
прозореца, от където бил влязъл.
Около
23.30 ч. на 06.06.2017г.,след приключване на работната й смяна, св. Х. се
прибрала у дома си. След като отключила входната врата на апартамента, тя
влязла в своята спалня и забелязала, че вещите, които се намирали върху
разположената до прозореца масичка били разместени и от тях липсвала сребърна
гривна, марка „Пандора", с поставени на нея 6 допълнителни фигурки.
Гривната била оригинална, със сертификат, закупена за сумата от 1000 лева. През
това време, тя усетила, че вратата на другата спалня се отворила, като си
помислила, че е станало течение. След секунда - две, дочула шумолене, но си
помислила, че е влязла някоя котка. В този момент, подс. П. изсипвал
съдържанието на чантата на св. Х. в коридора и взел от там мобилния й телефон
марка „Samsung Galax J- 7 2016 GOLD, който бил закупен на изплащане от майка й.
Телефонът бил с ИМЕЙ 357125076882699 и бил активиран със СИМ - карта с
телефонен номер **********. Взел и една банкнота от 10 лева, която се намирала
в портфейла й и ги поставил в джоба на дрехите си. Малко след това вратата на
нейната стая се отворила. На прага на вратата се появил подсъдимият, който
държал с двете си ръце одеяло, поставено пред тялото му, като същото скривало и
лицето му. Одеялото било на съквартирантката й, в жълт цвят с бели елементи и
се намирало в нейната стая преди това. Св. Х. се изплашила и побягнала в
кухнята, като затворила вратата и я притиснала с тяло, с надеждата, че
подсъдимият няма да влезе. В кухнята било тъмно, влизала светлина само през
прозорчето на вратата, тъй като в коридора била светната крушката. Подсъдимият,
бутайки, отворил вратата и влязъл в кухненското помещение. Тъй като била
изплашена, св. Х. клекнала и извикала „Помощ", на два пъти. Подсъдимият й
казал да седне на земята, и, че ще я завие с одеялото. Казал й да не вика, да
пази тишина и, че няма да я нарани, но в този момент, свидетелката видяла, че в
дясната си ръка обвиняемият държи ножче, чието острие било насочено към нея,
което тя разпознала, че е на св. К.. Преди това ножчето се намирало в спалнята
на съквартирантката й. Подсъдимият попитал св. Х. къде е ключът за входната
врата, при което тя му отговорила, че е или в чантата й, или по земята. След
като намерил ключа, той заключил входната врата и се върнал при седящата завита
с одеялото свидетелка. Казал й да стане и бидейки така завита да отидат в
нейната стая. Държал я с ръка и бутайки я, я водил, тъй като все още била
завита с одеалото. Когато влезли в стаята й, където било светло, подсъдимият
казал на св. Х., както е покрита с одеялото да седне на леглото и тя се
подчинила. Тогава тя го помолила да й даде котката, а той я уверил, че няма да
стори нищо на животното. През това време, подсъдимият тръгнал да излиза от
жилището, като преминавайки през коридора, се спънал в разпилените преди това
вещи от чантата й. В този момент, от към вратата към вътрешния двор се чул
гласът на св. М.Г., която чула виковете за помощ на св. Х.. Тя на няколко пъти
попитала „Ехоо, има ли някой тук". Тъй като чул, че вратата се отваря,
подс. П. се върнал в стаята при св. Х. и от там казал: „Аз съм приятелят й! Не
влизай", като бутнал с ръка св. Х., за да потвърди казаното от него. Тя в
първия момент нищо не казала, но той отново я побутнал и й казал „Кажи и ти, че
съм приятеля ти и да не влиза". Тогава св. Х. казала „ Не влизай, не
влизай". Св. Георгиева обаче чула думите на обвиняемия и се усъмнила, че
нещо се случва в жилището и извикала по име съпруга си. Очаквайки, че той скоро
ще дойде, св. Георгиева отворила вратата и решила да влезе вътре. В този момент
обаче, подс. П. взел чантата, заедно с поставените в нея лаптоп и зарядно за
него, тъй като другите откраднати вещи бил поставил в джоба на дрехата си, и
излязъл през прозореца, от който преди това бил влязъл в жилището, като на
масата в кухнята оставил ножчето на св. К.. В момента, в който прескачал през
прозореца, св. Георгиева го видяла. Той също я видял и й казал „Влез, влез и я
успокой". Когато прескачал прозореца, от носената от него чанта паднало
зарядното устройство на лаптопа на св. Х., което тя по- късно намерила.
Тичайки, обвиняемият стигнал до ъгъла на двора, от където преди това влязъл,
качил се на бидона, проврял се между конструкцията на асмата и оградата, и
напуснал имота. През това време на двора била излязла и св. Александрова, която
възприела напускането на имота от подсъдимия и видяла, че мъжът бягал в посока
на булеварда. Излезли и други съседи. Докато тичал, от джоба му паднал ръчния
часовник на св. К., който по – късно бил намерен от един от съседите и го
предал на св. Х., а тя от своя страна след това го върнала на собственика.
Когато се
отдалечил на достатъчно разстояние от ограбения дом, подс. П. се скрил под
стълбите на Техникума по механотехника, където останал известно време. При
престоя си на това място, от ползвания от него мобилен телефон с № **********
се обадил на мобилния телефон с № ********** ползван от неговия познат - св. К.С.К.
от гр. Добрич, като му продиктувал името, изписано на двете банкови карти,
които взел от чантата на св. С., както и цифрите, изписани на тези карти.
Подсъдимият се запознал със св. Кр. К. през месец април 2017 г., когато негов
приятел от гр. Варна, живущ в кв. „Аспарухово" с име „Борко" го
помолил да го придружи до гр. Добрич. Подс. П., приятелят му и св. Кр. К. се срещнали
в гр. Добрич до „Погребален дом- Херон". Тогава св. Кр. К. казал на подс. П.,
че ако имал данни от банкови карти, той можел да ги „източи", като за
целта му били нужни „четири четворки" /т. е. четирите групи от по четири
цифри изписани на картата/, датата на издаване на картата, имената на който е
издадена и последните, изписани ръкописно цифри на гърба на картата. Именно
тогава, подсъдимият въвел в указателя на телефона си продиктувания от св. Кр. К.
телефон, който той ползвал, като обвиняемият го въвел с името „Добрич".
Св. Кр. К. обещал на подс. П., че ще му дава по 25 % от всяка „източена"
сума, от карта, която той му е предоставил.
Преносимия
компютър и мобилния телефон, подс. П. на следващия ден- 07.06.2017г., занесъл
на св. Г.П. К., който имал магазин за телефони и аксесоари за тях. Срещнали се
след уговорка по телефона, в района на лятно кино „Тракия", в гр. Варна.
Продал му посочените вещи за сумата от 150 лева. Гривната я продал на
неустановено лице - златар, който се намирал в района на Колхозен пазар в гр.
Варна. Останалите вещи - пепелника и банковите карти изхвърлил в шахта.
На
15.06.2017г., подс. П. пристигнал в гр. Добрич с автобус и отишъл в дома на св.
Кр. К.. Той му отворил вратата и го поканил да влезе. Подс. П. подробно е
описал жилището на св. Кр. К. в обясненията си, които изцяло се подкрепят от
констатираната обстановка, очертана в протокола за претърсване и изземване от
21.06.2017г., извършен в апартамент № 23, находящ се в гр. Добрич, ж.к.
„Дружба", № 6, ет. 6, ползван от св. К., съпругата му, детето им и баща
му. Когато влезли в стаята, намираща се в ляво от коридора, подс. П. видял, че
на намиращото се в дясно от вратата бюро имало включен компютър и монитор.
Видял, че на леглото още спяла жена му, която той наричал Ц.. По- късно, св.
Кр. К. събудил жена си, тъй като възнамерявали да пътуват до гр. Варна, за да
вземе тя пари от бюро „Варчев". Когато стигнали до Автогара Варна, П.
слязъл от автомобила на св. Кр. К. и се прибрал. Докато пребивавал в дома на
сем. К.и, подсъдимият видял на монитора на св. Кр. К., че той играел на някаква
игра „Империя", като за целта плащал реални пари. За пристрастността на
св. К. към компютърната игра „Империя онлайн" свидетелства и съпругата му,
като го определя като „геймър", както и намиращият се в тях нов компютър
като „геймърски". Играел вече на най- високото ниво на играта. Бил много
пристрастен. Ползвал за целта няколко профила- „piligrima"
„tartaleta" „galinamesalina". В самата игра имало кеш- терминал, през
който се плащало и той си плащал от там, като харчил много пари.
В хода на
разследването е било установено, че св. С.С.притежавала банкова сметка ***
„Уникредит Булбанк", по която имало издадени две банкови карти, едната от
които е с № 5169 7662 2252 4490. Това била една от двете карти, които подс. П.
отнел от дома й на 06.06.2017г. и чийто данни той продиктувал по телефона на
св. К. непосредствено след извършения грабеж. На 07.06.2017г., в 00.16.09.4. е
било извършено плащане с тази карта на сума в размер на 19.46 лв. към играта
„Империя онлайн" чрез ПОС Треминал № 79000267, регистриран в системата на
ePay.bg, който обслужвал транзакциите по интернет страница на адрес http: //
www.imperiaonline.org . На 10.06.2017г. имало още един неуспешен опит за
транзакция със същата карта. Плащането е било в полза на профил от играта
„piligrima", който профил бил регистриран на 22.10.2011г. Посочения при
регистрацията свързан телефонен номер е **********, който телефонен номер бил
собственост на Цветелина К.а, а е бил ползван от св. Кр. К.. IP адрес на
плащането от 07.06.2017г. е бил 178.169.238.97.
От
изисканата от Булсатком информация, е било установено, че IP адрес
178.169.238.97 се ползва с МАС адрес 10: fe: ed: 4f :9f :d7 и е регистриран на
името на съпругата на св. Кр. К. - св. Цветелина Г. Желязкова /К.а след брака/,
на адрес гр. Добрич, ж.к. „Дружба", № 6, ап. 23
От
заключението по назначената съдебно-почеркова експертиза № 434 /том 2, л.
112-116 ДП/ е установено, че ръкописният и цифров текст, положен на лист № 22 в
тефтер, малък формат с пружина и надпис „Фонд за органите на местното
самоуправление в България-Флаг ЕАД" и тест „В.П.И., **********", е
положен от лицето К.С.К..
От
заключението по назначената съдебно-трасологична експертиза № 293 /том 2, л.
98-100 ДП/ се установява, че предоставената за изследване трасологична следа №
1, иззета от оранжев плюшен диван в холното помещение, фиксирана с фотоснимка
на 07.06.2017г., при оглед на местопроизшествие в гр. Варна, ул. „Кестен",
№ 15 е възможно да е оставена от представените за изследване чифт сини обувки №
42, марка „Calsido", иззети от В.И.П., ЕГН **********.
От
заключението но назначената съдебно - оценителна експертиза /л. 103-105, том 21
ДП/ се установява, че стойността на движимите вещи- предмет на грабежа,
извършен от подс. П., към момента на извършване на деянието е както следва:
1бр. часовник марка „Grandeus" на стойност 117.50лева; 1бр. преносим компютър
марка „НР Pavilion 15 -no51su"- на стойност 315.00 лева; 1бр. мобилен
телефон, „Samsung Galax J- 7 2016 GOLD- на стойност 315.00 лева; 1бр. сребърна
гривна „Пандора", със закачени 6 бр. елемента - 700.00 лева; сумата от
10.00 лева; 1бр. Пепелник - на стойност 2.80 лева, като стойността им възлиза
общо на 1460.30 лева
От
заключението по СПЕ /том2, л. 107-109 ДП/ се установява, че подс. П. страда от
синдром на наркотична зависимост към хероин. Неусложнено абстинентно състояние.
От психиатрична гледна точка, към момента на инкриминираното деяние -
06.06.2017г. и към момента на СПО, той е със синдром на зависимост към хероин.
Неусложнена абстиненция. Това психично състояние му дава възможност да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи поведението си, както към
момента на деянието, така и към момента на освидетелстването.
Въззивната
инстанция констатира, че на досъдебното производство са били събрани всички
необходими и относими доказателства по отношение на фактите, подлежащи на доказване
по смисъла на чл.102 от НПК, чрез допустимите от НПК способи и чрез съответните
доказателствени средства, които от своя страна съставът на ВОС е приобщил към
доказателствения материал по делото и
въз основа на тях е достигнал до фактическите изводи на прокуратурата,
отразени в обв. акт и приети изцяло от подс. П.. За да направи това обаче,
първоинст. съд е преценил и съобразил, че всички процесуално-следствени
действия по разследването са извършени при спазване на реда и изискванията на
НПК. Кредитираните от съда доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
обуславят извода за това, че с деянието
си подс. П.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 199 ал. 1 т. 4 във вр. с чл. 198 ал. 3
чл. 29 ал. 1 б. “б” от НК.
Правните изводи на първоинст. съд се споделят от настоящата
инстанция.
Индивидуализирайки
наказанието за установеното от обективна и субективна страна престъпление
грабеж, извършен при условията на опасен рецидив, ВОС е изследвал обремененото
съдебно минало на дееца, невлияещо на правната квалификация /показателно за трайните престъпни навици на подс. П.,
от където прозира единствено нежеланието му да спазва установения правов ред в
страната/, отчел е като отегчаващи обстоятелства изключителната дързост и
упоритост при извършването на грабежа, злоупотребата с алкохол и
наркозависимост към хероин, лошите характеристични данни. Като смекчаващи
обстоятелства са отчетени съдействието на органите на разследването, както и че
подс. е безработен. Последното обаче, според въззивната инстанция, не следва да
се отчита като такова, т. к. подс. сам се е поставил в подобна ситуация,
превръщайки това в начин на живот. Първоинст. съд е преценил всички обстоятелства, имащи значение при
индивидуализацията на наказанието, взел е предвид степента на обществена
опасност на подс. и на извършеното деяние – и двете са изключително високи.
Видно е, че у подс. с течение на времето са се формирали трайни престъпни
навици, както и стремеж за неправомерно материално облагодетелстване като начин
на живот. В този смисъл правилна е била преценката за липсата на основание за
налагане на наказание при условията на чл. 55 от НК. Определеното наказание от
ВОС по реда на чл. 54 от НК, /към минимално предвиден в закона размер/ -
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ШЕСТ ГОДИНИ, след редукцията по чл. 58а от НК в
размер на ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от
свобода при СТРОГ режим настоящата инстанция намира за крайно занижено и
неадекватно на извършеното от подс. П., но поради липса на протест същото не
може да бъде увеличено. Съгласно указанията на ТР № 1/2009 год. на ВКС на РБ, самопризнанията на подс., направени в хода на
проведеното първоинст. съдебно производство, не следва да се отчитат като
смекчаващо отговорността обстоятелство, каквото е искането на защитата на подс.
- направеното признание на фактите в обвинителния акт
е предпоставило провеждане на особената процедура по Глава
двадесет и седма от НПК
/съкратено съдебно следствие в производство пред първата инстанция/ и
правоприлагане на предвидената в разпоредбата на чл.
58а, ал. 1 от НК редукция при определяне
размера на наказанието лишаване от свобода.
В
този смисъл оплакването за несправедливост на определеното наказание по реда на
чл. 54 от НК, респ. по чл. 58а от НК се явява неоснователно.
Поначало следва да
се отбележи, че оплакването на подс. за завишен размер на определеното му
наказание по реда на чл. 54 от НК е декларативно заявено и не е подкрепено с
никакви конкретни доводи. Погрешно е като цяло виждането му, изложено в
допълнението към жалбата, че при разглеждане на делото по реда на чл. 371 т. 2
от НПК, наказанието следва да се определя към минималния, предвиден в закона
размер, което след редукцията с 1/3 да се сведе съществено под предвидения минимум от 5 години.
По отношение гражданско-осъдителната
част на присъдата: въззивният съд също намира,
че гражданският иск за имуществени вреди, претърпени от
пострадалата Х. е основателен по основание, т. к. в резултата на извършеното
деяние – грабеж, ищцата е претърпяла материални вреди. Размерът на иска за имуществени вреди е съобразен със стойностния и доказан
предмет на престъплението възлизащ на 1 340 лева. Тази сума, ведно със законната
лихва, считано от деня на увреждането – 06.06.2017г се дължи от подс. и тя следва
да овъзмезди претърпените вреди от пострадалата.
Предвид
на всичко изложено по-горе, съставът на АС-Варна достигна до извода, че жалбата на подс. П. е
неоснователна, а постановената присъда на Окръжен съд – Варна е правилна и
законосъобразна.
При
служебната проверка на присъдата, на основание чл. 314 от НПК, не се
констатираха нарушения /допуснати на досъдебното производство или в с. з. /, които да се
явяват съществени по смисъла на НПК и да налагат друго изменение или отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане на прокурора или от друг
състав на съда.
Водим от горното и на основание чл.
338 от НПК, съставът на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 23 на
ОС-Варна, постановена на 12.03.2018г. по
НОХД № 105/2018г. по описа на същия съд.
Решението
може да се обжалва или протестира пред ВКС на РБ в 15 - дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.