О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 7683/27.07.2017 г.
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XVІ състав, в закрито заседание на двадесет и
седми юли през две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА ХРИСТОВА
като разгледа
докладваното от съдията гр.дело №450 по описа за 2017г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по предявени кумулативно
съединени искове с правно основание чл.
415, ал.1 във вр. с 422, ал.1 ГПК за приемане
за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществуват
вземания, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на
чл.417,т.2 от ГПК против ответника в производството по ч.гр.дело №13426/2016год.
на ВРС, представляващи както следва: главница в размер на 4 640.39лв.
/четири хиляди шестстотин и четиридесет лева, тридесет и девет ст./,
представляваща неплатена цена на разполагане и цена на сметоизвозване
за преместваем обект разположен върху земя общинска
собственост, с площ от 14.78кв.м., представляващ позиция №145А, зона 4-та от
одобрената схема за разполагане на преместваем обект
за търговия по чл.56, ал.1 от ЗУТ, находящ се в *,
както и лихва в размер на 1 891.86лв. /хиляда осемстотин деветдесет и
един лева, осемдесет и шест ст./, представляваща сбор от дължимата върху
всяка от горните главници мораторна лихва, ведно със законнати лихва върху главното вземане, считано от подаване
на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение до окончателното
изплащане.
Обстоятелства, от които
се твърди, че произтича претендираното право: Ищецът твърди, че в полза
на Община Варна по ЧГД №13426/2016г. е издадена заповед №6591/03.11.2016г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК,
по силата на която длъжникът Й.М.П., ЕГН **********,***,39 лв. -
главница, представляваща неплатена месечна цена на разполагане и цена за сметоизвозване за ползване на преместваем
обект №145А, зона 4-та, с обща площ 14.78 кв.м., за периода от м.май 2009г. до
м.септември 2016г. включително; сумата 1891.86 лв. законна лихва от 01.05.2009г.
до 28.09.2016г., както и сумата 430.65 лв. разноски по делото, от които
130.65 лв. заплатена държавна такса и 300.00 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
С оглед
на подадено от ответника възражение по чл.414 от ГПК, в законоустановения
срок предявява настоящия иск, с който да се установи вземането на Община Варна
срещу Й.М.П., ЕГН **********.
Видно
от приложеното към настоящата искова молба Разрешение за поставяне
№58/1/19.02.2009г., длъжникът Й.М.П. е ползвал земя общинска собственост, с
площ от 14.78 кв.м., представляващ позиция №*, зона *, от одобрената схема за разполагане на преместваем
обект за търговия по чл.56, ал.1 от ЗУТ, находящ се в
*.
Й.М.П.
е следвало да заплаща уговорената в последното издадено разрешение за
поставяне, а именно Разрешение за поставяне №58/1/19.02.2009г., месечна цена на
разполагане от 55.42 лв./кв.м. на месец и цена на сметоизвозване
в размер на 0.02 лева на кв.м. на ден.
И към
настоящия момент длъжникът продължава да ползва земя общинска собственост без
основание, за разполагане на обект, като същевременно не заплаща дължимото на
Община Варна обезщетение.
При
многократните проверки, извършени от длъжностни лица от Район „*", последната от които обективирана в
констативен протокол № 000652/05.03.2014г., се установява, че разположеният от
ответника обект, представляващ позиция №*, зона *, павилион * продължава да заема общински терен без издадено
разрешение за поставяне.
От
направената справка в административно-информационната система ИМЕОН за
задължените физически и юридически лица на Община Варна, се установява, че за
периода 01.05.2009г. - 28.09.2016г. Й.М.П., ЕГН ********** не е заплатил сборна
главница в размер на 4640,39 лева, представляваща неплатена цена на разполагане
и цена на сметоизвозване за преместваем
обект, както и сумата от 1891,86 лева обща лихва върху главницата изчислена към
28.09.2016г.
Видно
от приложените към настоящата искова молба покани за доброволно плащане Община
Варна изрично се е противопоставяла на поведението на ответника, изразяващо се
в ползване на общински терен, без да заплаща цена на разполагане.
С
Й.М.П. са правени опити за разрешаване на спора относно заплащането на
дължимата сума по пътя на преговорите, чрез изпращане на покани за доброволно
плащане, но такова съгласие не е било постигнато, поради което е образувано и
производство по чл.417, т.2 от ГПК като предвид постъпилото възражение, е
налице правен интерес за подаването на настоящата искова молба.
Ответникът в срока за отговор депозира такъв. С писмения отговор ответникът изразява
становище за недопустимост и неоснователност на предявените искове. Оспорва
предявените искове, както по основание, така и по размер. Счита, че исковата
молба е неясна и съдържа противоречиви твърдения. Предявените претенции за цена
за разполагане на обект, цена за сметоизвозване,
както и претенциите за лихви намира за погасени по давност.
Излага, че е ползвал
павилион №*,
разположен на позиция №*, * микрорайон, ж.к. *, на основание разрешение за поставяне, издадено за срок
от 01.01.2009год. до 31.12.2009год. Още в издаденото разрешение цената на
ползване е определена незаконосъобразно, предвид това, че същата е била
изчислена на база площ 14.78кв.м., а площта на павилион №11 е 7.35кв.м.Това
обстоятелство се установява и от констативен акт №2/20.02.2017год. на Община
Варна, с който на ответникът е съобщено, че е предприето производство за
премахване на преместваемия обект.
Ответникът е ползвал обекта до месец април 2009год.,
след което е прехвърлил собствеността му на С. Г. А., което обстоятелство се
установява от договор за покупко-продажба, сключен на 05.05.2009год.
С изтичането на срока за който е издадено разрешение №58/1/19.02.2009год.,
ответникът не е бил обвързан от сключения неформален договор за наем и не е
налице основание, на което същият да дължи претендираните
суми.
Претендираните суми за цена за сметоизвозване са недължими. От представените към исковата
молба констативни протоколи се установява, че обектът не е ползван. Отделно от
това претендираната сума е незаконосъобразно
определена.
Предявените претенции за
цена за разполагане на обект, цена за сметоизвозване,
както и претенциите за лихви са погасени по давност.
Моли съда да постанови
решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове и му присъди сторените
по делото разноски.
С протоколно определение от 28.06.2017год. , съдът е дал
ход по същество на делото, по недопустимо предявен иск.
Искът е недопустим по следните съображения:
В настоящото
производството предмет на установяване са искови претенции, касаещи вземания по
заповед за изпълнение, издадена в производството по ч.гр.дело №13426/2016 на
ВРС.
Заявителят в
производството по ч.гр.дело №13426/2016год. на ВРС е сезирал съда с искане за
издаване на заповед за изпълнение и изп.лист, на
основание извлечение от сметка – чл.417,т.2 от ГПК. По така заявеното искане
заповедния съд се произнася с разпореждане, постановяващо издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Въз основа на разпореждането е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. В срок длъжникът възразява. В указания
от заповедния съд срок, заявителят подава исковата молба за установяване на
вземания, произтичащи от извлечения от сметка –чл.417,т.2 от ГПК и навежда
фактически твърдения с който аргументират интерес от иска, съответни на
заявените в заявлението с което е сезирал заповедния съд в производството по
ч.гр.дело №13426/2016год. на ВРС.
Предмет на иска е
установяване на материално притезание на заявителя,
легитимиран по оспорено изпълнително основание. Искът по чл.422 от ГПК не е просто установителен,
а цели стабилизиране на вече наличното изпълнително основание. Касае се за
специален установителен иск, чийто предмет е
нормативно ограничен до онези вземания и претенции , за които заявителят вече е
снабден с изпълнително основание. Установителното
решение не може да внася промени в заповедта. Предмет на установяване по делото
е вземането, обективирано в издадената заповед за
изпълнение. Основанието на вземането за което е издадена заповедта трябва да
бъде идентично с основанието на установителния иск,
посочено в обстоятелствената част на исковата молба. В настоящия случай липсва
идентичност между основанието, посочено в заповедта за изпълнение – неплатена
месечна цена на разполагане и цена за сметоизвозване
за ползване на престваем обект №*, зано
* с обща площ 14.78кв.м.
за периода от м.май 2009год. до м.септември 2016год. включително ,издадена от
заповедния съд по реда на чл.410 от ГПК и основанието на установителния
иск вземания, претендирани със заявление по чл.417,т.2 от ГПК,
произтичащи от извлечение от сметка на заявителя. Действително депозираното от
заявителя искане в производството по ч.гр.дело №13426/2016год. на ВРС е издаване
на заповед за изпълнение и изп.лист , въз основа на
документ по чл.417,т.2 от ГПК. Заповедния съд обаче не е произнесъл актовете,
относно издаване заповед за изпълнение, въз основа на заявеното искане. Макар и
недопустимо произнесена, по искане, което не е заявено, тази заповед за изпълнение съществува в
правния мир и по нея е постъпило възражение от длъжника. Тъй като същата е
недопустима съдът счита, че не следва да дава указания на заявителя да уточнява
дали предявява иска на основанието за което е издадена заповедта за изпълнение.
Съдебно предявеният по реда на
чл.422 от ГПК дълг е различен от вземането
по заповедта за изпълнение,
а наличието на идентичност
на материалноправното основание на заповедта и предявената установителна претенция е процесуална предпоставка за редовност на иска, респ. за надлежното сезиране на иска, която в настоящия случай липсва. Този извод се подкрепя, както от закона –
чл.415 от ГПК, съгласно която
разпоредба на установяване
подлежи именно вземането по заповедта
за изпълнение, така и от постановките в мотивите на ТР №4/2013год. на ОСГТК, т.8, че правният
интерес от исковото производство по чл.422 от ГПК, произтича от оспорване с възражение вземането, за което вече е издадена заповед за изпълнение в заповедното производство.
Предвид на горното и на
основание чл.253 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че следва да отмени
определение от 28.06.2017год. с което е даден ход по същество на делото и прекрати производството по настоящото дело,
като образувано по недопустим иск.
След влизане на прекратителното определение в сила ч.гр.дело
№13426/2016год. на ВРС следва да се върне на XLІ състав, за преценка
дали са налице основания за допускане на ОФГ, относно издадената заповед за
изпълнение.
Водим от
горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определението на ВРС, XVІ
състав, от 28.06.2017год. с което е даден ход по същество на производството,
по гр.дело № 450/2017г. на ВРС, XVІ
състав, на основание чл.253 от ГПК.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.дело №450/2017год. по
описа на ВРС, ХVІ състав ,поради недопустимост.
След влизане
в сила на прекратителното определение ч.гр.дело
№13426/2016год. на ВРС да се върне на XLІ състав, за преценка дали са налице основания за
допускане на ОФГ, относно издадената заповед за изпълнение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО за прекратяване на
делото подлежи на обжалване пред ВОС с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщаването на страните, ведно с препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: