Р
Е Ш Е
Н И Е
№………
............................., гр. Ловеч
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на четиринадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛИНКА ДИМИТРОВА
при секретаря Галина Аврамова
като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА
гр.д. № 9 по описа за 2018 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от Постъпила е искова молба от „***” АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от М.Д.М. – изпълнителен директор, чрез пълномощника адв.Л.Т. от ПлАК, с адрес: ***, оф.28 срещу „***” ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от Н.В. – управител, с посочено правно основание чл.55,ал.1 от ЗЗД и с цена на иска: 31813,82 лева.
Ищецът твърди, че е собственик на недвижими имоти, които на 09.02.2010г. са продадени на „***"ЕООД. В резултат на заведени дела между страните с влезли в сила съдебни решения покупко-продажбите са обявени за нищожни и „***" ЕООД е предало владението на имотите на ицовото дружество на 04.01.2013г., на 01.04.2013г. и на 01.08.2013г. Тези отношения рефлектират върху данъчните задължения, като от „Местни данъци и такси" при Община Троян са съставили актове на „***"АД за признаване на данъчни задължения за периода 2010-2013г. Таксите за данък недвижими имоти и ТБО са определени за плащане от началото на прехвърлителната сделка-09.02.2010г. Ищецът твърди, че Административният съд приел, че дружеството е данъчно задължено лице по смисъла на чл.11 от ЗМДТ, считано от датата на извършената продажба, тъй като нищожността не е породила никакви прави последици и дружеството не е губило собствеността си. „***"АД е заплатило определените му задължения за ДНИ и ТБО, но ТБО за този период е заплатена от наемателите на „***"ЕООД, които дружеството е превело на Община Троян. От „Местни приходи" при Община Троян са възстановени на „***"ЕООД платените от него, но получени от наемателите ТБО съгласно договорите за наем за времето от 2010-2013г./до връщането на имотите/в размер на 33 589лв. със следните актове: Акт за възстановяване № 28/08.05.2013г. за сумата 18379лв. В този акт влизат суми за следните обекти: Обект в гр.***- 2261.65лв., обект ул.***-3146.62лв., обект ул.***-3131.26лв., ул.***-3010.88лв., ул.***-1326.73лв., ул.***- 1355.93лв., ул."***- 3184.42лв. По Акт за възстановяване № 46/14.08.2013г. са възстановени 15209лв. за следните обекти: ул.***-2615.53 и 3470.39лв., ул.***-2738.77лв. и 1289.80лв., ул."***-1289.80лв.,ул.***428.36лв., ул."***-65-1224.19лв., ул.***-1306.31лв.
На следващо място ищецът твърди, че ответникът „***"ЕООД превел обратно на един от наемателите на „*** 98"АД платената ТБО в размер на 4275.18лв., с което признават неправилното задържане на върнатите суми за ТБО ,платена от наемателите. За останалите наематели обаче сумата не е върната на „***"АД , което е заплатило тази такса със собствени средства.
Ищецът счита, че със сума от 29 313.82лв.лв. /без ДДС/ „***"ЕООД се е обогатило неоснователно, тъй като тази сума е платена от „***"АД на Община Троян като ТБО за горните обекти, но не може да бъде събрана втори път от наемателите, тъй като те са изпълнили задълженията си по договори за наем за този период. С тази сума „***"ЕООД се е обогатило неоснователно, тъй като е получена на отпаднало основание-нищожност на договорите за покупко-продажба на недвижимите имоти. „***"ЕООД е поканено да заплати горната сума доброволно , но до момента това не е направено.
Предвид изложеното ищецът прави следното искане: страните да бъдат призовани на съд и след като ищецът докаже основателността на претенцията си, съдът да постанови решение, с което осъди „***" ЕООД гр.Троян, да заплати на „***"АД гр.Троян сумата 29 313.82лв., която е получил на отпаднало основание въз основа на АВ№28/08.05.2013г. и АВ№46/14.08.2013, но отказва да я върне на дружеството след прогласяване нищожността на покупко-продажбата на имотите,тъй като с тази сума ответникът се е обогатил за сметка на „***"АД, както и лихва за забава считано от 14.05.2013г./датата на възстановяване на собствеността / до завеждане на делото в размер на лв. 2500лв. Моли, да му бъдат присъдени направените по делото разноски и лихва от завеждане на иска до окончателното й изплащане.
В срока
по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „***”
ЕООД с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано
от управителя Н.С.В., с който заявява, че предявените искове с правно основание
чл.55 и чл.86 от ЗЗД са недопустими и неоснователни, поради което ги оспорва
както по основание, така и по размер със следните съображения:
На първо място счита исковата молба за нередовна. Ответникът твърди, че ищецът претендира една обща сума 29313.82 лева, която е взел от два акта за прихващане или възстановяване, по които той не е страна, без да е конкретизирал какво представлява, как тя е съставена, от кого е получена, за кои обекти, за какви периоди и т.н. От друга страна представени са множество доказателства без да са посочени конкретните обстоятелства, които ще се доказват с тях. Счита, че горното е в разрез с разпоредбата на чл.127 от ГПК, предвид на което, моли исковата молба да се остави без движение до отстраняването на горните пропуски.
На следващо място твърди, че ищецът няма правен интерес от предявените искове: Ищецът е базирал исковете си на обстоятелството, че сделките посочени в исковата молба са нищожни, която нищожност е прогласена от съда с влезли в сила решения. Твърди, че предявените исковете в настоящото произовдство са основани на чл.55 ал.1 предложение първо от ЗЗД, която норма урежда реституцията на всичко дадено по нищожен договор - в настоящия казус, по признатата от съда за нищожна сделка за покупко-продажба на недвижими имоти, сключена между „***" АД и „***" ЕООД, ищецът е престирал единствено и само имотите, които следва да се върнат на претендираното от ищеца основание, което е сторено, както ищеца сам визира на 04.01.2013г, 01.04.2013г.и01.08.2013г.
Относно претендираната сума по исковата молба ответникът посочва, че същата е получена от него по валидни договори за наем с трети лица - наематели. Предвидената от чл. 55 ЗЗД реституция на даденото не обхваща престации от трети лица, направени на друго основание, извън обявената за нищожна сделка. Ответникът не е получил нищо друго от ищеца, за да следва на посоченото основание да го върне. Голяма част от процесната сума е получена от трети лица - различни наематели, които евентуално биха имали правен интерес за възстановяване на съответните платени от тях суми за ТБО, така както самия ищец твърди, че на един от наемателите - „*** 98" АД (юридическо лице различно от ищеца) платената сума за ТБО е възстановена, и то защото е поискана от същото, но тъй като останалите наематели не са поискали, съответните им суми не са възстановени, което обаче не означава, че следва да се възстановят на ищеца, тъй като не са получени от него. Следва да се заключи, че предявените искове са недопустими - посоченото основание е чл.55 ал.1 от ЗЗД, според което „Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне", а самите термини „получил" и „върне" означават, че ответникът е следвало да получи нещо от ищеца, за да следва да му го върнем. Ако пък исковете могат да се основат на чл.59 от ЗЗД, то следва да се приеме, че ако е налице неоснователно обогатяване, то не е за сметка на ищеца, а на множеството наематели, заплатили ТБО. Счита, че ищеца разполага с отрицателен установителен иск срещу Община Троян за недължимост на веднъж вече платени суми за ТБО, което означава, че „***" ЕООД са ненадлежна ответна страна в настоящия процес.
На следващо място посочва, че предявените искове са неоснователни и по размер: претендираната сума - 29313.82 лева включва и суми за ТБО, платени от и за сметка на „***" ЕООД, с оглед на това, че съответните имоти не са имали наематели или съответните суми са били в невъзможност за събиране, което е видно от приложените справки. От друга страна ответникът твърди, че му е известно, че между ищеца и Община Троян са налице висящи съдебни дела, с предмет дължимостта на настоящата искова сума за ТБО, т.е. ищеца не е заплатил цялата претендирана сума, от което няма как да е претърпял вреди. Претенцията за лихва за забава в размер на 2500 лева, също е категорично неоснователна, тъй като съобразно чл.84 ал.2 от ЗЗД, лихва се следва не от възстановяване на собствеността, както твърди ищеца -14.05.2013г., а от поканата, в случая 26.10.2017г.
Ответникът се позовава на съдебните решения, с които се прокламира нищожност на сделката. Същите били влезли в сила съответно на 26.11.2012 г., 14.03.2013г. и 16.07.2013г., с оглед на което счита, че исковете са погасени по давност съобразно чл.111 от ЗЗД, на която съобразно чл.120 от ЗЗД, изрично се позовава. При тези изводи ответникът счита, че с оглед недопустимостта на исковете, следва да се прекрати производството, или алтернативно, предявените искове, като недоказани, както по основание, така и по размер, следва да се оставят без уважение, а сторените съдебно-деловодни разноски да се поставят в тежест на ищеца.
С разпореждане № 169/01.03.2018 г. в производство по чл.129,ал.2 от ГПК, съдът остави без движение исковата молба на ищеца до отстраняване в едноседмичен срок от получаване на съобщението на следните нередовности: несъответствие на посочените факти и обстоятелства в исковата молба и заявения петитум, което затруднява съда да определи правното основание на предявения иск – дали се претендира обогатяване от страна на ответника без основание – чл.55,ал.1,предл.първо от ЗЗД или на отпаднало основание – чл.55,ал.1, предл.трето от ЗЗД.
Постъпила е в указания от съда срок уточняваща молба от ищеца, чрез пълномощника му адв.Л.Т. от ПлАК, с която уточнява, че в исковата молба са посочени подробно имотите, за които на „***"ЕООД са възстановени от отдел „Местни приходи" при Община Троян сумите за такса битови отпадъци, платени от наемателите на обектите . След прогласяване на сделката с продажбата на имотите за нищожна от Община Троян са съставени Актове за установяване на данъчни задължения за ДНИ и ТБО за същите имоти на „***"АД. С молбата от 22.03.2018 г. представя по опис съставените АУДЗ като твърди, че в тях са определени ДНИ и ТБО с отделни суми. По същество плащането на ТБО представлява разход по поддръжка на имота, който е платим от наемателя, като съответната сума се превежда по сметка на „Местни приходи" при Община Троян от собственика-наемодател. Представя справка за платените ТБО по съставените актове, с посочване на имота, сумата и основанието за плащане от страна на „***"АД.
С
уточняващата молба ищецът уточнява, че сумата от 29313.82лв. включва платената
ТБО от наемателите на „***" ЕООД въз основа на сключените договори за
наем. В исковата молба ищецът посочил подробно обектите и сумата, която е
платена от наемателя за съответния обект, но с акта за възстановяване е върната
обратно на „***"ЕООД, като със съставянето на новите АУДЗ като задължено
лице е посочено „***"АД. Платените от наемателите суми са възстановени на
„***"ЕООД от административния орган „Местни приходи" при Община Троян
като недължимо платени, тъй като сделката за продажбата е прогласена за нищожна
и касаят периода
На следващо място ищецът посочва, че с исковата молба е представил два броя договори за наем, от които е видно, че между наемателите и „***" ЕООД като предишен собственик на имота е налице договореност наемателят да заплаща съответната ТБО за имота, която наемодателят превежда на „Местни приходи", както и протоколи за предаване владението на имотите от „***"ЕООД на „***"АД след прогласяване нищожността на сделката, с които доказва обстоятелството за доброволно изпълнение на съдебните решения по т.д.№ 10/2010г. и т.д.№8/ 2011г. по описа на ЛОС.
Ищецът
уточнява, че правният му интерес да претендира сумата от 29313.82 лв. се
обосновава от обстоятелството, че дружеството е задължено и е платило със
собствени средства ТБО за описаните по-горе имоти за периода
Съдът е изпратил копие от уточняващата молба на ищеца на ответника за становище в указан срок.
Постъпило е по делото становище по уточняващата молба от ответника, с което счита, че указанията на съда не са изпълнени, тъй като в уточняващата молба ищеца отново само твърди, че е обеднял с процесната сума, която формира от 22 бр. акта за установяване на задължение по декларация, по които страни са ищеца и Община Троян, и по никакъв начин не касаят предприятието ни, нито трети лица бивши или настоящи наематели. Посочва, че ищецът е представил справка за платени от него суми за ТБО, общият сбор от които не кореспондира с цената на иска, т.е. претендираната сума няма как да представлява размера на обедняване на ищеца, тъй като действително платеното е много по-малко. Ищецът е приложил към уточняващата молба множество документи - актове за установяване на задължение по декларация и съдебни решения, които, от една страна счита за правно ирелевантни за настоящия процес, а от друга страна само са приложени към молбата без каквото и да било искане - да бъдат приети като доказателства по делото или нещо друго, а ако се приеме, че са представени като доказателства, то те не следва да се приемат, освен поради неотносимостта им, то и поради несвоевременното им представяне. Предвид горното, счита че неизправностите на исковата молба не са отстранени.
В съдебно
заседание ищецът, редовно призован, чрез процесуалния си представител адв.Л.Т. поддържа предявените искове в размерите, посочени в
петитума на исковата молба и моли съда
да постанови решение, с което ги уважи изцяло, като му се присъдят направените
деловодни разноски съгласно представен списък по чл.80 от ГПК. В дадения от
съда срок депозира писмена защита, в която излага подробно съображенията си за
уважаване на исковите претенции и моли съдът да постанови решение, с което
осъди ответника „***” ЕООД гр.Троян да заплати на ищеца „***” АД гр.Троян
сумата 25030,39 лева, представляваща получената ТБО от наемателите по
сключените договори за наем за периода
Ответникът „***" ЕООД Троян, редовно призован, се представлява от управителя Н.С.В. и пълномощника адв.Х.В.от ЛАК, който оспорва в съдебно заседание предявените искове и моли съда да приеме, че същите са недопустими и прекрати производството по делото. Алтернативно моли съдът да приеме, че същите са и неоснователни. В дадения от съда срок представя писмени бележки, в които доразвива правните си доводи, че исковата сума за ТБО не е заплатена изцяло от ищеца, от което няма как да е претърпял вреди, а по отношение за лихвата за забава се позовава на чл.84,ал.2 от ЗЗД, че същата се следва не от датата на възстановяване на собствеността на имотите – 14.05.2013 г., а от поканата, в случая 26.10.2017 г. Прави възражение, че исковете са погасени по давност съобразно чл.111 от ЗЗД, на което се позовал и с отговора на исковата молба. Посочва, че платените такси за ТБО са периодични платежи и съобразно чл.111,б.”в” от ЗЗД се погасяват с три годишна давност. В съдебно заседание прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение и моли за неговото редуциране до размер на 1500 лева съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
От представените и приети по делото писмени доказателства, заключението на съдебно-икономическата експертиза и обясненията на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка и обусловеност, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
С решение № 22/22.11.2010 год., постановено по т.д. № 10/2010 г., Окръжен съд Ловеч е признал за установено на осн. чл.26, ал.2, предл.второ от ЗЗД, че сключения между „***”АД-гр.Троян и „***”ЕООД-гр.Троян на 09.02.2010 год. в гр.Троян договор за покупко-продажба на следните недвижими имоти: 1. самостоятелен обект в сграда с идентификатор 73198.502.396.1.1 по ККР на гр.Троян, с площ от 108 кв.м. с предназначение : за търговска дейност с адрес: ул***2. самостоятелен обект в сграда с идентификатор 73198.502.396.1.40 по ККР на гр.Троян, с площ от 24.3 кв.м., с предназначение: За търговска дейност с адрес ул***; 3. самостоятелен обект в сграда с идентификатор 73198.504.40.1.1. с площ от 110.00 кв.м., с предназначение: За търговска дейност с адрес ул***; 4. самостоятелен обект в сграда с идентификатор 73198.505.155.1.31 с площ от 29.7 кв.м. с предназначение за търговска дейност, с адрес гр.***; 5. самостоятелен обект в сграда с идентификатор 73198.505.155.1.33 с площ от 30.1 кв.м. с предназначение за търговска дейност с адрес : гр.***.; 6. самостоятелен обект в сграда с идентификатор 73198.505.155.1.32 с площ от 135.8 кв.м. с предназначение за търговска дейност с адрес гр.*** и 7. самостоятелен обект в сграда самостоятелен обект в сграда с идентификатор 73198.501.204. 2 с площ от 221 кв.м. с предназначение-за търговска дейност с адрес гр.***, обективирани в т.1.7, 1.8, 1.15, 1.16, 1.17, 1.18 и 1.19 на н.а. № 32, т.І, рег.№ 509, дело № 27/2010 год. на Нотариус Д.К., вписан под № *** в регистъра на НК, е нищожен. Видно от направеното отбелязване решение е влязло в законна сила на 26.11.2012 г.
С решение № 39/25.10.2011 год., постановено по т.д. № 8/2011 год., Окръжен
съд Ловеч е признал за установено на осн. чл.26, ал.1, предл.трето от ЗЗД, че
сключения между „***”АД-гр.Троян и „***”ЕООД-гр.Троян на 09.02.2010 год. в
гр.Троян договор за покупко-продажба на следните недвижими имоти: 1. самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 73198.504.63.1.2 по
ККР на град Троян, с площ от 180.83 кв.м по документи и 101.08 кв.м. по
графика, с предназначение за търговска дейност с адрес ул.***, 2. самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 73198.505. 155.1.28 по КККР на град Троян, Област Ловеч, с
площ от 114.6 кв.м, с предназначение за търговска дейност с адрес: град ***, 3. самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 73198.505.155.1.29 по КККР на град Троян, с площ от 117.9 кв.м. с
предназначение за търговска дейност с адрес гр.***, 4. самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 73198.505.155.1.30 по КККР на град Троян,
с площ от 20.5 кв.м, с предназначение за търговска дейност с адрес гр.*** и 5. самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 73198.504.40.2.1 по КККР на град Троян, с площ от 340 кв.м с
предназначение: за обществено хранене, с адрес гр.*** обективиран в нотариален
акт № 32, том І, н.д. № 27/
С решение № 145/26.06.2013 год., постановено по гр.д. №
554/2012 год., Окръжен съд Ловеч е признал за установено на осн. чл.26, ал.1,
предл.трето от ЗЗД, че сключения между „***”АД-гр.Троян и „***”ЕООД-гр.Троян на
09.02.2010 год. в гр.Троян договор за покупко-продажба на недвижими имоти,
обективиран в нотариален акт № 32, том І, н.д. № 27/
От представените по делото 3 бр.приемо-предавателни протоколи от 04.01.2013 г., 01.04.2013 г. и 01.08.2013 г. /стр.7,8 и 9/ , сключени между страните се установява, че ответникът е предал, а ищецът е приел описаните в тях 20 недвижими имоти, находящи се в гр.Троян, на ул.*****.
От Акт за прихващане или възстановяване № 28/08.05.2013 г., издаден от Главен експерт, отдел „Местни приходи” при Община гр.Троян /стр.10-13/ се установява, че въз основа на подадено искане от „***” ЕООД Троян от 12.04.2013 г. за периода от 01.01.2010 г. до 08.05.2013 г. са възстановени на дружеството, което е внасяло по ЗМДТ, такса битови отпадъци /ТБО/ в размер на 18379,99 лева.
От Акт за прихващане или възстановяване № 46/14.08.2013 г., издаден от Главен експерт, отдел „Местни приходи” при Община гр.Троян /стр.14-17/ се установява, че въз основа на подадено искане от „***” ЕООД Троян от 06.08.2013 г. за периода от 01.01.2010 г. до 14.08.2013 г. са възстановени на дружеството, което е внасяло по ЗМДТ, такса битови отпадъци /ТБО/ в размер на 15209,00 лева.
От приетата по делото покана за доброволно изпълнение с изх.№ 19/26.10.2017 г. /стр.18/ се установява, че ищецът е поканил в седем-дневен срок ответника да му преведе доброволно сумата в размер на 29313,82 лева, която е получена от ответника на отпаднало основание и че ще потърси правата си по съдебен ред.
По делото са приети 2 бр. договори за наем с № 14/07.05.2012 г. е № 12/20.04.2012 г., /стр.19-20/, сключени между ответника в качеството на наемодател и трити лица, в качеството на наематели на конкретно посочени обекти, в които страните договорили по чл.14, че наемателят се задължава да заплаща за съответната година ТБО.
Ответникът е представил и съдът прие 4 бр.справки за празните обекти за
Ищецът е представил справка за заплатените от него ТБО /стр.66/ за 6 от посочените в исковата молба имоти, в размер на 14684,48 лева за периода от 22.11.2011 г. до 07.04.2017 г. и заплатената лихва в размер на 2692,06 лева.
Съдът прие 22 бр. Актове за установяване на задължение по декларация /стр.67-124/ издадени от Главен експерт, отдел „Местни приходи” при Община гр.Троян за дължимите по години от ищеца ТБО за съответните обекти, негова собственост съгласно чл.11 и чл.14,ал.1 от ЗМДТ.
Съдът прие с доклада по делото и на
основание чл.146,ал.1,т.3 и т.4 от ГПК, че не се нуждае от доказване
обстоятелството, че ответникът е превел обратно на един от наемателите, а
именно „***
По инициатива на страните по делото се допусна съдебно-икономическа експертиза, която депозира заключение, чиито констатации съдът приема изцяло, като компетентни, обективни и обосновани и гради изводите си на тях.
Експертът е
установил, че при проверка в отдел „Местни приходи” при община гр.Троян,
посочени в справки за периода от 01.03.2010 г. до 31.12.2013 г. са начислени и
внесени ТБО от „***” АД по години и обекти, както следва: /стр.184-187/ - за
При проверка в счетоводството на ответника „***” ЕООД Троян, вещото лице е установило, че наемите и ТБО са осчетоводени по сметка 70911 „Други приходи” и за получените приходи са издавани фактури като на отделни редове са записвани сумите за наем, ел.енергия, вода и ТБО. Плащането е ставало по банков път и в брой. Вещото лице в справки по години и за отделните обекти е посочило получените от наемателите на „***” ЕООД Троян и платените от ответника за периода 2010 -14.05.2013 г. на МДТ-Община Троян суми за ТБО на стр.187-206 от делото в размер общо на сумата 33588,99 лева. На ответника с АПВ № 28/08.05.2013 г. е възстановена сума в размер на 18379,99 лева на 17.05.2013 г. и с АПВ № 46/14.08.2013 г. – сума в размер на 15209,00 лева на 21.08.2013 г. или общо 33588,99 лева. На следващо място вещото лице е констатирало, че ответникът не е плащал лихва за забавено плащане за процесния период, тъй като е внасял дължимата ТБО в началото на съответната година. Разликата между възстановената ТБО на ответника и начислената ТБО на ищеца се дължи на ползвана отстъпка за внесена ТБО до 30.04. на текущата година от ответника и на предекларирането на обектите от ищеца, при което таксата на един съд „бобър” е 1570,00 лв. Сумата получена от наемателите на „***” ЕООД за ТБО периода от 01.01.2010 г. до 14.05.2013 г. /датата на възстановяване на собствеността/ е в размер на 25030, 39 лева. Вещото лице подробно е описало за кои имоти не са сключвани договори за наем, поради липса на наематели, поради напускане на наематели през годините и отказ от плащане.
Съдът приема, че на първо място е сезиран с иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.първо от ЗЗД за сумата 29313,82 лева, без ДДС, произтичаща от получени от ответника без основание въз основа на АПВ № 28/08.05.2013 г. и АПВ № 46/14.08.2013 г., издадени от отдел „Местни приходи” при Община гр.Троян като недължимо платени ТБО за периода от 01.01.2010 г. до 14.08.2013 г., ведно с лихвата от датата на завеждане на иска до окончателното й изплащане, както и акцесорен иск за мораторна лихва върху главницата считано от 14.05.2013 г. /датата на възстановяване на собствеността/ до завеждане на делото в размер на 2500 лева. .
Както вече изложи в определението си по чл.146 от ГПК и по-горе, съдът приема, че искът е допустим, а възраженията на ответника касаят неговата основателност по същество, а не процесуалната допустимост на претенцията. Страните са надлежно ангажирани, като процесуалната им легитимация е съобразена след служебно направена от съда справка в ТР съгласно чл.23,ал.6 от ЗТР..
По изложените съображения съдът прие, че искът е допустим.
По основателността на иска с правно основание чл.55,ал.1,предл.първо от ЗЗД.
Общият състав на института на неоснователното обогатяване е уреден в чл.55 от ЗЗД. За да е основателен искът, следва да са налице трите кумулативни предпоставки – обогатяване, обедняване и особена връзка между тях. С други думи обедняването трябва да е станало за сметка на обогатяването и това да е последица от едини същи факт или група факти. С иска по чл.55,ал.1,предл.първо от ЗЗД, се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго. В основата на неоснователното обогатяване е залегнал принципът на справедливостта, който не допуска разместване на имущество без наличието на призната от правото причина. Ищецът носи доказателствената тежест да установи релевантните за спора факти, а именно: разместването на благата – обедняването, обогатяването и връзката между тях с произтичащите общи факти, а ответникът да докаже възраженията си.
От доказателствата по делото е безспорно установено,
че с решения № 22/22.11.2010 г. по т.д № 10/2010 год. на ОС Ловеч, решение №
39/25.10.2011 г. по т.д. № 8/2011 г. на ОС Ловеч и решение № 145/26.06.2013 гд.
по гр.д. № 554/2012 год. на ОС Ловеч е признато за установено, че
сключеният между „***”АД-гр.Троян и „***”ЕООД-гр.Троян на 09.02.2010 год. в
гр.Троян договор за покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в
нотариален акт № 32, том І, н.д. № 27/
Безспорно е установено и предаването на описаните в три бр.приемо-предавателни протоколи от 04.01.2013 г., 01.04.2013 г. и 01.08.2013 г., че ответникът е предал, а ищецът е приел 20 недвижими имоти, находящи се в гр.Троян, между които и посочените в исковата молба.
Съдът прие на основание чл.146,ал.1,т.3 и т.4 от ГПК, че не се нуждае от доказване обстоятелството, че на ответникът с Актовете за възстановяване № 46 от 14.08.2013 г. и № 28 от 08.05.2013 г. издадени от отдел „Местни приходи” при Община гр.Троян е му възстановена общо сумата 33588,99 лева, представляваща недължимо платени и събрани ТБО за периода от 01.01.2010 г. до 14.05.2013 г.
Предвид изложената
по-горе безспорна фактическа обстановка по делото, съдът приема, че „Таксата за
битови отпадъци” се заплаща от собствениците на облагаеми с данък недвижими
имоти и от ползвателя, в случаите, когато е учредено вещно право на ползване
върху даден имот. Настоящият казус не попада в хипотезата, ТБО да се заплаща от
ползвателя, тъй като ответникът не представя и не доказва, че е учредявал вещно
право на ползване върху процесните имоти. Такса „битови отпадъци” представлява
публичноправно задължение по смисъла на чл.162,ал.2,т.3 от ДОПК, като в чл.64,ал.1
от ЗМДТ във вр. с чл.11 от ЗМДТ тежестта за плащане се възлага върху
собствениците на недвижими имоти. Заплащането на ТБО не може да бъде обособено
с облигационно задължение по договор за наем, тъй като наемът е определена
цена, която наемателят заплаща на наемодателя за ползваната вещ съгласно чл.228
от ЗЗД. Съгласно чл.231, ал.1 от ЗЗД,
наемателят покрива за своя сметка единствено дребните поправки, необходими за
обикновеното потребление на веща. Следователно действително данъчнозадълженото
лице е собственикът на имота – наемодателят, но видно от представените по
делото два договора за наем, имащи силата на закон между страните, които са го
сключили съгласно чл.20а от ЗЗД и от заключението на вещото лице се установява,
че изпълнението на това публичноправно задължение
е вменено в задължение на наемателите към наемодателя, а от своя страна –
наемодателят в случая „***” ЕООД Троян е задължен пред данъчния орган при
Община Троян за периода от 01.01.2010 г. до датата на влизане в сила на
посочените по-горе съдебни решения през
От заключението на вещото лице се установява, че сумата получена от „***” ЕООД за ТБО от наемателите на отделните имоти, съгласно сключените договори за наем и заплатени от ответника на административния орган за периода от 01.01.2010 г. до 14.05.2013 г. е в размер на 25030,39 лева.
Съдът намира, че в патримониума на ищеца е
настъпило обедняване в размер на сумата 25030,39 лева, която е получена от
ответника съгласно сключените договори за наем за периода от 01.01.2010 г. до
14.05.2013 г. и съответно му възстановена на два пъти през
Задължението за заплащане на ТБО е в тежест на собственика. Безспорно ищецът е собственик на процесните имоти, както и че той в това си качество е заплатил задължението за ТБО на Община Троян. Не обаче собственика „***” АД е ползвал процесните имоти за периода 01.01.2010 г. до 14.05.2013 г., респ. се е ползвал от услугата, осъществявана от Община Троян по сметосъбиране и сметоизвозване, за която се заплаща ТБО. Ответникът „***” ЕООД е бил държател през процесния период на цитираните по-горе обекти и се е ползвал на практика от тези услуги. Възстановявайки на него сумата на внесената ТБО за процесния период, ответникът се е обогатил за сметка на собственика. Ответникът е бил фактическият държател на процесните имоти и е доказано за периода от 01.01.2010 г. до 14.05.2013 г., че е ползвал услугите на община Троян и заплащал ТБО видно от заключението на вещото лице. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата в размер на 25030,39 лева, представляваща „Такса битови отпадъци”, получена от него без основание от наемателите на процесните обекти и възстановена му с актовете на административния орган при Община Троян за периода 01.01.2010 г. до 14.05.2013 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 04.01.2018 г. до окончателното изплащане, а за разликата до претендираната сума в размер на 29313,82 лева искът с правно основание чл.55,ал.1,предл.първо от ЗЗД, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Неоснователно е възражението на ответника, че предявения иск с правно основание чл.55,ал.1,предл.първо от ЗЗД е погасен по давност съобразно чл.111 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.6,ал.1,б.”а” от ЗМДТ, общините събират местни такси за битови отпадъци. Същите представляват публични общински вземания на основание чл.162,ал.2,т.3 от ДОПК. Съдът приема, че ТБО не е периодично плащане по смисъла на чл.111,б.”в” от ЗЗД и разясненията дадени в Т.Р.№ 3/18.05.2012 г. по тълк.д.№ 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, докладвано от съдиите М.К.и М.П.. В последното е прието, че понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. чл.111,б.”в” от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е неоходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Задължението за плащане на ТБО няма елемента на повтарящо се периодично плащане. Същото се дължи по силата на закона, в годишен размер, платим до 30.04. на текущата година, който се определя от Наредба, приета от Общинския съвет на съответната община и при спазване на точно определени от закона принципи. С изтичането на пет-годишна давност се погасяват вземанията на ищеца от ответника. Този срок започва да тече от датата на възстановяване на ответника на процесните суми от административния орган, от когато е реалното обогатяване на ответника, за сметка на ищеца, а не от датата на влизане в сила на всяко отделно съдебно решение, с което се обявява нищожност на сделката по покупко-продажба на процесните имоти, както следва: 26.11.2012 г., 14.03.2013 г. и 16.07.2013 г. От заключението на вещото лице се установява, че по АПВ № 28/08.05.2013 г. сумата в размер на 18379,99 лева е възстановена на ответника на 17.05.2013 г. и 5-годишния срок е започнал да тече от 18.05.2013 г., а по АПВ № 46/14.08.2013 г. сумата в размер на 15209,00 лева е възстановена на ответника на 21.08.2013 г. и 5-годишния срок е започнал да тече от 22.08.2013 г. и към датата на депозиране на исковата молба – 04.01.2018 г. не е бил изтекъл.
По иска с правно основание чл.86,ал1 от ЗЗД.
С исковата молба ищецът претендира заплащане от ответника за лихви за забава в размер на сумата 2500 лева, считано от 14.05.2013 г. – датата на възстановяване на собствеността, до датата на завеждане на иска. Съгласно чл.84ал.2 от ЗЗД, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. Видно от приложената по делото покана за доброволно плащане от 26.10.2017 г. лихвата за забава се дължи не от датата на възстановяване на собствеността, а от датата на поканата, какъвто е настоящия случай, т.е. от 26.10.2017 г.
Ответникът както с
отговора на исковата молба, така и с писмените бележки по делото прави
възражение, че по отношение на лихвата за забава е налице хипотезата на
чл.111,б.”в” от ЗЗД и с изтичането на 3-годишна давност се погасяват вземанията
за лихви. Съдът намира, че възражението е основателно, тъй като 3-годишния давностен
срок е изтекъл през
По разноските.
От доказателствата по делото се установява, че ищецът е заплатил 1272,55 лева държавна такса, 2000,00 лв. за адвокатско възнаграждение и 250,00 лева за депозит за вещото лице. Ответникът е направил възражение за прекомерност на разноските на ищеца за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.8,ал.2,т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът намира, че следва да се редуцира размера на разноските направени от ищеца за адвокатско възнаграждение от 2000,00 лева на 1485,00 лева или общо разноски 2907,55 лева. Съгласно разпоредбата на чл.78,ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на 2288,00 лева.
Ответникът също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Разноските му по делото са в размер на 1600,00 лева, от които 100,00 лева депозит за вещо лице и 1500,00 лева адвокатско възнаграждение. Същите следва на основание чл.78,ал.3 от ГПК да се редуцират съразмерно с отхвърлената част от иска и ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в размер на 341,00 лева.
На основание горното и по реда на чл.235 от ГПК,съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от управителя Н.С.В.,*** АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от изпълнителния директор М.Д.М., на основание чл.55,ал.1,предл.първо от ЗЗД, сумата 25030,39 /двадесет и пет хиляди и тридесет лева, тридесет и девет стотинки/ лева, произходяща от получена без основание от ответника за периода 01.01.2010 г. до 14.05.2013 г. от наемателите такса за битови отпадъци и възстановена му въз основа на Актове за прихващане и възстановяване № 28/08.05.2013 г. и № 46/14.08.2013 г., двата издадени от отдел „Местни приходи” при Община гр.Троян, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 04.01.2018 г. до окончателното изплащане, а за разликата над 25030,39 лева до сумата 29313,82 лева, ОТХВЪРЛЯ претенцията като неоснователна и недоказана.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от изпълнителния директор М.Д.М., срещу „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано от управителя Н.С.В., иск с правно основание чл.86,ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата 2500,00 лева, представляваща лихва за забавено плащане за периода от 14.05.2013 г. /датата на възстановяване на собствеността, до датата на завеждане на иска /04.01.2018 г./ като погасен по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „***” ЕООД, ЕИК ***, с горните данни, да заплати на „***” АД, ЕИК ***, с горните данни, направените в настоящото производство разноски в общ размер на 2288,00 /две хиляди двеста осемдесет и осем/ лева, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК, „***” АД, ЕИК ***, с горните данни, да заплати на „***” ЕООД, ЕИК ***, с горните данни, направените в настоящото производство разноски в общ размер на 341,00 /триста четиридесет и един/ лева, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд гр.В.Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: