№ 180
гр. Монтана, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание
на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря ГИНКА АТ. МИТОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20241630200798 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН (изм., бр.109 от 2020г., в
сила от 23.12.2021г.).
С Наказателно постановление № 24-0996-000934/21.05.2024г. на
Началник Сектор ПП към ОД МВР - М. са наложени на П. И. Н., с посочен
съдебен адрес в гр.Р., област Б., чрез адв.Т. К. от АК - Б., административни
наказания - глоба в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да
управлява мпс за срок от 6 (шест) месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от
ЗДвП, за административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Спрямо водача
Н. са отнети 10 (десет) контролни точки на основание Наредба № Із –
2539/2012г. на МВР (в редакция преди изм. ДВ, бр.27 от 24.03.2023г., попр.,
бр.56 от 30.06.2023г.).
Недоволна от наказателното постановление Н., чрез адв.Т. Г. К. от АК - Б.,
моли да бъде отменено. Излагат се доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения и за липса на уведомяване по смисъла на чл.143,
ал.10 от ЗДвП. Претендират се разноски съгласно представен списък.
Въззиваемата страна, като административнонаказващ орган - Началник
Сектор ПП към ОД МВР – М., не изпраща представител и не взема становище
по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима и
основателна.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния срок.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
1
На 04.03.2024г. в 00:15 часа в гр.М., по бул.А. С., с посока на движение от
ул.Н. В. към бул.Х. Б., бил спрян за полицейска проверка водача на л. а. „П.
407” с рег. № ХХХХХ от пътни полицаи на Сектор ПП към ОДМВР - М.. В
хода на полицейската проверка след справка с техническо средство РСОД –
таблет и ОДЧ, било установено, че на 20.02.2024г. на посоченото МПС,
собственост на жалбоподателката П. И. Н., е била служебно прекратена
регистрацията поради не сключена задължителна застраховка „ГО”. За
установеното административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП на водача,
която е и собственик на л.а. – жалбоподателката П. И. Н., бил съставен АУАН
Серия GA № 934/ бл. № 1123221/04.03.2024г. от М. Д. Д. – мл. авто-
контрольор към Сектор ПП към ОДМВР - М. в присъствието на А. Й. И.,
негов колега.
По случая била заведена преписка № 1695/2024г. по описа на РП – М.,
респ. преписка № УРИ ЗМ-284/24г. по описа на РУ - М..
От приложената по цитираните по – горе преписки, справка за
собственици на превозното средство и история на регистрация на МПС било
видно, че действително МПС е с прекратена регистрация на 20.02.2024 год. по
чл.143, ал.10 от ЗДвП, но още на 04.03.2024г., датата на съставяне на
процесния АУАН, застраховката „ГО“ е била заплатена и служебно е била
възстановена регистрацията на процесното МПС.
С постановление от 14.05.2024г. РП – М. отказала да образува ДП и
прекратила преписка № 1695/24г. по описа на РП – М., съответно преписка №
УРИ ЗМ-284/24г. по описа на РУ - М., образувани за разследване на
престъпление по чл.345, ал.2 вр. с ал.1 от НК, и изпратила препис от
постановлението на Началник Сектор ПП към ОД МВР – М. за реализиране на
административнонаказателна отговорност на нарушителя Н..
Началник Сектор ПП към ОДМВР - М. като административно наказващ
орган оправомощен със Заповед № 8121з-1632/21г. на МВР издал
обжалваното НП.
В хода на съдебното следствие М. Д. Д. и А. Й. И., редовно призовани не
се явяват, не сочат уважителни причини за неявяването си, не дават
показания. Защитата не държи на излушването им, тъй като не оспорва
изложените факти в АУАН, поради което съдът заличи като свидетели тези
лица, считайки делото за попълнено с достатъчно, в.ч. писмени доказателства,
изискани служебно от съда.
Съгласно писмо рег. № УРИ 996000-2435/09.08.2024г. по описа на Сектор
ПП към ОДМВР – М. (след като изисканата справка първоначално е била
насочена към ОДМВР – София, изпратена по компетентност на Сектор ПП
към ОДМВР – М.), на дата 04.03.2024г. в 11:38 часа ППС с рег. № ХХХХХ е
бил със статус „служебно възстановяване по чл.143, ал.10 от ЗДвП“ при
уведомление от ГФ за валидна застраховка „ГО“. Преди този час ППС е било с
прекратена регистрация без валидна „ГО“. Процесното ППС е собственост на
П. И. Н. от 08.04.2020г. и до дата 09.08.2024г., когато е изготвена справката,
2
собствеността не е променяна. Н. не е уведомявана от Сектор ПП – М. поради
краткия срок от прекратяването на регистрацията на МПС до
възстановяването й. Уведомленията не са били готови за изпращане.
Съгласно чл.143, ал.10 от ЗДвП – „Служебно се прекратява регистрацията
на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от
Гаранционния фонд по чл.574, ал.11 от Кодекса за застраховането, и се
уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена
регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при
предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда
на чл.574, ал.6 или по желание на собственика след представяне на валидна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.”
Съгласно чл.18б, ал.2 от НАРЕДБА № I-45 от 24.03.2000г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм. и доп. - ДВ,
бр.105 от 2002г., изм., бр.67 от 2012г., бр.20 от 2018г.) – „При прекратяване
регистрацията по ал.1, т.1, 2, 3, 4 или 8 се уведомява собственикът на ПС,
посочен в регистъра“. Съгласно чл.18б, ал.1, т.8 (нова – ДВ, бр.30 от 2016г.,
изм., бр.62 от 2017г., в сила от 1.08.2017г.) – „Прекратяване на регистрацията
по чл.18, т.2 се извършва: по чл.143, ал.10 ЗДвП след уведомление от
Гаранционния фонд; Съгласно чл.18 (Доп. - ДВ, бр. 20 от 2008г., изм., бр.67 от
2012г.) – „Регистрацията на превозно средство се прекратява:1. с писмено
заявление от собственика; 2. Служебно“.
Настоящият съд приема, че Сектор ПП към ОДМВР - М. НЕ е уведомил
по надлежен ред собственика П. И. Н., че регистрацията на л. а. „П. 407” с рег.
№ ХХХХХ е била служебно прекратена на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.
Според настоящия съд е установено, че на 04.03.2024г., 00:15 часа П. И.
Н. е управлявала л. а. „П. 407” с рег. № ХХХХХ, чиято регистрация на
20.02.2024г. е била прекратена на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП. За това, че
регистрацията е била служебно прекратена, собственикът по регистрация, т.е.
жалбоподателката Н. НЕ е била уведомена от Сектор ПП към ОДМВР – М.,
имайки предвид горе цитираните разпоредби, по надлежен ред, т.е. този съд
приема, че липсва уведомяване на собственика и това се потвърждава от
посоченото в писмо рег. № УРИ 996000-2435/09.08.2024г. по описа на Сектор
ПП към ОДМВР – М.. Жалбоподателката Н. не е била извършила
нарушението от субективна страна, и този правен извод се подкрепя от
писмените доказателства по делото.
Съдебната практика на касационна инстанция – АС – М. (която този съд
следваше да съобразява), с която се приемаше, че незнанието на
обстоятелството, че е служебно прекратена регистрацията, не изключва
административнонаказателната отговорност (АНО) на водача на конкретното
МПС, че служебно прекратена регистрация на основание чл.143, ал.10 от
3
ЗДвП е на практика липса на надлежна регистрация на мпс, поради и което се
приемаше, че е извършено от обективна и субективна страна
административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, търпи изменение към
настоящия момент, поради приемането на Тълкувателно постановление (ТП)
№ 2 от 5.04.2023г. на ОСС от НК на ВКС по т. д. № 3/2022г., Първа и Втора
колегия на Върховния административен съд. Съгласно цитираното ТП №
2/05.04.2023г. – „Не се наказва с предвиденото в чл.175, ал.3 от Закона за
движението по пътищата административно наказание водач, който управлява
моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда
на чл.143, ал.10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е
уведомен собственикът на моторното превозно средство.“
Като се има предвид цитираното ТП № 2 от 05.04.2023г. и подробно
анализираните по – горе писмени доказателства по делото, е налице
основание за отмяна на обжалваното НП. Настоящият не споделя доводите за
отмяна на НП, изложени от пълномощника адв.К., като пространно
посочените технически недостатъци (технически грешки) в АУАН и НП, които
са отстранени още в рамките на АНП, според настоящия съд не са основание
за отмяна на НП, защото не съставляват съществени процесуални нарушения,
довели до ограничаване правото на защита на нарушителката, което видно от
данните по делото, е реализирано в пълнота.
С обжалваното НП са били отнети 10 (десет) контролни точки на
основание чл.6, ал.1, т.5 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. изд. от МВР (в
редакция преди изм. ДВ, бр.27 от 24.03.2023г., попр., бр.56 от 30.06.2023г.) и
чл.175, ал.3 от ЗДвП, но поради отмяна на НП, отпада и правното основание за
отнемане на така посочените контролни точки.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза на жалбоподателката Н.,
съгласно чл.63д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН (Нов – ДВ, бр.109 от 2020г., в сила от
23.12.2021г.), следва присъдено поискано чрез адв.Т. К. от АК-Б. адвокатско
възнаграждение във въззивното производство. Ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата.
АНО с придружителното писмо е направил възражение за прекомерност.
Поисканите разноски от адв.К. от АК-Б. са в размер на 500 (петстотин) лева,
които НЕ следва да бъдат присъдени, тъй като настоящия съд установява
прекомерност. Като размер поисканите разноски НЕ са съобразени с
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (чл.18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, изм. ДВ,
бр.88/04.11.22г.). Предвид изложеното, настоящия съд намира, че следва да
бъде уважено искането за присъждане в полза на жалбоподателката Н. на
сумата 400 (четиристотин) лева разноски за адвокатско възнаграждение, а в
останалата част до размера от 500 (петстотин) лева, искането за разноски,
следва да бъде оставено без уважение. Присъдените разноски следва да бъдат
4
заплатени от ЮЛ – ОДМВР – М..
На основание горното и чл.63, ал.2, т.1 вр. с ал.3, т.1 от ЗАНН (изм.,
бр.109 от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0996-000934/21.05.2024г. на
Началник Сектор ПП към ОД МВР - М., с което на П. И. Н., с посочен съдебен
адрес в гр.Р., чрез адв.Т. Г. К. от АК - Б., са наложени административни
наказания – ГЛОБА в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от
ЗДвП (Нова – ДВ, бр.101 от 2016г., в сила от 21.01.2017г.) и са отнети 10
(десет) контролни точки на основание Наредба № Із – 2539/2012г. на МВР (в
редакция преди изм. ДВ, бр.27 от 24.03.2023г., попр., бр.56 от 30.06.2023г.).
ОСЪЖДА ОДМВР - М. да заплати на жалбоподателката П. И. Н. сумата
400 (четиристотин) лева, представляваща направени разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
ОСТАВЯ без уважение искането на жалбоподателката П. И. Н., чрез
адв.Т. Г. К. от АК - Б. за присъждане на сумата 500 (петстотин) лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред АС - Монтана в 14 (четиринадесет)
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
5