Р Е Ш Е Н И Е
№ .........
11.05.2021г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-В въззивен състав, в закрито съдебно заседание на единадесети май две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ
МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
като разгледа
докладваното от съдия Маринова-Тонева ч.гр.дело № 2181 по описа за 2021 година,
за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 – 438 вр. чл. 78, ал. 5 ГПК.
Образувано е по жалба на „Т.С.“ ЕАД, длъжник по изп.д. № 20208510402461 по
описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, срещу постановление от 11.12.2020г., с
което съдебният изпълнител отказал да намали размера на приетото за събиране по
изпълнителното дело адвокатско възнаграждение на пълномощника на взискателя,
както и пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Жалбоподателят поддържа, че
съдебният изпълнител незаконосъобразно не намалил адвокатското възнаграждение
от 400 лв., което било прекомерно и несъобразено с чл. 10 на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Единственото действие, извършено от пълномощника на взискателя, било подаване
на молба за образуване на изпълнителното дело, поради което се дължало само
възнаграждение по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004г., не и възнаграждение по т.
2 на чл. 10. Не била налице и фактическа и правна сложност на изпълнителното
дело, а сумите по изпълнителното дело били заплатени в срока за доброволно
изпълнение. Моли съда да отмени атакуваното постановление и намали адвокатското
възнаграждение на 200 лв., а по отношение на пропорционалната такса по т. 26
ТТРЗЧСИ да реши въпроса по същество. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение за настоящото производство.
Взискателят по изпълнението и ответник по жалбата – Е.Г.К., чрез пълномощник адв. С.Д., е депозирала писмени възражения по реда на чл.
436, ал. 3 ГПК, с които оспорва жалбата и моли съда да я остави без уважение. Претендира
се присъждане на адвокатско възнаграждение на пълномощника за настоящото
производство на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗА съгласно списък по
чл. 80 ГПК.
По делото са представени мотиви на ЧСИ, с които е заявено становище за
неоснователност на жалбата.
Жалбата в частта й срещу отказа на ЧСИ с атакуваното
разпореждане да намали размера на адвокатското възнаграждение на взискателя е подадена
в двуседмичния срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице и срещу подлежащ на
обжалване акт на съдебния изпълнител относно разноските по изпълнението (чл.
435, ал. 2, т. 7 ГПК), поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата в тази част е
основателна.
Изп.д. № 20208510402461 по описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, е образувано по молба от 19.11.2020г. на Е.Г.К., чрез пълномощник адв. М.Л.от Адвокатско съдружие „Б.Л.“,
въз основа на изпълнителен лист от 17.08.2020г., издаден по
гр.д. № 31845/2018г. на СРС, 179 състав, съгласно който „Т.С.“ ЕАД е
осъдено да заплати на взискателя сумата 52.40 лв. –
съдебни разноски.
С молбата за образуване на изпълнителното дело е поискано събиране на сумата
по изпълнителния лист, както и на таксата за изпълнителен лист в размер на 5.91
лв. (включваща и банковата комисионна за превода), както и 3.00 лв. – за
преведена такса към ЧСИ. Претендирано е и адвокатско възнаграждение по изпълнителното
дело в размер на 400 лв. С молбата взискателят е посочил кумулативно няколко изпълнителни
способа - запор на движимите вещи на длъжника, възбрана на недвижимите му имоти
и запор върху притежавани от длъжника дружествени дялове.
По изпълнителното дело е приложено пълномощно от 16.11.2020г., с което взискателят упълномощил Адвокатско съдружие „Б.Л.“
чрез адв. М.Л.да го представлява по изпълнителното
дело. Представен е и „договор за адвокатско възнаграждение“ от същата дата,
съгласно който е уговорено адвокатско възнаграждение за образуване на
изпълнителното дело и за процесуално представителство, защита и съдействие и
извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане в размер на
400 лв., платимо по банков път. Сумата е платена от взискателя, съгласно вносна
бележка от 17.11.2020г.
С молба от 20.11.2020г. пълномощникът на взискателя заявил, че оттегля
посочените в молбата за образуване изпълнителни способи, и посочил като
единствен способ запор на банковите сметки на длъжника в „Юробанк България“ АД. В преписа от изпълнителното дело няма данни за предприети
от ЧСИ действия в тази насока, единствено е начислена такса по т. 9 ТТРЗЧСИ за
налагане на запор без опис.
На 23.11.2020г. на длъжника е връчена покана за
доброволно изпълнение, в която като дължима е посочена сумата от общо 600.67
лв., от които 52.40 лв. – присъдени разноски, 408.91 лв. – разноски по
изпълнителното дело, и 139.36 лв. – такси по ТТРЗЧСИ, дължими към 03.12.2020г.
С възражение вх. № 84223/26.11.2020г., подадено в двуседмичен срок от получаване на поканата,
длъжникът поискал от ЧСИ да намали размера на приетия по делото адвокатски
хонорар от 400 лв. на 200 лв. съобразно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004г.,
като прекомерен и несъобразен с липсата на фактическа и правна сложност на
делото. Искал е намаляване и на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ като несъобразена с
размера на дълга.
С обжалваното постановление (по правната си същност
разпореждане) от 11.12.2020г. съдебният изпълнител отказал да намали
адвокатското възнаграждение, тъй като същото било в минималните размери по чл.
10, т. 1 и 2 вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004г. С постановлението ЧСИ не се
е произнесъл по искането на длъжника за намаляване на таксата по т. 26 ТТЗЧСИ.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига
до следните правни изводи:
Според чл. 79 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника,
освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК (освен
поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство),
когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат
отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за
изпълнителни способи, които не са приложени.
Възможността да се иска намаляване на разноските за
адвокат на насрещната страна е уредена с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК,
която се намира в част І на ГПК – Общи правила, поради което е приложима и в
изпълнителното производство. Съгласно тази разпоредба, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. Преценката за правната и
фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички
факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, с
оглед извършените процесуални действия и други относими обстоятелства.
Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по
тълк.д. № 6/2012г., ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение
се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора
следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се
представят доказателства за това, а ако е в брой – тогава вписването на
направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на
разписка. Само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. Ако
страните по договора за правна защита, в съответствие със свободата на
договаряне са отложили плащането, това е относимо единствено в отношенията
между клиент и адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване на чл. 78 ГПК.
С чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения (в относимата й за спора
редакция към 16.11.2020г.) за защита по изпълнително дело е предвидено, че минималният
размер на адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнително дело е 200.00
лв., а за процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични
вземания до 1 000 лв. - 200 лв., и за вземания над 1 000 лв. - 1/2 от
съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2
- 7, а чл. 7, ал. 2 определя размера на възнаграждението според
материалния интерес.
В случая по делото се установи, че уговореното
възнаграждение от 400 лв. е заплатено по банков път. Съдът намира, че
незаконосъобразно с атакуваното постановление съдебният изпълнител е отказал да
намали адвокатското възнаграждение. Приложима в случая е само разпоредбата на
чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004г., тъй като единственото извършено от
процесуалния представител на взискателя действие е подаване на молба за
образуване на изпълнителното дело. Посочването в молбата за образуване на
изпълнителен способ, респ. възлагане по реда на чл. 18 ЗЧСИ, е условие за
нейната редовност - арг. чл. 426, ал. 2 ГПК, като съгласно същата разпоредба
взискателят може да посочи едновременно няколко начина на изпълнение само ако
това е нужно за удовлетворяване на вземането му. В случая, предвид материалния
интерес, посочване на няколко способа е било напълно ненужно, а доколкото
съдебният изпълнител без възлагане не би могъл да избере един от посочените три
способа, молбата е била нередовна. Отделен въпрос е, че посочените в молбата за
образуване способи са и неадекватни предвид обстоятелството, че изпълнението е
за събиране на парично вземане в минимален размер, и най-лесният и гарантиращ
бързото му събиране е посоченият впоследствие запор на вземания на длъжника по
банковите му сметки. Поради това съдът намира, че подаването на молбата от 20.11.2020г.
от взискателя е действие по отстраняване нередовност на молбата за образуване
на изпълнителното дело, а не действие, което да обуславя приложението на т. 2
на чл. 10 от Наредба № 1/2004г., тъй като не е налице кумулативно изискваното
условие от пълномощника да са осъществени действия с цел удовлетворяване на
вземането. Съдът приема, че приложеният от ЧСИ препис от изпълнителното дело не
е в цялост предвид начисляването от ЧСИ със сметка от 19.11.2020г. на такса за
по т. 9 ТТРЗЧСИ – за налагане на запор без извършване на опис, какъвто по
делото няма данни да е налаган. С оглед отразеното в сметка от 30.11.2020г.
плащане съдът приема, че длъжникът е превел по сметка на ЧСИ посочената в
поканата за доброволно изпълнение сума в срока за доброволно изпълнение. Така
се твърди и в жалбата на длъжника, а по този въпрос ЧСИ не е взел отношение в мотивите
си по чл. 436, ал. 3 ГПК, нито взискателят е оспорил този факт с писмените
възражения по жалбата. Ето защо и за в бъдеще от пълномощника на взискателя
няма да бъдат извършвани действия от рода на посочените в т. 2 на чл. 10 от
Наредбата.
По изложените съображения адвокатското възнаграждение в полза на взискателя следва да бъде намалено от
приетия от ЧСИ размер от 400 лв. на 200 лв.
Жалбата в частта, с която се иска редуциране размера на
таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ съобразно намаления размер на адвокатското
възнаграждение, е недопустима. С атакуваното постановление от 11.12.2020г. ЧСИ
не се е произнасял по размера на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ върху приетото
адвокатско възнаграждение, поради което жалбата в тази част няма предмет. В
производството по чл. 435 и сл. ГПК съдът се произнася по законосъобразността
на актове и действия на съдебния изпълнител, но не може за първи път да се
произнася по въпроси от негова компетентност.
Като процесуално недопустима, жалбата в тази част следва
да бъде оставена без разглеждане. Само за пълнота съдът намира за необходимо да
отбележи, че няма зависимост между приетия размер на адвокатското
възнаграждение на взискателя и дължимата пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Съгласно тази разпоредба, пропорционалната такса се събира „за изпълнение на
парично вземане“, върху събраната сума, т.е. само върху паричните вземания по
изпълнителния лист, не и върху разноските по изпълнението.
В настоящото съдебно производство не следва да се
присъждат разноски. В производство относно дължимостта и размера
на разноските не се допуска кумулиране на нови задължения
за разноски, поради което разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение (в този смисъл определение
№ 393/17.09.2018г. по ч.гр.д. № 2845/2018г., ІV ГО, определение №
489/17.10.2017г. по ч.гр.д. № 3926/2017г., ІV ГО, определение № 52/19.03.2019г.
по ч.гр.д. № 740/2019г., І ГО, определение № 75/14.02.2019г. по ч.гр.д. №
4561/2018г., ІІІ ГО, определение № 76/14.02.2019г. по ч.гр.д. № 4562/2018г.,
ІІІ ГО, определение № 158/08.04.2019г. по ч.гр.д. № 87/2019г., ІІІ ГО,
определение № 119/04.07.2019г. по ч.гр.д. № 1975/2019г., ІІ ГО и др.). Ето защо
разноски за настоящото производство не се присъждат.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх. № 92551/29.12.2020г. на Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, в частта, с която се иска намаляване от
съда на начислената такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, като процесуално недопустима.
ОТМЕНЯ по жалба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****,
постановление от 11.12.2020г. по изп.д. № 20208510402461 по описа на ЧСИ М.П.,
рег. № 851 на КЧСИ, с което е оставено без уважение искането на длъжника за
намаляване размера на приетото адвокатско възнаграждение, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА дължимото от
длъжника „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, на взискателя Е.Г.К.,
ЕГН **********, адвокатско възнаграждение по изп.д. № 20208510402461 по
описа на ЧСИ М.П., рег. № 851 на КЧСИ, както следва:
от 400 лв. на 200.00 лв. (двеста лева).
Решението в частта, с която жалбата е оставена без разглеждане, подлежи на
обжалване с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от
връчването, а в останалата част е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.