Р Е Ш Е Н И Е
№ …….
гр. В. Търново, 04.06.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Великотърновския районен съд, първи
състав, в публичното заседание на трети юни през две хиляди и двадесета година,
в състав:
Районен
съдия: Явор Данаилов
при секретаря Ваня
Иванова, като разгледа докладваното от съдията Данаилов гр. д. № 2703 по описа за
Предявеният е иск с правно основание по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Ищецът
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ” ООД гр. В.Търново, чрез пълномощника си
адвокат Т.Т. в исковата си молба твърди, между страните е съществувало
облигационно отношение, по силата на което „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ” ООД – гр. В. Търново е
предоставяло на ответника услуги за доставяне на питейна вода и за пречистване
на отпадни води и канализация за обект в
гр.В.Търново, Микропазар Бузлуджа по абонатен номер №
9129100. Твърди се, че за отчетния период от 30.09.2016г. до 05.04.2018г. са
предоставени горепосочените услуги на ответника, за което са издадени 16 бр.
фактури, посочени в исковата молба на обща стойност 541.76 лв. Изтъква се, че
стойността на фактурите не е заплатена
на установените падежи, поради което от забавата на ответника е възникнало
правото на ищеца да претендира и обезщетение в размер на законната лихва по чл.
86 от ЗЗД върху вземанията по фактурите, считано 30 дни от датата на всяка
просрочена вноска, която лихва се претендира
в общ размер на 75.99 лв. Относно посочените суми била издадена заповед
за изпълнение по частно гражданско дело № 1860/2019г., по описа на
Великотърновския районен съд, която е връчена по чл.47, ал.5 от ГПК. Ищецът твърди, че претендираните
суми за предоставените услуги по партидата на ответника в размер на 541.76 лв.
главница, 75.99 лв. лихва за забава, считано 30 дни след датата на всяка от
фактурите до подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, ведно със законната
лихва за забава,считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до
окончателно изплащане на задължението са дължими, поради което иска да бъде
установено съществуването на вземанията, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело № 1860/2019г., по
описа на Великотърновския районен съд, както и за присъждане на направените по
делото разноски.
Ответникът М.Б.К., чрез особения му назначен представител оспорва определеното количество потребена вода, както и представените за това доказателства от ищеца. Моли съда да отхвърли иска.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че ответникът М.Б.К. е потребител на ВиК услуги за обект присъединен към водопреносната и канализационна мрежа, с абонатен номер 9129100.
Видно от представената по делото справка-извлечение за горепосочения абонатен номер, за обект намиращ се микропазар Бузлуджа в гр. В.Търново, за периода 30.09.2016г. до 05.04.2018г. са издадени 16 броя фактури за стойност на потребена вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация. От представения като доказателство по делото извлечение от карнета на абоната е видно, че в обекта през същия период. е извършван отчет на водомера, като за процесния период има 11 реални отчети, с посочени показания на водомера, като видно от карнетния лист реален отчет е извършван след удостоверяването му с подпис от абоната – л.20 от делото.
По делото са представени Общи условия за предоставяне на ВиК услуги ва потребителите от ВиК оператор ВиК Йовковци гр.В.Търново, действащи към процесния период.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Йордан Илясов, служител в ищцовото дружество, който разпитан каза, че той е отчитал потреблението на вода в обекта на ответника в микропазар Бузлуджа в гр.В.Търново. Свидетелят посочи, че когато е намирал абоната или негов представител е извършвал реален отчет на водомера, като в карнетния лист са вписвани показанията на водомера и срещу тях се е подписвал абоната. Когато не е имало лице в обекта, при извършване на отчета свидетелят посочи, че са били вписвани авансово кубици вода, които после били изравнявани при реалния отчет. Свидетелят заяви, че след месец декември 2017г. преустановили отчета на вода в обекта на ответника, тъй като бил затворен.
Представен е по делото и констативен протокол от служители на ищеца от 05.04.2018г., в който е констатиран теч и открита авария в обекта на ответника, който бил необитаем от началото на годината.
Въз основа на
заявлението на “ВиК Йовковци”
ООД, гр.В.Търново е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по ч.г.гр.д.№ 1860/2019г. на Великотърновски районен съд против
длъжника ответника. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на
чл.47 ал.5 от ГПК и след дадени от съда указания, заявителят предявил
настоящите настоящите положителни установителни
искове.
От приетото за установено от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415 от ГПК вр чл.79 и чл.86 ал.1 от ЗЗД са допустими - предявени са от лице - заявител, имащо правен интерес да иска установяване със сила на присъдено нещо съществуването и дължимостта на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. Разгледани по същество същите са основателни.
Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По тези искове ищецът, твърдящ съществуване на вземането си, следва с пълно доказване да установи по безспорен начин неговото съществуване, дължимост спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи доказателствената тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото вземане. В случая ищцовото дружество следваше да установи по безспорен начин качеството потребител на ответника, основанието, от което претендира вземането си, правилно и законосъобразно ли са начислени съответните суми за доставка на питейна вода и услуги по пречистване и отвеждане на отпадни води, за които е издадена заповед по чл.410 от ГПК.
По делото не е спорно, че
имотът, в който се намира обекта на ответника е водоснабден, за който е открита
партида с абонатен номер 9129100, поради което същият има качеството потребител
на ВиК услуги, доставяни от ищцовото дружество по смисъла на пар. 1 ал.1 т.2 б „а” от ДР на ЗРВКУ. Съгласно чл.8 от Наредба №4/14.09.2004г. договорните
отношения във връзка с доставка и получаване на ВиК услуги се осъществяват при
публично известни Общи условия, като не е спорно, че ОУ за предоставяне на ВиК
услуги на потребителите са част от договорното правоотношение между страните.
От събраните по делото доказателства се установи, че ищцовото дружество е доставяло в обекта на ответника питейна вода и услуги по пречистване и отвеждане на отпадъчни води, като се претендира за заплащане по 16 броя фактури, издадени в този период. Съгласно чл.33 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на „В и К Йовковци” В.Търново, ВиК операторът издава ежемесечни фактури за стойността на количеството доставена питейна вода и услугите по пречистване и отвеждане на отпадни води, като съгласно чл.33 ал.2 от ОУ потребителите са длъжни да заплащат сумите за ползваните от тях ВиК услуги в срока по чл.33 ал.2 от ОУ.
За процесния период, видно от писмените доказателства и показанията на свидетеля, имотът на ответника е бил обитаван и в него е потребявана вода, като през периода 30.09.2016г. – 05.12.2017г. е извършван отчет на ВиК потреблението в обекта на ответника. Стойността на количеството потребена вода за този период възлиза на 318.04 лв. Ответната страна не доказа, че е заплатена стойността на потребената вода в обекта за процесния период, поради което исковата претенция за установяване дължимост на главница се явява основателна и доказана в размер на 318.04 лв., а за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 541.76 лв. искът е неоснователен и недоказан в тази част.
Свидетелят потвърди, че от декември 2017г. обекта на ответника бил затворен, а от констативния протокол е видно, че през м. април 2018г. служителите на ищеца са констатирали, че има теч в същия необитаем обект. Поради това и съдът приема, че ищецът не доказа, че ответника му дължи сумата 223.72 лв. по последната фактура, начислена за период 05.12.2017г. – 05.04.2018г., тъй като не се доказа реалната доставка за абоната на питейна вода и услуги по пречистване и отвеждане на отпадъчни води.
Върху начислената сума за дължима питейна вода при неизпълнение на задължението на потребителя за плащане в срок /до 30 дни след датата на фактуриране/, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.84, ал.1 от ЗЗД, се дължи заплащане на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на задължението. С оглед дължимостта на главницата в размер на 318.04 лв., по процесните фактури, върху тях се дължи и съответно обезщетение за забава, възлизащо на общо 57.66 лв., определено от съда по реда на чл162 от ГПК, до който размер иска за лихва за забава е основателен и доказан, а за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 75.99 лв., искът за установяване дължимост на лихвата се явява неоснователен и недоказан в тази част.
Върху дължимата главница следва да се признае за дължима и законната лихва за забава, считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 19.06.2019г., до окончателно изплащане на дължимата сума, съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски, като съдът в исковото производство съгласно т.12 на Тълкувателно решение №4/2013 на ОСГК на ВКС следва да се произнесе и за разноските в заповедното производство. С оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата общо 356.85 лв. за разноски съразмерно на уважената част от исковете. На ищеца следва да бъдат присъдени и разноските в заповедното производство в размер на 234.85 лв., съразмерно с уважените искове.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Б.К. с ЕГН ********** ***4 дължи на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ" ООД, с ЕИК ********* , седалище и адрес на управление гр. В.Търново, ул." П.Яворов" № 30, представляван от инж.Димитър Игнатов Владов - управител, сумата 318.04 лв. /триста и осемнадесет лева и четири стотинки/ главница ; сумата от 57.66 лв. /петдесет и седем лева и шестдесет и шест стотинки/ мораторна лихва за период от 30 дни след датата на издаване на всяка фактура до подаване на заявлението ; законна лихва върху главницата от подаване на заявлението -19.06.2019 г. до окончателното изплащане, за които суми има издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д № 1860/2019г. по описа на ВТРС, като ОТХВЪРЛЯ иск за главница за разликата до пълния претендиран размер от 541.76 лв., както и иска за мораторна лихва за разликата до пълния претендиран размер от 75.99 лв., искът е неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА М.Б.К. с ЕГН ********** ***4 да заплати на "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ" ООД, с ЕИК ********* , седалище и адрес на управление гр. В.Търново, ул." П.Яворов" № 30, представляван от инж.Димитър Игнатов Владов - управител, сумата от 356.85 лв. /триста петдесет и шест лева и осемдесет и пет стотинки/ –направени по настоящото производство разноски, както и сумата от 234.85 /двеста тридесет и четири лева и осемдесет и пет стотинки/ – направени по заповедното производство разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчване на решението.
Районен съдия: