НОХД № 378/2010г. по описа на РС-М.
М О Т И В И
Подсъдимия К.С.И. xxx е обвинен в това, че на 15.03.2010г.
в гр. М., в местността “Л.”, в съучастие като извършител с подсъдимите К.Б.К. и
Д.Д.З. нанесъл побой на П.П.А. xxx, изразяващ се в нанасяне на удари с ритници,
юмруци, метален прът в областта на тялото и крайниците на пострадалия А., вследствие
на което му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в травма в областта
на дясната предмишница, със счупване на лакътната кост, което е от естество да
води до трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за срок над
един месец, както и травма в областта на лявата подбедреница със счупване на
малкопищялната кост, което е от естество да води до трайно затруднение на
движенията на левия долен крайник за срок над един месец-престъпление по чл. 129,
ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
Подсъдимия
К.Б.К. xxx е обвинен в това, че на 15.03.2010г. в гр. М., в местността “Л.”, в
съучастие като извършител с подсъдимите К.С.И. и Д.Д.З., нанесъл побой на П.П.А.
xxx изразяващ се в нанасяне на удари с ритници, юмруци, метален прът в областта
на тялото и крайниците на пострадалия А., вследствие на което му причинил
средна телесна повреда, изразяваща се в травма на дясна предмишница със
счупване на лакътната кост, което е от естество да води до трайно затруднение
на движенията на десния горен крайник за срок над един месец, както и травма в
областта на лявата подбедреница със счупване на малкопищялната кост, което е от
естество да води до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за
срок над един месец -престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с
чл. 20, ал. 3 от НК.
Подсъдимият
Д.Д.З. xxx е обвинен в това, че на 15.03.2010г. в гр. М., в местността “Л.”, в
съучастие, като извършител с подсъдимите К.С.И. и К.Б.К. нанесъл побой на П.П.А.
xxx изразяващ се в нанасяне удари с ритници, юмруци, метален прът в областта на
тялото и крайниците на пострадалия А., вследствие на което му причинил средна
телесна повреда, изразяваща се в травма в областта на дясна предмишница със
счупване на лакътната кост, което е от естество да води до трайно затруднение
на движенията на десния горен крайник за срок над един месец, както и травма в
областта на лявата подбедреница със счупване на малкопищялната кост, което е от
естество да води до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за
срок над един месец-престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с
чл. 20, ал. 2 от НК.
В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-гр. М. поддържа
обвинението и неговата правна квалификация. В пледоариите по същество намира, че
същото е доказано по несъмнен и безспорен начин от събраните на досъдебното производство
доказателства, а и от направените самопризнания на подсъдимите, поради което не
прави анализ на фактите отразени в обстоятелствената част на обвинвителния акт.
Предлага на съда да признае подсъдимите за виновни по повдигнатото им обвинение.
Поддържа, че са събрани достатъчно доказателства, включително и показания на
свидетелите-очевидци, доказващи, че и тримата подсъдими са нанесли удари върху
пострадалия с метален чук и метален лост в областта на ръцете, краката, тялото,
служейки си с юмруци и ритници, като са осъществили от обективна и субективна
страна престъплението по повдигнатото им обвинение. При определяне вида и
размера на наказанията, предлага на съда, при постановяване на осъдителна
присъда да определи наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”б” от НК, а именно “пробация”. По отношение на подсъдимите К.К. и К.И., предвид
лошите характеристични данни, лица с висока степен на обществена опасност, обстоятелството,
че К. е организатор на побоя, а И. е с предишни осъждания, проявили особена
жестокост при нанесения побой над пострадалия, предлага на съда да им наложи
задължителните пробационни мерки, за срок от три години, а пробационната
мярка-задължителна регистрация по настоящ адрес да се изпълнява три пъти в
седмицата, както и пробационната мярка-200 часа безвъзмезден труд в полза на
обществото, за срок от две поредни години. По отношение на подсъдимия Д.З., който
е с добри характеристични данни, не е осъждан, но е проявил известна жестокост
при нанасяне на побой на пострадалия и в досъдебното производство се опитва да
прехвърли вината на останалите подсъдими, предлага на съда, при отчитане
смегчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, да му наложи задължителните
пробационни мерки за срок от две годзини, като пробационната мярка:задължителна
регистрация по настоящ адрес да бъде изпълнявана два пъти в седмицата, а
пробационната мярка по т. 6 на чл. 42а, ал. 2 от НК пледлага да бъде 200 часа
безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от една година. По отношение на
предявения граждански иск, предлага на съда да го уважи изцяло, като
основателен и доказан и по основание и по размер. Предлага също, част от
веществените доказателства да се изземат в полза на държавата-метален чук и
прът, а останалите-да се върнат на пострадалия. Счита, че с такива наказания ще
бъдат постигнати целите изразени в чл. 36 от НК.
Гражданският
ищец по делото П.П.А., чрез упълномощения си представител, моли съда да признае
подсъдимите за виновни по повдигнатото обвинение и да наложи наказания, такива
каквито предлага представителя на обвинението. Счита, че предявения граждански
иск не е завишен, с оглед на изпитаните болки и страдания и от ужаса от
преживяното. Моли същият да бъде уважен изцяло, заедно със законната лихва от
деня на увреждането и направените в хода на производството разноски.
Подсъдимия К.С.И. разбира в какво е обвинен. Признава
вината си и съжалява за извършеното. При условията на чл. 371, т. 2 от НПК признава
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинението и дава съгласие
да не се събират доказателства за тези факти.
Подсъдимия К.Б.К. разбира в какво е обвинен и
признава вината си. Твърди, че е осъзнал вината си. При условията на чл. 371, т.
2 от НПК признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и дава съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
Подсъдимият
Д.Д.З. разбира в какво е обвинен, признава вината си. Съжалява за извършеното и
се разкайва.
Упълномощеният
защитник на подсъдимите К.И. и К.К. xxx, изразява съгласие по смисъла на чл. 373,
ал. 1 от НПК. Приема за безспорно установени и отразени факти в обвинителния
акт, като счита, че квалификацията на деянието в конкретния случай е правилна. С
оглед на обстоятелството, че подсъдимите са признали вината си, не смята за
необходимо да преповтаря фактическата обстановка. И тъй като съдът следва да се
съобрази с разпоредбата на чл. 58а от НК, действала към момента на извършване
на деянието, с оглед прилагането в тази връзка на чл. 2, ал. 2 от НК, задължително
следва да наложи на подсъдимите наказание “пробация”. Не е съгласен обаче, с
размера на предложените от обвинението пробационни мерки, които са прекомерно
завишени. Съдът следва да прецени, че ако наложи предложените пробационни мерки
в максимален размер, биха се получили редица затруднения в личния живот на
подсъдимите. По отношение на пробационната мярка по т. 6, намира, че същата
следва да се наложи, когато престъплението е насочено против обществото, а в
настоящия случай обвинението е единствено срещу едно лице и е твърде
неподходяща. По отношение на предявения граждански иск намира, че макар и основателен,
но е твърде завишен.
Упълномощеният
представител на подсъдимия Д.З.-xxx моли съда да постанови справедлива присъда,
предвид многобройните смегчаващи вината обстоятелства-признаването на вината и
чистото съдебно минало на подсъдимия. С оглед и особеността на производството, счита,
че наказанието, което съдът следва да наложи на подсъдимия З. е “пробация”, като
задължителните пробационни мерки следва да са със срок на изпълнение от шест
месеца. Счита, че предявения граждански иск е прекомерно завишен, а и не са
представени писмени доказателства, за допълнително ползвани процедури, закупуване
на медикаменти и лекарства.
Доказателствата
по делото са писмени.
С
оглед на процедурата по чл. 370 и сл. от НПК съдът прие, приобщи и прочете събраните
на досъдебното производство писмени доказателства, протоколите от разпита на
свидетелите и заключението на изготвената на досъдебното производство съдебно-графологична
експертиза.
Съдът
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и след като спази разпоредбата на чл. 301 от НПК, прие за установено
следното:
Подсъдимите
К.И., К.К. и Д.З. се познават помежду си. И. е осъждан за престъпления от общ
характер, включително и такова по чл. 129 от НК, криминално проявен. З. не е
осъждан, няма данни да се движи в среда на криминално проявени лица. К. работи
като таксиметров шофъор, притежава и свинеферма в местността “Л.”. Движи се в
среда на криминално проявени лица, самият той е криминално проявен, срещу него
има образувани 2 бр. ЗМ за престъпления от общ характер. Осъждан, но
реабилитиран. През 2009г. жители на с. Габровница, обл. М. подават жалби до
РУ”Полиция”-гр. М. срещу подсъдимия, за това, че раздавал пари в заем, при
много висока лихва.
Свидетелят
П.А.-пострадал от деянието, също получил от подсъдимия К. пари в заем, при
лихва 20%, а и закупил от него и две прасета. За сделките не оформили документи.
На
15.03.2010г., към 10.30ч. свидетелят А., заедно с приятелите си-свидетелите И.И.
и В.Д., се срещнали в заведение до Поликлиниката в града, на кафе. По това
време в заведението присъствал подсъдимият К.К.. Последният се уговорил със
свидетеля В.Д., да му продаде две прасета, като се срещнат след два часа в
местността “Л.”, в района на гр. М., където се намирал свинарника на К.. Пристигайки
във фермата към 11.20ч., тримата свидетели установили, че подсъдимия Класимир К.
все още не бил пристигнал. Последният се забавил около двадесет минути. Веднага
след пристигането си, К. ги поканил да влезат във фермата и изберат прасетата. Докато
оглеждали животните, във фермата пристигнали подсъдимите Д.З., който работил
като охранител в заведение “Клеопатра” в гр. М. и подсъдимия К.И., работещ като
охрана в заведение “Ъндърграунд” в града. С влизането им, и двамата подсъдими
извадили спрей от джобовете си и без никакво обяснение напръскали в очите
свидетелите П.А. и И.И.. Подсъдимият З. ударил потърпевшите с метален чук по
ръцете, като ударите, по показанията на свидетеля Д., били по-леки, тъй като
чукът бил много тежък. Тогава подсъдимият З. захвърлил чука, взел един метален
лост от двора и започнал с него да налага двамата свидетели-А. и И., по ръцете,
краката и гърба. Докато двамата подсъдими-И. и З. налагали с юмруци и железа
свидетелите А. и И., говорели на А., като го питали, защо неговия брат е научил
хората да подават жалби в полицията срещу подсъдимия К.К., поради което
последният бил загубил 15 000 лв. Потърпевшите свидетели се молели “като
малки деца”на двамата “биачи” да не ги бият и се разплакали, като деца. Тогава
подсъдимите вкарали и тримата свидетели вътре в къщата, като битите свидетели
ги вкарали с ритници, а свидетеля Д. само го бутнали да влезе вътре, като не
посегнали да го бият.
Подсъдимите
вкарали свидетелите в един салон, като нанасяли по-силни удари преимуществено
на свидетеля А., по-слабо биели свидетеля И.. Свидетелят Д. го оставили в ъгъла
на салона, да гледа, като му казали:”Гледай какво ще се случи с тебе, ако до
петък не върнеш парите на Краси, които му дължиш”. И тримата подсъдими
започнали отново да налагат свидетеля А., с юмруци, ритници и с металния лост
по цялото тяло и по главата. Последният паднал на земята и през цялото време
плакал и се молел да престанат. На няколко пъти направил опит да стане, ”но
това не стана възможно, поради непрестанните удари, които се изсипваха върху
него. На два пъти П. губеше съзнание и го свестяваха с ритници и юумруци. Страхувах
се, че с този бой ще го убият”, споделя свидетелят Д.. Подсъдимият И. удрял А.
с металния лост в левия крак и главата. ”Като почна К. да ме бие, ме е бил 20
минути с желязото, без да спира. Той ме нямаше за човек, биейки ме. ”Подсъдимият
К. започнал да му натиска главата към стената с крак и го ритал в стомаха. Подсъдимият
З. го удрял с металния чук зад рамото и по ръката. След което започнал да го
удря с юмруци в главата, а след като паднал на земята, започнал и да го рита. Когато
дошъл в съзнание, пострадалият А. поискал да му дадат да пие вода, но
подсъдимият З. му казал, че са дошли да го бият, а не да му дава вода. Подсъдимият
И. го заплашил с думите, че знае къде учат дъщерите му и ако не върне на К.
2 000 лв., щели да хванат дъщерите му и да ги изнасилят по най-жесток
начин, като ги изкарат в чужбина, да проституират. Пострадалият А., който бил
изпаднал в унес, отново продължил да моли за вода, около 5-6 минути, като
подсъдимият З. му отговорил:”Ей циганин, недей да се правиш, че си умрел”. След
това подсъдимия К. извел свидетеля А. в друга стая, където отново тримата
подсъдими продължили да го налагат с желязото, след което свидетелят отново
изпаднал в несвяС. Свидетелите установяват, че побой продължил около два часа, през
които пострадалият А. бил помлян от бой. По едно време свидетелят И.И. казал на
подсъдимия К., че жена му знае къде се намират и ако го убие или изчезне ще
почнат да го търсят. Подсъдимите се спогледали и преустановили побоя спрямо
него. ”Те буквално щяха да ме убият, ако И. не беше казал, че жена му, че знае
къде сме”, твърди в показанията си, дадени пред съдия, свидетеля А.. Подсъдимият
К. ги предупредил, че сега ги пуска, но А. xxx и да каже на брат си, да
предупреди хората да оттеглят жалбите срещу него в полиицята, че иначе ще иде в
селото и ще им срине къщите. В този момент, подсъдимият К.И. ударил отново
пострадалия А. в областта на рамото на една от ръцете му.
След
като излизат живи от фермата на ужасите, тримата свидетели се качват в
автомобила на свидетеля Д. и се отправят към полицията, за да сигнализират за
извършените върху тях издевателства от страна и на тримата подсъдими. Вследствие
на получените увреждания, пострадалият А. е приет незабавно на лечение в
МБАЛ”Д-р С. И.АД-гр. М..
На
основание подадения сигнал, служители на РУ”Полиция”-гр. М. незабавно, в 14.20ч.,
извършват неотложни следствени действия по разследването. При извършеното
претърсване и изземване са намерени и иззети метален чук и метален лост от
арматурно желязо с които подсъдимите са си послужили при извършване на
престъплението, 7 бр. метални боксове, 4 бр. батерии за мобилни телефони, 4 бр.
мобилни телефони, електрошокова палка и 2 бр. спрей, с които пострадалия и
останалите свидетели са напръскани в очите.
Видно
от назначената на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза, на 15.03.2010г
пострадалият П. П. е получил следните увреждания:
-Травма
на главата с кръвонасядане на горен и долен клепач на ляво око, кръвоизлив под
конюктивита на лявата очна ябълка, оток и кръвонасядане в лявата теменна област
-Травми
по тялото с:кръвонасядане в областта на лявата подмишнична ямка, кръвонасядане
по задно-страничната повърхност на гръдния кош в ляво, драскотина по
страничната повърхност на кръдния кош в дясно
-Травми
по горните крайници с: кръвонасядане по задно-страничната повърхност на лява
мишница, охлузвания по задно-външна повърхност на лява предмишница, кръвонасядане
по външно-страничната повърхност на дясна мишница, травма на дясна предмишница
със счупване на лакътната кост/улната/ в долната и трета
-Травми
по долните крайници с:кръвонасядане по задно-вътрешната повърхност на дясно
бедро в долната му трета, кръвонасядане и охлузвания по предно-външната
повърхност на дясната колянна става, разкъсно-контузна рана по предната
повърхност на дясна подбедреница, кръвонасядане по задно-външната повърхност на
ляво бедро, травма на лява подбедреница със счупване на малкия пищял/фибулата/
в долната и трета.
Съгласно
експертното заключение, уврежданията са получени по механизма на удари с и/ или
върху твърди тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени по време и
начин сочен от пострадалия и свидетелите на побоя.
Вещото
лице е констатирало, че посочените увреждания са от естество да водят до:
-Травмата
в областта на дясната предмишница със счупване на лакътната и кост/улната/ е от
естество да води до ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЯТА НА ДЕСИЯ ГОРЕН КРАЙНИК за
срок над един месец.
-Травмата
в областта на лява подбедреница със счупването на малкопищялната и
кост/фибулата/ е от естество да води до ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ НА ДВИЖЕНИЯТА НА
ЛЕВИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК за срок над един месец.
-Травмата
на главата с кръвонасядането на горен и долен клепач на ляво око и кръвоизлива
под конюктивита на лявата очна ябълка, както и разкъсно-контузната рана по
дясна подбедреница са от естество да водят до ВРЕМЕННО РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО,
НЕ ОПАСНО ЗА ЖИВОТА
-Оток
с кръвонасядането в лявата теменна област на главата, кръвонасяданията и
охлузванията на тялото и крайниците са от естество да му е причинено БОЛКА И
СТРАДАНИЕ.
Заключението
на съдебния лекар е, че оздравителния период на такава травма/при условие, че
не настъпят усложнения/, е около 3-4 месеца.
При условията на чл. 373, ал. 4 от НПК съдът
приема за установени фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, като се позовава на направените самопризнания на подсъдимите и надлежно събраните
на досъдебното производство доказателства, които ги подкрепят, както и от
изпълнената съдебно-медицинска експертиза.
Налице
са условията на чл. 303, ал. 2 от НПК и съдът намира, че деянието е доказано по
несъмнен и категоричен начин за тримата подсъдими.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира за безспорно установено че,
подсъдимия К.С.И. е осъществил от
обективна страна престъпния състав на чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с
чл. 20, ал. 2 от НК, а именно, на 15.03.2010г. гр. М. в местността “Л.”, в
съучастие с подсъдимите К.Б.К. и Д.Д.З. нанесъл побой на П.П.А. xxx, започнал с
впръскване на спрей в очите и изразяващ се нанасяне на удари с ритници, юмруци,
метален прът и метален чук в областта на тялото и крайниците на пострадалия А.,
вследствие на което му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в травма
в областта на дясна предмишница със счупване на лакътната кост, което е от
естество да води до трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за
срок над един месец, както и травма в областта на лявата подбедреница със
счупване на малкопищялната кост, което е от естество да води до трайно
затруднение на движението на левия долен крайник за срок над един месец.
С
оглед на установеното от фактическа страна съдът намира за безспорно установено,
че подсъдимия К.Б.К. xxx е осъществил от обективна страна състава
на престъплението по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, а именно, на 15.03.2010г. в гр. М., местността “Л.”, в съучастие като
извършител с подсъдимите К.С.И. и Д.Д.З., нанесъл побой на П.П.А. xxx и
изразяващ се в нанасяне на удари с ритници, юмруци, метален прът и метален чук
в областта на тялото и крайниците на пострадалия А., вследствие на което му
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в травма в областта на дясната
предмишница със счупване на лакътната кост, което е от естество да води до
трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за срок над един месец,
както и травма в областта на лявата подбедреница със счупване на малкопищялната
кост, което е от естество да води до трайно затруднение на движенията на левия
долен крайник за срок над един месец.
С
оглед на всестранно изяснената фактическа обстановка, съдът намира за безспорно
установено, че подсъдимия Д.Д.З. xxx е осъществил
от обективна страна състава на престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1,
във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, като на 15.03.2010г. в гр. М., местността “Л.”, в
съучастие като извършител с подсъдимите К.С.И. и К.Б.К. нанесъл побой на П.П.А.
xxx, като първоначално го напръскал със спрей в очите и изразяваща се в
нанасяне на удари с ритници, юмруци, метален чук и метален прът в областта на
тялото и крайниците на пострадалия А., вследствие на което му причинил средна
телесна повреда, изразяваща се в травма в областта на дясна предмишница със
счупване на лакътната кост, което е от естество да води до трайно затруднение
на движенията на десния горен крайник за срок над един месец, както и травма в
областта на лявата подбедреница със счупване на малкопищялната кост, което е от
естество да води до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за
срок над един мчесец.
От
субективна страна престъплението е извършено от подсъдимите К.И., К.К. и Д.З. с
пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК-съзнавали са общественоопасния
характер на деянието, предвиждали са настъпването на общественоопасните
последици и са искали настъпването на тези последици.
Горната фактическа обстановка е установена по несъмнен
и категоричен начин от събраните в хода на наказателното производство писмени
доказателства-писма, протокол за отглед на местопроизшествието, албум-2 бр., приемо-предавателен
протокол-2 бр., протокол за доброволно предаване, справки-характеристики, разписка,
протоколи за претърсване и изземване, бюлетини за съдимост, обяснения, протоколи
за разпит на свидетели пред съдия, протоколи от разпит на свидетели, дадени на
досъдебното производство, които са обективни, взаимно се допълват, последователни
са и съдът ги кредитира като дадени компетентно и безпристрастно, както и от
назначената и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза.
Причини и условия за настъпване на престъплението
се свеждат до ниско правно и обществено съзнание на подсъдимите, незачитаме на
телесната неприкосновеност и достойнство на личността.
Авторството
на деянието е доказано по несъмнен начин от събраните в хода на досъдебното
производство писмени доказателства, както и от приобщените към тях протоколи от
разпита на свидетели от досъдебното производство. Безспорно доказани са и
останалите обстоятелства за време, мястото и начина на извършване на деянието. Подсъдимите
са имали представа за всички обективни елементи от състава на престъплението. И
тримата подсъдими са действали след предварителен сговор, в качеството на
извършители.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимите,
съдът взе предвид разпоредбата на чл. 36 от НК-относно целите на наказанието и
на чл. 58а и чл. 2, ал. 2 от НК-за неговата индивидуализация.
Наказанието,
което законът предвижда за престъпление по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, в старата редакция на закона, е до 5 години лишаване от свобода. При
индивидуализиране на наказанието и предвид разглеждането на делото по реда на
съкратеното съдебно следствие, и с оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК,
съдът съобрази разпоредбата на чл. 58а от НК, в редакцията й преди изменението
с ЗИДНК, обн. в ДВ бр. 26 от 6.04.2010г., влязъл в сила на 10.04.2010г. Предвид
извършването на деянието преди влизане в сила на това изменение, както и с
оглед на чл. 2, ал. 2 от НК, определянето на наказанието по реда на чл. 55, ал.
1, т. 2, б. ”б” от НК е по-благоприятно за подсъдимия.
Деянието
е извършено при преобладаващи отегчаващи вината обстоятелства, с оглед на
предходна съдимост, като последното осъждане по НОХД № 258/09г. по описа на
РС-гр. М., е за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2 и т. 12, във вр. с чл. 129,
ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, като подсъдимият е осъден на девет месеца
лишаване от свобода, изпълнението на което наказание, на основание чл. 66, ал. 1
от НК, е отложено за изпитателен срок от три години.
Смегчаващи
вината обстоятелства, съдът не намери, освен протоколното съжаление за
извършеното, в съдебно заседание, ако може да се счете за такова. Като
отегчаващи вината обстоятелства, съдът отчете тежестта на извършеното, многобройните
осъждания, лошите характеристични данни за подсъдимия, не признаване на вината
на досъдебното производство, изключителната жестокост проявена от негова страна
при извършване на престъплението, същото е извършено с помощни средства-метални
чук и лост, ясно изразена тенденциозност при извършване на престъпления, свързани
с нанасяне на средни телесни повреди на пострадалите, незачитане на човешката
неприкосновеност и достойнство, липса на критичност към извършеното. Подсъдимият
е работил в питейно заведение на длъжността “пазач”, която длъжност се приема
от населението със задълженията му на “охранител”, на “борец”. От него са
иззети спрей и метален бокс, електрошокова палка, които веществени
доказателства го уличават като човек, занимаващ се с нерегламентирана трудова
дейност, с такива”оръдия на труда”. При определяне вида на наказанието, съдът
съобрази, че едно наказание следва да бъде не само репресиращо, но следва и да
възпитава провинилите се.
Ето
защо, съдът наложи на подсъдимия К.И. наказание ПРОБАЦИЯ, като на основание чл.
42а, ал. 2, т. 1 и т. 2, във вр. с ал. 1 от НК му наложи следните пробационни
мерки:
1.задължителна
регистрация по настоящ адрес, за срок от ДВЕ ГОДИНИ, която да се изпълнява два
пъти седмично, в дните вторник и четвъртък
2.задължителни
периодични срещи с пробационен служител, за срок от ДВЕ ГОДИНИ
С
оглед на установената по-горе фактическа обстановка, съдът намери подсъдимия К.Б.К.
за виновен по повдигнатото обвинение, за извършено престъпление по чл. 129, ал.
2, във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на този
подсъдим, съдът взе предвид разпоредбата на чл. 36 от НК-относно целите на
наказанието и на чл. 58а и чл. 2, ал. 2 от НК-за неговата индивидуализация.
Предвид
разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие и с оглед
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът съобрази разпоредбата на чл. 58а
от НК, в редакцията й преди изменението с ЗИДНК, обн. ДВ бр. 26 от 6.04.2010г.,
влязла в сила на 10.04.2010г. Предвид извършването на деянието преди влизане в
сила на това изменение, както и с оглед разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от НК, определянето
на наказанието по реда на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”б” от НК е по-благоприятно
за подсъдимия. Съдът съобрази, че към момента на извършване на деянието-15.03.2010г.,
предвиденото в закона наказание е до 5 години лишаване от свобода, поради което
наложи на подсъдимия К. наказание ПРОБАЦИЯ и на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1
и т. 2, във вр. с ал. 1 от НК, определи следните пробационни мерки:
1.задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от ДВЕ ГОДИНИ, която да се изпълнява два
пъти седмично-в дните вторник и четвъртък
2.задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от ДВЕ ГОДИНИ.
Съдът
наложи това наказание при преобладаващи отегчаващи вината обстоятелства, с
оглед на ясно изразеното лидерство и проявена инициативност при извършване на
деянието, както и създадената организация и проявената жестокост при нанасяне
на побоя над пострадалия.
Смегчаващо
вината обстоятелство, съдът отчете признаването на вината в съдебно
производство, което по мнение на съдебния състав е направено, с оглед хараткера
на процедурата. Съдът отчете многобройни отегчаващи вината обстоятелства, свързани
с тежастта на извършеното, лошите характеристични данни-конфликтна личност, движи
се сред криминално проявени лица, криминално проявен-налице са
криминалистически регистрации, осъждан-реабилитиран, на досъдебното
производство подсъдимият не се признава за виновен и не дава обяснения. Деянието
извършва с изключителен цинизъм и проявява нечовешка жестокост към пострадалия.
Незачита личната неприкосновеност и достойноство на хората. Съзнателно си служи
с похвати и методи на разрешаване на проблемите си по начин, отдавна отхвърлен
от обществото. Погрешно счита, че чрез заплахи и побои, като използва
физическата сила и на доведените от него “биячи”, ще си събере парите от
социално-слабото население в момента.
С
оглед на установеното от фактическа страна, съдът призна подсъдимият Д.Д.З. за
виновен по повдигнатото обвинение по чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1, във вр. с
чл. 20, ал. 2 от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия З., съдът взе предвид разпоредбата на чл. 36 от НК-относно целите на
наказанието и чл. 58а и чл. 2, ал. 2 от НК-относно неговата индивидуализация.
Предвид
разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие и с оглед
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът съобрази разпоредбата на чл. 58а
от НК в редакцията й преди изменението със ЗИДНК, обн. в ДВ бр. 26 от 6.04.2010г.,
влязъл в сила на 10.04.2010г. Предвид извършване на деянието преди влизане в
сила на това изменение, както и с оглед разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от НК, определянето
на наказанието по реда на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. ”б” от НК е по-благоприятно
за подсъдимия. Съдът съобрази, че към момента на извършване на деянието-15.03.2010г.,
предвиденото в закона наказание е до 5 години лишаване от свобода, поради което
съдът определи наказание ПРОБАЦИЯ, като на основание чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2,
във вр. с ал. 1 от НК, наложи следните пробационни мерки:
1.задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от ЕДНА ГОДИНА, която да се изпълнява два
пъти седмично, в дните вторник и четвъртък
2.задължителни
периодични срещи с пробационен служител, за срок от ЕДНА ГОДИНА
Съдът
прие, че деянието е извършено при отегчаващи вината обстоятелства.
Действително,
подсъдимият не е осъждан. Видно от представената на досъдебното производство
характеристика, подсъдимият не е криминално проявен, няма данни за
криминалистически регистрации, както и данни, да се движи в среди на криминално
проявени лица. Освен съжалението за извършеното, изразено в последната дума, съдът
не откри други смегчаващи вината обстоятелства. Напротив, на досъдебното
производство подсъдимият не се признава за виновен и се стреми да прехвърли
вината на другите. Съдът не споделя съжденията на упълномощеният му
представител, че той се е оказал на неподходящото време и място на деянието. От
данните по делото е видно, че той е дошъл напълно подготвен, снабден със спрей,
за деянието, което впоследствие е извършил. Извършеният от него побой на
пострадалия А. сочи на проявена изключително висока агресивност и жестокост при
нанасяне на удари с металния чук, нанесените ритници, поведението му при самия
побой, който е започнал с пръскане на спрей в очите на пострадалия, продължителността
на побоя. Съдът наложи така определеното наказание, като отчете чистото съдебно
минало, както и, че това наказание ще осъществи целите на личната превенция, визирани
в разпоредбата на чл. 36 от НК, като му предостави последна възможност да се
поправи и осъзнае действително вината си.
Съдът намира, че така наложените наказания са
съобразени със закона, обстоятелствата по делото подкрепени с надлежни
доказателства и личността на подсъдимите, както и с техните самопризнания, направени
в съдебно заседание. И ще изиграят своята възпитателна и предупредителна роля
както по отношение на подсъдимите, така и по отношение на останалите граждани.
ПО
ГРАЖДАНСКАТА ОТГОВОРНОСТ
Приет
е за съвместно разглеждане с наказателната отговорност на подсъдимите и
граждански иск от пострадалия П.П.А., за сумата общо от 11 000 лв., като
оценява поотделно сумата, представляваща обезщетение за двете средни телесни
повреди от по 5 000 лв. и за множеството нанесени леки телесни
повреди-1 000 лв., заедно със законната лихва, считано от деня на увреждането-15.03.2010г.
до окончателното й изплащане и разноските по делото.
За
наличие на деликта по чл. 45 от ЗЗД е необходима комулативна даденост на всички
предвидени в закона предпоставки. В случая, по един категоричен начин се доказа,
че са настъпили вреди за пострадалия А., които са в резултат на виновното
поведение от страна на подсъдимите, която вина се намира в причинна връзка с
нанесения побой на пострадалия.
Вследствие
на жестокия и безпрецедентен побой, извършен от страна на подсъдимите, нанесен
с ръце, крака, напръксване със спрей, с метални чук и лост по цялото тяло, главата
и крайниците на пострадалия, същият е претърпял неимоверни болки и страдание. В
продължение на два часа са му нанесени две средни телесни повреди, със счупване
на левия долен крайник и десния горен крайник с продължителност на лечението
над един месец. Както и са му нанесени множество леки телесни повреди свързани
с причинени болки и страдания и с наранявания, не опасни за живота му. ”Биеха
го навсякъде по тялото с юмруци, ритници и с металния лост, който взеха от
двора. П. плачеше като малко дете и се молеше да спрат. Правеше опити да стане,
но това не стана възможно, поради непрестанните удари, които се изсипваха върху
него. Двамата биячи не спираха и го биеха едновременно... Боят върху П.
продължи около два часа, през които го биеха периодично. На два пъти П. губеше
съзнание и го свестяваха с ритници и юмруци. Страхувах се, че с този побой ще
го убият, но не можех да направя нищо... Удари ги през ръцете. След това хвърли
чука и същия взе един метален лоС..и започна да бие с лоста и двамата. Удряше
ги по ръцете, по краката и по гърба”, споделя на разпита си пред съдия
очевидеца на побоя-свидетеля В.Д..
Вследствие
на многобройните и продължителни удари върху пострадалия, в резултат на които е
настанен на лечение в болнично заведение, изпитаните болки и страдания, неудобството
пред близки и съграждани от получените наранявания, унижението, което е изпитал,
съдът прие, че подсъдимите следва да репарират вредите, които са му причинили. Принципът
за определяне размера на неимуществените вреди, каквито се претендират от
пострадалия, респ. граждански ищец и частен обвинител в производството, са в
съответствие с критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Преценявайки
фактическата обстановка и правилата на справедливостта, болките и страданията, стресът,
оздравителния период, който по мнение на съдебния лекар е от 3-4 месеца, а и
обяснението на самия пострадал, че около 45 дни е бил в гипс и при влошаване на
времето чувства болки на счупените места на ръката и кракът, съдът намира, че П.А.
следва да бъде обезщетен от тримата подсъдими И., К. и З. със сумата общо от
11 000 лв. така, както е оценена за всички нанесени телесни повреди и
предявена от пострадалия, заедно със законната лихва, считано от 15.03.2010г. до
окончателното й изплащане и 300 лв. разноски по делото. При определяне размера
на обезщетението, съдът съобрази, че болките и страданията получени в момента
на извършено ПТП при средна телесна повреда, в момента на причиняването й, са
сравнително по-леки, в сравнение с болките и страданията довели до получените
две средни повреди от пострадалия, получени в разстояние на два часа. Присъденото
обезщетение е съобразено и с материалните възможности на подсъдимите. Възраженията
от страна на упълномощения представител на подсъдимия К., че същият в момента
не работи, съдът прие за неоснователни, тъй като не се подкрепиха от надлежно представени
доказателства. Не се оспори и наличната собственост над фермата в местността “Л.”
в гр. М., от където подсъдимият е продавал прасета, така, че в момента не следва
да се приема, че е материално затруднен. Съгласно общите принципи на
непозволеното увреждане всеки дължи обезщетение за вредите, които виновно е
причинил другимо.
Предвид осъдителната присъда и на основание чл.
189, ал. 3 от НПК, в тежест на подсъдимите К.И., К.К. и Д.З. бяха присъдени и
същите се осъдиха да заплатят по сметка на ВСС направените по водене на делото
разноски в размер на 50 лв., държавна такса върху уважения размер на гр. иск за
сумата от 440 лв. и 5 лв. държавна такса при служебно издаване на изпълнителен
лиС.
При
този разбор на доказателствата от правна и фактическа страна, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: