ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1638
гр. Пловдив,
15.08.2018 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, ХХVІII състав, в
открито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
При секретаря Стефка Костадинова,
като разгледа докладваното от председателя АХД № 3502 по описа за 2017 г.
на Административен съд-Пловдив – ХХVIII състав, за да се произнесе взе предвид
следното:
Постъпила
е жалба от М.И.М., ЕГН ********** *** срещу Решение № 2153-15-213/12.10.2017г.
на Директора на **** гр. * и Разпореждане № **********/Протокол №
Ра-914/30.12.2013г. на Ръководител „ПО“ при РУ „СО“ гр.*.
В
жалбата се твърди, че към момента не са установени факти и обстоятелства и не
са изложени мотиви, че жалбоподателят е недобросъвестен. Счита, че в
разпореждането не са изложени мотиви, обосноваващи прилагането на чл.114 ал.1
от КСО, както и че не са представени доказателства за съществуването на
неистински, подправени или документи с невярно съдържание, които да са били
ползвани при отпускането на пенсията през 1999г., както и при издаването на
разпореждането за нейното индексиране през 2011г. Жалбоподателят
се е позовал на Решение № 11095 от 25.09.2017г. по адм. дело № 1339/2017 на ВАС.
Посочено е, че липсва фактическо основание за издаване на Разпореждане № **********/Протокол
№ Ра-914/30.12.2013г. на Ръководител „ПО“ при Русо гр.* и че е издадено преди
влизане в сила на Разпореждане № **********/
ПР 2166/ 27.12.2013г. на същото дл. лице
по чл.98 от КСО, преди да е влязло в сила Решение № 7200/15.06.2016г. по адм.
д. № 8588/2015г. на ВАС. Позовава се и на чл.10 ал.7 от НПОС, като посочва че
установяването на дължимата сума може да стане само след като е влязло в сила
разпореждането по чл.98, ал.1 от КСО и след като е доказано, че пенсионерът е
бил недобросъвестен с разпореждане по чл.114 ал.3 от КСО. Изложено е становище,
че неправилно са заличени поради изтекла давност задължения до 31.12.2008г.,
вместо до 31.12.2010г. Прави се искане за отмяна на
оспорените административни актове. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата Директор **** – *, чрез
процесуалния представител юриск. П., излага становище за неоснователност на
жалбата. Представя писмено становище. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Пловдивският Административен Съд - ХXVІІІ състав, след
като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства,
намира за установено следното:
С Разпореждане № 549 от 20.12.1999г. на М.И.М. е отпусната лична пенсия за ОСВ по условията
на чл.6 ал.1 от Закона за пенсиите /отм./, чл.46а ЗП и пар.25 ЗИДЗП/1996г.,
считано от 01.01.1999г. пожизнено. Във връзка с направен преглед на пенсионните
досиета е установено несъответствие между календарната продължителност и
зачетения осигурителен стаж с Разпореждане № 549 от 20.12.1999г. В хода на развилото се административно производство,
пенсионните органи са установили, че М. няма право на лична пенсия за ОСВ по
условията на чл.6 от ЗП /отм./, тъй като няма 20 г. осигурителен стаж към
01.01.1999г. С Разпореждане № **********/ПР-2166/27.12.2013г. на
Ръководител “ПО” при РУ“СО” – * на основание чл.99 ал.1
т.5 от КСО и чл.6 от Закона за пенсиите /отм./ е отменено разпореждане № 549 от
20.12.1999г. и всички последващи на Ръководителя на “ПО” при **** – * и е отказано отпускане на
лична пенсия за ОСВ на М.И.М.. С жалба от 04.04.2014г. жалбоподателят е оспорил
разпореждането и с Решение № РД-60 от 14.04.2014г. Директора на **** – * е
оставил без уважение жалбата против Разпореждане № **********/ПР-2166/27.12.2013г.
на Ръководител “ПО” при РУ“СО” – *. Решението е оспорено по съдебен ред от М. и
с Решение № 1036 от 22.05.2015г. по адм. дело 1254/2014г. състав на ПАС е
отменил Решение № РД-60/14.04.2014г. на Директора на Районно управление
“Социално осигуряване” гр. *, потвърждаващо Разпореждане № **********, Протокол
ПР-2166/27.12.2013г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при **** – гр. *,
в частта, в която с последното е постановено, че на основание чл. 114, ал. 1 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания следва да се
възстановят от М.И.М., заедно с лихвата по чл. 113 и вместо него оставил без
разглеждане жалбата на М.И.М.,*** против Разпореждане № **********, Протокол
ПР-2166/27.12.2013г. на ръководителя на
пенсионното осигуряване при **** – гр. *, в частта, в която с него е
постановено, че на основание чл. 114, ал. 1 от КСО недобросъвестно получените
суми за осигурителни плащания следва да се възстановят от М.И.М., заедно с
лихвата по чл. 113 и отхвърлил жалбата на М.И.М.,*** против Решение №
РД-60/14.04.2014 г. на Директора на Районно управление “Социално осигуряване”
гр. * (РУСО гр. * или **** гр. *) и потвърденото с него Разпореждане № **********,
Протокол ПР-2166/27.12.2013г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ****
– гр. *, в останалата част, с която на основание чл. 99, ал. 1, т. 5 от КСО, е
отменено Разпореждане № 549 от 20.12.1999 г., с което на жалбоподателя е
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ), и всички
последващи го, като е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст. С решение № 7200 от 15.06.2016г. по адм.дело № 8588/2015г. ВАС е
оставил в сила първоинстационното решение.
С
Разпореждане № **********/Протокол № Ра-914/30.12.2013г. на Ръководител „ПО“
при РУ „СО“ гр.* е разпоредено жалбоподателят да възстанови неправилно
изплатена сума за лична пенсия за ОСВ в размер на 72 814,42 лв. от които
главница за периода от 01.01.2003г. до 31.07.2013г. в размер на 37 680,32 лв. и
лихва в размер на 35 134,10 лв., начислена към 30.12.2013г. В разпореждането е
посочено, че задължението за периода 01.01.1999г. до 31.12.2002г. е погасено по
давност на основание чл.115 ал.1 от КСО. С жалба от 14.01.2014г. жалбоподателят
е оспорил разпореждането, като в жалбата единствено е направено възражение
относно приложението института на давността и е направено искане да се заличат
по давност изплатените суми за пенсия до 31.12.2008г. и с Решение № 13 от
14.02.2014г. Директора на **** – Пловдив е заличил погасената по давност част
от вземането на НОИ за периода от
01.01.2003г. до 31.12.2007г. и е потвърдил разпореждането в останалата част. М.
е оспорил решението и с Решение № 1952 от
25.10.2016г. по адм. дело № 736/2014г. състав на Пловдивски административен съд
е отменил Решение № 13/14.02.2014 г.
на Директора на **** гр. Пловдив, в частта, с която е потвърдено Разпореждане №
**********, Протокол № Ра-914/30.12.2013 г. на Ръководителя на Пенсионното
осигуряване в **** – *, за събиране на сумата от 38521,81 лв., от които
главница за периода от 01.01.2008 г. до 31.07.2013 г. в размер на 25130,98 лв.,
представляваща недобросъвестно получена пенсия за осигурителен стаж и възраст
от жалбоподателя и лихва в размер на 13390,21 лв., начислена към 30.12.2013 г. и
изпратил преписката на Директора на **** - гр. *, за ново произнасяне по жалба
вх. № МП-3412 от 14.01.2014 г., подадена от М.И.М., срещу Разпореждане № **********,
Протокол № Ра-914/30.12.2013 г. на Ръководителя на Пенсионното осигуряване в ****
– *, в частта й относно установените с разпореждането суми за възстановяване за
периода от 01.01.2008 г. до 31.07.2013 г. В мотивите на съдебното решение е
посочено, че са констатирани неясноти относно размера на процесните вземания на
НОИ, произтичащи от наличието на приложените справки за дължимите суми с
различно съдържание, и липсата на мотиви в тази насока в оспорения
административен акт. Решението на ПАС е оспорено и с Определение № 5872 от
11.05.2017г. по адм.дело № 14087/2016 състав на ВАС е оставил без разглеждане
жалбата на М.И.М..
С обжалваното в
настоящото производство решение № 2153-15-213/12.10.2017г.,
Директора на **** гр. * е заличил погасената по давност част от вземането на
НОИ, установено с Разпореждане № **********/протокол № Ра-914/30.12.2013г. на
Ръководителя на пенсионно осигуряване в **** – * в размер на 7327,57 лв., от
които главница 3 544,05 лв. за периода
от 01.01.2008г. до 31.12.2008г. и лихва – 3 783,52 лв. на М.И.М..
При така изложеното
съдът намира жалбата за недопустима, поради следното:
На
първо място следва да се посочи, че в КСО е
регламентирано задължително обжалване на разпореждането по административен ред
и изпълнението на това условие е абсолютна процесуална предпоставка за
допустимостта на обжалването по съдебен ред, за която съдът следи служебно. В
случая разпореждането е било оспорено пред Ръководителя на **** – *, като в жалбата единствено е направено възражение относно приложението
института на давността и е направено искане да се заличат по давност
изплатените суми за пенсия до 31.12.2008г. и с Решение № 13 от 14.02.2014г.
Директорът на **** – * е заличил погасената по давност част от вземането на
НОИ за периода от 01.01.2003г. до
31.12.2007г. и е потвърдил разпореждането в останалата част. След съдебно
оспорване преписката е върната на административния орган и с Решение №
2153-15-213/12.10.2017г. Директора на ****
гр. * се е произнесъл по жалбата и е приложил института на давността като заличил
погасената по давност част от вземането на НОИ, установено с Разпореждане № **********/протокол
№ Ра-914/30.12.2013г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване в **** – * в
размер на 7327,57 лв., от които главница
3 544,05 лв. за периода от 01.01.2008г. до 31.12.2008г. и лихва – 3
783,52 лв. на М.И.М.. Т.е. искането на жалбоподателя, направено с жалбата му
пред административния орган, е изцяло уважено, макар и с последващо решение на
директора на ****, което е по проверка на разпореждането на Ръководителя на
пенсионното осигуряване в **** – *. И след като искането на жалбоподателя е
изцяло уважено от горестоящия административен орган, следователно за него
липсва правен интерес от съдебно обжалване. В тази връзка следва да се отбележи
от една страна, че искане за заличаване по давност на задълженията следва да се
направи пред пенсионния орган, а не директно пред съда, а от друга страна, че
съгласно чл.115 ал.5 т.1 от КСО при обжалване давността спира да тече. В тази част актът е и благоприятен за жалбоподателя, поради
което жалбата е недопустима в тази й част.
На следващо място, във връзка
с възражението на жалбоподателя, че към момента не са
установени факти и обстоятелства и не са изложени мотиви, че същият е
недобросъвестен, следва да се отбележи, че такива възражения са направени едва
пред настоящата съдебна инстанция. С жалбата си от 14.01.2014г. срещу Разпореждане
№ **********, Протокол № Ра-914/30.12.2013 г. на Ръководителя на Пенсионното
осигуряване в **** – * пред горестоящия
административен орган, М. не оспорва основателността на формирането на
задължението му, нито прави възражение за констатираната недобросъвестност.
Както бе посочено по-горе в мотивите на настоящото решение, единственото възражение
направено с жалбата е относно приложението института на давността и е направено
искане да се заличат по давност изплатените суми за пенсия до 31.12.2008г.,
което е и уважено от горестоящия административен орган с процесния
административен акт. Поради изложеното съдът
намира жалбата за недопустима.
При посочения изход на спора и съобразно своевременно направеното искане от
ответника, жалбодателят следва да бъде осъдена да заплати на **** -
Пловдив възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в
размер на 100 лв.
Мотивиран от изложеното, Пловдивският административен съд
ОПРЕДЕЛИ :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на М.И.М., ЕГН ********** *** срещу Решение № 2153-15-213/12.10.2017г. на
Директора на **** гр. * и Разпореждане № **********/Протокол №
Ра-914/30.12.2013г. на Ръководител „ПО“ при РУ „СО“ гр.*и ПРЕКРАТЯВА производството
по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в прекратителната му част пред ВАС на РБ
в 7 – дневен срок от съобщаването му, а в останалата част е окончателно.
СЪДИЯ: