Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Добрич, 16.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в
публичното заседание на шестнадесети декември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИР АНГЕЛОВ
При участието на секретаря: В.П.
Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ
СЪДИЯ гр. дело № 543/2019 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се
произнесе взе предвид следното:
Със заповед № 233 за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 29.01.2018 г.
по ч. гр. дело № 360/2018 г. Добричкият районен съд е разпоредил ДЛЪЖНИКЪТ С.С.А.
с ЕГН ********** ***, в качеството на кредитополучател по Договор за
потребителски кредит № *** г., ДА ЗАПЛАТИ, въз основа на документ по чл. 417,
т. 2 от ГПК във вр. с чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, на кредитора „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД –
гр. С., ***, следните суми:
1 045,99 лв. /хиляда четиридесет и пет лева и деветдесет и девет
стотинки/, представляваща главница по договора, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 25.01.2018 г. до окончателното й изплащане; 141,21 лв. /сто четиридесет и един лева
и двадесет и една стотинки/, представляваща договорна лихва за периода от
25.07.2017 г. до 26.09.2017 г.; 77,08
лв. /седемдесет и седем лева и осем стотинки/, представляваща обезщетение
за забавено плащане на просрочената главница в размер на законната лихва за
периода от 25.07.2017 г. до 16.01.2018 г., както и 75,29 лв. /седемдесет и пет лева и двадесет и девет стотинки/,
представляваща сторените по делото съдебни разноски.
По издадения изпълнителен лист е
образувано изп. дело № *** по описа на ***. Изпратена е покана за доброволно
изпълнение с изх. № *** г. Връчителят не е открил длъжника, включително и по
месторабота, поради което е залепил уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК. В
указания срок книжата не са потърсени, поради което се счита, че същите са
връчени.
Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК когато заповедта за изпълнение е
връчена на длъжника при условията на чл.
47, ал. 5 от ГПК, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса, като в
случай, че не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок,
съдът обезсилва заповедта за изпълнение. По силата на чл. 415, ал. 2 от ГПК
съдът постановява спиране на изпълнението, с оглед издаден изпълнителен лист по
реда на чл. 418 от ГПК.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т.2 от ГПК
/изм. ДВ, бр. 86 от 2017г./ съдът с определение от 31.12.2018 г. е указал на
заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като
довнесе дължимата държавна такса.
В изпълнение на посочените
указания кредиторът е завел искова молба /предмет на настоящото гр. дело №
543/2019 г./ срещу длъжника искове за установяване съществуване на вземането му
относно посочените по-горе суми.
В условията на евентуалност, ако установителните искове
бъдат отхвърлени, ищецът е предявил осъдителни искове за сумите от:
1 045,99 лв. /хиляда четиридесет и пет лева и деветдесет и девет
стотинки/, представляваща главница по договора, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 25.01.2018 г. до окончателното й изплащане; 141,21 лв.
/сто четиридесет и един лева и двадесет и една стотинки/, представляваща
договорна лихва за периода от 25.07.2017 г. до 26.09.2017 г.
Според изложените в исковата молба твърдения,
поддържани и в съдебно заседание на 25.05.2017 г. между страните е сключен Договор за
потребителски кредит, по силата на който ищецът е предоставил в заем сумата от
1 000 лв. Към отпуснатия кредит е включена еднократна такса за оценка на риска,
в размер на 64,40 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит,
която се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите
месечни вноски съгласно погасителния план към договора
Сочи се, че потребителят /ответникът/ е пожелал
сключване на договор за застраховка „Ж.”
в размер на 36,30 лв. и застраховка „Б.” в размер на 37,03 лв., като общото
крайно задължение по Договора възлиза на 1 305,92 лв., която сума е разсрочена
на 12 погасителни месечни вноски всяка от по 118,72 лв.
Според ищеца уговореният между страните лихвен
процент, с които се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен
процент е в размер на 28,46 % (чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от Договора). Така
предоставената сума, кредитеполучателят следва да върне на месечни вноски,
включваща главница и договорна лихва. С.С. А. е
преустановил плащанията по договора, считано от 25.07.2017 г. за повече от три
месечни вноски, съгласно погасителния план към договора, а именно вноски с
падежи: 25.07.2017 г., 25.08.2017 г. и 25.09.2017 г.
Страните са се уговорили при неплащане на три поредни
месечни вноски (осн. чл. 16, ал. 2 от Договор за потребителски кредит) да
настъпва автоматична предсрочната изискуемост върху непогасеното задължение на
клиента.
Ищецът сочи, че ответникът е уведомен за настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита, предвид разпоредбите на чл. 25.8 до чл.
25.11 (вкл.) от Договора за потребителски кредит, които сочат за съгласие между
страните, че взаимната кореспонденция следва да се изпраща на адреса за
контакт, посочен в договора. Според чл. 25.10 от Договора при промяна на
адресите за кореспонденция и контакти страните са длъжни да уведомят за това в
писмен вид. В случая ищецът е изпратил уведомлението за предсрочна изискуемост
до адреса на кредитополучателя, посочен в процесното съглашение. Видно е, от
приложената обратна разписка за доставка на пратка ***, с бар код: *** С.С. А. е търсен на посочения в договора за потребителски
кредит адрес, като уведомлението за предсрочна изискуемост по процесния договор
не е получено от адресата.
Ищецът сочи, че е предприел всички възможни действия
за да уведоми длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на 26.09.2017 г.,
поради неплащането на три поредни месечни вноски. След тази конкретна дата
длъжникът е загубил възможността да погасява месечно и цялото вземане на
кредитора от 1 187,20 лв., от която: 1 045,99 лв. – главница и 141,21 – договорна
лихва е станало незабавно и предсрочно изискуемо. Претендира се и обезщетение
за забава (лихва за просрочие), което към 16.01.2018 г. е било в размер на 77,08
лв.
След справка с книжата се установява, че в срока и по реда
на чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения му особен представител адвокат ***, е представил
отговор на исковата молба, според който предявените искове са неоснователни и
недоказани.
По искане на ищеца по делото е допусната и назначена съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице, по която С.И. дава заключение, според което:
Размерът на платеното по процесния
договор към момента на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 26.01.2018г.
е общо 119,01 лв., с която
сума са погасени следните задължения на кредитополучателя:
·
Главница – 91,74
лв.;
·
Договорна лихва
- 26,98лв.;
·
Обезщетение
за забава - 0,29 лв.
Размерът на останалите незаплатени
месечни вноски по процесния договор
към дата – 26.01.2018г. по
компоненти е както следва:
·
Главница –
1 045,99 лв.;
·
Договорна
лихва – 141,21 лв. /от 25.07.2017 г.
до 26.09.2017 г./;
·
Обезщетение
за забава върху главницата – 23,20 лв. /от 25.07.2017 г. – до 26.01.2018 г./
Вещото лице докладва, че на
25.05.2017 г. по разплащателната сметка на ответника С.С. А. е постъпила сумата
от 1 000 лв. и 64,40 лв. за заплащане на Такса „***”. От предоставеното
платежно нареждане от ищеца се установява, че на 09.06.2017 г. е извършен
превод по групова застрахователна полица в размер на 43 503,76 лв. към *** с
основание „***" и на 09.06.2017г. е извършен превод
по групова застрахователна полица в размер на 63 379,65 лв. към *** с основание
„***" .В тези суми са включени и
процесните застраховки за които ответникът се е съгласил да сключи Договор за
застраховка „Ж.” за 36,30 лв. и Договор за застраховка „Б.” за 37,03 лв.
По делото е изслушано и прието и
заключението на в.л. А.С. по назначената съдебно-графическа експертиза. Според
това заключение в представените за изследване документи: Договор за потребителски кредит №*** год., Искане - Декларация
за потребителски кредит от С.С. А. от 25.05.2017 год., Искане за
откриване на банкова сметка *** С.С. А. от 25.05.2017 год., Декларация от С.С. А. от 25.05.2017 год. и Рамков договор за платежни услуги за физически лица от
25.05.2017 год. подписите за потребител /„Кандидат” в Искането за кредит/ са
положени от С.С..
Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните на основание чл. 235 от ГПК, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
На 25.05.2017
год. в гр. Д. С.С. А. е подписал
Искане-декларация за потребителски кредит от „Ти Би Ай Банк” ЕАД. Съгласно т. 6
от искането потребителят се съгласил еднократната такса за оценка на риска да
бъде финансирана от банката съответно да бъде включена в погасителния план и същата
да бъде върната на вноски. Също така е заявила съгласието си да бъде сключена застраховка
„Ж.” по специалните условия на Групова полица в ***. Установен е, че от
кредитополучателя е подписано застрахователно удостоверение по групова застрахователна
полица към ***, в която е уточнена сумата на застраховката по кредита – 36,30 лв.
На 25.05.2017
год. между „Ти Би Ай Банк” ЕАД и С.С. А. е сключен Договор за потребителски кредит № ***, със срок на договора до *** год. Договореният лихвен
процент по кредита е 28,46%, а лихвата е предвидено да се изчислява ежемесечно
по метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на
база 30 дни 6 месеца и 360 дни в годината.
Общият
размер на кредита е 1 305,92 лв. и включва:
1 000 лв. –
Договорен и усвоен кредит;
36,30 лв. –
Застраховка „Ж.”;
37,03 лв. –
Застраховка „Б.”;
64,40 лв. –
Еднократна такса за оценка на риска.
Съгласно т.
16.2 от договора: „В случай, че потребителят е допуснал просрочие при
изплащането на 3 поредни месечни вноски, цялото му непогасено задължение,
съгласно Погасителния план става предсрочно и незабавно изискуемо, считано от
датата на падежа на последната от трите просрочени месечни вноски. Считано от
същата дата, върху цялото непогасено задължение – главница се начислява и
законна лихва до окончателното погасяване на задължението”.
Неплатените
от кредитополучателя вноски са общо в размер на 1 210,40 лв., от които:
1 045,99 лв. главница и 141,21 лв. договорна лихва. Установено е от в.л.
по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, че претендираната законна
лихва от банката съгласно т. 16.2 от договора се равнява на сумата от 23,20 лв.
Предявените обективно кумулативно съединени искове с правно
основание по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415
от с.з., във вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД са процесуално допустими, защото имат за
предмет вземания за които има издадена заповед за изпълнение. Същите са предявени
в срока по чл. 415 ал. 1 от ГПК от кредитор, снабдил се със заповед за
изпълнение, който има интерес от установяване на процесните вземания, доколкото
ответникът е подал в срок възражение по чл. 414 от ГПК.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск е да установи
по безспорен и категоричен начин съществуването на валидно облигационно
отношение между кредитора и кредитополучателя по Договор за кредит от 11.07.2017
г., настъпилата изискуемост на вземането на банката, както и уведомяването на
длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита.
В обсъжданата хипотеза безспорно е съществуването на валидно
заемно правоотношение по Договор за потребителски кредит, по силата на което
ищецът е предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 1 000 лв., реално
усвоен от последния.
Договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка
друга подобна форма на улеснение за плащане, като същият се сключва в писмена
форма.
Според
неоспорено от страните и прието по делото заключение на вещото лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза, ищецът е изправна страна по
процесния договор, тъй като същият е изпълнил задължението си да предостави
заемните средства на ответника, съобразно уговореното между страните. Вещото
лице докладва, че непогасеното задължение към Банката е в съответствие с
претендираните в исковата молба суми, като потребителят не е изпълнил
задължението си да върне предадената парична сума, ведно с уговорената
възнаградителна лихва по начин и в срок, посочен по договора.
Съгласно ТР № 8/2017 г. от 02.04.2019 г. на ОСГТК на ВКС, съдът е длъжен да прецени съществуването
на вземането по издадена заповед за изпълнение към момента на приключване на
съдебното дирене в исковия процес, като разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК намира приложение по отношение на
фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез
осъществено принудително събиране на сумите по издадения изпълнителен лист въз
основа на разпореждането за незабавно изпълнение в образувания изпълнителен
процес.
При
положение, че съществуването на вземането се
установява към момента, в конто се формира СПН следва ла се уважат изискуемите
вземания към същия момент. В случая на *** г. е изтекъл срокът на договора,
което налага извода, че е настъпила изискуемостта на претенднраните със
заявлението и в последствие с исковата молба суми в пълен размер.
Това е така, тъй като искът по чл. 415-422 от ГПК за
вземане по договор за банков кредит при претендирана от ищеца предсрочна
изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на
формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки че предсрочната изискуемост не е
била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповедта
за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.
В производството по настоящото дело съдът следва да
установи дали ищецът има вземане, така, както е заявено по основание и размер в
заповедното производство.
Установената фактическа
обстановка дава основание на съда да приеме, че изтъкнатите от ответника
възражения нямат характера на правоизключващи, правоунищожаващи,
правопогасяващи, правоотлагащи такива, които успешно се противопоставят на вземането
на кредитора. Предявените установителни искове, са основателни и доказани до
размера на сумата от 981,59 лв. – главница; 141,21 лв. – възнаградителна лихва;
83,51 лв. – лихва за забава.
По отношение на горницата от
981,59 лв. до 1 045,99 лв., равняваща се на 64,40 лв., представляваща
„Еднократна такса за оценка на риска”, претенцията е неоснователна, поради
нищожност на договора в тази му част.
Действително договорната свобода
(чл. 9 от ЗЗД) позволява на страните по договора свободно да определят съдържанието
му, като се съобразяват единствено с повелителните норми на закона и с добрите
нрави. Законодателят забранява на кредитора да изисква заплащане на такси и
комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита и да събира
повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие, и предвиждащи
видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, да
бъде ясно и точно определено в договора.
В случая кредиторът претендира
такса за услуга, която по същество представляват действия по предоставяне на
кредита. Като страна в едно равнопоставено гражданскоправно отношение,
кредитополучателят носи отговорност, която не следва да противоречи на принципа
на равнопоставеността на правните субекти в гражданския оборот. Изложеното
обосновава извода, че допълнителните услуги касаят усвояването и управлението
на кредита или са относими към бъдещи несигурни събития, а и са неясно
формулирани, уговарянето им е в нарушение на императивните разпоредбите на
закона.
Те освен това заобикалят закона,
тъй като въвеждат допълнителни разходи, недопустими по действащото
законодателство. По този начин реално се оскъпява кредитът чрез въвеждане на
допълнителни такси и комисионни, чиято цена не е включена в определения в
договора годишен процент разходи.
Тъй като в случая се касае за
приложение на императивни материалноправни норми, установен в обществен
интерес, за които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на Тълкувателно
решение № 1 от 09.12.2013 г., постановено по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, нищожността на уговорките може да бъде установена и приложена служебно от
съда без от страните да е наведен такъв довод.
С оглед установената по делото
нищожност на сключеното между страните споразумение за заплащане на
възнаграждение за допълнителни услуги, това възнаграждение е недължимо, поради
което в тази част искът следва да бъде отхвърлен.
След като ищецът е установил при
условията на пълно и главно доказване съществуването на елементите от
фактическия състав на твърдяното от него накърнено субективно материално право,
искът като основателен следва да бъде уважен за сумите от: 981,59 лв. –
главница; 141,21 лв. – възнаградителна лихва; 23,20 лв. – лихва за забава, като
за горницата от 23,20 лв. до 77,08 лв., предявеният иск подлежи на отхвърляне.
В тази връзка е заключението на в.л. И., което не е оспорено в тази част от
страните.
На основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца трябва да бъдат присъдени и сторените от него по настоящото дело съдебно-деловодни
разноски в размер на 545 лв. /петстотин четиридесет и пет лева/, и съдебно-деловодните
разноски, дължими по заповедното производство в размер на 68,25 лв. /шестдесет
и осем лева и двадесет и пет стотинки/, съразмерно на уважената част от
исковете.
С оглед изложените съображения,
Добричкият районен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, че С.С. А. с ЕГН ********** ***, в качеството
на кредитополучател по Договор за потребителски кредит № *** г., ДЪЛЖИ по
издадената въз основа на документ по чл. 417 от ГПК – извлечение от счетоводни
книги към 16.01.2018 г. от Добричкия районен съд заповед № 233 за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК от 29.01.2018 г. по ч.
гр. дело № 360/2018 г., в полза на кредитора „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД – гр. С., ***,
следните суми:
1) 981,59 лв. /деветстотин осемдесет и една стотинки/, представляваща
изискуема главница по процесния Договор за потребителски кредит, ведно със законна
лихва от 25.01.2018г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
горницата от 981,59 лв. до 1 045,99 лв.;
2) 141,21 лв. /сто четиридесет и един лева и двадесет и една
стотинки/, представляваща договорна (възнаградителна) лихва от 25.07.2017 г. до
26.09.2017 г.;
3) 23,20 лв. /двадесет и три лева и двадесет стотинки/, представляваща
обезщетение за забава от 25.07.2017 г. до 16.01.2018 г., като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
горницата от 23,20 лв. до 77,08 лв.
ОСЪЖДА С.С. А. с ЕГН ********** ***
да заплати на „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД – гр. С., ***, сумата от 545 лв. /петстотин четиридесет и пет лева/, представляваща
сторените по настоящото дело съдебни разноски, както и сумата от 68,25 лв. /шестдесет и осем лева и
двадесет и пет стотинки/, представляваща
сторените по ч. гр. дело № 360/2018 г. по описа на Добричкия районен съд
съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: