и за да се произнесе, взе предвид следното: С решение № 26 от 24.03.2004 г., постановено по гр.д.№ 89/2004 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил предявения от Иван Иванов Петков от гр.Кърджали против ОУ “Христо Ботев” с.Миладиново иск по чл.209, ал.3 от ГПК за прогласяване нищожност на влязло в сила решение № 60/20.06.2001 г. на Кърджалийския районен съд, постановено по гр.д.№ 137/2001 г. Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът Иван Иванов Петков, който го обжалва в срок. Излага доводи във въззивната си жалба, че решение № 60/20.06.2001 г. на Кърджалийския районен съд било постановено в нарушение на чл.209, ал.2 и ал.3 от ГПК, тъй като иска за обявяване на нищожност следвало да бъде разгледан от въззивния съд. Абсолютно недопустимо било районния съд да се произнася като въззивна или контролна инстанция сам на себе си, да разгледа иск срещу собственото си решение, да го остави в сила или да го отмени. Твърди също, че районния съд излязъл от пределите на правораздавателната си власт, като се е произнесъл по неподсъден иск. На основание гореизложеното моли съда да прогласи нищожността на двете решения - № 60/20.06.2001 г. и обжалваното решение № 26 от 24.03.2004 г. на Кърджалийския районен съд. Въззиваемият – ОУ “Христо Ботев” с.Миладиново, не се представлява и не взима становище по жалбата. Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства във връзка с предявения иск и подадената жалба, както и доводите на въззивника, констатира следното: Във връзка с доводите във въззивната жалба за нищожност на обжалваното пред настоящата инстанция решение следва да се отбележи, че същото е постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, в предписаната от закона форма, подписано от състава на съда, и постановено при наличието на положителните процесуални предпоставки и липсата на отрицателни такива, поради което е валидно и допустимо. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Пред първата инстанция е бил предявен иск от Иван Иванов Петков против ОУ “Христо Ботев” с.Миладиново, с правно основание чл.209, ал.3 от ГПК, за прогласяване нищожност на влязло в сила решение № 60/20.06.2001 г. на Кърджалийския районен съд, постановено по гр.д.№ 137/2001 г. Видно от гражданско дело N 137/2001г. по описа на Кърджалийския районен съд, същото е било образувано по иск на Иван Иванов Петков и е приключило с влязло в сила Решение N 60/20.06.2001г., с което е бил отхвърлен предявения иск против ОУ “Христо Ботев” с.Миладиново за обявяване нищожността на Решение N 429/03.01.1994г., постановено по гр.дело N 380/1992г. на Кърджалийския районен съд. За да постанови решението си, съдът в мотивите си е изложил съображения, че атакуваното решение е било постановено от надлежен съдебен състав в пределите на правораздавателната власт, подписано от членовете на състава и изготвено в законната писмена форма, като е изложил съображения защо доводите на ищеца, с които е релевирал нищожност на решението, са неоснователни. Решение N 60/20.06.2001г. по гр.д. N 137/2001г. по описа на КРС е било обжалвано от Иван Иванов Петков по реда на въззивното обжалване, и с Решение N 155/19.10.2001г. по в.гр.д. N350/2001г., Кърджалийският окръжен съд е оставил в сила обжалваното решение. Решението на Кърджалийския окръжен съд е било обжалвано от Иван Иванов Петков по реда на касационното обжалване, и е било оставено в сила с Решение N 737/17.06.2003г. на ВКС на РБ, постановено по гр.дело N 14/2002г. Както правилно е приел и районния съд, за валидността и допустимостта на съдебното решение, както въззивната, така и касационната инстанция следи служебно, поради което преди да прецени дали решението е правилно, всяка от инстанциите преценя дали решението е валидно и допустимо. С други думи, по линията на инстанционния контрол не е прогласена нищожността на атакуваното понастоящем решение. Това обстоятелство обаче не лишава страната от процесуалната възможност, предвидена в чл.209, ал.3 от ГПК да предяви иск за прогласяване на нищожността на решението. Ето защо предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество. Основният довод на въззивника /ищец по делото/ е, че решението било постановено извън пределите на правораздавателната власт на Кърджалийския районен съд, като била нарушена родовата компетентност за разглеждане на иска. При определяне на родовата подсъдност на предявен пред съда иск, следва да се прилагат общите принципи на чл.79 и чл.80 от ГПК. В чл.80 от ГПК не е предвидено изрично, че иск по чл.209, ал.3 от ГПК е подсъден на окръжен съд /респ. на по-горестоящия съд на този, който е постановил решението, чиято нищожност се претендира/, поради което приложимо е правилото на чл.79 от ГПК, което обуславя родова подсъдност на този иск на районен съд. Т.е. предявяването на иска става по общите правила на ГПК, и отклонение в тази насока относно родово компетентния съд в закона няма. Впрочем, правилно първоинстанционния съд е приел, че е ищецът допуска смесване на правилата за обжалване на решението /функционална подсъдност/ и за предявяване на иск за прогласяване нищожност на решение по реда на чл.209, ал.3 от ГПК, който ред е общият исков ред за предявяване на иск. Съгласно чл. 209, ал. 3 ГПК, безсрочно по исков ред могат да се оспорват нищожните съдебни решения. В тази връзка в практиката и теория е прието, че нищожно е това решение, което не дава възможност то да бъде припознато като валиден съдебен акт, поради липса на надлежно волеизявление. Липса на волеизявление е налице, когато решението е постановено от незаконен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма, липсват подпис или подписи на съдебния състав под съдебния акт или пък решението е неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори при тълкуване. В конкретния случай, атакуваното решение не страда от такива пороци. Налице е волеизявление, обективирано с решение в предписаната от закона форма и подписано от състава на съда, и изразяващо волята на съда по абсолютно разбираем начин. Предвид гореизложеното, предявения от Иван Иванов Петков иск с правно основание чл.209, ал.3 от ГПК за прогласяване нищожност на влязло в сила решение № 60 от 20.06.2001 г. по гр.д.№ 137/2001 г. на Кърджалийския районен съд, е неоснователен, поради което като е приел горното и го е отхвърлил първоинстанционния съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. При този изход на делото следва да се осъди въззивника да заплати по сметка на Кърджалийски окръжен съд държавна такса за обжалването в половин размер от присъдения , а именно – 15 лева. Водим от изложеното и на основание чл.208, ал.1 от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 26 от 24.03.2004 г., постановено по гр.д.№ 89/ 2004 г. по описа на Кърджалийския районен съд. ОСЪЖДА Иван Иванов Петков от гр.Кърджали, бл.”Простор 1”, ап.21, с ЕГН ********** да заплати по сметка на Кърджалийски окръжен съд държавна такса в размер на 15 лева. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в 30 - дневен срок от съобщението му на страните.
Председател : Членове : 1.
2. |