РЕШЕНИЕ  

 

             № 159            14.11.2019г.     град  Пазарджик

 

 

        В    И  М  Е  Т  О     НА   Н  А  Р  О  Д А

 

          ПАЗАРДЖИШКИЯТ  ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение

на    петнадесети октомври  две хиляди и  деветнадесета  година

В   публично  заседание в следния състав:

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ДЕСИСЛАВА  РАЛИНОВА

 

секретар:Петя Борисова

като разгледа докладваното от съдия Ралинова

търговско дело №14 по описа за   2019  година

 

Производството е по реда на чл.432 от КЗ, във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.52 от ЗЗД.

             Производството е образувано по искова молба предявена от Д.И.Г. с ЕГН **********,като майка и законен представител на Д.К.Б. с ЕГН ***********,и двамата с адрес гр.П. ул.“О.“ №***, със съдебен адрес *** офис *** адв.И.Д., срещу  ЗД „ЕВРОИНС" АД, с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Искър 1592, бул.„Христофор Колумб“ №43, представлявано от В.М. Х. и Р.Г.Б., в която са изложени обстоятелства, че  на 7.07.2018 година около 14.оо часа,тогава ***-годишният Д.Б. излязъл от дома си с колело, за да си купи сладолед от близкия магазин. Придвижвал се по тротоара на ул.“П.Х.“ в град П. и бил се огледал в двете посоки, след което внимателно предприел  пресичане по пешеходната пътека тип „Зебра", но бил ударен от профучаващия по същата улица л.а.„Х." с рег.№****, управляван от неопитната млада водачка М.С.П., ЕГН **********. Твърди се, че от удара в автомобила ***** паднало ранено на асфалта и било откарано в Спешното отделение на местната болница.След проведените прегледи и рентгенографии било прието за хирургично лечение в отделението по Неврохирургия към МБАЛ „У.Х." ЕООД, град П., с установена обилно кървяща открита разкъсно контузна рана в окосмената част на главата, което наложило и оперативна намеса под обща анестезия.Било установено,че е направено щателно почистване на оперативното поле, като е открит обилно кървящ артериален съд, който е коагулиран, направена е щателна хемостаза и санация на скалпа, възстановена е целостта на раната, след което е поставена стерилна превръзка.Твърди се,че ***** е оставено пет дни под наблюдение в същото отделение и поради задоволителното общо състояние, на 11.07.2018г. Д.Б. бил изписан за домашно лечение с предписания да спазва постелен режим без четене на книги, без телевизия, компютри и мобилни телефони.Сочи се, че  повече от две седмици ***-годишният пациент прекарал в леглото, като за всичките си ежедневни нужди разчитал на родителите си - къпане, хранене, обличане и събличане. Изпитвал много силни болки в областта на хематома, поради което можел да лежи само настрани, изписани му били обезболяващи, които приемал всеки ден в продължение на 2 седмици след инцидента.Твърди се, че симптомите на гадене и повръщане продължавали и към настоящия момент, хематома в тилната област все още не бил разнесен, а раната не била заздравяла, поради което били проведени няколко консултации със специалисти,но в местната болница отказали повторна хоспитализация.Предстояли нови контролни прегледи, които да установят дали правилно протичал оздравителния процес.

В исковата молба се твърди,че най-сериозното препятствие се оказало преодоляването на психическите травми, вследствие на ПТП-то, тъй като ***-годишният Д. бил изключително травмиран от инцидента.Към момента бил абсолютно неконтактен, дезориентиран и емоционално нестабилен. От деня на инцидента до настоящият момент посещавал **** психолог, който му помагал да преодолее емоционалната травма от шока, който изживял вследствие на удара. Момчето не можело да спи, и не само заради физическите болки, които изпитвало.Твърди се още,че  заспивал  трудно, всяка нощ се будел с плач, оплаквал се, че сънува кошмари, свързани с преживяното. Преди инцидента Д. бил изключително усмихнато, игриво, енергично и контактно дете с много приятели и отличен успех. Непосредствено след катастрофата при него се наблюдавала рязка промяна на поведението и личността му - не желаел да комуникира с никой /роднини, приятели, съученици/, често сменял настроението си без конкретна причина, ставал раздразнителен, агресивен или тъжен без да може да обясни защо, не желаел да излиза, трудно се концентрирал, страдал от внезапни натрапчиви спомени, които обсебвали съзнанието му, а това неминуемо се отразявало на учебния процес, на отношенията му със семейството, приятелите и съучениците, и на цялото му ежедневие.Психолозите, работили до този момент с него, определяли психическите травми на ***** като реакции на тежък стрес с разстройство в адаптацията със следните симптомокомплекси: *****, ******, ******. Предвид характера на психотравмата и последиците от нея препоръчвали продължаване на лечението, изразяващо се в редовно следене на психическото състояние, психологическа подкрепа от специалист, както и провеждането на ****** за минимум още 6 месеца. Родителите били изключително обезпокоени дали ***** им ще може да се възстанови напълно както физически, така и психически след стреса, който било изживяло при опасността да загуби живота си.

Сочи се, че били налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД - противоправно деяние, вина на дееца, както и причинени болки и страдания, които били в пряка причинна връзка с деянието. Автомобилът, който М.С.П. управлявала, имал валидно сключена застраховка гражданска отговорност в ЗД „Евроинс" АД, полица №*****, валидна от 12.10.2017г. до 11.10.2018г. Ищцата сочи,че предявили писмена претенция пред застрахователя с вх.№*****г. за доброволно изплащане на претендираното обезщетение. След разглеждане на щетата и всички представени доказателства, било определено обезщетение в размер на 1000 лева, което било изплатено по посочената банкова сметка.***, че сумата била крайно недостатъчна да обезщети пострадалото дете за всички физически и психически травми и не представлявала справедлив паричен еквивалент на реално причинените вреди,поради което предявяват претенцията си пред съда.

    Във връзка с изложеното се моли съдът да постанови решение, с което да осъди  ЗК „ЕВРОИНС" АД, с ЕИК *********, да заплати на Д.И.Г. с ЕГН **********,като майка и законен представител на Д.К.Б. с ЕГН ***********,и двамата с адрес гр.П. ул.“О.“ №****, със съдебен адрес *** офис **, адв. И.Д. за претърпените от Д.Б.  неимуществени вреди – болки и страдания сумата от 30 000 лева, ведно със законната лихва,считано от  деня на деликта- 7.07.2018 година, до окончателното изплащане.

        Претендират и направените съдебно деловодни разноски.

    В срока по чл.367 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника,в който заявява,че е изплатено обезщетение, в размер на 1 000 лева, при определянето на обезщетението за неимуществени вреди, застрахователното дружество било приело, че пострадалото лице е съпричинило произшествието в съотношение от 50%, спрямо виновното поведение на водача, на застрахованото МПС.Затова и определеният размер на обезщетение от 2 000 лева, бил редуциран и изплатено застрахователно обезщетение, съобразено с установеното от застрахователя съпричиняване.Считат размера от 1000 лева за справедлив при отчитане вида и характера на претърпените от ищеца неимуществени вреди, както и че обезщетението било достатъчно, за да репарира неимуществените вреди, които са предмет на делото.

Оспорва се иска като неоснователен,с довода,че претендирания от ищцата размер на обезщетение е несъответен на твърдените вреди и завишен, съобразно принципа за справедливост, произтичащ от разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД,тъй като твърдените към настоящия момент болки и страдания, според представената по делото епикриза били отшумели в кратък период от време.Твърди се,че травмата е лека телесна повреда и състоянието не застрашавало живота на *****, същото е било адекватно и не било изпадало в безсъзнание към момента на инцидента и след него. Обработването на контузната рана, краткия престой в болничното заведение, както и възстановителния период били преминали гладко и без усложнения, в резултат на консервативно лечение, а от медицинските документи по делото било видно,че  за разкъсно контузната рана периода на оздравяване е 10 дни от датата на травмата, а за всички останали оплаквания от 3 до 6 дни.Ответникът оспорва и твърденията в исковата молба, че към момента ***** страдало от „****", „******" и *****.Твърди се, че същите към настоящия момент били недоказани.***** не било установено от специалист в областта на психиатрията, въпреки, че представлявало психиатрично заболяване, диагностициращо се след настъпването на необратима химична мозъчна реакция, за каквито обстоятелства нямало данни по делото.

Оспорва се и изключителната отговорност на водача М.П. за настъпилото произшествие,както и посочения механизъм. Оспорва се доказателствената сила на констативния протокол за ПТП.Сочи се, че протоколът не бил официален свидетелстващ документ,тъй като длъжностното лице което го е съставило не било присъствало на настъпването на ПТП,респ. не установява механизма на ПТП.Липсвал и съдебен акт по смисъла на чл.300 от ГПК.

При условията на евентуалност ответника твърди съпричиняване на вредоносния резултат от Д.Б..Индикации за наличие на съпричиняване се съдържали в постановлението за прекратяване на досъдебното производство.Твърди се, че пострадалото лице е можело да избегне или да не предизвика произшествието и оттам претърпените вреди. Сочи се,че въпреки възрастта си, Д. е следвало да слезе от колелото и да пресече пешеходната пътека,след като се огледа по посока на идващите МПС и след като се увери,че е безопасно да пресече.Твърди се,че вместо това е излязъл внезапно на пътното платно,карайки колело без да се огледа.Оспорва се е претенцията за законна лихва.Изложени са съображения,че не са изпаднали в забава от претендираната дата, поради което лихва не се дължала от датата на ПТП.Сочи се,че за първи път застрахователното дружество било сезирано за претендираното обезщетение на неимуществени вреди с извънсъдебната претенция по процесното ПТП,в която бил определен размер на обезщетение, което изплатили.По тази причина началният момент на лихвата за забава не би могъл да бъде по-ранна дата от датата, на която бил изтекъл законоустановения срок за произнасяне по заведената щета пред застрахователя.

     В указания от съда двуседмичен срок и на основание чл.372 от ГПК  е постъпила допълнителна искова молба от ищеца, в която  допълва и пояснява първоначалната такава.Противопоставят се на възражението на ответника за прекомерност на исковата претенция,като се твърди,че размера изцяло съответствал на обема на реално причинените вреди.Сочи се, че към настоящият момент не били преодолени,нито физическите,нито психическите травми.Сочи се, че повече от 9 месеца след инцидента при ***** се появявали внезапни силни болки в слепоочието и тила, придружени от световъртеж, като това състояние се наблюдавало най-често сутрин след сън, но и понякога след приключване на учебните занимания или продължително четене.Предстояли нови прегледи при специалисти, които да диагностицират оплакванията на момчето и да назначат нов курс на лечение. Д. все още не бил преодолял и шока, който бил изживял, вследствие на ПТП-то.Продължавала  борбата с честите натрапчиви спомени, нарушения сън и кошмарите, което пък от своя страна през деня оказвало влияние на поведението му, тъй като се чувствал отпаднал, уморен и изнервен.

Оспорва се и твърденията на ответника за липса на противоправно поведение от страна на М.С.П. и липсата на материална доказателствена сила на констативния протокол. Сочи се решение №24 от 10.03.2011г. по т.д.№444/2010г. на ВКС,според което констативният протокол съставлявал официален документ, когато е съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, като същият съдържал достатъчно данни относно ПТП-то, участниците в него, причинените им увреждания, механизма на инцидента и др. Виновното поведение на водача на лекия автомобил било безспорно доказан в хода на досъдебното производство с изготвения констативен протокол.

       Сочи се, че при проведената извънсъдебна процедура пред ответникът, същият бил разгледал щетата и одобрил изплащане на обезщетение в размер на 1000 лева, а плащането било своеобразно признаване на иска дори и за вината на деликвента,поради което спорен в настоящия процес оставал единствено размерът на претендираното обезщетение.

       Оспорва се и твърдението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Сочи се,че ***** не било нарушило  нито едно от законовите предписания за безопасно движение и не бил имал физическата възможност да предприеме каквито и да било действия за предотвратяване на пътния инцидент. Велосипедистът се е огледал и е предприел пресичане по пешеходна пътека тип „ЗЕБРА", а виновната водачка не била спазила задължението си да бъде внимателна към останалите участници в движението и нарушила разпоредбите на чл.5, ал.1, чл.20, ал.2 чл.119, ал.1 и 2 от ЗДВП.

          В срока по чл.373 от ГПК от ГПК е постъпил и допълнителен отговор,в който ответника поддържа всички свои възражения от първоначалния отговор.

              Новите обстоятелства които се изтъкват е, че са неоснователни и недоказани твърденията изложени в допълнителната искова молба, че преди да предприеме пресичане на пътното платно ищецът се е „огледал" внимателно, тъй като по делото нямало данни, които да установяват такова поведение.

             Поддържа се и твърдението, че ищецът е предизвикал произшествието с внезапното си излизане на пътното платно при опасна фактическа обстановка и липса на видимост за приближаващи МПС, пресичайки на пешеходна пътека, управлявайки велосипед, не като пешеходец, а като участник в движението.Допълнително се твърди, че движейки се като велосипедист, ищецът е пресякъл пътното платно на нерегламентирано място, а е следвало да слезе от велосипеда и пресече на обозначеното място - пешеходна пътека, като пешеходец.

              Поддържа се възражението, че пострадалото лице не би претърпяло по вид, характер и степен уврежданията предмет на настоящото дело, ако е било с поставена обезопасителна каска, което е в причинна връзка с претърпяната разкъсно-контузна рана в тилната област.

   В проведените съдебни заседания страните поддържат становищата и възраженията си.

          Окръжният съд, като се запозна с твърденията и исканията, изложени в исковата молба, писменият отговор и доразвити в хода на производството,като обсъди и анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност,при съблюдаване на разпоредбата на чл.235 ал.2 от ГПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

         По допустимостта:

Предявеният иск е с правно основание чл.45 от ЗЗД във вр. с чл.432 от КЗ и по чл.86 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.429 ал.1 от КЗ със сключването на договор за застраховка "Гражданска отговорност", застрахователят поема задължението да покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени и неимуществени вреди.Същевременно съгласно чл.477, ал.1 и ал.2 от КЗ обект на застраховане по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства.В тази връзка за успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя по  чл.432, ал.1 от КЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност" между увредилото го лице и ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените вреди. С оглед обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в цитираните разпоредби, застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД.

Съдът счита,че по делото не са спорни обстоятелствата,че в конкретния казус се дължи обезщетение доколкото след образуване на щетата, ответното дружество я е приело разгледало и определило обезщетение в размер на 2000 лева, при съпричиняване на ******** пострадал Д. в размер на 50% и е определил обезщетение което е изплатил в размер на 1000 лева.

В този смисъл изплащането на обезщетение представлява извънсъдебно признание от страна на ответника и направените от него възражение за неоснователност на претенцията се явяват необосновани и неоснователни.

Съдът счита,че застрахователят  дължи обезщетение на ищцата,тъй като е налице  виновно противоправно деяние от страна на водачката М.П..От представеното по делото нак.постановление от 20.09.2018г. за прекратяване на наказателно производство по пр.пр.вх.№693/18г. по описа на РП гр.П.  се установява,че водачът на автомобила М.П. е нарушила правилата за движение и по непредпазливост е причинила лека телесна повреда на Д.Б.,при управление на л.а. марка „Х. Д.“ рег. №*****и е извършила административно нарушение по смисъла на ЗДвП.От представеното на.постановление №18-0310-000841/4.10.2018г.  се установява,че при управление на л.а. марка „Х. Д.“ рег. №*****, при приближаване на пешеходна пътека тип „Зебра“ М.П. не е пропуснала движещият се по нея пешеходец с велосипед, не е могла да спре и е реализирала ПТП, за което и е наложена глоба в размер на 200 лева.

Съгласно съдебната практика със задължителен характер, съдържаща се в решение № 15 / 25.07.2014г. на ВКС по т.д. № 1506 / 2013г. на І т.о., в хипотезата, в която констативният протокол е издаден от органите на полицията при посещение на мястото на ПТП, съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други. Доказателствената сила на протокола за ПТП не обхваща направените от длъжностното лице, въз основа на констатираните факти, изводи за наличие или липса на вина на водач на МПС, участващ в пътнотранспортното произшествие, тъй като това излиза извън обхвата на удостоверителното изявление относно възприет от съставителя на протокола факт. Отстоянието във времево отношение на огледа и съставянето въз основа на него на протокола спрямо момента на настъпване на произшествието, рефлектира и върху обема на релевантните за механизма на ПТП факти, които ще намерят отражение в протокола за ПТП.

От констативния протокол,в настоящият случай,ведно с показанията на св.П. дадени както пред разследващите така и в настоящото производство, се установява механизма на настъпване на ПТП, а именно участник №1 – П. е отнела предимството на пешеходната пътека тип „зебра“ на ищеца Д.Б. в резултат на което го блъска.Протокола е подписан от виновния водач,без възражения.М.П. е потвърдила механизма,както и попадане на автомобила й в дясната лента/насрещната/, поради което заключението на вещото лице инж.М., като изцяло противоречиво на събраните писмени и гласни доказателства, съдът не кредитира и не приема възраженията на ответника,че ***** е излязло внезапно.

Спорни в настоящото производство са въпросите налице ли е съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Д. в какъв размер да е обезщетението за неимуществени вреди, съответно дължи ли се законна лихва върху обезщетението.

    Съдът не приема и възраженията на ответника че ***** Д. било създало предпоставките за осъществяване механизма на произшествието и счита същите за необосновани.

           Трайната съдебна практика приема,че при упражняване на правото на пешеходците да преминат през сигнализирани, маркирани и други участъци от пътното платно, които са определени от закона като пешеходни пътеки, законодателят е установил право на предимство, съпътстващо правото на преминаване. Освен, че на    осъществяването на правото на предимство стои насрещно задължение на неограничен кръг от равнопоставени правни субекти- водачи на превозни средства, характерно за него е, че то не може да бъде загубено.Дори и неправилното му упражняване не води до неговото отпадане или изключване.За да могат пешеходците да осъществят обсъжданото право, е необходимо те да са стъпили на пешеходна пътека или да преминават по нея. Законодателят въвежда задължение на водача да осигури предимство едва от момента на стъпване на пешеходеца на пешеходната пътека, дори и от предходното му поведение да не е ставало напълно ясно, че той има намерение да премине през нея.В случая е безспорно,че Д. се е намирал почти в средната част на пешеходната пътека,когато е последвал сблъсъка.

          Преценката от страна на съда за виновно и противоправно поведение на участниците в ПТП не следва да се изгражда единствено на възможността или невъзможността за обективно предотвратяване на произшествието към момента, в който опасността е станала видима за водача, т.е. предвид изследваните от вещото лице технически показатели като време за реакция, спирачен път на автомобила при определена скорост.

Съдът приема, че констативният протокол за ПТП,събраните в дознанието доказателства констативен протокол за ПТП с пострадало лице, акт за установяване на административно нарушение, материали по приобщеното досъдебно производство, образувано по случая, вкл. и гласни такива на водача П., обсъдени в съвкупност, установяват механизма на процесното произшествие описан в исковата молба и причинната връзка между деликта и уврежданията получени от ***** Д.. Протоколът за ПТП /в частта съдържаща обяснения на виновния водач П. и подписан от нея отразява съгласието на последната със съдържащите се в документа неизгодни факти /механизъм на настъпилото ПТП в резултат на противоправното й поведение/.

           По силата на предвидената в чл.45, ал.2 ЗЗД оборима презумпция, вината при непозволено увреждане се предполага до доказване на противното, като ответникът - застрахователно дружество, не е оборил законовата презумпция и не се установяват обстоятелства, които да изключват изцяло отговорността за нарушението.

Анализирайки събраните по делото доказателства, съдът намира, че по делото остана недоказано направеното от ответника възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца Д.Б. с твърдение, че е предприел внезапно пресичане  на пътното платно без да се огледа пред движещия се автомобил.

В действителност, съобразно разяснението на т.6, б.“а“ от ТР 2/2016г. ОСНК на ВКС, би било налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пешеходец, ако пресичайки пътното платно на пешеходна пътека, пешеходецът е нарушил цитираните разпоредби на чл.113 и 114 от  ЗДвП, каквото нарушение в процесния случая не се установи.

Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде определен по справедливост съобразно чл.52 ЗЗД, при съобразяване на конкретните, обективно съществуващи обстоятелства като характер на увреждането, начинът на извършването му, степента на влошаване на здравословното състояние, причинените морални страдания и др. съгласно дадените задължителни указания с ППВС №4/1968г. То трябва да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с други случаи по аналогични казуси.

От събраните по делото писмени доказателства чрез представената медицинска документация, а също така и от неоспореното и изцяло кредитирано от съда като обективно и компетентно изготвено заключение на вещото лице д-р М. по безспорен начин се установява, че вследствие на процесното ПТП,ищецът е претърпял контузия на главата с разкъсноконтузна рана теменнотилно, мозъчно сътресение, хематом и наличие на чужди тела в тъканите около раната което представлява средна телесна повреда.

Пострадалото дете Д.Б. е транспортирано до Спешно отделение при МБАЛ "У.Х." ООД, в град П., където е било прегледано, изследвано, консултирано, диагностицирано и прието за лечение в неврохирургично отделение на болницата.В отделението под анестезия е била извършена хирургична обработка на раната на главата и околния хематом чрез дренаж на хематома и зашиване на раната. Наличните чужди тела, попаднали в раната са премахнати, размачканите тъкани са екстирпирани. Наблюдавано е по отношение на мозъчното сътресение, което е лекостепенно.

Според заключението на вещото лице раната зараства първично и има оздравителен период за около 10-12 дни, Д. е бил изписан за домашно лечение с препоръки да не напряга анализаторите и при нужда да приема обезболяващи средства. Непосредствено след травмата и медицинските манипулации пострадалият е изпитвал интензивни болки, налагал се е режим на легло за около 2 седмици.Поради психически проблеми е наблюдаван и консултиран с психолог в гр. П., който приема, че се касае за ******. Според заключението диагнозата ****** се поставя от психиатър, който преценява необходимостта от медикаментозно лечение и назначава подходящата терапия. Обичайната продължителност на терапията е около 2 месеца. В материалите по делото не се намират данни за проведен преглед от психиатър.

Вещо лице д-р М. в заключението е изразил становище,че в лечението може да бъде включена и ******, включваща ********и *****,***** и *****. *** се провежда от психолог. Оптималната продължителност на курса на лечение е 10 до 18 сесии.

След преглед на 18.08.2019 година от ***** невролог и направена ЕЕГ, която не установява данни за посттравматична епилепсия и е предписан *** за 3 месеца и контролен преглед по повод на периодично главоболие. Според д-р М. това главоболие може да бъде проява на *****.

Предявеният иск за неимуществени вреди е частично основателен.

         Налице са предпоставките за ангажиране на гаранционно - обезпечителната отговорност на застрахователя ответник: противоправно и виновно поведение на водача на л.а.Х. Д. – М.П., за настъпване на процесното ПТП, претърпени от ищецът Д. неимуществени вреди в резултат на произшествието /подробно описани в СМЕ и св. показания на неговият баща – К.Б. –„не бих казал,че е отшумяло и в настоящият момент,болките в главата продължават, отразява му се зле емоционално“/ както и наличие на застрахователно отношение произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност".Претърпяната лека телесна повреда от малолетното дете и продължаващите болки в главата и дискомфорт,следва да бъдат обезщетени.

         След съвкупен анализ на събраните доказателства,съдът счита за справедливото обезщетение за неимуществени вреди от посочените  травматични увреждания, които Д. е търпял и продължава да търпи вече една година и 4 м. за основателен и доказан в размер на сумата от 15 000 лева, тъй като застрахователят е заплатил 1000 лева, респ. следва да бъдат присъдени като обезщетение 14 000 лева/ за която сума съдът счита за справедлива и определена при сходни травматични увреждания и има съд.практика на ВКС/, а в останалата част претенцията до пълния претендиран размер на сумата от 30 000 лева, като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.Предвид акцесорния си характер основателен и доказан е и искът за присъждане на законна лихва,/застрахователят е отговорил,че определя обезщетение с уведомително писмо с изх.№*****г.,като няма данни на коя дата е бил сезиран от ищеца/ претендирана от датата на изтичане на тримесечния срок от отправяне на претенцията до ответното дружество -4.12.2018  година,а не както е поискано от датата на деликта - 7.07.2018г. която лихва се дължи от застрахователя при действието на чл.497, ал.1, т.2 от КЗ.

          При този изход на делото на всяка от страните се полагат разноски.

Претендират се от ищцовата страна разноски за адвокатско възнаграждение по минимален размер ,но по делото няма данни да е заплатено такова,нито да е оказвана безплатна адв.помощ в някоя от хипотезите на чл.38 от ЗДадв, такова не е описано и в исковата молба. Единствените разноски са  230 лева за хонорар на в.л.Съобразно уважената част от иска на ищцата се полагат разноски в размер  на 107.33 лева.

       Ответника ЗД "Евроинс“ АД е направил разноски,съобразно представен списък по чл.80 от ГПК в размер на 730 лева от които 450 лева юриск. възнаграждение, 230 лева за експертизи, 50 лева –депозит за свидетел.         Съобразно отхвърлената част от иска на ответника му се полагат разноски в размер на 389.33 лева.

На основание чл.78 ал.6 от ГПК,следва ответника да бъде осъден да заплати държавна такса съобразно уважената част от иска в размер на 560 лева.

        Воден от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК Пазарджишкият   Окръжен съд,

 

                     Р     Е     Ш     И:

 

         ОСЪЖДА  ЗД „ЕВРОИНС" АД, с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Искър 1592, бул.„Христофор Колумб“ №43, представлявано от Е.С.И. и Р.Г.Б. – изп.директори чрез юрк. Й.Д.,  да заплати  на Д.И.Г. с ЕГН **********, като майка и законен представител на Д.К.Б. с ЕГН ***********,и двамата с адрес гр.П. ул.“О.“ №***, със съдебен адрес *** офис *** адв.И.Д., сумата от 14 000 лева, ведно със законната лихва считано от 4.12.2018 година до окончателното изплащане, /като отхвърля претенцията за лихва от датата на деликта – 7.07.2018г./,представляваща обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания претърпени от *****Д.К.Б. с ЕГН ***********, причинени в резултат на настъпило ПТП,при което ****Д.Б. е бил блъснат на пешеходна пътека тип “зебра“ на 7.07.2018 година на ул.“П.Х.“ в гр.П. от л.а. марка „Х. Д.“ рег. №*******, управляван от М.С.П., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 14 000 лева до предявеният размер от 30 000 лева,като неоснователен.

       

ОСЪЖДА ЗД „ЕВРОИНС" АД, с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Искър 1592, бул.„Христофор Колумб“ №43, представлявано от Е.С.И. и Р.Г.Б. – изп.директори чрез юрк. Й.Д.,  да заплати по сметка на Окръжен съд Пазарджик на основание чл.78 ал.6 от ГПК, държавна такса в размер на  560 лева.

ОСЪЖДА  ЗД „ЕВРОИНС" АД, с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Искър 1592, бул.„Христофор Колумб“ №43, представлявано от Е.С.И. и Р.Г.Б. – изп.директори чрез юрк. Й.Д.,  да заплати  на Д.И.Г. с ЕГН **********,като майка и законен представител на Д.К.Б. с ЕГН ***********,и двамата с адрес гр.П. ул.“О.“ №***, със съдебен адрес *** офис *** адв.И.Д., на основание чл.78, ал.1 от ГПК, разноски в размер на 107.33 лева /съобразно уважената част от иска/.

ОСЪЖДА Д.И.Г. с ЕГН **********,като майка и законен представител на Д.К.Б. с ЕГН ***********,и двамата с адрес гр.П. ул.“О.“ №94, със съдебен адрес *** офис 508 адв.И.Д. да заплати  на ЗД „ЕВРОИНС" АД, с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Искър 1592, бул.„Христофор Колумб“ №43, представлявано от Е.С.И. и Р.Г.Б. – изп.директори чрез юрк. Й.Д., разноски в размер на 389.33 лева /съобразно отхвърлената част от иска/.

              Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Апелативен съд гр.Пловдив.

                Препис от решението да се връчи на страните.

                                      

 

                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: