№ 264
гр. Пловдив, 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20245300503345 по описа за 2024 година
Производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба депозирана от В. М. Т., ЕГН: **********, от
град С., ул. ***, чрез адвокат Т., срещу Решение № 2064 /10.05.2024 г., постановено по
гр.д.№ 8896/2023 г. по описа на Пловдивски районен съд, с което съдът е отхвърлил
предявения от жалбоподателката против „Фууд енд кетърнинг Св. Никола“ ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Заводска“ №
4, представлявано от управителя Н.Т.М., иск за осъждане на последният да заплати на
ищцата сумата в размер на 255 лева (двеста петдесет и пет лева), дължима на
отпаднало основание- развален договор между страните, представляваща връщане на
даден депозит по направена резервация за периода 22.08.2022 г.- 01.09.2022 г. на стая в
Къща за гости „Фантастико“ в село Р., ул. ***, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на предявяване на иска- 29.12.2022 г. до окончателното й
изплащане.
Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за неправилност и
необоснованост на първоинстанционното решение, постановено при съществени
процесуални нарушения на съдопроизводствените правила. Искането към въззивния
съд е за неговата отмяна и постановяване на ново, с което да бъде уважен предявения
иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
въззиваемата страна- „Фууд енд кетърнинг Св. Никола“ ЕООД, ЕИК: *********, чрез
адвокат П., с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли се
първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Постъпила е и частна жалба вх.№ 118718/19.11.2024 г., подадена от същия
1
жалбоподател, чрез адвокат Т., против определение № 12760/15.10.2024 г. постановено
по реда на чл. 248 от ГПК по гр. д. № 8896/2023 г. по описа на РС Пловдив, с което е
оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по
делото решение № 2064 от 10.05.2024 г., в частта за разноските, чрез намаляване на
присъдените такива за адвокатско възнаграждение в полза на ответника, от 1 000 лева,
на 400 лева.
С частната жалба са въведени подробни оплаквания за неправилност на
постановеното по делото по реда на чл. 248 от ГПК определение, с което е оставено
без разглеждане молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото
решение № 2064 от 10.05.2024 г. по гр. дело № 8896/ 2023 г. на ПдРС, XI гр. с-в, в
частта за разноските, чрез намаляване на присъдените такива за адвокатско
възнаграждение в полза на ответника, от 1 000 лева, на 400 лева. Отправено е искане
за отмяна на атакуваното определение и вместо това да се намалят разноските на
ответната страна.
В срок е постъпил отговор на частната жалба от „Фууд енд кетърнинг Св.
Никола“ ЕООД, ЕИК: *********, чрез адвокат П., с който оспорва частната жалба като
неоснователна. Моли се първоинстанционното определение да бъде потвърдено.
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да обжалва и
срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално
допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията
си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо.
Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде
проверена правилността му по изложените във въззивната жалба доводи и при
служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни
норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правна квалификация по чл. 55,
ал. 1, пред. трето – отпаднало основание ЗЗД.
В исковата молба ищцата В. М. Т. твърди, че през м. юли 2022 година
ответникът- „Фууд енд кетърнинг Св. Никола“ ЕООД публикувалал реклама относно
отдаване на стаи за почивка в Къща за гости „Фантастико“ в село Р., ул. ***. След
разменена кореспонденция, страните договорили стая за двама възрастни за десетина
дни, за периода 22.08.2022 г.- 01.09.2022 г. Рекламата описвала красив хотел (къща за
гости), просторна стая с тераса, добра закуска, паркинг, ресторант- градина и други,
като с платежно нареждане по сметка IBAN: BG82STSA3000029040123, на ответника
на 02.08.2022 година била преведена сумата от 255 лева. При пристигането на ищцата
2
в посочената къща за гости (хотел) предложените на място условия били значително
различаващи се от тези в рекламата- малка и тясна стая, малка тераса, тясна и не
особено чиста тоалетна и паркинг на тротоара на улицата, където паркирането се
оказало невъзможно. По напътствия на служител на хотела и опит за паркиране, в ел.
таблото на къщата поради липса на разстояние се счупил заден стоп на автомобил
„Ситроен“, който и тогава, и към момента имал цена, надхвърляща 700 лева. Тези
обстоятелства, недостатъци и явно несъответствие на предлаганото с действителното,
наложили в същия момент ищцата да прекрати устно и по взаимно съгласие договора.
В тази връзка след разговор с управителя по телефон, страните се договорили ищцата
да изпрати номер на банкова сметка, по която управителят на дружеството да й
възстанови платения аванс в размер на 255 лева. На 02.09.2022 година, на управителя
на ответното дружество било изпратено съобщение и номер на сметка, като ищцата
очаквала връщане на сумата по разваления договор, но не получила възстановяване в
следващите дни. По този повод на търговския адрес на ответника изпратила едно
съобщение със заверка на съдържанието, с което го поканила доброволно да й заплати
дължимо, но и до момента това не било сторено. Моли за осъждането й да върне
платената сума, дължима на отпаднало основание- развален договор, ведно със
законната лихва от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното
погасяване.
Ответното дружество оспорва предявения иск по размер и основание.
Признава, че ищцата е била направена резервация на стая в обекта на ответника за
периода 22.08.2022 г.- 01.09.2022 г., както и, че ищцата заплатила депозит за
резервация в размер на 255 лева, представляващ 30 % от стойността на почивката,
което според „Условия и политики за настаняване“ на Къща за гости „Фантастико“,
публикувани на интернет страницата й, било необходимото условие, при сбъдването на
което можело да се счита, че е налице резервация с платен депозит, което по
съществото си било един предварителен договор, съдържащ съществените елементи от
окончателния такъв относно страните, срока и предмета му. Признава, че ищцата и
придружителят й посетили на 22.08.2022 г. къща за гости „Фантастико“, като не
пожелали да ползват резервираната от тях стая и напуснали хотела веднага след
пристигането. Оспорва, че на 22.08.2022 г. при пристигането й в туристическия обект,
да се е осъществил описания от нея фактически състав- да се е достигнало до
„прекратяване устно и по взаимно съгласие на договора“. Оспорват се твърденията, че
на 22.08.2022 г. след разговор с управителя по телефон да е било договаряно ищцата
да представи банковата си сметка за да й бъде възстановен „платения аванс в размер
на 255 лева“. Твърди се между страните да е съществувал единствено „предварителен
договор“, сключен с изплащането на депозит от 30 % от цената на резервацията, който
депозит изпълнявал функциите на капаро, според условията, публикувани на интернет
страницата на обекта. Съгласно предварителните уговорки между страните, до
сключване на окончателния договор следвало да се достигне в деня на настаняването,
когато бъдат изпълнени задълженията на страните- хотелът да предостави за
уговорения период резервираната стая на клиента, който пък от своя страна да изплати
остатъка от договорената цена. В горния смисъл нито било вярно, че „устно бил
прекратен договор“ (който още не е бил сключен), още по-малко пък да е сторено „по
3
взаимно съгласие“, още по- малко и с уговорката за „възстановяване на платен аванс
от 255 лв.“, още по- малко и предвид характера на платената сума, която не била
платена като „аванс“, а като „депозит“, тоест капаро- гаранция за поети задължения от
страните да сключат окончателния договор. Твърди се, че условията, при които била
направена резервацията, били известни на ищцата още по времето, когато е узнала от
въпросната „реклама“ какви са цените на отделните видове стаи, по каква банкова
сметка се извършват плащанията и какво всъщност било необходимо да бъде
направено, за да счита, че е налице резервация с платен депозит в къщата за гости.
Оспорва се твърдението на ищцата, че предложените на място условия били
значително различаващи се от тези в рекламата- малка и тясна стая, малка тераса,
тясна и не особено честа тоалетна и ... паркинг на тротоара на улицата, където
паркирането се оказало невъзможно. Фактическата обстановка около отказаната
резервация била следната- на 22.08.2022 г. ищцата и придружителят й при
посещението си в обекта формално посочили причина, че не са доволни от
резервираната стая. Използваният израз „формално“, тъй като единственото, на което
са държали, е да бъдат свързани с управителя на хотела, за да изразят недоволството
си и да си поискат заплатения депозит. Не пожелали нито да изслушат служителя в
хотела, нито да видят друга алтернативна стая от хотела, не пожелали дори да запишат
рекламацията си в дневника за рекламации. Единствената им цел била да си получат
обратно платения депозит за резервацията, а не да им бъдат защитени правата или да
получат услуга, която да отговори на хипотетичните им очаквания, което от своя
страна логично навеждало на извод, че това решение- да си получат обратно платения
депозит и да прекарат почивката си на друго място (без значение дали по-евтино или
по- скъпо) е било взето, още преди да посетят обекта на 22.08.2022 г. Твърди се, че
Къща за гости „Фантастико“ била построена по одобрен проект по всички правила на
ЗУТ, което е позволило Къщата да бъде надлежно категоризирана като „Място за
настаняване“ в Националния туристически регистър, с категория „Две звезди“. Поради
изтичане на срока на предходното удостоверение, в периода м. 02- м. 03. 2023 г. била
проведена нова процедура по категоризация, завършила с издаване на удостоверение
за категория № 13422. Тоест специализираният орган съгласно Закона за туризма
проверил условията в обекта и удостоверил съответствието им с изискванията
съгласно Наредба за изискванията към категоризираните места за настаняване и
заведения за хранене и развлечения, за реда за определяне на категория, както и за
условията и реда за регистриране на стаи за гости и апартаменти за гости. В тази
връзка се твърди, че всички стаи в Къщата отговаряли на всички изисквания към
изграждане, обзавеждане, оборудване, обслужване и предлагани услуги в къщи за
гости (Раздел V към Приложение № 2 към чл. 14, ал. 1, т. 2 места за настаняване клас
„Б“ - семейни хотели, хостели, пансиони, почивни станции, къщи за гости, бунгала и
къмпинги) и по-конкретно- на изискванията за минимална площ на стаите. С оглед на
горното, твърденията на ищцата- че й е било предложено „малка и тясна стая, малка
тераса“ били в пряко противоречие с обективната действителност. Самият факт, че
Къщата предлагала четири вида стаи - Икономична двойна стая, Стандартна двойна
стая, Делукс Двойна стая и Фамилна стая, като дори най- малката по вид-
икономичната, отговаряла на минималните нормативни изисквания, логично би
следвало да означава, че останалите три вида стаи дори надхвърляли значително
площта, изискуема за място за настаняване от този тип, като спор нямало, че
резервацията на ищцата била за стая, а не за апартамент, която на всичкото отгоре се
предлага в обект Къща за гости, категория 2 звезди, а не в Хотел, с категория 5 звезди.
Тези обстоятелства- какъв по вид и категория е обектът, били публично достъпни-
4
както към края на м. юли 2022 г. (когато се договаряла стаята за ищцата и е трябвало в
3- дневен срок да се заплати депозит от 30 % от цената), така и към 02.08.2022 г.
(когато бил платен депозитът, за да бъде направена резервацията), така и към
22.08.2022 г. (когато ищцата посетила обекта), а и понастоящем. Тъй като оплаквания
на ищцата за малката площ на резервираната стая били преценени от управителя за
неоснователни, още повече, че ищцата дори не поискала да й бъде предложен друг
вариант за стая, било прието, че липсват основания платеният депозит за извършената
резервация от 255 лева да й бъде възстановен. Още повече- в случая нямало каквото и
да било неизпълнение на задължение от страна на хотела във връзка със сключения
предварителен договор между страните по повод на направената резервация. Твърди
се, че платеният депозит имало възможност да бъде изплатен обратно в следните
случаи: 1) на анулирана резервация и то в срок до 14 дни преди деня на настаняването
и 2) при непредоставяне на туристическата услуга по вина на търговския обект.
Понеже в случая втората хипотеза се твърди да не е налице, а депозитът имал
функцията на гаранция за поети задължения и тъй като ищцата безпричинно отказала
да сключи при посещението си на място окончателния договор- срещу уговорената
цена да ползва стая в обекта за уговорения 10- дневен период при съответната цена, то
нямало никакво основание платеният от нея депозит да бъде възстановен.
Предвид липсата на нови доказателства, които да са били събрани пред
настоящата инстанция, изводите на въззивния съд почиват единствено на събрания
доказателствен материал пред първата инстанция.
По оплакванията във въззивната жалба:
За да се претендира връщане на даденото при отпадане на основанието по чл.
55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД - поради разваляне на договора при неизпълнение, е необходимо
ищецът да е установил, при условие на пълно главно доказване, надлежно упражнено
право на разваляне на договора. Правното действие на волеизявлението за разваляне
на договора може да настъпи само в случаите, когато са били налице законовите
предпоставки на правото на изправната страна по чл. 87 ЗЗД, а именно: виновно
неизпълнение на задължението от страна на длъжника, за което последният носи
отговорност и изправност на кредитора. Последният следва да е изпълнил насрещното
си задължение или да е бил готов да изпълни и съответно да е предложил изпълнение,
респ. да е оказал необходимото съдействие за реализиране на дължимата престация.
Преобразуващото право да се развали договора в хипотезите на чл. 87, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД се упражнява с едностранно волеизявление и при наличие на неизпълнение от
страна на длъжника. Действително, в първата хипотеза възможността за разваляне на
договора е обвързана с предоставяне от изправната страна на допълнителен
/подходящ/ срок за изпълнение, с изрично предупреждение, че след изтичането на
срока ще се счита, че договорът е развален. В разпоредбата на чл. 87, ал. 2 ЗЗД са
предвидени хипотези, при които кредиторът може да развали договора без отправяне
на искане за изпълнение в подходящ срок. Става въпрос за безусловно изявление за
разваляне на договора, което е приложимо при настъпила невъзможност за
изпълнение, за която длъжникът носи отговорност, или при безполезност на
изпълнението, настъпила в резултат на забава на длъжника, или когато е уговорено, че
ще се изпълни в точно определено време /фикс сделки/. В разглеждания казус
ответникът е следвало да изпълни задължението си по договора в точно определено
време от 22.08.2022 г. до 01.09.2022 г.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК първоинстанционният съд е обявил
5
за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните факти и
обстоятелства: че ищцата е направила резервация за стая в обект на ответника за
съответен период, в която връзка тя е заплатила 30 % от цената, а именно 255 лева, по
банков път по сметка на хотела.
Ищцата твърди, че е упражнила потестативното си правото да развали
договора, поради наличието на съществено несъответствие между обявените в
рекламата на хотела условия за настаняване в стая и наличните такива на място, а
именно, че санитарното помещение не било чисто, че стаята и терасата били тесни,
както и, че липсвали места за паркиране. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е
длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или
възражения. Доказването следва да изключва всякакво съмнение относно
осъществяването на правопораждащи факти в обективната действителност. В
противен случай влизат в сила неблагоприятните последици за разпределение на
доказателствената тежест, които задължават съда да приеме недоказаното за
нестанало. По делото липсва конкретната обява/ реклама на стаи в къщата за гости,
която е мотивирала клиента да я избере. Поради това не може да се установи какво е
било записано, че се предлага, за да се съпостави то в последствие с действителното
положение на място. От друга страна, не е представена писмената кореспонденция
между страните, от която да се установи каква точно стая е ангажирала ищцата, имало
ли е по- специални нейни изисквания, какво е било отговорено от хотелиера, съгласила
ли е с тези условия клиентката и т.н. В настоящия казус ищцата не е ангажирал
никакви доказателства, които да подкрепят посочените по-горе твърдения на ищцата и
да доказват, че ответното дружество е заблудило туриста при обявяване на условията
за настаняване.
Касателно факта дали наличието на паркоместа, е съществен елемент от
сключения договор, съдът намира следното. По делото при доказателствена тежест за
ищцата, същата не установи при пълно и главно доказване, че мястото за паркиране е
било част от офертата и без него същата не би сключила договора. Същевременно
ищцата твърди, че има 2-3 паркоместа и двор за паркиране, като съвсем друг е
въпросът дали това е достатъчно, за да задоволи нуждите на клиентите на къщата за
гости, свободни ли са били тези паркоместа към момента на пристигане на ищцата,
къде е бил паркиран автомобилът й и т.н. От приетото удостоверение издадено от
Община Несебър се установява, че ответното дружество за 2024/2023 г. не е подало
заявление и не притежава за ползване паркоместа, гаражи, открит паркинг общинска
собственост. Посоченото удостоверение не доказва нищо, тъй като претенцията е за
друга година- 2022 г.и се касае за имоти общинска собственост, а не за имоти частна
собственост.
Поради това съдът намира, че няма неизпълнение на задълженията на
длъжника- ответник. Не се установява условията на място да са били съществено
различни от рекламираните, за да се породи правото на туриста да развали договора
по вина на ответника.
Въз основа на всичко гореизложено предявеният иск за е неоснователен и
като такъв следва да се отхвърли.
Поради съвпадение между крайните изводи на въззивния и
първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на частната жалба вх.№ 118718/19.11.2024 г. против
определение № 12760/15.10.2024 г. постановено по реда на чл. 248 от ГПК по гр. д. №
6
8896/2023 г. по описа на РС Пловдив, с което е оставена без разглеждане молбата на
жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение № 2064 от
10.05.2024 г., в частта за разноските, чрез намаляване на присъдените такива за
адвокатско възнаграждение в полза на ответника, от 1 000 лева, на 400 лева, съдът
намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, предявена от лице с правен интерес срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт – определение, с което е оставено без уважение
искането за изменение на съдебно решение в частта за разноските по реда на чл. 248
от ГПК.
С обжалваното определение РС е приел искането по чл. 248 от ГПК за
недопустимо. Настоящата инстанция споделя този извод. Срещу претендираните
разноски за първоинстанционното производство не е направено възражение по чл. 78,
ал. 5 ГПК в преклузивния срок за това- устните състезания пред първата инстанция,
поради което обжалваното определение следва да се потвърди.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на правния спор на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на
въззиваемата страна следва да се присъдят направените разноски във въззивното
производство – 400 лева за адвокатски хонорар съгласно представен списък.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2064 от 10.05.2024 г. постановено по гр. д. №
8896/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив – XI гр. състав.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 12760/15.10.2024 г., постановено по гр. д.
№ 8896/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив- XI гр. състав.
ОСЪЖДА В. М. Т., ЕГН: **********, от град С., ул. ***, да заплати на
„Фууд енд кетърнинг Св. Никола“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, ул. „Заводска“ № 4, представлявано от управителя Н.Т.М.,
сумата от 400 лв. /четиристотин лева/, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение в производството пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно чл. 280, ал. 3
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7