Р Е Ш Е Н И Е
град София, 03.04.2019 година
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., III-В състав в публично съдебно заседание на тридесет и първи януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: БИЛЯНА КОЕВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело
№4872 по описа за 2018 година и за да се произнесе след съвещание, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №280413 от 28.11.2017г., поправено
по реда на чл.247 от ГПК с решение №ІІ-61-345143 от 22.02.2018г., постановени
по гр.дело №73272/2016г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 61-ви състав, е осъден „А.С.”
ЕООД да заплати на „А.” ООД на основание чл.266, ал.1 от ЗЗД сумата
10967лв., представляваща възнаграждение за изпълнена и приета работа по договор
за изработка - извършване на ремонтни дейности на двигател на трактор New Holland, модел ТМ 155, с
рег. №******, шаси №АСМ291241, двигател №208470, за което е издадена фактура
№**********/14.01.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба - 15.12.2016г. до окончателното изплащане на
сумата, на основание чл.86,
ал.1 ЗЗД сумата 911.03 лв., представляваща лихва за забава за периода 30.01.2016г. -
14.12.2016г., на основание чл.78,
ал.1 ГПК сумата 1108.68 лв., представляваща направени разноски.
Постъпила е
въззивна жалба от „А.С.” ЕООД, с която се обжалва изцяло решението на СРС като
се излагат доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност обжалвания
съдебен акт. Твърди се, че неправилен и в пълно противоречие на събраните по
делото доказателства е изводът на СРС за възникнали договорни отношения между
страните на основание сключен между тях неформален договор за услуга, с предмет
- извършване на ремонтни дейности на двигател на трактор New Holland. Поддържа се, че СРС не е
разгледал и обсъдил наведените в писмения отговор на исковата молба възражения,
а е обосновал своите изводи за приемане на извършената работа от възложителя единствено
на основание факта, че процесната фактура е била осчетоводена от
дружеството-ответник. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен
акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение №280413 от 28.11.2017г., поправено
по реда на чл.247 от ГПК с решение №ІІ-61-345143 от 22.02.2018г., постановени
по гр.дело №73272/2016г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 61-ви състав, и постанови
друго решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
Въззиваемата
страна - „А.” ООД, депозира писмен
отговор, в който взема становище относно неоснователността на постъпилата
въззивна жалба. Изложени са аргументи, че правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд е анализирал релевантните за спора факти и
доказателства като е приел, че са налице основанията в закона за ангажиране на
отговорността на въззивника. Поддържа се, че първостепенният съд е преценил
всички събрани по делото доказателства като е обосновал правилен извод, че
страните са обвързани с валидно сключен между тях неформален договор за изработка,
като са налице доказателства за приемане на извършената работа без възражения
от възложителя - въззивник в настоящото производство. В тази връзка се излага,
че за въззивника е възникнало задължение за заплащане на цената на извършената
услуга по издадената фактура №**********/14.01.2016г.. Моли съда да постанови съдебен
акт, с който да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното съдебно
решение. Претендира присъждане на разноски. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Предявени са
от „А.” ООД срещу „А.С.” ЕООД при условията на обективно съединяване искове с
правно основание чл.288 от ТЗ във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.266, ал.1 от ЗЗД
и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови
доказателства по
смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от
първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в
мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните
в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени
релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима -
подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Обжалваното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност
на предявените от „А.” ООД срещу
„А.С.” ЕООД при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.288
от ТЗ във връзка с чл.79, ал.1
от ЗЗД във връзка с чл.266, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД. При
правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК
и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно
приложимия материален закон, поради което съдът
следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Настоящата въззивна инстанция споделя
изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за
основателност на предявените искове
с правно основание чл.288 от ТЗ във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.266, ал.1
от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд
съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни.
Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, които са напълно идентични
с тези, наведени в писмения отговор по чл.131 от ГПК и които са обсъдени в
мотивите на обжалваното решение, следва да се добави и следното:
В конкретния случай от съвкупния
анализ на събраните по делото доказателства се налага извода, че по делото е
доказано съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните,
възникнало на основание сключен между тях неформален договор
за изработка, съгласно който ответникът
в качеството на възложител, е възложил на ищеца, в качеството на изпълнител, да
извърши ремонтни дейности, изразяващи се в ремонт на двигател на трактор New Holland, модел ТМ 155, с рег. №******, шаси №АСМ291241, двигател
№208470, срещу заплащане на определено възнаграждение. В случая сделката между
страните има характер на търговска, тъй като е сключена между търговци и е
свързана с упражняваното от тях занятие. С оглед на обстоятелството, че този
вид сделки няма изрична правна регламентация в ТЗ, по силата на препращащата
норма на чл.288 от ТЗ се уреждат от гражданското законодателство и по-конкретно
от чл.258-269 от ЗЗД.
Не
може да бъде споделен доводът на въззивника, че по делото не са ангажирани доказателства за
надлежно приемане от възложителя на възложената работа, поради което
изпълнителят не може да претендира заплащането й на основание чл.266, ал.1 от ЗЗД, който въззивният съд счита за неоснователен. По аргумент на чл.266, ал.1 от ЗЗД
възнаграждението може да се претендира поначало, освен ако не е уговорено
друго, след като работата бъде приета от възложителя. Следователно от
приемането на извършената работа възниква задължението за поръчващия - в случая
възложителя, за заплащане на договореното възнаграждение на изпълнителя. В този
смисъл следва да се приеме, че изискуемостта на вземането на изпълнителя за
възнаграждение е обусловено от приемане на работата от възложителя /чл.264, ал.1 ЗЗД/. Приемането на
извършената работа обхваща два момента: 1/ фактическото получаване на конкретно
изработеното от поръчващия и 2/ признанието, че изработеното съответства на
поръчаното. В този смисъл приемане има само, когато реалното получаване на
изработеното се придружава от изрично или мълчаливо изразено заявление на
поръчващия, че счита работата съобразена с договора /т.е. приемането не е само
фактическо, но и правно действие/. Съдът счита, че от доказателствата по делото
е установено, че изпълнената от изпълнителя работа е приета от страна на
възложителя без възражения - двустранно подписани са приемо- предавателни протоколи №№: 7487/12.01.2016г.,
7488/14.01.2016г., 7492/15.01.2016г., 7573/14.01.2016г., 7574/14.01.2016г.,
7575/14.01.2016г., в които се съдържа подробно описание на вида и количеството на
извършените и приети ремонтни дейности. Отделно от подписаните приемо-предавателни протоколи по делото
е прието заключение на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от
страните, което настоящият състав кредитира като обективно и компетентно
изготвено, в което експертът е категоричен в своята констатация, че процесната фактура №**********/14.01.2016г. е редовно и
своевременно осчетоводена от въззивника-ответник, като разход, включена е в дневника
за покупките по ЗДДС за съответния данъчен период,
както и е ползван данъчен кредит по нея. В тази връзка се навежда не само на
извода за липса на противопоставяне от страна на търговеца след узнаването за
извършените от негово име действия, но и за потвърждаването им с конклудентни
действия. Следователно неоснователно се явява възражението на въззивника-ответник,
че издадената фактура не може да служи като доказателство за приемане на
извършената от изпълнителя услуга - ремонтни
дейности, изразяващи се в ремонт на двигател на трактор New Holland, модел ТМ 155, с рег. №******, шаси №АСМ291241, двигател
№208470.
Настоящият въззивен състав счита, че установеното в хода на производството
обстоятелство за счетоводното записване на издадената от ищеца фактура №**********/14.01.2016г. от страна на
ответника, който е включил стойността на доставката в дневника за покупки през
съответния период, в т.ч. и е ползвал данъчен кредит по нея, по същество е
признание на задължението и доказва съществуването му (в този смисъл решения по
чл.290 ГПК на ВКС на РБ по т. дело
№416/2010г., Т.К., І Т.О.; т. дело №593/2009г., Т.К., ІІ Т.О.; т.дело №588/2009г.
на Т.К., ІІ Т.О.). Следователно се
налага извода, че фактически въззивникът-ответник с конклудентни действия е
приел извършената от издателя на фактурата - ищец по делото, работа и се е
задължил с плащането на цената по нея. Предвид изложеното решаващият състав
приема, че за въззивника - ответник е възникнало задължението да заплати
уговореното възнаграждение в размер на сумата по издадената от ищеца фактура №**********/14.01.2016г.. В производството по делото пред
първата инстанция не са ангажирани доказателства при доказателствена тежест за
въззивника за изпълнение на поетото от него задължение да заплати договореното възнаграждение на
изпълнителя. При
липсата на доказателства за заплащане на уговореното възнаграждение правилно
първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране на договорната
отговорност на възложителя за изпълнение на задължението му по чл.266, ал.1, изр.1 от ЗЗД по сключения неформален договор за изработка, с предмет - извършане на ремонтни дейности, изразяващи се в
ремонт на двигател на трактор New Holland, модел ТМ 155, с
рег. №******, шаси №АСМ291241, двигател №208470, за заплащане на договорено
възнаграждние, обективирано в издадената от ищеца фактура
№**********/14.01.2016г.. Първоинстанционният съд като е
достигнал до същия правен извод и е уважил изцяло предявения иск с правно
основание чл.266, ал.1, изр.1 от ЗЗДе постановил правилен и
законосъобразен съдебен акт, който на основание чл.271, ал.1 от ГПК следва да
бъде потвърден.
На следващо място във въззивната
жалба няма
наведени конкретни оплаквания досежно незаконосъобразност и неправилност на обжалвания
съдебен акт в
частта, в която е уважен предявения иск
с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД, предвид на което настоящият състав споделя
мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 от ГПК препраща към
тях като счита, че обжалваното съдебно
решение е законосъобразно,
постановено при правилно приложение на материалния закон, няма допуснати
процесуални нарушения в хода на съдебното производство.
По разноските:
С оглед изхода от правния спор
пред настоящата инстанция право на разноски има въззиваемата страна. На
основание чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78, ал.1 от ГПК въззивника-ответник
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия - ищец сумата от 150.00 лв.,
представляваща разноски за платено адвокатско възнаграждение съгласно приложен договор за правна защита и
съдействие и списък по чл.80 от ГПК.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №280413 от 28.11.2017г., поправено по реда на чл.247 от ГПК с
решение №ІІ-61-345143 от 22.02.2018г., постановени по гр.дело №73272/2016г. по
описа на СРС, ІІ Г.О., 61-ви състав.
ОСЪЖДА „А.С.”
ЕООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, Индустриална зона ******да
заплати на „А.” ООД, с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***; на основание чл.78,
ал.1 от ГПК сумата от 150.00 лв. /сто
и петдесет лева/, сторени разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1./
2./