Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….. 16. 11. година 2018 гр. Плевен
В И М Е Т О НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ІІ- ри наказателен състав
на двадесет и трети октомври ДВЕ
ХИЛЯДИ И ОСЕМНАДЕСЕТА година
в открито съдебно заседание в
следния състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪРБИНА
МЪЛЧИНИКОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАН
И.
ГЕОРГИ ГРЪНЧАРОВ
Секретар: Дафинка Борисова
Прокурор: Красимир
Ячев
като разгледа докладваното от съдията
Върбина Мълчиниколова
ВНОХД № 486 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на глава „двадесет
и първа „ НПК .
Образувано
е във връзка с постъпилите жалби на подсъдимите : Е.А.А., С.Л.С., подадени
против Присъдата на Червенобрежкия районен съд, постановена по НОХД № 409/
2016г.
Със
съдебния акт, предмет на въззивните жалби, първоинстанционният Червенобрежки
районен съд е признал :
Подсъдимия А.А.А., ЕГН **********
за ВИНОВЕН
в това, че:
На
16.01.2014 г. около 1.30 ч. в гр. Ч.б. обл. П. на ул. „*******“в участъка от
дом №** до жилищен блок № ** в ж.к. „*****“, в условия на предварителен сговор
в немаловажен случай със С.Л.С. *** и Е.А. ***, чрез използване на моторно
превозно средство - лек автомобил ** *** с рег. № *** собственост на Г.А.С. от
с. Б. обл. П. и чрез използване на технически средства - 1 бр. метално
приспособление тръба с кука, 1 бр. брадва и стоманено въже опитал да отнеме от
владението и без съгласието на отговорно длъжностно лице при *** ЕАД Г.И.И. от
гр. П. - Началник служба кабелни мрежи, Район Плевен съобщителен кабел тип ТПП
500х2х0.5 с дължина 65 метра на стойност 4226.04 лв., с намерение
противозаконно да го присвои, като опитът останал недовършен поради независещи
от дееца причини - своевременна намеса на служители на РУП Ч.б. – престъпление
по чл. 195, ал. 1, т. 4, и т. 5, вр. чл.194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1 от НК ГО ОСЪЖДА на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, като на осн.
чл. 66, ал. 1 от НК отлага изпълнението на наказанието с три годишен
изпитателен срок.
ОСЪЖДА на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия А.А.А., с ЕГН **********
*** да заплати по с/ка на ОД на МВР град Плевен, по ЗМ № **/2014 г. по описа на
РУП Ч.Бнаправени съдебно деловодни разноски – възнаграждение за вещо лице в
размер на 15.00 лв. /петнадесет/ лв.
ОСЪЖДА на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия А.А.А., с ЕГН ********** ***, да заплати по с/ка на РС
Ч.б. направени съдебно деловодни
разноски – възнаграждение за вещо лице в размер на 68.33 лв. /шейсет и осем лв
33 ст./
Подсъдимия
С.Л.С., с ЕГН ********** ,за ВИНОВЕН в това, че:
На
16.01.2014 г. около 1.30 ч. в гр. Ч.Б обл. Плевен на ул. „*******“в участъка от
дом №15 до жилищен блок № 10 в ж.к. „*****“, в условия на опасен рецидив
/извършил престъплението след като бил осъждан два пъти на лишаване от свобода
за умишлени престъпления от общ характер, за едно от които наказанието не е
отлагано по чл.66 от НК – присъдите по НОХД №321/2008 г. на РС – Ч.Б в сила от
25.02.2009 г. и НОХД №63/2012 г. на РС Л., в сила от 27.06.2012 г./, в условия
на предварителен сговор в немаловажен случай
с А.А.А. *** и Е.А. *** чрез използване на моторно превозно средство -
лек автомобил ВАЗ 21013 с рег. № **** собственост на Г.А.СV от с. Б. обл. П. и
чрез използване на технически средства - 1 бр. метално приспособление тръба с
кука, 1 бр. брадва и стоманено въже опитал да отнеме от владението и без
съгласието на отговорно длъжностно лице при *** ЕАД Г.И.И. от гр. П. - Началник
служба кабелни мрежи, Район П. съобщителен кабел тип ТПЖП 500х2х0.5 с дължина
65 метра на стойност 4226.04 лв., с намерение противозаконно да го присвои,
като опитът останал недовършен поради независещи от дееца причини –
своевременна намеса на служители на РУП Ч.Б– престъпление по чл. 196, ал.1, т.2, вр. чл. 195, ал.1, т.4 и т. 5 вр. чл. 194, ал.1,
вр. чл. 18, ал.1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК ГО ОСЪЖДА на ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, при първоначален строг
режим.
ОСЪЖДА на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия С.Л.С., с ЕГН ********** *** да заплати по с/ка на ОД
на МВР град П., по ЗМ № **/2014 г. по описа на РУП Ч.Б направени съдебно
деловодни разноски – възнаграждение за вещо лице в размер на 15.00 лв.
/петнадесет лв./
ОСЪЖДА подсъдимия на осн. чл. 189,
ал. 3 от НПК С.Л.С., с ЕГН ********** ***
да заплати по с/ка на РС Ч.Б направени съдебно деловодни разноски –
възнаграждение за вещо лице в размер на 68.34
лв. /шестдесет и осем лв. 34 ст./
Подсъдимия
Е.А.А., ЕГН ********** р за ВИНОВЕН
в това, че:
На
16.01.2014 г. около 1.30 ч. в гр. Ч.Б обл. П. на ул. „*******“в участъка от дом
№ ** до жилищен блок № ** в ж.к. „*****“ в условия на повторност в немаловажен
случай /след като бил осъден с присъдата по НОХД №224/2013 г. на РС Л. за
престъпление по чл. 195 от НК в сила от 24.07.2013 г./ в условия на
предварителен сговор в немаловажен случай със С.Л.С. *** и А.А.А. *** чрез
използване на моторно превозно средство - лек автомобил ** *** с рег. № ****
собственост на Г. А. С. от с. Б. обл. П. и чрез използване на технически
средства - 1 бр. метално приспособление тръба с кука, 1 бр. брадва и стоманено
въже опитал да отнеме от владението и без съгласието на отговорно длъжностно
лице при *** ЕАД Г.И.И. от гр. П. - Началник служба кабелни мрежи, Район П. съобщителен кабел тип ТПЖП 500х2х0.5 с дължина 65 метра
на стойност 4226.04 лв., с намерение противозаконно да го присвои, като опитът
останал недовършен поради независещи от дееца причини - своевременна намеса на
служители на РУП Ч.Б– престъпление по
чл.195, ал. 1, т. 4, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 18, ал. 1, вр.
чл. 28, ал. 1 от НК ГО ОСЪЖДА на ТРИ
ГОДИНИ лишаване от свобода при първоначален „Строг“ режим.
На осн. чл. 68, ал. 1 от НК привежда в изпълнение
отложеното наказание по НОХд № 224/2013 г. на РС – град Л., а именно: ЕДНА година лишаване от свобода, което да се
изтърпи при първоначален „общ“ режим.
ОСЪЖДА на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия Е.А.А., с ЕГН ********** ***
да заплати по с/ка на ОД на МВР град П., по ЗМ № **/2014 г. по описа на РУП Ч.Б
направени съдебно деловодни разноски – възнаграждение за вещо лице в размер на
15.00 лв. /петнадесет лв./
ОСЪЖДА на осн. чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимия Е.А.А., с ЕГН **********
*** да заплати по с/ка на РС Ч.Бн аправени съдебно деловодни разноски –
възнаграждение за вещо лице в размер на 68.33 лв. /шейсет и осем лв. 33 ст./
ОТХВЪРЛИЛ
изцяло,
като неоснователен, предявения граждански иск от „************“
/ *** ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. С., ***, бул. „***************“
№ 115 и с ЕИК ********, представлявано от А.Д. в качеството му на изпълнителен
директор, чрез М.А.Т. в качеството й на юрисконсулт граждански иск с правно основание чл.45, ал. 1,
вр. чл. 53,от ЗЗД вр. с чл. 84 и
сл. от НПК от ЗЗД против С.Л.С. с ЕГН **********
***, Р.П.М. с ЕГН ********** ***, Е.А.А. с ЕГН ********** *** и А.А.А. с ЕГН **********
*** за сумата от 4226.04 /четири хиляди двеста двадесет и шест лв. 04 ст.,
представляващи причинени на „****“ ЕАД имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на причиняван на вредата до датата на
окончателното й заплащане.
ПОСТАНОВИЛ :
Веществени
доказателства: лек автомобил *** ******, с рег.№ *******, ведно с автоключ, с
монтирана газова уредба, резервна гума на багажника, следва да бъде върнато на
собственика му Г. А.С. от с. Б., обл. П., след влизане в сила на присъдата.
Веществените
доказателства 1бр. мобилен апарат ***, ***, ИМЕЙ ******** ведно с СИМ карта на ***
№ *********, следва да бъде върнато на собственика му И.С.Д. от гр.Ч.б., обл. П.,
ул. "********" № **, след влизане в сила на присъдата.
Веществените
доказателства - два броя празни зеблени чували, 1 бр. стоманено въже с дължина
2.90 м, от двете страни с ключ за завързване окачване и стягане, 1 бр. метална
тръба, с дължина 119 см., в единия край завършваща с арматурно желязо с форма
на кука, 1 бр. брадва с дървена счупена дръжка, руло с кафяво тикса с широчина
48 мм и диаметър ф 9 см, находящи се на съхранение в РУП – Ч.Б на осн. чл. 53,
ал. 1, б. А от НК се отнемат в полза на държавата, след влизане в сила на
присъдата.
В жалбата на Е.А.А., се съдържа оплакване ,че постановената присъда е неправилна, тъй като
е необоснована и постановена при допуснати от съда и разследващия орган, съществени
нарушения на процесуалните правила. Посочва се, че фактическите и правни изводи
на съда не съответстват на доказателствата събрани по делото. Изтъква се в
жалбата ,че по делото не са събрани убедителни доказателства, подсъдимият Е.А.
да е участвал в престъплението ,за което му е повдигнато обвинение, по какъвто
и да било начин.
Оплаква
се също така ,че незаконосъобразно , с присъдата му е приведено в изпълнение
наказание/ лишаване от свобода/ ,което той вече е изтърпял изцяло в затвор.
Моли
окръжния съд да отмени обжалваната присъда и постанови нова ,с която да го
признае за невинен и го оправдае по повдигнатото срещу него обвинение.
Направено
и алтернативно искане, за изменение на присъдата в осъдителната й част, като
бъде намален размер на наложеното му наказание, което е явно несправедливо.
На
основание чл. 320,ал.3 от НПК към жалбата на Е.А. е подадено допълнително
писмено изложение от служебния защитник – адв. П.В., с подробно развити доводи ,в подкрепа на жалбата.
В жалбата на
подсъдимия С.Л.С. се съдържат оплаквания, че присъдата е неправилна, тъй като е
необоснована, постановена в нарушение на материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Излагат
се доводи, че протоколите за извършените на досъдебното производство процесуални
действия не са изготвени по предвидения в НПК ред, а веществените доказателства
не са надлежно описани и не са съхраняване по реда на чл. 11 от НПК. Изтъква се ,че С. не е бил заловен на
местопроизшествието, а е бил в дома си, като присъдата се основава предимно на
показанията на полицейски служители. Посочва се също, че веществените
доказателства - прът с кука и брадва , не могат да се свържат с
подсъдимия С.Л., тъй като от тях не са иззети годни пръстови отпечатъци.
Моли
окръжния съд, да отмени присъдата и върне делото за ново разглеждане на
прокурора.
В
първото по делото заседание, преди даване ход на делото, към жалбите на Е.А. и С.Л.
се присъединява и подсъдимия А.А..
Въззивните жалби се поддържат в открито съдебно заседание пред окръжния съд
лично от жалбоподателите и чрез техните защитници. Защитниците излагат подробни
съображения в подкрепа на оплакванията в
жалбите.
Представят
се писмени доказателства, които съдът е приел.
Прокурорът
изразява становище, че жалбите са основателни, без да излага по- подробни
съображения.
В
пренията по същество, адвокат Г. А. – защитник на жалбоподателя С.Л., излага
доводи ,за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от
първоинстанционния съд. Изтъква се ,че
прокурорът е направил искане за изменение на обвинението, но преди да е открито
и проведено съдебно следствие и без да са налице основанията за изменение на
обвинението по чл. 287 от НПК. Това искане е било прието от първоинстанционния
съд, с което се посочва допуснато нарушение на чл. 276,ал.1 от НПК.Също така са
разпитани и вещите лица, без да е открито съдебно следствие. Посочва се също така , че при второто разглеждане на делото, изложените
към присъдата мотиви не съдържат
обосновка, от която да е видно на какви доказателства, съдът е изградил
вътрешното си убеждение.
С оглед
на тези доводи , защитникът на С.Л. настоява за отмяна на присъдата и връщане
делото за трети път на първата инстанция.
Алтернативно
се прави искане за изменение на присъдата в осъдителната й част, като се намали
размера на наказанието, наложено на подсъдимия С.Л..
Адвокат
Пл. В. - служебен защитник на жалбоподателя Е.А.А., поддържа оплакванията и
съображенията изложени в жалбата и в допълнителните писмени бележки. Устно
развива доводи ,че при новото разглеждане на делото, първоинстанционният съд не
е отстранил процесуалните нарушения ,посочени му с отменителното въззивно
решение. Освен това направо е копирал мотивите
на съда, към отменената присъда при първото разглеждане на делото.
Излага
доводи ,че дадените от подсъдимите обяснения пред съдия на досъдебното
производство, прочетени по реда на НПК от окръжния съд , са негодно
доказателствено средство, тъй като е нарушена разпоредбата на чл. 222
, ал.3 от НПК. Защитата счита, че към
17.01.2014г., когато са давани обясненията, на обвиняемите е следвало да бъде
осигурена възможност да присъстват при даване на обясненията от останалите
подсъдими, което не е сторено.
Алтернативно
се излагат доводи, в подкрепа на искането да бъде намалено наказанието на
подсъдимия Е. А
С
определение от 23.10.2018г., постановено в открито съдебно заседание, окръжният
съд е открил съдебно следствие за изслушване обясненията на подсъдимите.
Плевенският
окръжен съд, като взе предвид оплакванията изложени във въззивните жалби,
доводите на страните и данните по
делото, установи следното:
Въззивните
жалби са подадени в законния срок , от надлежни страни и против съдебен акт,
подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради което са допустими.
Разгледани по същество, жалбите са частично
основателни.
Окръжният
съд извърши пълна проверка относно правилността на постановената присъда, като
от данните по делото и анализа на доказателствата установи следното:
Предмет
на въззивен контрол е присъдата на районния съд гр. Ч.б., постановена при ново
разглеждане на делото, след като Окръжният съд – П., с Решение № *** /
17.11.2016г., постановено по ВНОХД № **/ 2017 , Плевенският окръжен съд е
отменил присъда № **/ 02.06.2016г. на Районния съд – Ч.б., постановена по НОХД
№ ***/ 2014г. в частта й ,с която подсъдимите А.А.А. , С.Л.С. и Е.А.А. са
признати за виновни и осъдени по повдигнатото им обвинение по чл. 195,ал.1 ,т.4
и т.5, вр. с чл. 194,ал.1 ,вр. чл.18,ал. от НК и по ч. 196,ал.1 т.2 ,вр. 195,ал.1 ,т.4 и
т.5, вр. с чл. 194,ал.1 ,вр. чл.18,ал. от НК
и в частта относно присъдените деловодни разноски и ВЪРНАЛ делото за ново
разглеждане на първата инстанция.
Потвърдил присъдата, в частта, с която подсъдимият Р.П.М. е бил признат за невинен и оправдан по повдигнатото
срещу него обвинение за извършено в съучастие с останалите трима подсъдими
престъпление по чб. 195,ал.1,т.4 , т.5 и т.7 от НК, вр. с ч. 194,ал.1 НК, вр.
чл.18,ал.1 и чл.28,ал.1 НК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 335,ал.3 от НПК, при повторно разглеждане на делото, ако
въззивният съд установи отново допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, той няма възможност да върне делото на първата инстанция, а го решава
по същество.
При
това положение, окръжният съд следва да отстрани доколкото е възможно
допуснатите от първата инстанция нарушения на процесуалните правила и да се
произнесе по същество.
С
изменението на НПК /ДВ бр. 44/ 29.05.2018г/ , в сила от 01.09.2018г., с
изменение разпоредбата на чл. 334 от
НПК, въззивният съд няма възможност да връща делото на прокурора, поради допуснати съществени,
отстраними нарушения на процесуалните правила.
По оплакването за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила от първата инстанция:
Окръжният съд намира ,че в случая, изменението
на обвинението от прокурора ,преди да е четено определение за откриване на
съдебно следствие не представлява
съществено нарушение на процесуалните правила.
На първо
място , в случая ,откриването на съдебното следствие е формално, тъй като
съдебното следствие вече е започнало още при първото разглеждане на делото от
районния съд – Червен бряг, по НОХД № 161/ 2014г. При новото разглеждане на
делото не е необходимо първоинстанционният съд отново да чете обвинителния акт,
тъй като той вече е прочетен на подсъдимите и те са заявили ,че са запознати
със съдържанието му. Именно поради вече започнато съдебно следствие, при новото
разглеждане на делото, съдът може да прочита обясненията на подсъдимите и
показанията на свидетелите ,дадени пред друг състав на съда , а събраните чрез тях доказателства са установени с годни
доказателствени средства в съдебната фаза.
Поради вече
открито съдебно следствие още при първото разглеждане на делото, не е допустимо при новото разглеждане
на делото да се конституират страни, когато това не е направено при първото
разглеждане на делото. Ето защо, в случая при новото разглеждане на делото,
съдът не е бил длъжен да чете обвинителния акт, а това ,че не е обявил
съдебното следствие за открито е само формално действие, поради което няма
пречка прокурорът да измени обвинението. Нещо повече, при наличието на влязла в
сила оправдателна присъда по отношение на единия от съучастниците, при новото
разглеждане на делото, прокурорът законосъобразно е изменил обвинението, като
от същото е отпаднал като съучастник – извършител, обв. Р.П.М., който фигурира в обвинителния акт, внесен в
районния съд.
Окръжният
съд намира за неоснователно възражението на защитата на подсъдимия Е.А. ,че
обясненията, дадени от него и от
подсъдимия А.А. пред съдия на
досъдебното производство на 17.01.2014г.,са в нарушение разпоредбата на чл.
222,ал.3 от НПК, тъй като не е осигурена възможност на вече привлечените като
обвиняеми, да присъстват при разпита им пред съда.
Разпоредбата
на чл. 222,ал.3 от НПК, установява ,че доколкото няма особени правила, разпитът
пред съдия се провежда по правилата на съдебното следствие. Тази разпоредба
настоящият състав тълкува в смисъл, че
разпитът се провежда денем, в съдебна зала пред съдия от съответния
първоинстанционен съд, като се спазват
правилата на чл. 138 НПК и чл. 272 ,ал.1
и 2 НПК относно установяване самоличността
на обвиняемия, за което се съставя протокол от проведеното съдебно заседание
,който се подписва от председателя и съдебния секретар.
В ал.2 на чл.222 НПК изрично е посочено, че за
разпита на обвиняем пред съдия на досъдебното производство се осигурява
неговото явяване и това на защитника му. В случая не се предвижда дори
присъствието на прокурор, както е в същинското съдебно следствие, което означава,
че разследващият орган няма задължение да осигурява възможност на останалите
обвиняеми, да присъстват на разпита.
От
друга страна, разпоредбата на чл. 278,ал.1 от НПК предвижда възможност дори във
фазата на същинското съдебното следствие да се извърши разпит на подсъдим в отсъствието
на другите подсъдими, когато това се налага за разкриване на обективната
истина. Това означава ,че във фазата на
досъдебното производство, при разпит на обвиняем пред съдия, правилата на
съдебното следствие се прилагат само
относно начина на изготвяне протокола за разпит , неговото съдържание и
подписването му, но не и правилата на същинското съдебно следствие, в което
вече задължително участват всички конституирани страни, а заседанието е
публично.
Неоснователни
са също така ,че протоколите за извършените на досъдебното производство
процесуални действия – оглед на местопроизшествие и свързано с него изземване
не са съставени по реда на НПК. От същите е видно ,че те са съставени от
разследващ полицай ,в присъствието на поемни лица и технически помощник.
Посочен е часът на започване и приключване на огледа, отразени са всички
обстоятелства, от значение за делото, а именно в какво положение са двете
шахти, описание на лекия автомобил използван от извършителите, неговото
положение спрямо отворените шахти, какви
предмети са намерени в близост до него, като съответно са направени снимки.
Обстоятелството
,че четири години след извършване на деянието ,лекият автомобил **** ,
използван от подсъдимия Е.А. не е в състояние да се придвижва, не означава ,че
той и към момента на деянието през 2014г. е бил негоден за употреба.
Обстоятелството ,че автомобилът е бил в движение , че с него подсъдимите на три
пъти са се придвижвали до мястото на деянието, както и ,че с него са
възнамерявали да издърпат кабела от шахтата са установени по несъмнен начин от
обясненията на подсъдимите А.А. и Е.А., както и от показанията на
горепосочените свидетели.Общоизвестно е ,че когато моторни превозни средства са
иззети в качеството на веществени доказателства, същите престояват на неохраняем
паркинг и дори това да не продължи много, от същите най- често изчезват акумулаторът,
гуми, джанти и други части, които могат да се свалят сравнително лесно.
По оплакването за необоснованост :
Окръжният
съд, след като обсъди събраните по делото доказателства в двете съдебни
инстанции, намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимите
А.А.А. и Е.А. А. са братя с постоянно
местоживеене ***. На 13 януари 2014 г. с
легия автомобил „ВАЗ 2101******, рег. № *******, ползван от подсъдимия Е.А.,
двамата посетили в гр. Ч.Б Р.М., като
споделили с него ,че имат дългове и нужда от пари. М. им им казал, че може да извадят кабел от
шахти в гр. Ч.б., от който да извадят и продадат съдържащия се в него меден
проводник/ „бакър“/. За целта извикали подсъдимия С.Л.С. , който бил наясно от
кои шахти и по какъв начин ще се снабдят с кабел. Тримата се уговорили вечерта
да отидат в гр. Ч.Бза да извадят кабел от шахти в гр. Ч.б.. За целта
подсъдимият С.Л. донесъл тръба с кука и брадва, а от дома на Р.М. взели един
гаечен и един тръбен ключ.
Същата
вечер с лекия автомобил на подсъдими Е.А. *** бряг, където подсъдимият С.Л. ги
завел до шахтите от телефонната мрежа на БТК, находящи се на ул.“****“ в“ ,
между бл. 15 и бл. 10. Автомобилът оставили на паркинг. С куката махнали
капаците на две шахти, а подсъдимият С.Л. отвил намиращите се под тях
пластмасови капаци, които хвърлил настрани. В това време, към мястото се
приближили хора, което принудило подсъдимите да прекъснат действията си ,като
подсъдимия Л. бързо поставил горните капаци обратно върху двете шахти, след
което се върнали в дома на Р. М..
На
следващия ден, тримата подсъдими решили отново де опита да извадят кабела от
подготвените предната вечер шахти. С лекия автомобил на подсъдимия Е.А. *** бряг,
като в близост до някакъв канал оставили Р.М. , който имал задача да пререже
там друг кабел, като по този начин подаде лъжлив сигнал относно мястото на
престъплението, с което да заблудят полицията. Подсъдимите Е.А. и С.Л. с колата
се върнали до бившата сграда на ДАП, където изчакали Р.М. да им съобщи по
телефона, дали полицията се е отзовала на лъжливия сигнал. М. им се обадил по
телефона ,че полицаите не реагират на сигнала и след около двадесет минути пристигнал
на мястото, където го чакали останалите двама. М. отишъл до полицейското
управление,за да провери дали всички коли са там, като по телефона съобщил на А.,
че е срещнал полицейска кола на отиване. Поради това, подсъдимите С. и А.
решили да отложат кражбата за следващата вечер.
На
следващия ден, към тях се присъединил и подсъдимият А.А., когото убедили да
участва в кражбата на кабел, понеже нямало опасност да ги хванат и щели да
спечелят пари.Взели със себе си металния прът с кука, брадва и телено въже , с
което да изтеглят кабела и два чувала от зебло. Същата вечер, след полунощ , тримата
подсъдими и Радослав Михайлов, с
автомобила на подсъдимия Е.А. се придвижили до мястото на подготвените шахти в
кв. „*****“. Подсъдимият Л. обвил
регистрационните табели на автомобила с тиксо, за да не се виждат номерата и го спрели в близост до шахтите. Р.М.
заминал да наблюдава дали всички патрулни коли са пред полицейското управление
в гр. Ч.б., като по телефона им съобщил, че всички коли се там и могат да
действат. По телефона, М. им съобщил, че прел РУ на МВР са всички коли с
изключение на един „****“, но въпреки това подсъдимият С.Л. настоял да действат
и отворил първо по- отдалечената шахта. Инструктирал подсъдимия А.А. да чака с брадвата пред шахтата и да пресече
кабела по негов знак пред муфата. Подс. Л. обяснил ,че ако пресече кабела след
муфата, тя може да се заклещи и няма да могат да го изтеглят с автомобила. След
това подсъдимият Л. отишъл до другата шахта , изкарал навън кабела. Върнал се
до лекия автомобил и на заден ход го
придвижил до изкарания от шахтата кабел за да го върже с въжето и да го издърпа
с автомобила.
Докато
подсъдимият С.Л. връзвал въжето за кабела, пристигнали със служебен
автомобил полицейските служители- св.
Цветомир Нетов и Николай Петков , като с него препречили пътя на
автомобила използван от подсъдимите. Извикали на подсъдимите „Стой на място,
полиция“ .Подсъдимият Е.А. останал в лекия автомобил, а останалите двама
побягнали. В това врече пристигнало подкрепление в лицето на полицаите Б. Т. и
А.Г., които се включили в преследването на подсъдимите . Подсъдимият Л. успял
да избяга и се укрие в жилището на приятелката си в бл.**, а подсъдимият А.А. бил застигнат и
заловен от св. Б.Т., който се наложило да стреля със стоп патрони. междувременно хвърлил брадвата , която носел.
Така
възприетата от въззивния съд фактическа обстановка се установява по несъмнен
начин от обясненията на подсъдимите Е.А.А. и А.А., дадени пред съдия на
досъдебното производство/ л. 19 – 23 ;л. 29-31 от ДП, прочетени от въззивния
съд по реда на чл. 279,ал.1,т.4 от НПК; показанията на свидетелите Б.Т. и Ц.Н.,
дадени на досъдебното производство /л. 56,57, л. 48-71/ , дадени пред друг
състав на съда по НОХД 161/ 2014г./л.282, л.285-286/ прочетени от
първоинстанционния съд по реда на чл. 281 от НПК,; показанията на свидетелите П.
К. П. и В.Т. /л.152 /, А.Г. / л.67/, св. Н.З./ л. 67 гръб/ и св. Н.П. дадени
пред друг състав на съда по НОХД 161/ 2014г., прочетени по реда начл. 281 от НПК, както и от протоколите за оглед на местопроизшествие
и оглед на веществени доказателства иззети при огледа.
Съдът
дава вяра на обясненията на подсъдимите А.А. и Е.А., дадени пред съдия на
досъдебното производство, прочетени от въззивния съд по реда на чл.279 от НПК ,тъй
като съответстват помежду си и достоверността им намира потвърждение в
показанията на свидетелите Н., П., Т. К. и Т., които имат преки възприятия от
обстоятелствата предмет на доказване.
Съдът
не дава вяра на обясненията на подсъдимия С.Л., дадени пред въззивния съд, тъй
като те категорично се опровергават, както от обясненията на подсъдимите А.А. и
Е.А., дадени пред съдия на досъдебното производство, но също и с показанията на
свидетелите Т., Н., П., Г., П. и Т., които повърждават достоверността на
обясненията дадени от другите двама подсъдими, както и на обстоятелствата
установени с протокола за оглед на местопроизшествие и извършеното при огледа
изземване на веществени доказателства. Свидетелите Н. и Т. категорично са разпуснали
С.Л. като участник в деянието , предмет на обвинението, като са го наблюдавали
две поредни нощи на мястото на деянието
и непротиворечиво описват действията му, а също и това ,че е успял да избяга
при намесата на полицията. От показанията на свидетелите се установява ,че след
като заловили А. и А., полицаите се отправили в дома на приятелката на подс. Л.
в бл. 15, находящ се наблизо до местопрестъплението. На позвъняването, Л.
излязъл по бельо, като твърдял ,че спи, но от вида му – потен и мръсен било
очевидно ,че току що е успял да се прибере , бягайки.
От
обясненията на подсъдимите Е.А. и А.А. се установява кога и с кого са се уговорили да извършат кражбата
на кабели, собственост на ***, като ги издърпат от шахти, находящи се в кв. „*****„
гр. Ч.б.. В обясненията си подсъдимият Е.А. подробно обяснява, че идеята за
кражбата е била дадена от Р.М., в последствие оправдан пи първото разглеждане
на делото, както и ,че подсъдимият С.Л. е осигурил желязната тръба с кука и
брадва, а от доба на Р.М. са взели тръбен и гаечен ключ, както и метално въже.
Установява се как на ** януари **г. тримата подсъдими са отишли през нощта в кв.
„****, където между бл. ** и бл.** имало две шахти с телефонен кабел на *****.
Подробно разкрива разпределението на ролите и конкретните действия, които всеки
от подсъдимите е извършил при осъществяване на замисленото и предприето
престъпление. От обясненията на посочените подсъдимите е видно ,че подсъдимият С.Л.
ги е завел до мястото на престъплението , именно той е отворил шахтите, развил
и отстранил вътрешните пластмасови капаци, като разпределил ролите на всеки от
тях,както е че към действия пристъпили едва на третия ден, тъй като предните
два случайни хора и приближаваща полицейска кола са им попречили. Съдът дава
вяра на обясненията на двамата подсъдими, тъй като верността им се потвърждава
от показанията на полицейските служители и на свидетелите – поемни лица при
извършения оглед.
От
показанията на св. Б. Т.починал/ –
прочетени по реда на чл. 279 от НПК се установява ,че той е участвал в
действията по залавянето на подсъдимите на местопрестъплението, като е видял
подсъдимият С. Л. да отваря капака на
едната шахта с прът и да измъква кабела с муфата. Освен това видял, друг от
подсъдимия / А.А./ да чака с брадва в ръка до шахтата ,при което се наложило
полицейските служители бързо да действат, преди да прекъсне кабелите, чрез
предупредителен вик. Свидетелят установява ,че се наложило да стреля със стоп
патрони и лично той настигнал и заловил подсъдимия А.А.. Подсъдимият С.Л. е успял да избяга. А.А. също
побягнал в посока към бл.10 ,като хвърлил брадвата ,но св. Тошев го заловил в
близост до някаква къща. Заедно с него се върнал до отворената шахта, пред
която бил спрял автомобилът „*****“- ***на цвят, с облепени с тиксо ********. При колата пък
бил задържан подн. Е.А..
От показанията
на св. Ц.Н./починал/, дадени пред друг състав на съда и прочетени по реда на чл. 279 от НПК, се установява ,че той
заедно със св. Б.Т. се придвижили до местопроизшествието със служебния
автомобил, тъй като няколко вечери преди това, установили ,че капаците на две
от шахтите в този район, между бл.**и бл.**, са отваряни и очевидно подготвени
за кражба на кабели. Поради това се наложило да наблюдават мястото и подготвили
два екипа, за предотвратяване на кражбата. Свидетелят подробно описва, че
предходната вечер в междублоковото
простарство на бл.**и ** спрял лек автомобил „*****“ и от него слезли трима
души, познати добре на полицейските служители а именно: С./ Л./, А. / А./ и Р**
/ Р. М./- точно както обяснява подсъдимия Е.А..
Започнали да си говоря по телефона. След известно време дежурният се
обадил ,че има сигнал за прекъснат кабел в посока „******“. Въпреки това полицейските
служители решили по- късно да посетят мястото на лъжливия сигнал. В това време
подсъдимите се прибрали без да
предприемат нищо. На следващата вечер, отново полицаите наблюдавали мястото
между блокове ** и ** в кв. „*****“ и след полунощ, видели тримата подсъдими да пристигат през
нощта със същия лек автомобил, управляван от подс. Л.. Двамата братя А. и Е.
слезли от колата и от багажника извадили брадва, лост и въже. С.Л. отворил шахтите и с металния лост
издърпал кабела, докато подс. А. с брадва чакал до едната от тях. Когато Л. се
качил в колата и дал на заден ход, приближавайки се до издърпания кабел, решили
повече да не чакат, защото имало опасност да прекъснат кабела. В това време С.
излязъл от колата, но не го виждал какво прави. Спуснали се по
инерция срещу автомобила , използван от подсъдимите. Извикали „Стой , полиция“
,произвели изстрели във въздуха, но двамата от подсъдимите побягнали и
полицаите се втурнали да ги заловят. С.
и А. побягнали, Е. го заловили веднага, А. с брадвата също заловили, а
през това време телефонът на А. звънял. Обяснил им ,че това е Р** / Р.М./
,който гледа дали полицейските коли са пред управлението. Св. Н.,
заедно със св. Т. отишли в дома на С. в бл. 15. Л. им отворил вратата съблечен
по слип, „потен и омазан“ и заявил ,че спи, след което го отвели в
управлението.
От
показанията на св. Н.П., дадени пред
друг състав на съда по НОХД № 161/ 2014г, прочетени по реда на чл. 281 от НПК се
установява , че на ** срещу ** януари ***г. около 23: 30 ч. бил изпратен заедно с колегите си Т. и ГV да наблюдават района между бл. ** и ** на
ул.“******“ по сигнал ,че ще се извърши кражба на кабел. Свидетелят дава
показания ,че предната вечер заедно със
св. Н. забелязали в същия район да пристигат с автомобил подс. С.Л. и Р.М. и
още двама души. Единият от тях говорел
по телефон с някого ,че патрулният автомобил не е тръгнал. След известно време, се качили на автомобила и напуснали
района.Вечерта на ** с-у ** януари, заедно със св. Н. заели пост
между бл.** и бл.**, а Г. и Т.
трябвало да заемат пост зад бл.** в същия кв. „*****“. Свидетелят установява ,че тримата подсъдими
пристигнали със същия лек автомобил, управляван от подсъдимия С.. Паркирали до
бл. ** и от багажника на колата извадили метален прът и брадва. Тримата
тръгнали към бл. **, а след десетина минути С. се върнал и запалил автомобила,
като потеглил към бл.** , а след това на заден ход се върнал до бл. ** по ул.“*******“.
Тогава полицаите се намесили с викове и стрелба във въздуха. Подс. Л. успял да
избяга, а останалите двама били заловени. Този ,който не побягнал а останал до
автомобил бил подс. Е.А..
От
показанията на свидетелите П. П. и В.Т. – поемни лица при извършване на огледа
на местопроизшествието и изземване на в.д. открити при огледа се установява ,че
през нощта на 16.01.2014г., св. Петров се събудил от трясъци и шум. Показал се
на терасата и видял полицаите да гонят някакви момчета. Излязъл навън и
установил ,че вече са заловили две момчета.
Св. Т. пък се намирал навън по това време, тъй като отивал да посрещне
сина си. Помолили ги да присъстват като поемни лица при извършения оглед.
Свидетелите установяват в показанията си , точно къде се е намирал лекия автомобил
до отворената шахта, положението на извадения ,кабел ,както и че между колата и
отворената шаха е открит прът с кука и телено въже. Свидетелите установяват, че
брадвата със счупена дръжка , иззета като веществено доказателство е
открита в тревата зад бл. 10.. Установяват ,че протоколът за
оглед е съставен на мястото на произшествието ,където е подписан от тях. Св.
Тонов установява ,че при извършването на огледа, с помощта на ролетка е
измерено разстоянието между двете отворени шахти.
От Протокола за оглед на местопроизшествие на л. 39-41
от ДП и изготвения фотоалбум към него
се установява, къде е спял лекия
автомобил използван от подсъдимите, това ,че табелите му са облепени с тиксо,
както и че са иззети при огледа от местопроизшествието: телено въже с клупове за закачване , метална
тръба скука за закачване , брадва ,както
и два чувала от зебло. В протокола за оглед и фотоалбума към него е отразено
точното място ,на което е откит спрян лекия автомобил , отворената шахта и извадения
от нея кабел ,както и положението ,в което е открито металното въже – закрепено
с единия край за багажника на автомобил, а с другия – прихванат изтегления
кабел, приготвен за изтегляне.
По
делото е изслушано заключението на съдебно оценителна експертиза, съгласно
която стойността на кабела, предмет на престъплението е 4 226.04 лв.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
На
основание възприетата от въззивния съд
фактическа обстановка, следва извод, че деянието на подсъдимите от
обективна страна осъществява признаците от фактическия състав не престъплението
кражба, след предварителен сговор и използване на технически средства и моторно
превозно средство, което е приключило във фазата на недовършен опит, по
причини, независещи от волята на извършителите
От
субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл ,като няма никакво
съмнение ,че подсъдимите са съзнавали обществено опасния харатер на деянието си
и са желали настъпването на обществено опасните му последици.
По
отношение на подсъдимия А.А.А., деянието следва да се квалифицира по чл.
195,ал.1,т.4 и т.5 и т. от НК, във вр. с чл. 194,ал.1 НК, вр. с чл.18,ал.1 от НК.
По
отношение на подсъдимия Е.А.А. , деянието му следва да се квалифицира като
извършено при условията на повторност по
чл. 195,ал.1 ,т.4,т.5 и т.7 от НК, вр. с чл. 194,ал.1 НК, вр. чл. 28,ал.1 от НК
, вр. чл.18,ал.1 от НК.
Деянието
на С.Л.С. е извършено при условията на опасен рецидив и следва да се
квалифицира като престъпление по чл. 196,ал.1,т.2,вр. с чл. 195,ал.2 ,т.4 и
т.5, вр. с чл. 18,ал.1 от НК и чл. 29,ал.1 ,б.“Б“ от НК.
При
преценката относно справедливостта на наказанията ,наложени на подсъдимите от
първата инстанция, въззивният съд взе предвид степента на обществена опасност
на конкретното деяние, фазата в която е приключил опита за кражба и причините
довели до това, личната обществена опасност на всеки от подсъдимите и степента
на участие в извършеното престъпление. От значение също така е продължителният
период от време, който е изминал от датата на извършване деянието до
постановяването на присъдата ,предмет на въззивен контрол.
Обществената
опасност на деянието е висока, но не надвишава обичайната за този вид
престъпления, като освен това деянието поради намесата на полицията е
приключило, във фазата на недовършения опит, тъй като подсъдимите не са успели
да отрежат кабела и с това на причинят материална щета на собственика – ****.
От друга страна, от датата на извършване деянието до приключване на делото в
първата инстанция са изминали четири години и три месеца – значителен период от
време за престъпление, което не представлява фактическа и правна сложност. Само
производството при последното разглеждане на делото от първата инстанция е
продължило повече от шестнадесет месеца, не по вина на подсъдимите. Делото е връщано за повторно разглеждане на
първата инстанция и е отлагано предимно
поради отсъствие на защитниците на подсъдимите и свидетелите.
Постоянната
и утвърдена практика на съдилищата, възприема разбирането ,че продължителният
период от време, изтекъл от датата на извършване деянието до постановяването на
присъдата представлява изключително смекчаващо наказателната отговорност
обстоятелство. Деянието е недовършено и приключило във фазата на опита, без да
настъпят обществено опасните последици, характерни за този вид кражби – съпътствани със
значителни имуществени вреди и нарушаване телекомуникациите. Предвид това,
съдът намира ,че при определяне размера на наказанието лишаване от свобода на
всеки от подсъдимите, следва да приложи
разпоредбата на чл. 55,ал.1,т.1 от НК, като слезе под минимума, определен в
закона.
Предходните
осъждания на подсъдимите С.Л. и Е.А. не следва да се отчитат като отегчаващи
отговорността обстоятелства, тъй като това обстоятелство е отчетено от
законодателя, чрез предвиждането на по- висок размер на наказанията за
квалифицираните състави на престъплението кражба.
С оглед
на така отчетените обстоятелства, окръжният съд намира ,че наказанието в размер
на една година и шест месеца лишаване от свобода, наложено на подсъдимия А.А.А.,
който е неосъждан към датата на извършване деянието е прекомерно завишено и
несъответства на степента на обществена опасност на дееца и деянието.Ето защо
,на основание чл. 55,ал.1 ,т.1 от НК, същото следва да бъде намалено под предвидения в закона
минимума до размер на осем месеца
лишаване от свобода, чието изтърпяване следва да бъде отложено за
изпитателен срок от три години, на
основание чл. 66,ал.1 от НК.
Явно
несправедливо, като прекомерно и несъответно на степента на обществена опасност
на деянието и дееца и другите обстоятелства от значение е наказанието, наложено
на подсъдимия Е.А.А.. В случая следва да се отчете, че неговото участие в
престъплението е най- минимално, тъй като той на практика на е инициатор на
предприетата кражба, а е подтикнат към нея от св. Радослав Михайлов, по
отношение , на когото наказателното производство е приключило с оправдателна
присъда. Участието му деянието, предмет на обвинението се състои в предоставяне
на ползвания от него лек автомобил *** за да се придвижат подсъдимите до
местопрестъплението, както и за да бъдат изтеглен кабела от подготвените от подсъдимия
С.Л. шахти, като автомобилът е управляван от подсъдимия Л.. С оглед на така
установените факти, след като се приложи разпоредбата на чл. 55,ал.1 ,т.1 от НК
, наказанието на подсъдимия Е.А. следва да бъде намалено от три години лишаване
от свобода на осем месеца лишаване от свобода. При определяне първоначалния
режим на изтърпяване, съдът съобрази разпоредбата на чл.57,ал.1, т.1, б.“в“ от
Закона за изпълнение на наказанията и мярката за задържане под стража. В случая
деянието на подсъдимия Е.А. е извършено
в изпитателния срок на наказанието от една година лишаване от свобода, наложено
му с присъдата по на РС – Л. постановена
по НОХД № 24/ 2013г, влязла в сила на 24.07.2013г. , чието изтърпяване е
отложено за изпитателен срок от три години. Тъй като сбора на отложеното
наказание и това, по настоящото дело не надвишава две години, то следва да се
изтърпи при първоначален „общ“ режим, на основание чл. 57,ал.1,т.3 ЗИНМЗП.
При
преценяване справедливостта на наказанието, наложено на подсъдимия С.Л. ,съдът
взе предвид обстоятелството, че по отношение на него е налице по- тежко
квалифициращото обстоятелство „опасен рецидив“, при което първоинстанционният
съд му е наложил наказание в размера на минимума от три години ,предвиден от
закона.
След
преценката за наличието на изключително смекчаващо отговорността обстоятелство
по отношение на всички подсъдими, настоящият състав взе предвид ,че степента на
участие на този подсъдим в започнатото е недовършено престъпление е най-
висока. Той е определил мястото, от където да се отрежат кабелите, осигурил е
предварително подготвен метален прът с кука, предназначен за изтеглянето им,
както и метално въже. Освен това ,той е отворил шахтите и демонтирал вътрешните
пластмасови капаци, както и е изтеглил кабела. Именно този подсъдим е дал
инструкции не подс. А. къде да застане
,кога и как да отсече подготвения за отнемане кабел. При отчитане на
всички тези обстоятелства, които са от значение за определяне тежестта на
наказанието, окръжният съд намира ,че след прилагане разпоредбата на чл.
55,ал.1 ,т.1 от НК, наложеното на С.Л.
наказание от три години лишаване от свобода, следва да бъде намалено на една
година и два месеца лишаване от свобода,
при първоначален „строг“ режим .
В
останалата част, относно приложението разпоредбата на чл. 68,ал.1 от НК по
отношение на подсъдимия Е.А. ,както и по отношение на деловодните разноски, и
предявения граждански иск, присъдата е
правилна и следва да бъде потвърдена.
В
частта относно разпореждането с веществените доказателства, присъдата следва да се потвърди, като се
допълни, че след влизане в сила на настоящото решение, останалите веществени
доказателства-два броя празни зеблени чували, 1 бр. стоманено въже с дължина
2.90 м, от двете страни с ключ за завързване окачване и стягане, 1 бр. метална
тръба, с дължина 119 см., в единия край завършваща с арматурно желязо с форма
на кука, 1 бр. брадва с дървена счупена дръжка, руло с кафяво тикса с широчина
48 мм и диаметър ф 9 см, находящи се на съхранение в РУП – Червен бряг, следва
да се унищожат.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 337,ал.1,т.1 от НПК, ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ ПРИСЪДА № 15 от 11.04.2018г. на Районния съд гр. Червен бряг, постановена по НОХД № 409/
2016г.в наказателна й част, както следва:
НАМАЛЯВА, на основание чл. 55,ал.1 ,т.1 от НК, НАКАЗАНИЕТО наложено на подсъдимия
А.А.А. , с установена по делото
самоличност, от една година и шест месеца лишаване от свобода на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА., като на основание чл. 66,ал.1 от НК ОТЛАГА
изтърпяването му за срок от ТРИ години.
НАМАЛЯВА, на основание чл. 55,ал.1 ,т.1 от НК , НАКАЗАНИЕТО наложено на подсъдимия Е.А.А. ,с установена по делото
самоличност, от три години лишаване от свобода на ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДВА , което да изтърпи при
първоначален „ОБЩ“ режим.
НАМАЛЯВА, на основание чл. 55,ал.1 ,т.1 от НК, НАКАЗАНИЕТО
наложено на подсъдимия С.Л.С., с
установена по делото самоличност, от три години лишаване от свобода на ЕДНА ГОДИНА И ДВА МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата
в останалата й част, като правилна и законосъобразна.
Решението
не подлежи на жалба и протест.
Председател: Членове: