Решение по дело №607/2025 на Окръжен съд - Плевен

Номер на акта: 159
Дата: 18 август 2025 г. (в сила от 26 август 2025 г.)
Съдия: Георги Константинов Грънчаров
Дело: 20254400200607
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 13 август 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 159
гр. Плевен, 18.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на осемнадесети
август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Г. К. ГРЪНЧАРОВ
Членове:МАРИАН В. ИВАНОВ

БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА
при участието на секретаря НИКОЛАЙ В. ДИМИТРОВ
в присъствието на прокурора Г. Л. Л.
като разгледа докладваното от Г. К. ГРЪНЧАРОВ Частно наказателно дело №
20254400200607 по описа за 2025 година
Производство по чл.44 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за
арест./ЗЕЕЗА/
Образувано е по реда на чл.44 от Закона за екстрадиция и европейска
заповед за арест /ЗЕЕЗА/, относно изпълнение на Европейска заповед за арест
номер на преписка 20082000001/17.07.2025 г., издадена от заместник прокурор
при първоинстанционен съд град Еври, Република Франция, с цел задържане
и предаване на българския гражданин А. Е. И., ЕГН ********** за
изпълнение на влязла в сила присъда.
Представителят на Окръжна прокуратура-гр.Плевен изразява
становище, че следва да се допусне изпълнение на Европейската заповед за
арест.
Защитникът на исканото лице А. Е. И. – адвокат Д. С. от АК – Плевен, в
съдебно заседание направи искане по чл.40, ал.1, т.4 от ЗЕЕЗА българският
съд да приеме да се приведе в изпълнение наказанието лишаване от свобода,
наложено от съда на издаващата държава членка. Аргументира се с това, че в
Конституцията е закрепен принципа за недопускане на екстрадиция на
български граждани. Исканото лице А. Е. И., по същество поддържа
становището на защитника си. Желае да изтърпи присъдата си в Република
България.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид доказателства по делото,
становищата на страните, извърши проверка на условията по чл.36 и 41 от
1
ЗЕЕЗА, както и на основанията за отказ по чл.39 и чл.40 от ЗЕЕЗА, намира за
установено следното:
Европейската заповед за арест е издадена на 17.07.2025 г. от заместник
прокурор при първоинстанционен съд град Еври, Република Франция по дело
№ 20082000001. Същата е издадена въз основа на заповед за арест от
07.06.2023 г. и Решение от 07.06.2023 на Наказателен съд гр. Еври, Република
Франция.
Със заповедта се иска задържането и предаването на А. Е. И., с цел за
изпълнение на влязла в сила присъда в размер на четири години лишаване от
свобода за извършено престъпление – „сексуално насилие над малолетно лице
на 15 години“ (превод).
Във връзка с издадената ЕЗА, исканото лице А. Е. И. е бил задържан на
11.08.2025 г. в РУ – Никопол за срок от 24 часа.
С постановление на Окръжна прокуратура – Плевен от 12.08.2025 г.
година същият е бил задържан за 72 часа, считано от 11:20 часа на 12.08.2025
година.
С Определение № 492/13.08.2025 година, постановено по ЧНД
№605/2025 година на Окръжен съд – Плевен, по отношение на А. Е. И., е взета
мярка за неотклонение „Задържане под стража“, във връзка с ЕЗА, предмет на
настоящото съдебно производство.
Представената Европейска заповед за арест в превод на български език,
съдържа реквизитите посочени в чл.36 и чл.37 на ЗЕЕЗА. Същата е издадена в
писмена форма, от компетентен съдебен орган – първоинстанционен съд град
Еври, Република Франция. В нея се съдържат достатъчно данни за
самоличността и гражданството на исканото лице, време, място, характера и
правната квалификация на извършеното деяние, обстоятелствата, при които е
извършено престъплението, участието на исканото лице, както и вида и
размера на максималното наказание лишаване от свобода. Посочено е, че
деянието е извършено в периода 01.01.2020 г. – 20 март 2020 г., като
пострадалата В. В., родена на ******* г., е съобщила на полицията за
извършено от партньора на майка й – А. Е. И. спрямо нея сексуално насилие,
като след извършена предварителна проверка е отК.а ДНК на А. И. върху
бикините и гърдите на пострадалата. Предвиденият максимален срок за това
престъпление съгласно законодателството на Република Франция е десет
години лишаване от свобода.
Издадената Европейска заповед за арест, отговаря на изискванията на
чл.36 от ЗЕЕЗА. Касае се за лице извършило едно престъпление в издаващата
държава. В превода на Европейската заповед за арест е посочено, че
извършеното престъпление е квалифицирано по чл. 222-29-1, 222-22 и 222-31-
1 от Наказателния кодекс на Република Франция и наказуемо по чл. 222-29-1,
222-44, 222-45, 222-47, 222-48, 222-48-1, ал. 1 и чл. 131-26-2 от НК на
Република Франция. От описанието в превода на ЕЗА може да се направи
2
извод, че извършеното от А. Е. И. съответства на престъпление по чл. 149 от
НК на Република България, тоест са налице условията на чл. 36, ал. 2 от
ЗЕЕЗА. Следва да се отбележи, че преводът на правната квалификация на
деянието е „сексуално насилие над малолетно лице на 15 години “, а от данните
в ЕЗА относно самоличността на пострадалата и периода на извършеното
престъпно посегателство е видно, че същата е била на 12 годишна възраст,
тоест малолетно лице по смисъла на българския наказателен закон.
Не са налице абсолютните основания за отказ съобразно чл.39 от ЗЕЕЗА.
А. Е. И. е пълнолетно лице. Престъплението, за което е издадена заповедта не
е амнистирано в Република България.
Не са налице основанията за отказ по чл.40, ал.1, т.1-5 от ЗЕЕЗА. По
отношение на А. Е. И., няма данни за образувани и неприключили
наказателни производства на територията на страната.
Също така е направено искане по чл. 40, ал. 1, т. 4 от ЗЕЕЗА българският
съд да приеме да се приведе в изпълнение наказанието лишаване от свобода,
наложено от съда на издаващата държава членка.
Не са налице основания за отказ по смисъла на чл. 40, ал. 2 от ЗЕЕЗА,
тъй като производството по настоящото дело е за изпълнение на наказание, а
не за провеждане на наказателно преследване и в ЕЗА изрично е посочено, че
са спазени изискванията, визирани в чл. 40, ал. 2, т. 1 и т. 4 от ЗЕЕЗА.
В настоящото производство не са представени гаранции по чл. 41 от
ЗЕЕЗА, но такива не са и необходими. В чл. 41, ал. 2 от ЗЕЕЗА е посочено, че
ЕЗА се изпълнява ако е издадена за престъпление, за което се предвижда
наказание доживотен затвор или мярка, изискваща доживотно задържане, при
условие че законодателството на издаващата държава предвижда възможност
за: 1. Преразглеждане на наложеното наказание или мярка по искане на
лицето; 2. Преразглеждане на наложеното наказание или мярка служебно, не
по-късно от 20 години; 3. Помилване. На българския гражданин А. Е. И. е
наложено наказание лишаване от свобода в размер на четири години, при
предвидена горна граница десет години лишаване от свобода. Следователно
визираните в тази алинея хипотези не са налице. Не е налице и хипотезата на
чл. 41, ал. 3 от ЗЕЕЗА, тъй като в конкретния случай се касае за издадена ЕЗА
за изпълнение на влязла в сила присъда, а не за провеждане на наказателно
преследване спрямо български гражданин.
3
От данни по делото се установява, че българският гражданин А. Е. И. е с
постоянен адрес регистриран в Република България – град О., област В., но
пребивава на друг адрес – в село *****, област Плевен. Същият има
регистриран адрес и в Република Франция, град Париж, на който не пребивава
от известно време, по данни приети с Определение №492/13.08.2025г. по ЧНД
№605/2025г. по описа на ОС-Плевен. От справката за съД.ст приложена по
делото е видно, че лицето е осъдено в Република Гърция с дата на Решение от
16.06.2025 година, за деяние квалифицирано като „домашно насилие или
заплашване“ на четири години лишаване от свобода. В самата ЕЗА е посочено
и местопребиваване на А. И. регистрирано в град С., остров К.. От тези данни
може да се направи извод, че обвиняемият А. И. не пребивава трайно в
населено място на територията на Република България или на територията на
друга държава.
Предвид на гореизложеното, настоящата инстанция намира, че искането
направено от служебния защитник на исканото лице А. И. по чл. 40, ал. 1, т. 4
от ЗЕЕЗА българският съд да приеме да се приведе в изпълнение наказанието
лишаване от свобода, наложено от съда на издаващата държава членка е
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Предвид изложеното съдът счита, че искането за предаване на А. Е. И., е
основателно и в съответствие с разпоредбите на ЗЕЕЗА, поради което следва
да постанови решение за предаване на исканото лице А. Е. И. на издаващата
държава, въз основа на издадената Европейска заповед за арест.
С оглед допускане на изпълнение на ЕЗА, съобразно чл.44, ал.7 от
ЗЕЕЗА, по отношение на исканото лице следва да се вземе мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, до фактическото му предаване на
издаващата държава.
Тъй като с Определение № 492/13.08.2025 година, постановено по ЧНД
№ 605/2025 година на Окръжен съд – Плевен, по отношение на А. Е. И., е
взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, по реда на чл. 43, ал. 3
от ЗЕЕЗА, то следва същата само да се потвърди.
По изложените съображения, Плевенският окръжен съд:
РЕШИ:
ДОПУСКА изпълнение на Европейска заповед за арест, издадена на
17.07.2025г. от съдебен орган – заместник прокурор при първоинстанционен
съд град Еври, Република Франция по преписка № 20082000001, ЗА
4
ПРЕДАВАНЕ на българския гражданин А. Е. И., роден на ***** г. в град О.,
област В., ЕГН:**********, с постоянен адрес гр.О., обл.В., пребивава на друг
адрес в село *****, обл.Плевен, регистриран на адрес в остров К., ул.
************, гр.С., регистриран и на адрес в Република Франция, в град
Париж, на който не пребивава, на издаващата държава – Република Франция,
за изпълнение на влязла в сила присъда, постановена от Наказателен съд гр.
Еври, Република Франция.
ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение взета по отношение на
исканото лице А. Е. И., ЕГН **********, „Задържане под стража“, до
фактическото му предаване на издаващата държава.
На основание чл.53, ал.1 от ЗЕЕЗА, да се уведоми незабавно издаващият
орган за решението по Европейската заповед за арест и за действията по
изпълнението му, които ще се предприемат.
На основание чл.53, ал.2 от ЗЕЕЗА, заверен препис от влязлото в сила
решение да се изпрати незабавно на Върховна касационна прокуратура,
Министерство на правосъдието и Окръжна прокуратура –Плевен.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред Апелативен
съд - град Велико Търново в 5-дневен срок от днес.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5