МОТИВИ към присъда от 09.03.2011г. по НОХД №101/2011г. по описа на Окръжен съд- Пазарджик:

Против подсъдимият С.Й.Ж. ***, Окръжна прокуратура- Пазарджик е повдигнала обвинение за извършено от него престъпление по чл.304, ал.1 от НК.

Въпросите свързани с времето, мястото и начина на осъществяване на деянието са подробно описани в обстоятелствената и отразени в диспозитивната част на обвинителния акт.

С протоколно определение по НОХД №605/2010г. по описа на ОС- Пазарджик е одобрено споразумение между ОП- Пазарджик, подс. С.Ж. и неговата защита в лицето на адв. Ч. по силата на което подс. Ж. се е признал за виновен за извършил престъплението по чл.304, ал.1 от НК за което му е повдигнато обвинение, като му е определено наказание лишаване от свобода за срок от една година и глоба в размер на 100лв.

На основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изтърпяването на така определеното наказание за изпитателен срок от три години.

На основание чл.307а от НК е отнет в полза на Държавата, предмета на престъплението 400 евро.

Възпитателната работа с осъденото лице е възложена на Наблюдателната комисия към Община- Пазарджик, като е прекратено производството по НОХД №605/2010г. по описа на ОС- Пазарджик.

С решение №49/08.02.2011г. по НД №714/2010г. по описа на ВКС, ІІ н.о., с докладчик съдия Л. С. е възобновено НОХД №605/2010г. на Пазарджишкия окръжен съд, като е отменено одобрено споразумение, на основание чл.382, ал.7 от НПК по отношение на осъдения С.Й.Ж., като е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на съдебното производство.

В съдебно заседание, при новото разглеждане на делото, представителят на прокуратурата поддържа обвинението срещу подсъдимия, така както е внесено за разглеждане в съдебно заседание. С оглед на произнасянето на съда по чл.372, ал.4 от НПК и предвид липсата на каквито и да било доказателства опровергаващи изложените в обвинителния акт обстоятелства счита, че съдът следва да се произнесе с присъда, с която да признае подсъдимия за виновен по така повдигнатото му обвинение. При определяне на наказанието, което следва да му бъде наложено счита, че следва да му бъде наложено от съда наказание при превес на смекчаващи вината обстоятелства. Пледира за приложение разпоредбата на чл.307а от НК. В тази насока излага мотивите си.

Подсъдимият признава вината си по повдигнатото му обвинение, като изразява критично отношение към извършеното от него.

Упълномощеният от него защитник, приема в пледоарията си, че неговия подзащитен е извършил от обективна и субективна страна вмененото му престъпно деяние.

При определяне на наказанието, счита че следва да бъде приложена разпоредбата на чл.55 от НК, тъй като са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства. В тази насока излага своите съображения.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и като ги съобрази в съвкупност и при условията на чл.373, ал.3 от НПК, прие за установено следното:

В РУП- Пазарджик съществувала оперативна информация за извършване на престъпление свързано с акцизни стоки. По този повод на 08.09.2010г., началника на управлението изпратил двама полицаи в лицето на свидетелите Ц.К. и И.Д. на автомагистрала „Тракия”- район Пазарджик до ханче „Калугерово” където трябвало да бъде спрян за проверка водача на лек автомобил „Пежо 307”, с ДК №РА ***7 ВК, сребрист на цвят, както да се провери и превозвания в автомобила товар.

Около 13.00ч. въпросния автомобил бил забелязан и съответно спрян със стоп- палка от св. Д.. Леката кола спряла на около сто метра от мястото където бил подаден сигнала, което наложило двамата полицаи да отидат до същата със служебния си автомобил „Опел Астра”, с ДК №РА ***0 АМ. В спреният за проверка автомобил се намирал само водача, който излязъл и подал на св. Д. личната си карта, свидетелството за управление и документите на превозното средство. Установено било от полицейските служители, че шофьорът на въпросното МПС е подс. С.Ж. ***.

Докато св. Д. проверявал документите, св. К. се приближил до лекия автомобил „Пежо”. През прозорците на колата се виждало, че задната седалка е свалена и цялото купе било натоварено с кашони покрити с черен найлон. Подс. Ж. обяснил пред двамата полицаи, че това са цигари без бандерол. Впоследствие им предложил за да не бъде санкциониран, да ги „почерпи”, а те са го пуснат да си връви. Уведомил ги, че в себе си има пари- банкноти в евро, след което отворил задната дясна врата на полицейската кола и хвърлил вътре банкнотите. Последните били прегънати на половина с номинал по 50 евро, поради което двамаат в този момент не могли да преценят точния им брой. Свидетелите К. и Д. отказали да вземат парите, вследствие на което втория сложил белезници на подсъдимия, а първия подал сигнал в районното управление на полицията. Предвид на подадения сигнал, на място пристигнала оперативно- следствена група. Извършен бил оглед на двата автомобила и изземване от служебната кола, при отваряне на задната дясна врата от задната седалка на осем банкноти с номинал петдесет евро, общо четиристотин евро. Съответно от автомобилът на подсъдимия били иззети десет броя мастербокса цигари „Ракел” без бандерол.

Видно от приложената като доказателство по делото експертна справка за проявяване и откриване на дактилоскопни следи върху осемте броя банкноти по 50 евро се установява, че след изследване не са установени годни дактилоскопни следи за сравнително изследване и идентификация.

Гореописаната фактическа обстановка, съдът възприе въз основа на самопризнанието на подсъдимия направено при условията на чл.371, т.2 от НПК и писмените доказателства приобщени по реда на чл.283 от НПК.

При така събраните доказателства, съдът намира от правна страна, че обвинението срещу подсъдимия Ж. е доказано по безспорен и категоричен начин, предвид на което същия бе признат за виновен по него, тъй като е осъществил обективните и субективни признаци на престъплението по чл.304, ал.1 от НК.

От обективна страна, подсъдимият на 08.09.2010г. на АМ „Тракия”- район Пазарджик е предложил дар- парична сума от 400 евро на длъжностните лица Ц.К. и И.Д.- служители при РУП- Пазарджик, за да не извършват действия по служба, изразяваща се в проверка на лек автомобил „Пежо 307” с ДК № *** 07 ВК за установяване произхода на превозваната от него стока. Налице е въздействие върху поведението на длъжностни лица, каквито са служителите на РУП- Пазарджик от страна на Ж., да не извършват действия по служба изразяваща се в проверка на автомобила му, за установяване произхода на натоварената от него стока и документите в тази насока, като в същото време е поискал и да го пуснат за да продължи пътуването си.

От субективна страна, деянието е извършено виновно с форма на вината пряк умисъл- чл.11, ал.2 от НК.

Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на извършваното от него деяние, предвиждал е неговите обществено опасни последици  е искал тяхното настъпване..

В случая, Ж. е съзнавал, че предлага в дар на длъжностни лица, който не им се следва, за да не извършат действия по служба, като освен избягване на проверката е целял прикриване и на другото извършено то него и  престъпление- незаконно държане на акцизни стоки без бандерол.

При определяне вида и размера на наказанието което следва да се наложи на под. Ж., след съобразяване изискванията на чл.54, ал.1 от НК се взеха предвид следните обстоятелства.

Обществената опасност на извършеното от подсъдимият Ж. деяние е висока, мотивирано от начина и обстоятелствата при което е извършено конкретното престъпление. Касае се за предложена сума на длъжностни лица, с цел да се прикрие друго престъпление, а именно: превозване на акцизни стоки без бандерол.

От друга страна, степента на обществена опасност на подсъдимият е ниска.

Видно от приложената по делото характеристика се установява, че Ж. по характер е общителен и уравновесен. Има малко дете за което той и жената с която живее на съпружески начала се грижат. По местоживеенето си се ползва с добро име.

При тези сведения следва да се приеме, че същия е с положителни характеристични данни.

От приложената по делото справка за съдимост рег.№2***/09.09.2010г. е видно, че подсъдимият е неосъждан, т.е е с чисто съдебно минало.

В хода на наказателното производство водено срещу Ж., последния признава вината си и изразява критично отношение към извършеното.

В случая          отчетените смекчаващи вината обстоятелства, а именно: чисто съдебно минало, положителни характеристични данни, признаване на вината и изразено критично отношение се явяват в превес към отегчаващото вината обстоятелство- висока степен на обществена опасност на конкретно извършеното престъпление.

Ето защо, съдът, установявайки характера на извършеното престъпление и неговата степен на обществена опасност, обстоятелствата при които е извършено, подбудите на подсъдимия и неговата степен на вина в случая прие, че следва на Ж. да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, както и глоба в размер на 100лв., платима в полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт.

С оглед разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК наказанието лишаване от свобода бе намалено с една трета, като подс. Ж. бе осъден да наказание лишаване от свобода за срок от една година, както и да заплати глобата в размер на 100лв.

С оглед поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, съдът счете, че същия не е необходимо да изтърпява наложеното му наказание лишаване от свобода ефективно, предвид на което приложи института на условното осъждане. В тази връзка, на основание чл.66, ал.1 от НК същото бе отложено с изпитателен срок от три години.

Именно с така определените по вид и размери наказания, съдът намира, че ще бъдат постигнати целите на наказанието визирани в чл. 36 и сл. от НПК, както по отношение на специалната така и на генерална превенция на закона.

В тази насока, не се прие от настоящата инстанция искането на защитата, че при определяне на наказанието на Ж. следва да намери приложение разпоредбата на чл.55 от НК. Основанието за това е, че по делото не се отчетоха наличието на изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които да изведат извода, че и най- лекото наказание ще се яви несъразмерно тежко.

На основание чл.307а от НК, в полза на Държавата бяха отнети 400 евро в 8 банкноти по 50 евро, същите на съхранение в банков трезор в О**- Пазарджик.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

   Окръжен съдия: