№ 10281
гр. София, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цв. М.
при участието на секретаря Т. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. Гражданско дело № 20221110157203
по описа за 2022 година
Предявени са кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумите,
както следва: 968,52 лв., представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2019
г. до 30.04.2021 г.; 137,49 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 28.09.2022 г.; 30,15 лв., представляваща
цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2019 г. до 30.04.2021 г., както и
6,10 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 31.10.2019 г. до 28.09.2022 г., ведно със законната лихва върху
всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 21.10.2022 г. до
окончателното им заплащане.
Ищецът ..... твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между
него и ответника Е. Н. А., в качеството му на наследник по закон на Х. И. А. и Г. П. А., въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ответника топлинна енергия до топлоснабден имот, находящ се на адрес: ....., но
начислените за него суми за цена на същата, формирана на база на прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, както и цена на услуга за дялово разпределение, са останали
незаплатени. Сочи, че съгласно приложимите общи условия, в случай, че резултатът от
изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния
период, а когато е сума за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени
задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 27.06.2016 г., в сила от
11.07.2016 г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща същата в 45-дневен срок
от датата на публикуване на общата фактура на интернет – страницата на продавача, като
публикуването се удостоверява в присъствието на нотариус и се съставят констативни
протоколи. Сочи, че ответникът не е погасил процесните вземания, поради което претендира
посочените по-горе суми. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Е. Н. А. не е подал отговор на исковата
молба.
1
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и въз
основа на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл.
238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това,
с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и доказателствата по делото следва да
може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.
В открито съдебно заседание на 15.06.2023 г. процесуалният представител на ищеца –
юрк. Маноилова е заявила, че желае съдът да се произнесе с неприсъствено решение срещу
ответника.
В случая, посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено
решение са налице: ответникът Е. Н. А. не е депозирал отговор на исковата молба в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК, уведомен е за последиците по чл. 238 ГПК, не изпраща представител в
първото по делото съдебно заседание, редовно призован е и не е направил искане да се
разглежда делото в негово отсъствие; ищецът е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение; от посочените в исковата молба обстоятелства и писмените
доказателства по делото може да се направи извод за вероятна основателност на
предявените искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество. Ето защо, следва да се постанови решение по реда на чл. 239 ГПК, с
което предявените осъдителни искове за заплащане на посочените по-горе суми бъдат
уважени изцяло, ведно със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване
на исковата молба – 21.10.2022 г. до окончателното им заплащане.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора – цялостна основателност на предявените искове, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото
разноски в общ размер на 210,00 лв., от които: 100,00 лв. – платена държавна такса, 10,00 лв.
– платена държавна такса за издаване на 2 броя СУ, както и 100,00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, определено в минимален размер на основание чл. 78, ал. 8 ГПК /изм. ДВ,
бр. 8 от 2017 г./, вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ /по отношение на юрисконсултското, като съобрази вида и
обема на извършената дейност от процесуалния му представител, както и липсата на
фактическа и правна сложност на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 239 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. Н. А., ЕГН **********, с адрес: .... да заплати на ....., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумите, както следва: 968,52 лв., представляваща цена на топлинна енергия
за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г.; 137,49 лв., представляваща лихва за забава
върху задължението за цена на топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 28.09.2022 г.;
30,15 лв., представляваща цена на услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2019
г. до 30.04.2021 г., както и 6,10 лв., представляваща лихва за забава върху задължението за
цена на услуга за дялово разпределение за периода от 31.10.2019 г. до 28.09.2022 г., ведно
със законната лихва върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба –
21.10.2022 г. до окончателното им заплащане.
2
ОСЪЖДА Е. Н. А., ЕГН **********, с адрес: .... да заплати на ....., ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление: ...., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 210,00 лв.,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване – арг. чл. 239, ал. 4 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3