№ 43
гр. Пазарджик, 19.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Н. Попова
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно частно
гражданско дело № 20225200500748 по описа за 2022 година
Образувано е по частна жалба от Н. В. Ц. чрез адв.П. срещу
определение №778/02.11.2022г. по гр.д.№306/2022г. по описа на РС –
Велинград, постановено в производство по чл.248 ГПК.
В частната жалба се твърди, че неправилно районния съд приел, че
страната е представлявана от двама адвокати, всеки с отделно договорено
възнаграждение в размер на 600лв и присъдил разноски за един адвокат.
Установявало се от данните по делото, че двата адвокатски договора са
сключени с един адвокат и за два отделни процесни периода, поради което
следвало да се разглеждат като един общ такъв за 1 200лв.
Моли обжалваното определение да се отмени и да се присъди
заплатеното адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от
исковете.
Претендира разноски за настоящето производство.
В срока по чл.276, ал.1 ГПК насрещната страна Община Велинград чрез
Н. В.-К. – служител с юридическо образование, депозира писмен отговор на
жалбата, в който поддържа неоснователност по съображения, които
преповтарят депозирания отговор на молбата по чл.248 ГПК, вкл. възражение
за прекомерност.
Пазарджишкият окръжен съд, като провери данните по делото намира
за установено следното:
Производството пред районния съд е образувано по искова молба на
ищеца Н. В. Ц. чрез пълномощниците адв.М.П. и адв.Й. П. против Община
Велинград, с която са предявени искове правно основание чл.31, ал.2 ЗС - за
осъждане на ответника да заплати сумата от 1 300лв., представляваща
обезщетение за периода от 01.11.2017г. до 31.12.2017г. за ползването на
1
собствените на ищеца 2/3 ид.ч. от съсобствения между него и ответника имот,
представляващ им.пл.№7696 от кв.424 по плана на гр.Велинград, както и
сумата от 395,45лв. - лихва за забава за периода от 01.04.2019 г. до
30.03.2022г., ведно със законната лихви върху главницата от подаване на
искова молба до окончателното плащане.
С решение №234/21.09.2022г. предявените искове са частично уважени
и са присъдени разноски в полза на ищеца съобразно чл.78, ал.1 ГПК –
съразмерно с уважената част, като изрично е посочено, че ищеца е
представляван от двама адвокати, но му се присъжда възнаграждение за един
адвокат.
На 18.10.2022г. е депозирана молба от адв. П. – пълномощник на ищеца
за изменение на решението в частта за разноските, с искане в полза на ищеца
да се присъди договореното в пълен размер възнаграждение, съразмерно с
уважената част от исковете. Посочено е, че действително ищецът е
представляван от двама адвокати и по делото са представени два договора за
правна защита и съдействие, но и двата били сключени само с единия
адвокат, поради което следвало да се присъди адвокатско възнаграждение в
пълен размер, но съразмерно с уважената част от исковете.
С определение №778/02.11.2022 г. молбата по л.248 ГПК е оставена без
уважение.
При така изяснената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав
намира следното от правна страна:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като:
- изхожда от активно легитимирана страна в процеса, имаща правен
интерес от обжалването (страна в производството пред районния съд);
- насочена е против съдебен акт, който подлежи на въззивен
съдебен контрол;
- подадена е в срока по чл.248, ал.3 ГПК;
Разгледана по същество, частната жалба е основателна по следните
съображения:
Разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК предвижда, че заплатените от ищеца
такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е
имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.
От този текст се налага извод, че на ищеца се следват разноски само за един
адвокат, независимо от факта, от колко пълномощника е бил представляван в
съдебното производство.
От приложеното на л.10 от първоинстанционното дело пълномощно е
видно, че Н. В. Ц. е упълномощил двама адвокати – адв.М.П. и адв.Й. П. да го
представляват в производството пред всички съдебни инстанции.
На л.11 и 12 от първоинстанционното дело са приложени два договора
правна защита и съдействие, сключени между Н. В. Ц. и адв.М.П., всеки един
от тях за сумата от 600лв., но за завеждане на искове за два отделни процесни
2
периода – от 01.11.2017г. до 30.11.2017г. и от 01.12.2017г. до 31.12.2017г.,
като и в двата договора е посочено, че уговореното възнаграждение е
заплатено брой при подписването им.
Следователно, сумата в общ размер на 1 200 лв. е заплатена като
възнаграждение за единия от двамата упълномощени адвокати, а не и за
двамата общо.
На това основание на ищеца Ц. се дължи възмездяване на
възнаграждението в размер на 1 200лв. за един адвокат, упълномощен от него
за осъществяване на правна помощ по производството, съобразно с уважената
част от исковете.
Направеното възражение по чл.78, ал.5 ГПК, видно от данните по
делото е заявено едва с отговора на молбата по чл.248 ГПК , поради което се
явява преклудирано и съдът не следва да го обсъжда.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде
отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се измени решение
№234/21.09.2022г. по гр.д.№306/2022г. по описа на РС – Велинград, в частта
за разноските, като се увеличат присъдените разноски в полза на ищеца от
894,82лв. на 1 490 лв., изчислени съобразно уважената част от исковете.
По направеното искане за присъждане на разноски в размер на 15лв. за
настоящето производство:
Производството по чл.248 ГПК не е ново производство, различно от
исковото производство по делото, по което съдът се е произнесъл с акт по
същество, но не се е произнесъл по искането за разноски или дори и да се е
произнесъл по исканията на страните за присъждане на разноски, същите не
са удовлетворени и са поискали изменение на акта на съда само в тази му
част. По молбата с правно основание чл.248 ГПК не се образува ново
производство, което да е отделно от производството по делото, по което
съдът се е произнесъл по съществото на спора и по направените от страните
разноски, т.е. това производство няма самостоятелен характер, а е част от
основното производство по предявения иск. Поради несамостоятелния
характер на производството по чл.248 ГПК не се дължат разноски нито на
страната, която го е инициирала, нито на другата страна. Поради това
разноски не се дължат и във връзка с развилото се производство пред
въззивния съд по частна жалба против съдебен акт, постановен по реда на
чл.248 ГПК.
С оглед изложеното, Пазарджишки окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №778/02.11.2022г. по гр.д.№306/2022г. по
описа на РС – Велинград, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение №234/21.09.2022г., постановено по гр.д.
3
№306/2022г. по описа на РС – Велинград, В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, като
УВЕЛИЧАВА размера на присъдените разноски в полза на Н. В. Ц., ЕГН
********** от 894,82лв. на 1 490 лв. /хиляда четиристотин и деветдесет
лева/.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4