РЕШЕНИЕ
№ 352
гр. Благоевград, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Емилия В. Дончева
при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска
като разгледа докладваното от Емилия В. Дончева Гражданско дело № 20211210102367 по
описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по искова молба, депозирана от Г. ХР. Ф., гръцки
гражданин, роден на ****** г., ЛН ********** чрез адв. Г.П., съдебен адрес: гр. Р. против
„Стайлиш конструкшънс“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Петрич, ул. „28-ми октомври“ № 5, представлявано от Ат. К. П., с която е предявен иск с
правно основание чл. 128, т. 2 КТ.
Твърди се в исковата молба, че между страните е съществувало трудово правоотношение
по силата на сключен трудов договор от дата 01.02.2019 г. Сочи се, че ищецът е заемал
длъжността „шофьор на товарен автомобил“, с код по НКПД 83322006, с уговорено месечно
трудово възнаграждение в размер на 2400 евро или 4680 лева, от които договорено основно
месечно възнаграждение в размер на 560 лева и допълнително трудово възнаграждение в
размер на 4120 лева.
Сочи се, че веднага след сключване на трудовия договор ищецът е започнал да изпълнява
трудовите си задължения, като е извършвал курсове в Централна и Западна Европа, основно
по направление Испания-Франция-Германия-Англия-Румъния-България до м. ноември 2019
г. включително. Твърди се, че през целия период на полагане на труд от месец февруари
2019 г. до месец ноември 2019 г. ищецът е получавал само частично уговореното трудово
възнаграждение и не е получавал никакви служебни пари, като е покривал с лични средства
разходи за паркинг, гориво, винетни такси, масло и др. Пояснява се, че за месеците, през
които ищецът е изпълнявал длъжността шофьор, е получил от дружеството- работодател
следните суми по месеци: за м. февруари сумата от 1000 евро на три транша, 07.02, 22.02 и
27.02, а същият е изразходил на ръка сумата от 398,9 евро и чрез банкова карта сумата от
389,97 евро, съответно изразходени за пътни разходи, основно гориво, паркинг, пътни такси,
телефон и подобни, в резултат за м. февруари претендира сумата от 2185,87 евро; за м. март
сумата от 1500 евро на четири транша, а е изразходил за пътни разходи 344,24 евро на ръка
1
и 463,50 евро през банкова карта или общо 807,74 евро, съответно за м. март претендира
3893,61 евро; за м. април сумата от 1150 евро, а е изразходил за пътни разходи 797,22 евро
на ръка и 120 евро по карта (общо 917,22 евро), съответно претендира сумата от 6060,83
евро; за м. май сумата от 900 евро, а е изразходил за пътни разходи 1067,71 евро на ръка и
750,01 евро по банка или общо 1817,71 евро, съответно претендира 9378,54 евро; за м. юни
сумата от 1152 евро, като е изразходил за пътни разходи с карта 150,04 евро, или общо
претендира 10776,58 евро; за м. юли е получил сумата от 1370,77, а е изразходил по карта
351,57 евро за пътни разходи, следователно претендира 12157,38 евро; за м. август е получил
сумата от 1860 евро, а е изразходвал за пътни разходи с карта 626,59 евро, следователно
претендира сумата от 13 323,97 евро; за м. септември е получил сумата от 1400 евро, а е
изразходвал за пътни разходи 741 евро на ръка и 280,37 евро в брой, общо 1021,37 евро,
следвателно претендира 15 345,54 евро; за м. октомври сумата от 1701,84 евро, а е
изразходвал за пътни разходи 151,10 евро на ръка и 1030,33 евро с карта или общо 1181,43
евро, следвателно претендира 17224,93 евро и за м. ноември е получил сумата от 1543 евро,
а е изразходвал за пътни разходи на ръка 80,90 евро и с карта 467,39 евро, или общо 548,29
евро, като претендира за 17 092,22 евро.
Прави се искане за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 17
092,22 евро (в нейната левова равностойност 33402,96 лв.), представляваща сбор от
неизплатени трудови възнаграждения за периода от м. февруари 2019 г. до м. ноември 2019
г. включително, както и законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
В отговора на исковата молба се призвана съществуването на трудово правоотношение
между страните, но се оспорва сключването на допълнително споразумение към трудовия
договор.
Твърди се, че всички отношения между страните са уредени и ответното дружество няма
задължения към ищеца.
След като обсъди събраните доказателства в тяхната съвкупност и във връзка с
твърденията на страните, съдът намира следното за установено:
На 01.02.2019 г. между ищеца Г. ХР. Ф. и ответното дружество „Стайлиш конструкшънс“
ЕООД е сключен трудов договор № 9, съгласно който ищецът е заемал длъжността шофьор
товарен автомобил (международни превози) с шифър по класификатора на длъжностите
83322006, НКПД – 4941- товарен автомобилен транспорт. Страните са уговорили месечно
трудово възнаграждение в размер на 560,00 лв.
Със заповед № 18/22.11.2019 г., трудовото правоотношение между ищеца и ответното
дружество е прекратено, считано от 22.11.2019 г.
По делото е прието като доказателство частно помирително споразумение от 18.08.2021 г.,
подписано между Ат. К. П., от една страна и Ев. А. Ц. и Г. ХР. Ф., от друга страна, с което
споразумение страните заявяват, че вече нямат никакви претенции един към друг, във връзка
със събитията, споменати от една страна в жалбата на Ат. П. с номер ВМ: А2020/4789 и ЕГ
33-2020/136 срещу Ев. Ц. и Г.Ф. и от друга страна в доследственото дело № 484, образувано
след внасяне на обвинителния акт – жалба срещу Ат. П. относно там споменатите трудови
искове. Със споразумението страните декларират, че признават договора като валиден,
2
законен и в сила и се отказват от всяко право да го оспорват по каквато и да е причина.
По делото е назначена и приета съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице
Д.Д.. Експертът дава заключение относно начислените от ответното дружество трудови
възнаграждения на ищеца за периода от 01.02.2019 г. до 22.11.2019 г. във връзка с
подписания между страните трудов договор № 9/01.02.2019 г., както следва: м. февруари
2019 г.- 434,55 лв., м. март 2019 г.- 434,55 лв., м. април 2019 г. – 282,46 лв., м. май 2019 г.-
412,83 лв., м. юни 2019 г.- 369,37 лв., м. август 2019 г.- 434,55 лв., м. септември 2019 г.-
434,55 лв., м. октомври 2019 г.- 434,55 лв. и м. ноември 2019 г.- 310,39 лв. Вещото лице
пояснява, че съгласно т. 1 от Приложение № 3 към чл. 31 от НСКСЧ шофьорите при
автомобилни превози получават командировъчни пари съгласно индивидуалните ставки,
определени в приложение № 3. Към момента на трудовото правоотношение на ищеца,
индивидуалната ставка на ден е в размер на 27 евро при единична езда, т.е. по решение на
управителя до двукратния размер сумата е необлагаема. На ищеца дневните пари в дните на
командировка са определени на 35,00 евро. Експертът сочи, че от предоставените му
заповеди за командировка в чужбина за ищеца не са предоставени никакви счетоводни
документи, включително и по основно трудово възнаграждение и начислени суми за дневни
пари за периода на командироването му. От предоствените заповеди за командировка в
чужбина на ищеца и пътни листа, експертът е изчислил, че за процесния период би следвало
на ищеца да са начислени суми в размер на 5887,05 лева или в еврова равностойност 3010,00
евро, помесечно както следва: м. февруари 2019 г.- 342,27 лв., м. март 2019 г.- 889,90 лв., м.
април 2019 г. – 684,54 лв., м. май 2019 г.- 752,99 лв., м. юни 2019 г.- 273,82 лв., м. октомври
2019 г.- 2053,62 лв. и м. ноември 2019 г.- 889,90 лв. През периода м. февруари 2019 г. – м.
ноември 2019 г. ищецът е получил от ответника на различни основания (плащане, депозит,
Easypey) сума в общ размер от 28908,28 лв., съответстваща на 14780,57 евро.
Експертът дава заключение, че от анализа на приетите по делото доказателства, не е
установено неизплатено трудово възнаграждение, включително и за неизплатени дневни
пари за командироване в чужбина за процесния период на престирания труд от ищеца Г. ХР.
Ф..
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен в установените срокове
да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 от Наредба за структурата и организацията на работната
заплата брутната работна заплата се състои от: 1. основна работна заплата, определена
съгласно действащата нормативна уредба и прилаганата система на заплащане на труда; 2.
допълнителни трудови възнаграждения, определени в Кодекса на труда, в наредбата, в друг
нормативен акт или в колективен трудов договор; 3. други трудови възнаграждения,
определени в нормативен акт или в индивидуалния трудов договор и невключени в т. 1 и 2.
Размерите и/или механизмите за формиране на основната работна заплата се договарят в
колективен трудов договор и/или от страните по индивидуалното трудово правоотношение
и се включват във вътрешните правила за работната заплата на предприятието (чл. 5, ал. 1 от
Наредбата).
3
Ищецът твърди, че основното месечно възнаграждение по трудовия договор, уговорено
между страните, е в размер на 560,00 лв. и допълнително възнаграждение в размер на
4120,00 лв. нетно или реално уговорено трудово възнаграждение от 2400 евро или 4680 лв.,
като незаплатеното трудово възнаграждение за периода от месец февруари 2019 г. до месец
ноември 2019 г. е в размер на 33402,96 лв., представляващи равностойността на 17092,22
евро.
Ответникът твърди, че дължимите трудови възнаграждения на ищеца са изплатени в
пълен размер по банкова сметка в Асет Банк, както и във връзка с трудовите
правоотношения между ищеца и управителя на ответното дружество е подписано частно
помирително споразумение.
Съгласно разпоредбата на чл. 242 КТ положеният труд по трудово правоотношение е
възмезден. А съгласно чл. 245 КТ при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения
на работника или служителя се гарантира изплащането на трудово възнаграждение в размер
60 на сто от брутното му трудово възнаграждение, но не по- малко от минималната работна
заплата за страната. Добросъвестното изпълнение на задълженията се предполага до
доказване на противното.
Правната природа на трудовото възнаграждение е месечно, периодично плащане за
престиран труд по трудово правоотношение, който е възмезден. Основно задължение на
работодателя е да заплаща в установените срокове на работника уговореното трудово
възнаграждение. Разпоредбата на чл. 245 КТ гарантира изплащане на трудовото
възнаграждение, а чл. 270, ал. 2 КТ регламентира начина на плащане- авансово или
окончателно всеки месец. По аргумент на чл. 270, ал. 2 КТ следва, че трудовото
възнаграждение е изискуемо от първо число на месеца, следващ отработения.
В практиката на ВКС безпротиворечиво се приема, че изпълнението на задължението за
изплащане на трудово възнаграждение може да бъде доказано с всички писмени
доказателства, а неизпълнението на задължението за точно оформяне на ведомостите за
заплати няма гражданскоправни последици. Изброяването в чл. 270, ал. 3 КТ на
доказателствата, с които се доказва плащането на трудово възнаграждение е примерно (вж. -
решение № 165/06.12.2018 г. по гр. д. № 181/2018 г., III г. о.). Счетоводните книги са частни
свидетелстващи документи, чиято формална доказателствена сила се отнася единствено до
факта на писменото изявление и неговото авторство, но не обхваща други данни, за които
документът свидетелства. Затова доказателствената сила на свидетелстващите документи
следва да се преценява по вътрешно убеждение на съда с оглед на всички обстоятелства по
делото – чл. 182 ГПК. Посочено е още, че когато законът урежда изискване за доказване на
определени обстоятелства с писмен документ, каквито са ведомостта и платежното
нареждане, удостоверяващи плащане, това не изключва възможността съответните
обстоятелства да бъдат доказани със случаен документ, както и допустимостта на други
доказателствени средства, каквито са съдебното и извънсъдебното признание, веществените
доказателства, заключения на вещи лица и др. (вж. - решение № 2/26.01.2011 г. по гр. д. №
478/2010 г., ІІІ г. о., решение № 89/29.03.2013 г. по гр. д. № 558/2012 г., IV г. о., решение №
746/05.01.2011 г. по гр. д. № 727/2009 г., IV г. о., решение № 258/03.11.2017 г. по гр. д. №
4
1007/2017 г., IV г. о. на ВКС и др.).
Страните не спорят, че в периода м. февруари 2019 г. до м. ноември 2019 г. ищецът е
заемал длъжността шофьор на товарен автомобил международни превози и че в този период
той е престирал труд за работодателя.
Установи се, че уговореното между страните основно трудово възнаграждение е в размер
на 560,00 лв. месечно. Недоказано от страна на ищеца в производството остана твърдението
за уговорено допълнително трудово възнаграждение от 4120 лв., както и реално договорено
месечно трудово възнаграждение в размер на 2400 евро или 4680 лв. От приетото
заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от
страните, се установи, че за периода м. февруари 2019 г. – м. ноември 2019 г. ответното
дружество е начислило брутно трудово възнаграждение в размер на 5132,00 лв. и нетно
трудово възнаграждение в размер на 3982,35 лв. Установи се, че издадените заповеди за
командироване в чужбина на ищеца не съдържат реквизити относно наименование на
предприятието, държава и населено място, в което се командирова лицето. Следващите се
суми за командировъчни на ищеца не са осчетоводени в счетоводството на ответното
дружество, както и не са представени разходооправдателни документи от ищеца за
извършени разходи в полза на ответното дружество с лични средства на ищеца. От друга
страна, не се спори между страните, че като шофьор международни превози, ищецът е
престирал труд, респ. пътувал е в чужбина, за което се дължат командировъчни и
възстановяване на извършени разходи във връзка с пътуванията в чужбина. Вещото лице е
изчислило размера на командировъчните при пълна командировка в размер на 19714,77 лв.
Установи се, че от ответното дружество, от управителя на ответното дружество и трети лица
са превеждани суми в евро по сметка на ищеца с основание депозит, плащане и Easypey,
което обстоятелство не се оспорва от ищеца. Общо преведените суми от ответното
дружество, от управителя на ответното дружество и трети лица по сметки на ищеца са в
размер на 14780,57 евро с левова равностойност от 28908,28 лв. Ищецът в исковата молба
признава, че от ответното дружество е извършено частично плащане на трудово
възнаграждение, без да посочва размера на извършеното частично плащане, както и
признава за общо извършени плащания от ответното дружество в размер на 12206,84 евро с
левова равностойност от 23874,50 лв. От друга страна, от заключението на вещото лице по
приетата съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, се установи, че общо
дължимите суми от ответното дружество на ищеца за периода м. февруари 2019 г. – м.
ноември 2019 г. са в размер на 23697,12 лв., от които: 3982,35 лв. – нетно трудово
възнаграждение и 19714,77 лв. – командировъчни при пълна командировка. С оглед
заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза относно размера
на дължимите суми на ищеца за трудово възнаграждение и командировъчни, общо в размер
на 23697,12 лв., общо преведените суми, установени от експерта – 28908,28 лв., за които до
размера на сумата от 23874,50 лв. се признава от ищеца в исковата молба, съдът приема, че
ответното дружество е изплатило в пълен размер дължимото трудово възнаграждение на
ищеца. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, получателят на
сумите носи тежестта да докаже основанието, на което е получил плащането, щом твърди,
5
че ги е получил в погашение на друго свое вземане, а не за вземането си за трудово
възнаграждение (вж. -решение № 746/05.01.2011 г. по гр. д. № 727/2009 г., IV г. о. на ВКС).
Предвид гореизложеното предявеният иск като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. ХР. Ф., гръцки гражданин, роден на ****** г., ЛН
********** чрез адв. Г.П., съдебен адрес: гр. Р. против „Стайлиш конструкшънс“ ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. Петрич, ул. „28-ми октомври“ № 5,
представлявано от Ат. К. П. иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата
от 33 402,96 лева (левова равностойност на 17 092,22 евро), представляваща сбор от
неизплатени трудови възнаграждения за периода от м. февруари 2019 г. до м. ноември 2019
г. включително, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
(15.09.2021 г.) до окончателното изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Благоевград в двуседмичен срок от
22.06.2022 г., на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6