Р Е Ш
Е Н И Е
№ 75
В ИМЕТО
НА НАРОДА
20.01.2020
г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД VII НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ
На
осемнадесети септември две
хиляди и деветнадесета година.
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар:
Милена Георгиева
Като
разглежда докладваното от съдията
НАХД № 4065 по описа за 2019година
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление /НП/ № 2 – ЗМВР-18/06.06.2019г. на Началник Второ РУ на МВР - гр.
Пловдив, с което на А.М.Д., ЕГН **********, на основание чл.257, ал.1 от Закон
за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ е наложено административно
наказание глоба в размер на 150 /сто и петдесет/ лева за нарушение на чл.64, ал.4 от ЗМВР.
Решението
подлежи на обжалване пред Пловдивски административен съд по реда на АПК в
14-дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
М О Т
И В И:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 2 – ЗМВР-18/06.06.2019г. на Началник Второ РУ на МВР - гр. Пловдив, с което на А.М.Д., ЕГН **********,
на основание чл.257, ал.1 от Закон за министерството на вътрешните работи
/ЗМВР/ е наложено административно наказание глоба в размер на 150 /сто и
петдесет/ лева за нарушение на чл.64,
ал.4 от ЗМВР.
Жалбоподателят
А.М.Д., по изложени в жалбата
съображения и лично в съдебно заседание, моли Съда да отмени атакуваното
наказателно постановление.
Въззиваемата
страна, 02 РПУ - Пловдив, редовно призована, не изпраща процесуален представител
и не взема становище по делото.
Пловдивският
районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е
подадена в срок, допустима е, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
Акт за
установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков номер
110008/29.04.2019г. е издаден от служител на 02 РУ на МВР – гр.Пловдив за това,
че на 29.04.2019г. около 11:25ч. в гр. Пловдив, на ул. „Бъдеще”, № 15, след като
му било разпоредено, жалбоподателят Д. не изпълнил разпореждане, изразяващо се
във възпрепятстване на полицейска проверка. Актът бил подписан с възражения от
жалбоподателя, но такива не постъпили в срока по чл.44 от ЗАНН. Въз основа на
така съставения АУАН е издадено обжалваното НП.
Описаната
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля И.Б.Д. -
актосъставител. По данни на свидетеля той и колегите му получили сигнал за
неправилно паркиран автомобил, който запушвал гаража на подателя на сигнала. На
място установили, обаче, че съседския автомобил е бил паркиран на достатъчно
разстояние от гаража на жалбоподателя, поради което обяснили на последния, че
нямат основание да съставят фиш, при което жалбоподателят Д. започнал да се
кара с полицаите и настоявял да съставят фиш на съседа му, заплашвайки ги, че
ще ги уволни, за което те отправили устно разпореждане към жалбоподателят да не
възпрепятства полицейската проверка.
Показанията на
св. Д. се възприемат като обективни, логични, последователни и кореспондиращи с
останалите доказателства по делото.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът намира, че след като на процесната
дата и място А.М.Д., не
се е отдръпнал, за да може полицейските органи да си извършат проверката
и то
след като те са му разпоредили да
направи това, се установява, че
действително същият не е изпълнил разпореждане на полицейски орган в
изпълнение на функциите му. Тези обстоятелства се потвърждават от писмените
доказателства по делото, както и от показанията на актосъставителя, като дори и
самият жалбоподател не ги оспорва. Недоказани остават твърденията на
жалбоподателя, че полицаите безпричинно са го откарали до 02 РУ на МВР –
Пловдив, за да му съставят актове.
Въпреки
гореизложеното в резултат на проведената служебна проверка и контрол настоящата
съдебна инстанция констатира, че в хода на административнонаказателното
производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
при издаване на НП, които обуславят неговата незаконосъобразност. Това е така,
тъй като съобразно чл.57, ал.1 от ЗМВР полицейски органи са органите на Главна
дирекция „Криминална полиция”, Главна дирекция „Охранителна полиция”, Главна
дирекция „Гранична полиция”, Областните дирекции, Специализирания отряд за
борба с тероризма, Дирекция „Сигурност на Министерството на вътрешните работи”
и звената „Общинска полиция”, които пряко осъществяват някоя от дейностите по
чл.6 ал.1 т.1 – 3, 6 и 7. Несъмнено св. Д. – на длъжност **** при 02 РУ на МВР
– гр. Пловдив е полицейски орган с правомощия да съставя АУАН, но както в акта,
така и в издаденото въз основа на него постановление, е посочено, че
разпореждането, което не е било изпълнено от А.Д., е било издадено от орган на
МВР, без обаче същият да е конкретизиран. В тази връзка следва да се посочи и
разпоредбата на чл.257, ал.1 от ЗМВР, послужила като основание за санкциониране
на жалбоподателя, която предвижда възникване на административнонаказателна
отговорност за лице при неизпълнение на конкретно издадено разпореждане от
орган на МВР, което следва да бъде направено в изпълнение на функциите на този
орган. По този начин съдът не може да прецени дали разпореждането е издадено от
полицейски орган по смисъла на чл.57, ал.1 от ЗМВР, респ. направено ли е било
това в съответствие с възложените му функции, само в който случай
разпореждането би имало задължителен характер и същото следва да бъде изпълнено.
Едва от разпита на св. Д. се установява, че на процесната дата и място той,
заедно с негови колеги са били изпратени на ул. „Бъдеще”, срещу № 15, гр.
Пловдив, във връзка с подаден от И.Д. сигнал за неправилно паркиран пред гаража
му автомобил. В тази връзка, от една страна, недопустимо е едва в съдебно
заседание да се установяват факти и обстоятелства от състава на нарушението,
доколкото същите следва да бъдат описани както в АУАН, така и в НП, за да може
нарушителят да организира защитата си срещу тях.
На следващо
място, във фактическото описание на нарушението в НП не е посочено в какво се
изразява неизпълненото разпореждане на орган на МВР, нито кой е отправил
полицейско разпореждане и най-малко обстоятелствата, което го определят като
орган на МВР. Доколкото това е съставомерно обстоятелство за нарушението по чл.
64, ал. 4 от ЗМВР непосочването на тези обстоятелства са накърнили защитата на
жалбоподателя по съставомерни факти относими към приписваното му нарушение, а и
не дават възможност на съда да извърши дължимия правораздавателен контрол и
преценка имал ли е право издалият неизпълненото полицейско разпореждане да
издава такова, респективно имал ли е нарушителят задължение да го изпълнява.
При
възпроизвеждане на фактите липсва изрично отразяване на конкретното поведение,
предприето от нарушителя, чиито обективни и субективни параметри консумират
състава на предявеното му нарушение. Формално са изписани признаците на
административното нарушение, такива, каквито са установени от законодателя в
съответните правни норми, без да бъдат ангажирани фактите, с които се изпълват
отделните елементи на същото, относими поне към обективните признаци на
нарушението. Последното възпрепятства възможността да се извърши преценка дали
приетите за неизпълнение действия или бездействия действително са годни да
реализират състав на нарушение, както с оглед своето съдържание, така и с оглед
интензитета си. В тази връзка обективно е възпрепятствана и възможността да се
анализира извършеното в контекста на предпоставките за приложение на нормата на
чл. 28 от ЗАНН, въвеждаща маловажен случай на административно нарушение. Така
очертаните факти следва задължително да присъстват в обстоятелствената част на
АУАН и НП, като те не биха могли да се извеждат и допълват въз основа
приобщените към делото доказателствени материали или да се разбират едва в хода
на съдебното следствие. Съдът намира за необходимо да отбележи, че елементи от
състава на нарушението е незаконосъобразно да се извеждат по подразбиране и/или
по предположение, още по- малко за неговото установяване да се използва техника
на препращане към съдържанието на документи или изявления, съществуващи като факти
извън материализираното волеизявление на наказващия орган. Последните биха
могли да се ползват единствено с оглед тяхната доказателствена стойност за
установяване съществуването на твърдени обстоятелства. Проявеният подход е
равнозначен на допълване на властническата воля на АНО, което опорочава
задължително установената форма на актовете в административнонаказателния
процес.
Посочените
нарушения на процесуалните правила са от категорията на съществените, тъй като
са довели да ограничаване правото на защита на наказаното лице и са основания
за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно.
Мотивиран от
гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно
с оригинала!
МГ