РЕШЕНИЕ
№ 472
гр. Кюстендил, 22.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, VII-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Чавдар Андр. Тодоров
при участието на секретаря Зоя Й. Чамова-Равенска
като разгледа докладваното от Чавдар Андр. Тодоров Гражданско дело №
20221520100683 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
„Топлофикация - София“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23 Б, чрез процесуалния си
представител И. Г. - юрисконсулт, е предявило против И.Ж. Б., ЕГН ***, с
настоящ адрес в гр.***, обл. ***, ул.*** и А.Ж. Б, ЕГН **********, с настоящ
адрес в ***, общ. Кюстендил, ул. *** искове да бъдат осъдени да заплатят
разделно при равни квоти на ищцовото дружество сума в общ размер на
2721,30 лева, от които: 2217,15 лв. – главница, представляваща стойност на
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. в
топлоснабден имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „Захарна фабрика“, ул.
„Кукуш“ бл.61, вх.1, ет.14, ап.70; 476,87 лв. законна лихва за забава за
периода от 15.09.2019г. до 13.01.2022г., 18,93 лв. – сума за разпределение на
топлинна енергия за периода от м.04.2018г. – м.04.2019г. и 4,30 лева законна
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
30.08.2019г. – 13.01.2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда - 28.01.2022г., до окончателното
изплащане на дължимото.
Претендира се и присъждане на разноските в производството.
Ответниците, с изрична молба от 20.05.2022г. признават така
предявените искове като заявяват, че са заплатили изцяло на каса в
„Топлофикация – София“ ЕАД дължимата сума. Представят фискален бон от
13.05.2022г. за заплатена сума в размер на 2900,44 лева. Ищцовото дружество
1
признава погасяване на вземането за дължимите по делото главница, лихви и
съдебни разноски. Изразява становище, че тъй като ответниците са дали
повод за завеждане на производството, същите следва да бъдат осъдени да
заплатят и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, че имот, находящ се на адрес в гр. София, ж.к.
„Захарна фабрика“, ул. „Кукуш“ бл.61, вх.1, ет.14, ап.70, е топлоснабден.
Установи се, че същият е собственост на ответниците, придобит по
наследство след смъртта на наследодателите им и техни родители Н. П. Б.а,
ЕГН ********** и Ж. И. Б., ЕГН **********.
Не се спори, че ищцовото дружество е надлежен топлинен оператор за
този обект. Не се спори и по това, а същото се установява и от представените
по делото писмени доказателства /Договор № ДОГ-61 от 13.06.2017г./, че
ищцовото дружество е влязло в договорна обвързаност с фирма
„Термокомплекс“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия. За извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите
за отопление и топла вода и изготвяне на обща и индивидуални сметки е
сключен договор между представители, упълномощени с протокол от общото
събрание на етажната собственост, намираща се в гр. София, ул. „Кукуш“ №
61 и ЕТ „Термокомплекс“ ООД. За вземането на решение за сключването на
договора е свикано общо събрание на етажните собственици, видно от
представен по делото Протокол за провеждането му от 27.08.2002г. По делото
са представени Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Топлофикация - София“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с
Решение от Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на съвета на директорите на
„Топлофикация - София“ ЕАД, одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016 г.
на ДКЕВР, на основание чл.150, ал.1 от ЗЕ.
Приобщени са и копия от счетоводни документи - съобщения към
фактури. Видно от съобщение към фактура № ********** от 31.07.2019г.,
дължимата сума за плащане от абоната за периода от 01.05.2018г. до
30.04.2019г. е в размер на 1582,57 лева при краен срок за плащане –
14.09.2019г. За отчетния период от 01.05.2019г. до 30.04.2020г., видно от
съобщение към фактура № ********** от 31.07.2020г., дължимата сума за
плащане от абоната е в размер на 846,12 лева при краен срок за плащане –
14.09.2020г.
Ответниците не оспорват твърденията на ищеца. Представят
доказателства за заплащане на претендираните суми, като признават
предявените искове. Ищецът не оспорва тези твърдения.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
2
От събраните по делото писмени доказателства безспорно се
установява, че през отчетния период страните са били обвързани от
облигационно правоотношение, свързано с предоставена и изразходвана
топлинна енергия. По силата на тази договорна обвързаност, наследодателите
на ответниците са поели задължението за заплащането на дължимите месечни
такси съгласно изразходваният обем топлинна енергия. Според нормата на
чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, качеството на потребител, респ. клиент на топлинна
енергия се придобива по силата на закона /ex lege/, с придобиването на право
на собственост или ограничено вещно право върху индивидуален обект,
находящ се в сграда, за която вече е сключен договор за топлоснабдяване.
Поради това законово правило, собственикът или титуляр на вещно право на
ползване на обособен обект в сграда под режим на етажна собственост, по
презумпция на закона, се смята клиент на топлинна енергия (Решение №
35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г., ВКС, III г. о., Определение №
659/15.05.2014 г. по гр. д. № 1327/2014 г., ВКС, IV г. о., Определение №
462/27.04.2015 г. по гр. д. № 635/2015 г., ВКС, III г. о., Решение №
457/01.11.2012 г. по гр. д. № 1460/2011 г., ВКС, IV г. о., и др.), без да е
необходимо сключването на последващ договор или откриване на партида на
новия собственик или титуляр на вещно право на ползване на топлоснабдения
имот.
Така, в конкретния случай съдът намира, че ответниците, които са
придобили правото на собственост върху процесния имот по наследство
/доказателства в обратна насока не са представени/, са потребители на
топлинна енергия и са задължени да заплащат изразходваната такава за целия
процесен период, релевиран в исковата молба.
В хода на производството по делото ищецът „Топлофикация - София“
ЕАД е получил претендираното вземане в размер на 2900,44 лв.
Доказателство за това е представения фискален бон от страна на ответниците.
Плащането е осъществено на 13.05.2022г. и следва да бъде взето предвид от
съда съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК като новонастъпил факт след предявяване
на исковете, които са предявени с подаване на исковата молба в съда –
28.01.2022г. Плащането на претендираната сума в хода на производството
има двояк характер – от една страна погасяване на задължението на
ответника-длъжник и от друга - признание за наличие на право на вземане в
полза на ищеца.
Поради липсата на спор, че претендираните главници и лихва за забава
са били заплатени, съдът следва да отхвърли претенциите на ищеца в пълен
размер поради плащане в хода на процеса.
По разноските:
Отговорността на страните за разноски по чл. 78 от ГПК е
функционално обусловена от изхода на спора. С оглед изхода на спора съдът
се произнася и по исканията на страните за разноски във всеки акт, с който
приключва делото в съответната инстанция /чл. 81 от ГПК/. Решението в този
3
смисъл е предпоставено от изхода на делото. Обусловено е и от
кумулативното наличие на предпоставките на чл. 78, ал. 2 от ГПК - с
поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е
признал иска, /каквото безспорно е извършеното плащане в случая/, като
съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът също има право на
разноски съобразно отхвърлената част от иска.
При посочените правни разрешения следва да се вземе предвид, че в
случая исковете се отхвърлят, като погасени чрез плащане, след депозиране
на исковата молба. Плащането е станало след започване на исковото
производство. Тъй като длъжникът не е погасил изцяло дълга си преди
процеса, неговото бездействие е дало повод за завеждане на делото. По тази
причина настоящият състав приема, че отговорността за разноските следва да
бъде възложена на ответниците, тъй като с поведението си са предизвикали
завеждане на производството от ищеца - арг. от противното на чл. 78, ал. 2
ГПК.
Тъй като ищецът е юридическо лице, то съгласно разпоредбата на чл.78,
ал.8 от ГПК в негова полза се присъжда възнаграждение в размер, определен
от съда, ако е бил защитаван от юрисконсулт. В случая, безспорно правна
помощ на „Топлофикация – София“ ЕАД е осъществена от юрисконсулт,
който е изготвил и подал исковата молба, съответно е проведено открито
съдебно заседание, поради което и процесуалното представителство включва
участие в такова. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8, изр.второ от ГПК,
размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл.37 от ЗПрП. Съгласно чл.37 от ЗПрП, заплащането е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерски съвет. Въз основа на този разпоредба е приета и Наредбата за
заплащане на правната помощ. Следователно размерът на юрисконсултско
възнаграждение следва да се определи от съда, според вида на делото и в
размерите, определени в НЗПрП.
Съобразно вида на делото, съдът намира, че следва да приложи
разпоредбата на чл.25, ал.1 от НЗПрП и да определи размера на
възнаграждението в размера от 100 до 360лв. Съобразявайки делото,
характера на исковете и процесуалните действия на пълномощника на ищеца,
съдът намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер, а именно 100 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация - София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №
23 Б, чрез процесуалния си представител И. Г. - юрисконсулт, осъдителни
4
искове против И.Ж. Б., ЕГН 60052365020, с постоянен адрес в гр. София, ж.к.
„Обеля 2“ № 258, вх.Г, ет.7, ап. 92 и с настоящ адрес в гр. Банско, обл.
Благоевград, ул. „Георги Настев“ №2, ет.2, ап.3 и А.Ж. Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр. София, ж.к. „Захарна фабрика“, ул. „Кукуш“ бл.61, вх.1,
ет.14, ап.70 и настоящ адрес в с.Коняво, общ. Кюстендил, ул. „Девети
септември“ №2 да бъдат осъдени да заплатят разделно при равни квоти на
ищцовото дружество сума в общ размер на 2721,30 лева, от които: 2217,15 лв.
– главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода от 01.05.2018г. до 30.04.2020г. в топлоснабден имот, намиращ се в
гр. София, ж.к. „Захарна фабрика“, ул. „Кукуш“ бл.61, вх.1, ет.14, ап.70;
476,87 лв. законна лихва за забава за периода от 15.09.2019г. до 13.01.2022г.,
18,93 лв. – сума за разпределение на топлинна енергия за периода от
м.04.2018г. – м.04.2019г. и 4,30 лева законна лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение за периода от 30.08.2019г. – 13.01.2022г., ведно със
законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда -
28.01.2022г., до окончателното изплащане на дължимото, КАТО ПОГАСЕНИ
ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ след датата на подаване на исковата молба.
ОСЪЖДА И.Ж. Б., ЕГН 60052365020, с постоянен адрес в гр. София,
ж.к. „Обеля 2“ № 258, вх.Г, ет.7, ап. 92 и с настоящ адрес в гр. Банско, обл.
Благоевград, ул. „Георги Настев“ №2, ет.2, ап.3 и А.Ж. Б., ЕГН **********, с
постоянен адрес в гр. София, ж.к. „Захарна фабрика“, ул. „Кукуш“ бл.61, вх.1,
ет.14, ап.70 и настоящ адрес в с.Коняво, общ. Кюстендил, ул. „Девети
септември“ №2 ДА ЗАПЛАТЯТ НА „Топлофикация - София“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ №
23 Б сумата в размер на 100,00 /сто/ лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Кюстендил в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
5