№ 28805
гр. София, 04.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20241110135720 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от Б. Т. Е.,
ЕГН **********, против новоконституирания ответник “ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК
****, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439,
вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост на парично вземане по
изпълнителен лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 1950 от 16.12.2016 г. по ч.гр.д.
№ 3927/2016 г. по описа на Районен съд – Добрич, по която заповед е допуснато
незабавно изпълнение на основание чл. 418, ал. 1 ГПК, поради изтекла в полза на
ищеца погасителна давност.
След изпълнение на процедурата по връчване на исковата молба е постъпил в
срок отговор от ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
Съдът, с оглед разпоредбата на чл. 140, ал. 1 ГПК, следва в закрито заседание да
се произнесе, след като отново извърши проверка на редовността и допустимостта на
предявените искове, по предварителните въпроси и направените доказателствени
искания на страните.
Страните са представили писмени доказателства, които съдът намира за
допустими, относими и необходими за разрешаване на правния спор, предмет на
делото, с оглед което следва да се допусне събирането им.
Искането на ищеца за задължаване на ответника по реда на чл. 190 ГПК да
представи договор за прехвърляне на вземания между “Банка ДСК” АД и “ОТП
Факторинг България” ЕАД, договор за прехвърляне на вземания между “ОТП
Факторинг България” ЕАД и “ЕОС Матрикс” ЕООД, както и уведомления по чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД, с които длъжникът е уведомен за извършените цесии, следва да бъде
оставено без уважение, доколкото същите са представени с отговора на исковата молба
от първоначалния ответник по делото „Банка ДСК“ ЕАД в заверен препис.
Следва да бъде оставено без уважение доказателственото искане на ищеца за
изискване по служебен път на книжата по гр.д. № 3927/2016 г. по описа на Районен
съд – Добрич, включително заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК с №
1950/2016 г., тъй като не е необходимо за правилното решаване на спора, а заповедта
по чл. 417 ГПК и изпълнителния лист е представена с отговора на исковата молба в
1
заверен препис.
На основание чл. 192 от ГПК следва да бъде задължено третото неучастващо
лице „Банка ДСК“ ЕАД, да представи в настоящото производство справка за
постъпили доброволни плащания към дружеството от ищеца Б. Т. Е. за изплащане на
задължението по договор за кредит за текущо потребление от 04.11.2014г., сключен
между Р.Д.С. /кредитополучател/ и Б. Т. Е./поръчител/ и „Банка ДСК“ ЕАД за
периода от 16.12.2016г. – 21.06.2022 г.
Делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание с призоваване на
страните съобразно разпоредбата на чл. 140, ал. 3 ГПК, като с оглед изложените в
исковата молба и отговора на исковата молба твърдения, страните следва да бъдат
приканени да постигнат съгласие и да уредят спора помежду си доброволно чрез
медиация или друг способ. Следва да им бъде съобщен и проектът за доклад, по който
страните могат да вземат становище в първото по делото съдебно заседание.
Предвид на изложеното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА събиране на представените с исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 190 ГПК, както и
искането за изискване на книжата по гр.д. № 3927/2016 г. по описа на Районен съд –
Добрич.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 192 от ГПК трето неучастващо лице „Банка
ДСК“ ЕАД, да представи в настоящото производство справка за постъпили
доброволни плащания към дружеството от ищеца Б. Т. Е. за изплащане на
задължението по договор за кредит за текущо потребление от 04.11.2014г., сключен
между Р.Д.С. /кредитополучател/ и Б. Т. Е./поръчител/ и „Банка ДСК“ ЕАД за
периода от 16.12.2016г. – 21.06.2022 г.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 22.10.2025 г. от 10.30 часа, за когато
да се призоват страните, като им се връчи и проектът за доклад и им се съобщят
последиците от неявяване в съдебно заседание.
ПРИКАНВА страните към спогодба като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9
ГПК при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца, като направените разноски си остават за страните, както са
ги направили, ако не е уговорено друго, като спорът ще се разреши в по-кратки
срокове.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че следва да уведомят съда при промяна на адреса,
който са посочили по делото или веднъж са призовани или при отсъствие от този адрес
за повече от един месец. В тези случаи следва да уведомят съда за новия си адрес или
да посочат съдебен адрес. При неизпълнение на това указание всички съобщения и
съдебни книжа ще се прилагат към делото и ще се считат редовно връчени, съгласно
чл. 41, ал. 2 от ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
2
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ЧЛ. 146, АЛ. 1 ОТ ГПК
І. 1. Ищецът Б. Т. Е. твърди, че срещу него бил издаден изпълнителен лист въз
основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК № 1950 от 16.12.2016 г. по ч.гр.д. № 3927/2016 г. по описа на Районен
съд – Добрич, по която е допуснато незабавно изпълнение на основание чл. 418, ал. 1
ГПК, с който е осъден да заплати на ответника “Банка ДСК” АД следните суми:
15 116,40 лв. – задължение по договор за кредит за текущо потребление от 04.11.2014
г. и допълнително споразумение от 11.11.2015 г., обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата, считано от 16.12.2016 г. до изплащане на вземането,
ведно със законната лихва от 01.02.2012 г. до изплащане на вземането, 1 749,67 лв. –
договорна възнаградителна лихва от 16.12.2016 г. до 15.12.2016 г. , 43,86 лв. – от
05.12.2016 г. до 15.12.2016 г., 120 лв. – такса, 340,60 лв. – държавна такса по делото и
755,73 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Твърди, че изпълнителното дело е
образувано на 16.02.2017 г. по молба на взискателя “Банка ДСК” ЕАД, с която
взискателят не е упълномощил ЧСИ В. Р. с правата по чл. 18 ЗЧСИ, а само е поискано
вписване на възбрана върху недвижими имоти на длъжника и извършване на справка в
БНБ за налични банкови сметки. Поддържа, че следващите предприети действия от
ЧСИ В. Р. били в периода 16.01.2017 г. – 02.11.2017 г., като по отношение на
съдлъжниците Б. Е. и Р.С. били извършени справки. Като следващо предприето
действие сочи покана за доброволно изпълнение с изх. № 2556 от 12.10.2017 г., която
обаче не му била връчена и която сама по себе си не представлява изпълнително
действие.
В исковата молба се твърди, че на 10.08.2018 г. е депозирана молба от вече
конституирания нов взискател по делото “ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК
*********, заличен търговец, правоприемник “Банка ДСК” ЕАД, с която е направено
искане за налагане на запор върху трудовото възнаграждение и са оттеглени
правомощията от стария взискател по чл. 18 ЗЧСИ. Твърди, че следващото действие по
изпълнителното дело било на 12.10.2022 г., когато е депозирана молба за
конституиране на нов взискател по делото - “ЕОС Матрикс” ЕООД. Твърди, че на
06.12.2022 г. е депозирана молба от ЕОС Матрикс” ЕООД с искане изпълнителното
дело по отношение на съдлъжника Р.Д.С. да бъде прехвърлено на друг ЧСИ – Л. Т., рег.
№ 737., като с разпореждане на ЧСИ В. Р. молбата е оставена без движение поради
липса на процесуално качество на молителя относно иска за преместване на
изпълнителното дело, с указания да се представят доказателства за уведомяване на
длъжника за извършената цесия. Поддържа, че последното реално изпълнително
действие е от 10.08.2018 г., когато е депозирана молба от конституирания взискател по
делото “ОТП Факторинг България” ЕАД, с която е направено искане за налагане на
запор върху трудово възнаграждение. Твърди, че изпълнителното дело е прекратено
поради настъпила перемпция. Сочи, че с постановление от 31.08.2023 г.
изпълнителното производство по ИД № 20177360400021 по описа на ЧСИ В. Р. е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Твърди да е налице правен интерес от
предявяване на иска по подробно изложени в исковата молба съображения. Поддържа,
че при прекратяване на изпълнителното производство се преустановява възможността
за предприемане на изпълнителни действия по него, поради което всички действия,
предприемани от взискателя или овластен от него ЧСИ, следващи прекратяването, са
осъществени при изчерпана компетентност на органа по принудителното изпълнение и
не следва да им се признават никакви последици по отношение на материалното
3
право. По изложените съображения счита, че последващите действия по налагане на
запор на банкови сметки, поискани от “ЕОС Матрикс” ЕООД с молба с вх. №
00675/12.10.2022 г., са без правна стойност.
По отношение пасивната легитимация на ответника излага, че в кориците на
изпълнителното дело няма данни цедентът “ОТП Факторинг България” ЕАД нито
самостоятелно, нито чрез пълномощника си ЕОС Матрикс” ЕООД, да е предприело
уведомяване на ищеца по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Поради липсата на този елемент
от фактическия състав по прехвърляне на вземането, счита за недоказано
поддържаното от ЕОС Матрикс” ЕООД частно правоприемство, като твърди, че не са
били налице нужните предпоставки за конституирането му в качеството на взискател в
образувания изпълнителен процес. Навежда твърдения, че искането за налагане на
запор на банкови сметки не води до прекъсване на срока по смисъла на чл. 433, т. 8
ГПК, като сочи, че същият следва да се приеме за изтекъл на 10.08.2023 г. Излага, че
ответникът “Банка ДСК” АД е носител на правата по процесното вземане, поради
което счита, че същият се явява пасивно легитимиран да отговаря по предявения иск.
Позовавайки се на разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 2/26.05.2015 г. по
тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, навежда твърдения, че последното валидно
изпълнително действие по ИД по описа на ЧСИ В. Р. е от 10.08.2018 г., с молбата на
“ОТП Факторинг България” ЕАД за конституирането му като нов взискател, оттегляне
на правомощията по чл. 18 ЗЧСИ и налагане на запор върху трудовото
възнаграждение. Поддържа, че след тази дата по посоченото ИД не са извършвани
изпълнителни действия, годни да прекъснат давността. Поддържа, че на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното производство е прекратено по право на 17.10.2020
г. Твърди, че с настъпване на перемпцията е налице забрана да се извършват
последващи изпълнителни действия, като дори и да бъдат предприети такива, същите
се обезсилват по право и не могат да доведат до прекъсване на давността. По
изложените съображения счита за погасени по давност вземанията, предмет на
процесния изпълнителен лист. Претендира разноски.
2. В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника „ЕОС Матрикс“ ЕООД, с който намира исковата молба за допустима, но
неоснователна и недоказана. Твърди, че ответното дружество се явява кредитор от
датата на сключването на договора за цесия. Навежда твърдения, че в процесния
случай взискателят е проявил нужната активност, като в хода на образуваното
изпълнително производство по дело № 21/2017г. по описа на ЧСИ В. Р. са депозирани
регулярно молби за извършване на изпълнителни действия спрямо длъжника Б. Е..
Сочи, че на 16.02.2017г. е входирана молба за образуване на изпълнително дело, в
която се съдържат искания за извършване на изпълнителни действия – налагане на
запор на банкови сметки, МПС-та, възбрана на установено недвижими имущество и
насрочване на опис на движими вещи. Поддържа, че на 10.08.2018г. е входирана молба
за извършване на изпълнителни действия – запор на банкова сметка и запор на
трудовото възнаграждение на длъжника. На 12.10.2022г. е депозирана молба за
конституирането на ответното дружество като взискател в производството, с която е
поискано налагането на запор на банковите сметки на длъжника в „Юробанк
България“ АД, поради което счита, че погасителната давност е надлежно прекъсната,
доколкото съдебният изпълнителен е сезиран с редовна молба за извършване на
изпълнителни действия, съдържаща всички необходими реквизити, подписана от
пълномощник на дружеството, като към молбата са представени доказателства за
настъпилото частно правоприемство на вземането. Поддържа, че в съдебната практика
4
е застъпено становището, че уведомяването на длъжника за извършената цесия е без
значение с оглед конституирането на частния правоприемник на вземането в
изпълнителното производство, тъй като този факт не рефлектира върху дължимостта
на вземането с твърдението че то съществува и следва да бъде удовлетворено
принудително от съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от отговорност
за погасяването му. Цитира практика на ВКС, СГС и СРС. Заявява, че в процесния
случай длъжникът нито представя доказателства, нито твърди да е изпълнил
задължението си към предходния кредитор. Счита, че с депозираната на 12.10.2022г.
молба, в която се съдържа и искане за извършване на изпълнително действие
погасителната давност е прекъсната, тъй като неизвършването на действието чрез
налагане на запор се дължи по причина, за която кредиторът не следва да отговаря , а
именно – без действие на съдебния изпълнител. Поддържа, че ответното дружество е
запазило активното си поведение, като с молба с изх.№ МАЗ 00106183/25.11.2022г. е
поискано производството да бъде прехвърлено по описа на друг съдебен изпълнител
като действието отново не е изпълнено по причина бездействие на съдебния
изпълнител. Сочи, че съгласно чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, считано от 13.03.2020 г. до отмяна на извънредното
положение спират да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни
актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат
задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и ЗАНН.
Съгласно § 13 от ПЗР на Закона за здравето сроковете спрели да текат по време на
извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г. и за преодоляване на
последиците, продължават да текат след изтичане на седем дни от обнародването на
този закон в Държавен вестник. Счита, че в този смисъл доколкото последното
законосъобразно изпълнително действие по изпълнително дело № 2043/2017г.е
извършено на 16.12.2019г. то с прибавянето на удължаването от 2 месеца и 7 дни
давността е следвало да изтече на 23.02.2025г., но същата е била прекъсната още на
04.01.2024г.с входирането на молба за образуване на ново изпълнително дело. По
изложените съображения счита предявения иск за недопустим и моли съда да го
остави без разглеждане. При условията на евентуалност оспорва иска като
неоснователен и недоказан. Поддържа, че по образуваното изпълнително дело са
предприемани периодично изпълнителни действия, които прекъсват погасителната
давност. Оспорва процесното вземане да е погасено по давност. Моли съда да прекрати
производството като недопустимо, а при евентуалност – да отхвърли предявения иск
като неоснователен и недоказан. Претендира разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
ІІ. Въз основа на изложените в исковата молба твърдения съдът намира, че
предмет на делото е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК.
ІІІ. Съгласно чл. 153 от ГПК на доказване подлежат спорните факти, както и
фактите, за които е установена законова презумпция (чл. 154, ал. 2 от ГПК).
Между страните не е спорно, че с изпълнителен лист от 16.12.2016 г., издаден
въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК № 1950 от 16.12.2016 г. по ч.гр.д. № 3927/2016 г. по описа на
Районен съд – Добрич, по която е допуснато незабавно изпълнение на основание чл.
418, ал. 1 ГПК, ищецът Б. Т. Е., ЕГН **********, и Р.Д.С., ЕГН **********, са
осъдени да заплатят солидарно на “Банка ДСК” ЕАД, ЕИК *-**, следните суми:
5
15 116,40 лв. – неиздължена главница по договор за кредит за текущо потребление от
04.11.2014 г. и допълнително споразумение от 11.11.2015 г., ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от 16.12.2016 г. до
окончателното изплащане, 1 749,67 лв. – договорна възнаградителна лихва, начислена
за периода от 16.02.2016 г. до 15.12.2016 г., 43,86 лв. – лихвена надбавка за забава,
начислена за периода от 05.12.2016 г. до 15.12.2016 г., 120 лв. – такси, 340,60 лв. –
държавна такса и 755,73 лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и че въз основа
на посочения изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № 20177360400021
по описа на ЧСИ В. Р., с рег. № 736 при КЧСИ, с район на действие Окръжен съд –
Добрич.
ІV. Съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК всяка от страните следва да докаже фактите,
на които основава своите искания и възражения.
В тежест на ищеца е да докаже, че срещу него е издаден изпълнителен лист за
посочените суми, че ответникът е легитимиран кредитор за процесните вземания
спрямо него и е образувано посоченото изпълнително дело, както и да докаже
твърдените от него положителни факти, в т. ч. правопогасителното си възражение – че
е изтекъл предвиденият в закона срок за извършване на изпълнителни действия.
В тежест на ответника е да докаже съществуването на задължението, респ.
спирането или прекъсването на предвидения в закона срок.
V. На основание чл. 146, ал. 2 следва да се посочат фактите, за които страните
не сочат доказателства.
Страните са ангажирали доказателства за наведените от тях твърдения и
възражения.
УКАЗВА на страните, че ако след доклада по делото в откритото съдебно
заседание не направят доказателствени искания във връзка с дадените им указания, те
губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК – ако
твърдят нови обстоятелства - да представят нови доказателства, но само ако не са
могли да ги узнаят, посочат и представят своевременно, или ако твърдят
нововъзникнали обстоятелства от значение за делото - да посочат и представят
доказателства за тях.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6