РЕШЕНИЕ
№ 336
гр. Русе, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. И.а
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20224520106080 по описа за 2022 година
Я. И. Д. заявява, че е бил в трудово правоотношение с „ПРОММОНТ“ ЕООД,
основано на договор №2020043 от 24.08.2020г., по силата на който заемал длъжността
„Електротехник, строителен“ с основно трудово възнаграждение в размер на 1000 лева и
допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 0.6% за
всяка година трудов стаж. С допълнителни споразумения, последното от които от
01.12.2021г. трудовото възнаграждение на ищеца било увеличено на 1500 лева.
По инициатива на молителя, трудовият договор бил прекратен със Заповед
№11/07.09.2022г. на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ.
Въпреки надлежно положения от работника труд работодателят не заплатил
дължимото трудово възнаграждение, както следва:
за м.април 2022г. – остатък в размер на 800 лева;
за м.май 2022г. – 1608 лева;
за м.юни 2022г. – 1608 лева;
за м.юли 2022г. – остатък в размер на 50 лева;
за м.август 2022г. – остатък в размер на 50 лева.
Предвид забавеното изпълнение, Я. Д. счита, че ответникът дължи мораторна лихва
за периода от падежа на всяко задължение до датата на предявяване на иска, а именно:
39.56 лева за периода 01.06. - 28.11.2022г.;
66.11 лева за периода 01.07. - 28.11.2022г.;
52.26 лева за периода 01.08. - 28.11.2022г.;
1.19 лева за периода 01.09. - 28.11.2022г.;
1
0.78 лева за периода 01.10. - 28.11.2022г.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди „ПРОММОНТ“ ЕООД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.“................“№....., вх...., ет.....,
представлявано от М.Х.Т. да му заплати сумите:
– 800 лева – трудово възнаграждение за м.април 2022г. и 39.56 лева – мораторна
лихва за периода 01.06. - 28.11.2022г;
– 1608 лева – трудово възнаграждение за м.май 2022г. и 66.11 лева – мораторна лихва
за периода 01.07. - 28.11.2022г;
– 1608 лева – трудово възнаграждение за м.юни 2022г. и 52.26 лева – мораторна
лихва за периода 01.08. - 28.11.2022г.;
– 50 лева – трудово възнаграждение за м.юли 2022г. и 1.19 лева – мораторна лихва за
периода 01.09. - 28.11.2022г.;
– 50 лева – трудово възнаграждение за м.август 2022г. и 0.78 лева – мораторна лихва
за периода 01.10. - 28.11.2022г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от
28.11.2022г. до окончателното им изплащане.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът – „ПРОММОНТ“ ЕООД е депозирал отговор на
исковата молба, в който излага доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Твърди, че от края на м.април 2022г., ищецът се явявал на работното си място, но не
изпълнявал трудовите си задължения.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, съдът прие за установено
от фактическа страна, следното:
Страните по делото са били обвързани от трудово правоотношение основано на
договор №2020043 от 24.08.2020г., по силата на който Я. И. Д. заемал в „ПРОММОНТ“
ЕООД длъжността „Електротехник, строителен“, с място на работа – гр.Русе; при 8 часово
работно време; основно трудово възнаграждение в размер на 1000 лева и допълнително
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 0.6% за всяка година
трудов стаж. С допълнителни споразумения, последното от които от 01.12.2021г. трудовото
възнаграждение на ищеца е увеличено на 1500 лева.
Трудовият договор е прекратен със заповед със Заповед №11/07.09.2022г. на
основание чл.327, ал.1, т.2 КТ. В заповедта са визирани дължимите на служителя
обезщетения по КТ.
По реда на чл.176 ГПК ищецът обяснява, че през м.април и м.май 2022г. бил
командирован в гр.Лом. Работодателят организирал служебен транспорт, с който всеки
понеделник в 08.00 часа работниците пътували за гр.Лом и всеки петък, след края на
работния ден се прибирали в гр.Русе. В гр.Лом извършили ремонт на барджа и укрепвали
цистерни. По разпореждане на прекия си ръководител, ищецът изпълнявал функциите на
заварчик. Прекият ръководител задавал работата за деня и ищецът изпълнявал всичко, което
му било възложено.
С оглед установяване претенциите по размер е възложена и приета, неоспорена от
2
страните съдебно – икономическа експертиза, чието заключение съдът цени като ясно,
пълно и обосновано. След извършена справка в счетоводството на ответното дружество,
вещото лице е констатирало, че неизплатеното трудово възнаграждение, дължимо на ищеца
за периода м.април – м.август 2022г. вкл. възлиза на 4605.72 лева – брутен размер и 3024.12
лева – нетен размер, а мораторната лихва, изчислена от падежа на всяко задължение до
28.11.2022г. е на стойност 120.07 лева.
В о.с.з. е допуснато изменение на претенциите, съобразно заключението на
икономическата експертиза.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум съдът
квалифицира правно предявените, обективно съединени искове по чл.128 от КТ и чл.86 от
ЗЗД.
Разпоредбата на чл.128 КТ регламентира основното задължение на работодателя – да
заплаща на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение. Нормата на
чл.245 КТ гарантира, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения от
работника/служителя, ежемесечно изплащане на трудовото възнаграждение в размер на
минималната работна заплата установена за страната, като разликата до пълния размер на
договорената между страните заплата остава изискуема и се изплаща ведно със законната
лихва.
Основателността на иска предполага кумулативно наличие на следните
предпоставки: страните да са били обвързани от трудово правоотношение през съответния
период и работодателят да не е изпълнил законовото си задължение.
В случая ответникът не оспорва релевантните за спора факти. Твърди, че от края на
м.април 2022г., работникът не изпълнявал трудовите си задължения, но не е ангажирал
доказателства в тази насока.
От заключението на приетата по делото експертиза е видно, че неизплатеното на
ищеца трудово възнаграждение за периода м.април – м.август 2022г. вкл. е на стойност
4605.72 лева (брутен размер).
Задължението по чл.128 КТ е срочно и с настъпване на падежа, работодателят изпада
в забава по смисъла на чл.84, ал.1 ЗЗД. В трудовият договор изрично е договорено, че
възнаграждението е платимо до края на месеца, следващ този, за който е дължимо.
Експертът е изчислил законната лихва за периода от падежа на всяко задължение до датата
на предявяване на иска – 120.07 лева.
Предвид изложеното съдът счита, че претенциите като основателни и доказани
следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
Предвид изхода на спора, ответникът следва да заплати на ищеца направените по
делото разноски, които съобразно списъка по чл.80 ГПК възлизат на 1565 лева –
възнаграждения за процесуално представителство и държавна такса за вписване на
обезпечителната заповед.
С оглед разпоредбата на чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка
3
на РРС държавна такса в размер на 234.23 лева и 300 лева – възнаграждение на вещо лице.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ПРОММОНТ“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, ул.“С.----..“№..., вх...., ет...., представлявано от М.Х.Т. да заплати на Я.
И. Д., ЕГН ********** с адрес: гр.Русе, ул.“.........................“№...., вх......, ет.4 сумите: 4605.72
лева – брутен размер на трудови възнаграждения, дължими за периода м.април 2022г. –
м.август 2022г. включително, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
28.11.2022г. до окончателното й изплащане; 120.07 лева – мораторна лихва за периода от
падежа на всяко задължение до 28.11.2022г. и 1565 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „ПРОММОНТ“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати по сметка на РРС
сумите: 234.23 лева – държавна такса и 300 лева – възнаграждение на вещо лице.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4