Р Е
Ш Е Н
И Е №
84
гр. Силистра, 06.08.2019 г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд гр.Силистра, в
открито съдебно заседание на единадесети юли, две хиляди и деветнадесета
година, в състав - Павлина Георгиева-Железова, при участието на секретаря
Румяна Пенева разгледа докладваното от съдията АД № 139 / 2019 г. по описа на
Административен съд Силистра, и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 145 и
сл от Административно –процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 172, ал. 5 във връзка с чл. 171, т. 2а, от Закон за движение по
пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на М.В.К.,
представляван от адв. Ж.Г., против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 19-0362-000069/22.04.2019 г. издадена от Д.Р. -
полицейски инспектор към РУ-Тутракан, към ОД на МВР-Силистра, с която на
жалбоподателя на основание чл. 171, т 2а от ЗДвП е прекратена регистрацията на лек
автомобил „Мерцедес“с рег. № ***
за срок от шест месеца и са отнети регистрационните табели и СРМПС. Мярката
визира нарушение, изразяващо се в предоставяне управлението на МПС от
собственика – М.К. на неправоспособен водач - А.Н.. При релевирани оплаквания
за допуснато нарушение на материалния закон – липса на фактическия състав за
прилагане на процесната мярка, се претендира за отмяна на заповедта и за
присъждане на сторените по делото разноски. Нарушението на материалния закон се
свързва с твърдение, че А.Н. е правоспособен водач към 22.04.2019 г. (датата на издаване на оспорената
заповед),
тъй като административният орган не е съобразил хипотезата на чл. 59, ал. 4 от НК, съгласно която при изтърпяване на наказанието „лишаване от право на
управление на МПС“ от 10 месеца, постановено с влязло в сила споразумение по
НОХД, се приспада времето от 4 месеца , в което за същото деяние водачът е бил
лишен по административен ред от възможността да упражнява това право. Така, към
момента на проверката – 28.03.2019 г., както и към момента на издаване на
оспорената заповед – 22.04.2019 г., водачът на МПС А.Н. не е бил лишен от право
за управление на МПС, тъй като определеният срок за изтърпяване на наказанието
„лишаване от право на управление на МПС“ от 10 месеца изтича на 25.01.2019 г.
Ответникът по жалбата оспорва
претенцията като неоснователна. В писмено становище развива подробни доводи за
спазване на материално-правните изисквания, за наличие на материална
компетентност на издателя на акта и за липса на допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила.
От фактическа страна, съдът
установява следните обстоятелства:
По делото няма спор по фактите.
На 25.03.2018 г. е издаден АУАН №
0313416 против А.Н.Н. за това, че на 25.03.2018 г. управлява МПС след употреба
на наркотични вещества или техни аналози - нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр.
2 от ЗДвП. По повод на нарушението е издадена заповед за прилагане на
принудителна административна мярка (ПАМ)
№18-0819-000730 от 25.03.2019 г. за временно отнемане на свидетелство за
управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от
18 месеца. За същото деяние е образувано и приключило наказателно производство
по НОХД № 2157 / 2018 г. по описа на РС-Варна с обвинение по чл. 343б, ал. 3 от НК и със споразумение, влязло в сила на 26.07.2018 г. Последното определя и
наказание „лишаване от право на управление на МПС за срок от десет месеца,
считано от влизане в сила на споразумението, т.е. от 26.07.2018 г. Указано е,
че на основание чл. 59, ал. 4 от НК от този срок следва да се приспадне
времето, през което същият е бил лишен от това право по административен ред,
т.е. чрез принудителна административна мярка. Като се съобразят хронологично
цитираните факти се установява, че десетмесечният срок на лишаване от
правоуправление на МПС спрямо А.Н. изтича на 25.01.2019 г., считано от
25.03.2018 г.
На 28.03.2019 г. е извършена проверка
за спазване на правилата за движение по пътищата. След неспиране на подадени
сигнали, контролните органи са установили чрез справка в база данни, че А.Н.Н.,
в качеството си на неправоспособен водач, е управлявал МПС - собственост на жалбоподателя М.К..
Водачът на МПС е бил придружаван от собственика като последният е предоставил
управлението на лекия автомобил на жалбоподателя. За да приеме, че А.Н. е
неправоспособен водач, контролният орган е възприел въведената в база-данни
информация, съгласно която 10-месечният срок за лишаване от правоуправление
започва да се брои от датата на влизане в сила на споразумението по
наказателното производство – 26.07.2018 г. и изтича на 26.05.2019 г. В този
ракурс, извършената на 28.03.2019 г. проверка за спазване правилата за движение
по пътищата попада в период, в който би следвало водачът на МПС да е лишен от
правоуправление.
Тази интерпретация на фактите обаче не
е съобразена с разпоредбата на чл. 59, ал. 4 от НК, съгласно която наложеното
наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ се намалява с времето, през
което наказаното лице за същото деяние е лишено от възможността да упражнява
това право. При това положение лишаването от правоуправление на МПС на А.Н.
започва да тече от начална дата 25.03.2018 г. и изтича на 25.01.2019 г. Към
момента на проверката и към момента на издаването на оспорената заповед от
22.04.2019 г. Н. не е бил лишен от посоченото право, в какъвто смисъл е и
тезата на оспорващия.
От правна страна – фактическият състав
на приложената от административния орган разпоредба на чл. 171, т.2а от ЗДВП
включва следните елементи: собственик на МПС - жалбопадателят М.К., който е
предоставил управлението му на неправоспособен водач, в случая – А.Н.. По
делото, противно на възприетото от административния орган, се установява, че
водачът на МПС не е неправоспособен. Този извод налага уважаване на
оспорването.
Съдът е длъжен да извърши проверка
на оспорената заповед служебно и преценявайки всички отменителни основания по
чл. 146 от АПК.
Издадената заповед не е нищожна, тъй
като е издадена от материално и териториално компетентен орган. По делото са
представени доказателства за извършеното оправомощаване на Д.Р. - полицейски
инспектор в група „Охранителна полиция“ при РУ на МВР-Тутракан (л. 27) да издава актове от процесния вид –
принудителна адинистративна мярка (л. 26).
При издаване на заповедта са спазени
изискванията за форма на административния акт. Мотивирана е чрез въведени
фактически и правни основания, вписани в оспорената заповед, и съдържащи се в
административната преписка.
В административното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които биха могли да
компрометират съдържанието на волеизявлението. Обезпечено е правото на участие
на жалбоподателя.
По отношение приложението на
материалния закон съдът намира, че
същият е нарушен, тъй като не е налице предвидената житейска хипотеза за
предоставяне управление на МПС на неправоспособен водач от страна на собственика
на автомобила.
Нарушението на материалния закон
рефлектира и спрямо отменително основание – неспазване целта на закона.
По тези съображения жалбата следва да
се уважи.
При този изход на делото и направено
искане за присъждане на разноски, в полза на оспорващия следва да се присъдят
същите в размер на 510 лева., от които 10 лв. внесена държавна такса и 500 лв.
възнаграждение за адвокат, удостоверено като внесено в брой (л. 64).
Съгласно чл. 43 от ЗМВР за разноските следва да бъде осъдена
ОД на МВР Силистра в качеството й на правосубектно юридическо лице .
Воден от гореизложеното и на основание
чл. 172, ал. 2, предл. Второ от АПК, Административен съд- Силистра
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на М.В.К., ЕГН:**********,
представляван от адв.Ж.Г., с адрес *** Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 19-0362-000069/22.04.2019 г. издадена от Д.Р. - полицейски инспектор
към РУ - Тутракан, към ОД на МВР-Силистра, с която на жалбоподателя на
основание чл. 171, т 2а от ЗДвП е прекратена регистрацията на лек
автомобил „Мерцедес“с рег. № ***
за срок от шест месеца и са отнети регистрационните табели и СРМПС.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР гр.
Силистра ДА ЗАПЛАТИ на М.В.К., ЕГН: **********, представляван от адв. Ж.Г., с
адрес *** направените по делото разноски в размер на 510 (петстотин и десет)
лева.
Решението може да се оспорва с
касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването на страните.
Преписи от решението да се изпратят на
страните по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: