Решение по дело №138/2023 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 401
Дата: 31 юли 2023 г.
Съдия: Димитър Христофоров Кирилов
Дело: 20234430200138
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 януари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 401
гр. Плевен, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Димитър Хр. Кирилов
при участието на секретаря ЗАХАРИНКА К. ПЕТРАКИЕВА
като разгледа докладваното от Димитър Хр. Кирилов Административно
наказателно дело № 20234430200138 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 59 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ****, ЕИК ***, с адрес на управление с. ***,
представлявано от *** С.М.М., чрез адвокатско дружество „****“, чрез
процесуален представител адв. К. А., против Електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни
такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата № ********** от 31.03.2021г. на
Агенция „Пътна инфраструктура“ при Ми4нистерство на регионалното
развитие и благоустройството, с който на ****, със законен представител
С.М.М., за извършено нарушение на чл.102, ал.2 от Закона за движението по
пътищата и на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на
2500.00 лева, както и заплащане на таксата по чл.10б, ал.5 от ЗП съобразно
категорията на притежаваното пътно превозно средство в размер на 133.00
лева.
Недоволен от издадения електронен фиш останал жалбоподателя, който
го обжалва в срок. В жалбата се иска електронният фиш да бъде отменен като
незаконосъобразен, тъй като е издаден в противоречие на
материалноправните норми, при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и в разрез с целта на закона.
Излага се, че същият е издаден в разрез с разпоредбата на чл. 189ж, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/. Така в процесния санкционен акт е
1
отбелязано, че същият е издаден при условията на чл. 189ж от ЗДвП, за
извършено нарушение по чл. 102, ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 187а, ал. 2,
т. 3 от ЗДвП , във вр. с чл. 179, ал. 36 от ЗДвП. На следващо място се посочва,
че е допуснато съществено нарушение, в административнонаказателното
производство и неспазването на текста на чл. 189ж, ал. 1, изр. последно от
ЗДвП, тъй като процесният електронен фиш не е издаден по образеца,
утвърден от Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“,
действащ към датата на извършване на нарушението.
Излага се, че не са спазени и давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН за
издаването на процесния властнически акт. Това произтича от факта, че
според мотивите на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т.
д. № 1/2013 г., електронният фиш се приравнява едновременно към Акт за
установяване на административно нарушение (АУАН) и Наказателно
постановление (НП), но само по отношение на правното му действие, не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.
Алтернативно се моли, ако съдът не възприеме, че са налице
горепосочените пороци на административнонаказателното производство, да
има предвид, че санкционният акт, на следващо място, страда от множество
съществени пороци, които влияят на неговата материалноправна
законосъобразност. Видно от изложеното в електронния фиш, същият не
съдържа задължителните реквизити, закрепени в разпоредбата на чл. 189ж,
ал. 1, изр. 2 от ЗДвП, чиято роля е да бъдат установени по недвусмислен
начин всички белези и признаци от обективна страна на нарушението.
Липсата им поставя невъзможност да се осъществи преценка на
законосъобразността на властническия акт. В същия липсва отбелязване на
административнонаказващия орган, издал правораздавателния акт и мястото
на извършване на нарушението. Словесно описание на извършеното
нарушение на практика липсва, а отразеното в процесния електронен фиш е в
разрез с императивната материалноправна санкционна разпоредба. От друга
страна, отразеното в съдържанието на електронния фиш, не отговаря на
нарушението, за което се ангажира административнонаказателната
отговорност на жалбоподателят, а същото остава и недоказано. Именно чрез
задължителните реквизити, закрепени в чл. 189ж, ал. 1, изр. 2 от ЗДвП се
описва и индивидуализира нарушението и се очертава предметът на
доказване. Липсата на задължителен реквизит винаги е съществено
нарушение в административнонаказателното производство, което прави акта
незаконосъобразен и обосновава неговата отмяна.
В представеното по делото писмено становище се излагат подробни
доводи за отмяна на издадения електронен фиш, като незаконосъобразен
електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1
от Закона за пътищата № ********** от 31.03.2021г., поради противоречието
му с императивните материалноправни разпоредби, съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и целта на закона. Моли се да
2
бъдат присъдени и направените по делото разноски на основание чл. 63д от
ЗАНН, за които е предоставен списък.
В съдебно заседание жалбоподателят ****, уведомен от предходно
съдебно заседание, се представлява от адв. К. А. от АК-Хасково, като моли
да бъде отменен обжалвания електронен фиш като незаконосъобразен.
Административно-наказващият орган АГЕНЦИЯ ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА, НАЦИОНАЛНО ТОЛ УПРАВЛЕНИЕ, към
Министерството на регионалното развитие и благоустройството – редовно
призован, се представлява от юрк. Х.К.. По същество моли съда да потвърди
обжалвания ЕФ като правилен и законосъобразен, като излага доводи в тази
насока в представеното пред съда писмено становище. Претендира
присъждане на разноски по делото, а именно юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно и в
съвкупност и взе предвид доводите на жалбоподателя, констатира следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице, имащо правен
интерес от обжалването, поради което се явява допустима и следва да бъде
разгледана.
Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.
Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1
от Закона за пътищата № **********, е съставен за това, че на 31.03.2021г., в
13:58 часа, е установено нарушение №
BF9E5453AF6D724AE053011F160AEF64, с ППС ВЛЕКАЧ МАН ТГХ,
регистрационен № ***, с технически допустима максимална маса 18000, брой
оси 2, екологична категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с
обща технически допустима максимална маса на състава 40000, в община
Долни Дъбник, за движение по път I-3 км 100+471, с посока Нарастващ
километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото
ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна
карта или валидна тол декларация за преминаването.
Нарушението е установено с устройство № 40221, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от
Закона за пътищата, намиращо се на път I-3км 100+471.
Собственикът на регистрираното ППС ****, със законен представител
С.М.М..
За извършеното нарушение на чл. 102, ал. 2 от Закона за движението по
пътищата и на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 179, ал. 3б от
Закона за движението по пътищата, на **** се налага имуществена санкция в
размер на 2500.00 лв.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от писмените
3
доказателства по делото – заверено копие на Електронен фиш №**********;
Създаден доклад от Електронната система за събиране на пътни такси по
чл.167а, ал.3 от ЗДвП за установени нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в от ЗДвП -
заверена извадка; Справка за собственост на МПС - заверена извадка;
Статично изображение във вид на снимков материал на пътно превозно
средство с peг. № **** - 2 бр. снимки; Известие за доставяне ИД PS
161800RG4U 2 - заверено копие; заверено копие на пълномощно с изх. № П-
404/14.12.2022 г. заверено копие на Свидетелство за регистрация част 1;
Рамков тристранен договор за предоставяне на услуга за електронно събиране
на такси на база изминато разстояние с предплащане; дневна разписка *** от
****; заверено копие на Протокол 28765/21 от Агенция „Пътна
инфраструктура“; Заповед № РД-11-4/23.01.2020г. от Агенция „Пътна
инфраструктура“; образец на електронен фиш – Приложение към Заповед РД-
11-4/23.01.2020г.; Заверено ксерокопие на Заповед № РД-11-983/13.09.2021г.
от Агенция „Пътна инфраструктура“, Национално ТОЛ управление; заверено
копие на електронен фиш – Приложение №1; Приложение №2, Приложение
№3, Приложение №4; Протокол за установяване годността за приемане на
дооборудването на съществуваща стационарна контролна точка; заверено
ксерокопие Нарушение № ********** издадено от KAPSCH; Сертификат за
регистрация на **** в съответствие с изискванията на ISO 9001:2015;
Становище от отдел „Управление на информационна система и
инфраструктура“ Национално тол управление (НТУ); заверено ксерокопие на
Проформа фактура № ****; заверено ксерокопие на Фактура №****г.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички
събрани по делото писмени доказателства присъединени на основание
разпоредбата на чл.283 от НПК.
Преценявайки изложената фактическа обстановка, от правна страна,
съдът прие следното:
В конкретния случай административното наказание на настоящия
жалбоподател е наложено с електронен фиш, а не с наказателно
постановление и по принцип такава възможност е предвидена в ЗДвП.
С измененията на Закона за движението по пътищата и Закона за
пътищата /ЗП/ е предвиден нов начин на заплащане на такси за преминаване
по платената пътна мрежа, при която се въвежда смесена система за
таксуване на различните категории пътни превозни средства - винетни такси и
такси на база време и на база изминато разстояние - тол такси. Това
изменение въвежда съответно и различни санкционни последици за
нарушенията, свързани с неплащане на дължимите такси.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.5 ЗДвП - движението на пътни
превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се
извършва след изпълнение на съответните задължения, свързани с
установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона
за пътищата, а съгласно ал.7 на цитираната разпоредба водачът на пътно
4
превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата е
длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които
ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на
изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2
от Закона за пътищата, освен когато тези задължения са изпълнени от трето
лице.
Съгласно чл.102, ал.2 ЗДвП - собственикът е длъжен да не допуска
движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени
задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на
съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията
на пътното превозно средство. Ако в свидетелството за регистрация е вписан
ползвател, задължението се изпълнява от него.
Съгласно разпоредбата на чл.179, ал.3б от ЗДвП (Нова – ДВ, бр. 105 от
2018 г., в сила от 16.08.2019 г.) Собственик на пътно превозно средство от
категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата, за което изцяло или
частично не е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за
пътищата, включително в резултат на невярно декларирани данни, посочени в
чл. 10б, ал. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв.
Глобата се налага на вписания ползвател на пътното превозното средство, ако
има такъв. Ако собственикът или вписаният ползвател е юридическо лице, се
налага имуществена санкция в размер 2500 лв.
Съгласно чл.187а ал.2 т.3 ЗДвП „Ако собственикът на пътното превозно
средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане
движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията
по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция, както
следва: по чл. 179, ал. 3 – в размер 300 лв.; по чл. 179, ал. 3а – в размер 1800
лв.; по чл. 179, ал. 3б – в размер 2500 лв.“ При установяване на нарушения по
чл. 179, ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното
средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в
свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан
ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно
средство е управлявано от трето лице. Ако собственикът на пътното превозно
средство е юридическо лице или едноличен търговец, за допускане
движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията
по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата, на собственика се налага имуществена санкция, както
следва по чл.179, ал. 3б – в размер 2500 лв.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, като в електронен фиш са
описани в достатъчна степен всички елементи от състава на
5
административното нарушение и няма съмнение, че тези факти
индивидуализират нарушението от обективна страна, както и че е издадено в
срок. При издаването на електронния фиш, също не са допуснати съществени
процесуални нарушения, направено е точно описание на нарушението, датата
и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и
законовите разпоредби, които са нарушени.
От събраните по делото доказателства по безспорен начин се доказва
извършеното нарушение, а именно, че на дата 31.03.2021г. процесното ППС
се е движело в обхвата на платената пътна мрежа, без за него да е заплатена
дължимата ТОЛ такса по чл.10 ал.1 т.2 от закона за пътищата. Процесното
ППС попада в обхвата на ППС-та по чл.10б, ал.3 от Закона за пътищата, за
които се дължи заплащане на ТОЛ такса, като именно заплащането й дава
право на ППС да измине съответното разстояние. За конкретното ППС няма
валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването,
поради което не е заплатена дължимата такса. По делото по безспорен начин
се доказа, че дружеството **** е собственик на процесното ППС, поради
което са неоснователни твърденията, изложени в жалбата, че електронният
фиш е неоснователно издаден на собственика. Съгласно разпоредбата на
чл.102 ал.2 от ЗДвП собственикът е длъжен да не допуска движението на
пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във
връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10,
ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство.
Електронен фиш № ********** е издаден от компетентен орган, тъй
като разпоредбата на чл. 10, ал. 10 от ЗП, посочва, че Агенция "Пътна
инфраструктура" осъществява правомощията на държавата във връзка със
събирането на пътните такси и функциите на лице, събиращо пътни такси,
както и по управлението на смесената система за таксуване на различните
категории пътни превозни средства на база време и на база изминато
разстояние, както и дейността по практическото прилагане, въвеждането,
функционирането и контрола на системата за събиране на пътните такси. При
изпълнение на своите правомощия по чл. 10, ал. 10 от Закона за пътищата,
Агенция „Пътна инфраструктура“ е установила, като е и заснето от
електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗП, нарушение по чл. 179, ал. 3 –
3б, поради което може да бъде издаван електронен фиш в отсъствието на
контролен орган за налагане на съответното наказание в размер, определен за
съответното нарушение - чл. 189ж, ал. 1 ЗДвП. В настоящия случай, след като
не е налице подадена тол декларация за пътния участък от страна на
собственика, то за съответното ППС следва да се приеме, че не е била
заплатена дължимата пътна такса. При това положение, обоснован и
съответен на материалния закон е изводът на наказващия орган за извършено
административно нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.
Нарушението е описано достатъчно ясно в санкционния акт и по начин,
по който наказаното лице може да разбере за какво е ангажирана
6
административнонаказателната отговорност, поради което не е нарушено
правото му на защита. Налице е осъществен състава на административното
нарушение и същото е безспорно доказано. Правният анализ на законовия
текст на чл. 187а, ал. 2, т. 3 от ЗДвП по недвусмислен и еднозначен начин
разпорежда на административния орган при установяване на нарушение от
вида посочен в диспозицията на правната норма, да бъде наложена
императивно определената санкция.
В настоящия случай наказаният субект е Акционерно дружество /АД/, а
административно наказателната му отговорност е ангажирана на основание
чл.187а, ал.2, т.3 ЗДвП. Разпоредбата на чл. 187а ал. 2 т. 3 от ЗДвП предвижда
за това нарушение на юридическото лице и ЕТ, собственик на МПС да бъде
наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева. Цитираният текст
предвижда самостоятелна, обективна отговорност на ЮЛ при неизпълнение
на задълженията си към държавата. В случая се касае за така наречената
безвиновна отговорност, при която вината не е необходим елемент на
деянието, за да бъде то съставомерно.
При определяне на наказанието наказващият орган е съобразил
правилно основанието за налагането му и е наложил единственото
предвидено в закона наказание за това нарушение – имуществена санкция в
размер на 2500 лева.
Оплакванията на жалбоподателя за издаване на електронния фиш след
изтичане на сроковете по чл. 34 изр. второ от ЗАНН са неоснователни.
Съгласно чл. 34 ал. 1 от ЗАНН не се образува административнонаказателно
производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в
продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла
една година от извършване на нарушението, а ал.3 предвижда, че
образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако
не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето
на акта. С Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т.д. №
1/2013г. е обобщена съдебната практика и е прието, че „съкратеното
производство” за административно - наказателна отговорност чрез издаване
на електронен фиш, въведено в чл. 189 ал. 4 от ЗДвП, е изключение от
общите правила на ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и
завършването му с НП, но също така изрично е прието, че електронният фиш
е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции,
тоест той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по
отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и
процедура по издаване, като последните са не приложими по отношение на
него. Това задължително тълкуване на закона предполага изключване на
приложението спрямо електронния фиш на разпоредби, отнасящи се
специфично до АУАН или до НП. Така например неприложим се явява 3-
месечият срок от откриването на нарушителя по ал.1 на чл. 34 от ЗАНН, тъй
като същия се отнася до издаването на АУАН, а фиша има и
характеристиките на НП. Неприложим е и 6 - месечния срок по ал. 3 на чл. 34
7
от ЗАНН, тъй като същия се отнася до издаването на НП, а фиша има и
характеристиките на АУАН. Затова съдът приема, че доводите за
незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш, поради неспазването на
посочените в чл. 34 от ЗАНН срокове, са неоснователни.
Според съда извършеното нарушение не представлява маловажен
случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. С новата разпоредба на чл.189з от
ЗДвП, в сила от 23.12.2021 год., се предвижда, че прилагането на чл.28 от
ЗАНН по отношение на нарушения по ЗДвП е недопустимо. Без съмнение,
към датата на извършване на санкционираното нарушение /31.03.2021 г./, не е
съществувало нормативно предвидено ограничение за прилагането на чл.28
от ЗАНН за нарушения по Закона за движението по пътищата.
Съгласно разпоредбата на чл.3 ал.1 от ЗАНН за всяко административно
нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на
извършването му, като в ал.2 на чл. 3 е предвидено, че ако до влизане в сила
на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби,
прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. С оглед на
посочените разпоредби на чл.3 ал.1 и ал.2 от ЗАНН, настъпилата
законодателна промяна след издаването на електронния фиш, изключваща
прилагането на чл.28 от ЗАНН за нарушения по ЗДвП /съгласно новата
разпоредба на чл.189з от ЗДвП, в сила от 23.12.2021г./, не е приложима в
настоящия случай. Тъкмо обратното, в съответствие с принципа по чл.3, ал.2
от ЗАНН, приложим е именно по-благоприятния за нарушителя закон, а
именно - ЗАНН преди изменението, съобразно който преценката за
законосъобразност на електронния фиш включва и преценка относно
правилното приложение на чл.28 от ЗАНН. Съгласно легалната дефиниция,
дадена в пар.1, т.4 от ЗАНН „маловажен случай" е този, при който
извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение
от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с
оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или
на неизпълнение на задължение от съответния вид. Осъщественото от
жалбоподателя административно нарушение е формално. Същото не разкрива
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите нарушения
от същия вид. При преценка на обществената опасност на деянието съдът
счита, че не са налице предпоставките за приложение на чл.28, б.“а” от
ЗАНН. Съобразно Тълкувателно решение №1/12.12.2007г. по т.н.д.№ 1/2007г.
на ОСНК на ВКС преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен
контрол. И тъй като съдът констатира, че в конкретния случай
предпоставките на чл.28 от ЗАНН не са налице, следователно това не е
основание за отмяна на електронен фиш, поради издаването му в
противоречие със Закона.
В случая, процесният електронен фиш се явява издаден в съответствие с
установените от закона изисквания за форма, тъй като съдържа всички
8
задължителни реквизити.
По делото по безспорен начин се доказа, че дружеството **** е
собственик на процесното ППС, поради което са неоснователни твърденията,
изложени в жалбата, че електронният фиш е неоснователно издаден на
собственика. Съгласно разпоредбата на чл.102, ал.2 от ЗДвП собственикът е
длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера
и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата според
категорията на пътното превозно средство. Още повече, че ЗДвП в
разпоредбата на чл.187а, ал.4 е предоставил възможност за собственика да се
освободи от отговорност, ако в 7-дневен срок представи декларация, в която
да се посочат данни за лицето, извършило нарушението. В конкретния случай
такава декларация не е представена от собственика ****. Според съдебния
състав законосъобразно контролният орган не се е съобразил с разпоредбите
на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на комисията от 28.11.2019г.
относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за
електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за
област на Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните
интерфейси, изискванията за съставните елементи на оперативната
съвместимост и за отмяна на Решение 2009/750/ЕО, тъй като съгласно
разпоредбата на чл.7 от Регламента той се прилага от 19.10.2021г., тоест
седем месеца след извършване на нарушението.
С оглед на гореизложеното съдът прие, че правилно и законосъобразно
е издаден обжалваният електронен фиш за реализиране административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя, за извършването на това
нарушение и същият следва да бъде потвърден.
При този изход на делото и на основание чл. 63д от ЗАНН, след като
установи законосъобразността и обосноваността на обжалвания електронен
фиш, съдът намери искането на процесуалния представител на
административнонаказващият орган за присъждане на разноски по реда на
АПК за основателно, поради което същото следва да бъде уважено. В полза
на Агенция „Пътна инфраструктура“ на основание чл.63д ал.4 от ЗАНН,
следва да се присъди възнаграждение в размер на 120 лева, за
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 9 вр. ал. 2 т. 5 вр. ал. 1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1
от Закона за пътищата № ********** от 31.03.2021г. на Агенция „Пътна
9
инфраструктура“ при Министерство на регионалното развитие и
благоустройството, с който на ****, ЕИК ***, с адрес на управление с. ***,
със законен представител С.М.М., за извършено нарушение на чл.102, ал.2 от
Закона за движението по пътищата и на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. с
чл.179, ал.3б от ЗДвП е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 2500.00 лева, както и заплащане на таксата по чл.10б, ал.5
от ЗП съобразно категорията на притежаваното пътно превозно средство в
размер на 133.00 лева.
ОСЪЖДА ****, ЕИК *** да заплати на основание чл.143, ал. 1 от АПК
и чл.63д, ал.4 от ЗАНН на Агенция „Пътна инфраструктура“ - София
направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 120 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Административен съд гр.
Плевен по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
10