№ 387
гр. Сливен, 24.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и
четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светослава Костова
при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.а
Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Костова Гражданско дело
№ 20222200100316 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищецът Н. М., редовно призован, се явява лично.
Ищцата Й. М., редовно призована, не се явява.
За двамата ищци се явява адв. Б. Б. редовно преупълномощен от
20.08.2022 г.
Ответникът „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, редовно призован, се
представлява от адв. К. Г. от АК – Хасково, съгласно пълномощно
представено с отговора на исковата молба.
Свидетелят Д. В. Д., редовно призован, не се явява.
Съдът докладва, че по делото на 22.11.2022 г. е постъпило уведомление
от свид. Д., в която същият заявява, че поради влошено здравословно
състояние е в невъзможност да се яви в насроченото за днес съдебно
заседание. Представя болничен лист.
АДВ. Б.: Моля, да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
Съдът НАМИРА, че няма процесуална пречка за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
1
АДВ. Б.: Поддържаме исковата молба и представените писмени
доказателства. Поддържам направените доказателствени искания с исковата
молба. Водим допуснатите свидетели, които се намират извън залата.
Оспорвам подадения отговор срещу исковата молба.
АДВ. Г.: Поддържам отговора на исковата молба, както и всички
изложени съображения в него, поддържаме доказателствените искания.
Молим да бъде допуснат един допълнителен въпрос към комплексната
експертиза, която сме поискали. Нямаме други искания към настоящия
момент.
Съдът ПРИСТЪПИ към устен доклад на делото по реда на 146 от ПК.
Предявена е искова молба от Н. М. М. и Й. М. М. „ДЗИ Общо
застраховане“ АД, с която се претендира заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди за всеки от ищците, претърпени в следствие на
възникналото на 22.09.2020 г., около 8,55 ч. ПТП на пътя Бургас – С.,
представляващ път І-6, км. 400, на разклона за с. Тополчане, с участието на
л.а. „Мерцедес Е 200“, с рег. № ***, управляван от М.Н. М., баща на двамата
ищци и л.а. „Мерцедес Е 200“ ЦД, с рег. № ***, управляван от Д. В. Д..
Произшествието е настъпило в района на кръстовището в следствие на
сблъсък между двамата автомобила, като е настъпил удар с предната челна
част на лекия автомобил с рег. № *** в предната лява странична част на лек
автомобил с рег. № ***. Твърди се, че вина за настъпилото птп има водачът на
л.а. „Мерцедес Е 220 СД“ Д. В. Д., поради движение с превишена скорост от
около 65 км/ч над разрешената. За л.а. „Мерцедес Е 220 СД“ е налице
сключена от ответника застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите, валидна към момента на настъпване на ПТП. Твърди се,
водачът М. няма вина за настъпилото птп, тъй като при потегляне от знак
„Стоп“, преди навлизането в кръстовището, управляваният от М. лек
автомобил се е намирал на такова отдалечено разстояние от другия участник
в катастрофата, което е позволявало на водача М. безпрепятствено да пресече
пътната лента, в която се е движел л.а. с рег. № ***, ако последният се е
движел с максимално разрешената скорост от 60 км/ч. На следващо място
водачът М. обективно не у могъл да възприеме другия автомобил преди
навлизане в кръстовището поради взаимно ограничаване на видимостта за
двамата водачи от наличната растителност край пътното платно.
2
Водачът М. М. е починал в деня на произшествието в следствие на
получените травми от сблъсъка между двата автомобила. По повод
настъпилото ПТП е образувано ДП № 11150/2021 г. по описа на СДВР, което
към момента не е приключило. Твърди се, че смъртта на бащата на двамата
ищци е особено травмираща за тях, тъй като те са били изцяло и единствено
от техния баща, а тяхната майка не живее в България, като за период 4 и
повече години не контактувала изобщо с децата си. Ищците са били
отгледани от техния баща си с много обич и грижи, той работел като
ветеринарен лекар, притежавал собствен кабинет, имал стабилни доходи и не
е лишавал децата си от материална и морална подкрепа по време на тяхното
израстване и образование. Ищците са били силно привързани към своя баща,
поради което неговата смърт им е причинила силен стрес и шок, мъка и
страдание, които те не са преодолели и до настоящия момент. Загубата на
родителя, който ги е отгледал и възпитавал представлява невъзстановима за
ищците морална вреда. За причинените им неимуществени вреди ищците са
обезщетени частично от ответника, като са получили сума в размер на по
36 000 лв. за всеки от тях на15.03.2021 г. Претендираната за заплащане сума
от ответното застрахователно дружество е била в размер на 200 000 лв. за
всеки един от ищците, ведно със законната лихва. Оставащата неизплатена за
всеки ищеца сума в размер на 164 000 лв. е предмет на пълната претенция,
като пред съда е заявена частична такава в размер на по 30 000 лв. за всеки от
тях, заедно със законната лихва от датата на претенцията за доброволно
плащане 12.02.2021 г., до окончателното изплащане.
Исковата молба е връчена редовно на ответното застрахователно
дружество.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор. В същия се
сочи, че исковата молба е редовна, предявеният иск допустим. Оспорва се
изцяло както по основание, така и по размер претенцията за заплащане на
неимуществени вреди.
Оспорва се описания в исковата молба механизъм на настъпване на
процесното ПТП. Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка
между действията на водача на л.а. „Мерцедес Бенц Е220 СД“ и настъпилата
смърт на лицето М. Н.в М.. Оспорват се твърденията в исковата молба, че
ищците са претърпели и търпят неимуществени вреди в следствие на
настъпилото събитие. Оспорват се твърденията, че между ищците и М. М. е
3
имало силна връзка изпълнена с чувство на обич, уважени, привързаност,
взаимопомощ, както и другите изложено в исковата молба обстоятелства.
Оспорва се размерът на претендираните обезщетения от ищците предвид
факта, че на всеки от тях на 15.03.2021 г. е изплатено обезщетение в размер на
по 36 000 лв. Навеждат се твърдения за прекомерност на претендираните
обезщетения, тъй като такъв размер се отклонява съществено от обичайно
присъжданите обезщетения по аналогични случаи. Сочи се, че видно от
възрастта на двамата ищци, същите към момента на настъпване на ПТП са
били вече зрели хора, самостоятелни, създали свои собствени семейства,
независими от своя баща. Заявено е възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на починалия, което следва да се отрази и
редуцира дължимия размер на обезщетението. Поради неоснователността на
главните искове се твърди неоснователност и на акцесорните искове за
присъждане на лихва върху главницата. Предвид гореизложеното от съда се
иска да постанови решение, с което отхвърли предявените искове като
неоснователни и недоказани, евентуално да намали претендираният размер,
като се присъдят на ответника и сторените в настоящото производство
разноски. Заявени са и доказателствени искания.
Правна квалификацията на претендираните права чл. 432 от КЗ, вр. чл.
380 от КЗ.
Факти и обстоятелства, които се признават от страните – изплатения
размер на обезщетение в размер на по 36 000 лв. за всеки от ищците на
15.03.2021 г. , както и валидното застрахователно правоотношение към
момента на ПТП
Факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване – няма такива.
Съдът разпределя доказателствената тежест между страните, както
следва:
Ищците са длъжни да ангажират доказателства и проведат пълно и
главно доказване по отношение на твърденията за механизма на настъпилото
ПТП, вината на водача Д. В. Д., причинно следствената връзка между смъртта
на техния баща М. М. и настъпилото ПТП, претърпените от тях болки и
страдания, във връзка със смъртта на техния баща.
Ответникът следва да ангажира доказателства във връзка с всички
наведени от него възражения и оспорвания в отговора на исковата молба, а
именно твърдението за съпричиняване на вредоносния резултат, както и
4
твърдението за липса на близка емоционална връзка между двамата ищци и
починалия М. Н.в М..
АДВ. Б.: Нямаме възражения и искания по отношение на доклада.
Водим свидетелите, които са допуснати и са извън залата.
АДВ. Г.: Нямаме възражения по доклада. Ние реално не оспорваме това
обстоятелство с отговора на исковата молба и не възразяваме да бъде
допълнено в доклада. На стр. 50 от ДП има акт, с който свидетелят Д. Д. е
привлечен като обвиняем по наказателното дело, а с оглед последната
практика на ВКС след като има пълна идентичност на акта за привличане на
обвиняем, в случая и твърдението за виновен водач в исковата молба и
извършеното деяние, следва да се спре производство, предвид което на първо
място искаме да бъде спряно същото, а след това вече и за работата на вещите
лица ще е по-лесно, когато е приключило цялото наказателно производство.
Това е по отношение на експертизите. Както казах преди малко молим да
бъде допуснат един допълнителен въпрос към комплексната експертиза,
която сме поискали, а именно: Какви действия е можел да предприеме
починалия за предотвратяване на настъпване на ПТП?
АДВ. Б. Аз се противопоставям на искането за спиране, защото не са
налице предпоставки за спиране на производството по чл. 229 от ГПК.
Относно тази практика аз не съм запознат с нея и считам, че не са налице
предпоставките.
Съдът ПРИСТЪПИ към разпит на водените от ищците свидетели.
Д.Г.Й. - **, българка, българска гражданка, висше образование,
разведена, неосъждана, без родство със страните и техните представители.
Свидетелката ПРЕДУПРЕДЕНА за наказателната отговорност,
ОБЕЩАВА да говори истината.
РАЗПИТАНА КАЗА: Не съм близка на Н. и Й.. На баща им съм близка.
С него имахме връзка 22 години. Живеехме съвместно. С Н. и Й.
отношенията ни бяха прекрасни, като негови деца. Те споделят с мен. Виждам
тяхната реакция. Имаха дълбока емоционална връзка с баща си. Баща им ги
изгледа сам. Майката през *** замина за Гърция и той остана сам с децата си
и той се грижеше за тях. В един момент извика майка си да му помага за
5
отглеждането на децата за малко. Имаха много силна връзка между деца и
родител, споделяха си всичко с него, защото той беше тяхната опора.
Майката години наред дори не я знаеха къде се намира. Той ги отгледа, той ги
възпита, на родителски срещи ходеше, даже и аз съм ходила на родителски
срещи на децата. Той ходеше на Й., а аз ходех на Н.. След като Н. завърши 11
клас беше решил да кандидатства друго от това, което баща му беше
предпочел, но баща му му подейства и той кандидатства в Академията на
МВР и го приеха още от началото, беше 13-и в класирането. Баща му беше
радостен, защото по същия начин, когато бащата М. е кандидатствал и той е
бил 13-и в класирането. Бащата беше много радостен. Понеже разликата
между двамата е една година, след това приеха Й. в Бургаския свободен
университет, като той се грижеше и за нея. Плащаше квартири, семестри,
едновременно и на Н. и на Й.. Поддържаха си постоянно връзка помежду си.
Чуваха се всеки ден, на празниците бяха заедно, всеки ден си споделяха как е
минал денят им, Н. се обаждаше вечер, а Й. през деня. Й. завърши и
Международни отношения в С. . След като разбраха за катастрофата, те се
сринаха, дори на Й. й се наложи да посещава няколко пъти психолог. Тя не
можа да преживее всичко това и замина за А., като си идва в годината по 3-4
пъти на рождения ден на татко си, на някакъв помен, защото всяка година
трябва да се прави помен и на 22 септември. Затвориха се в тях си, защото
най-вероятно много тежко го преживяват. Ние се чуваме потелефона, аз
искам да се видим, но те все отказват. Н. е много неспокоен той си има вече
детенце, което татко му не можа да види и безкрайно много му е мъчно за
това. С Й. се чуваме по телефона и тя постоянно плаче за татко си и казва, че
й се явява най-редовно в съня й. Много я натъжава това и за в момента е
решила, че спасението за нея е там в А.. Погрижиха се за баща си да му
благодарят по някакъв начин като направиха една къщичка на мястото на
ПТП в неговите любими лилави цветове и на гроба му гр. Хасково му
направиха паметник. Н. ходи два пъти в месеца там, тук идва веднъж в
месеца на къщичката, а аз ходя почти всяка седмица на къщичката и така.
Майка им замина на ***** в Гърция. Развода мисля, че беше 2000 г.
лятото. М. по някакъв начин искаше да се свърже с нея, да я уведоми, но така
и не я намери в Гърция и на развода се яви някакъв служебен адвокат.
Разводът им е неприсъствен. Имаше период от около 5 години, когато тя дори
не звънеше по телефона и не знаеше какво се случва дори с нейния родител.
6
Нейният родител почина и пак не можаха да я намерят, за да я уведомят, че
родителят й е починал. Н. живя до 18 с баща си и Й. също, защото Н. го
приеха веднага и Й. също. Като ги приеха, те отидоха да учат - Н. в С., а Й. в
Бургас и след това Й. записа Международни отношения в С.. Н. си остана в С.
работи няколко години като разследващ полицай, след това кандидатства за
прокурор, спечели конкурс и се премести в П.. Всяка седмица си идваха Й. и
Н. с автомобили при баща си, за да го видят. Всяка вечер се чуваха, аз съм
била свидетел, как след работно време Н. звънеше по телефона да му разкаже
как е преминал денят му, а Й. в един по-късен час също му звънеше. Н. до към
7 часа вечер му се обаждаше. И при двамата настъпи промяна след
катастрофата. Вече не са социални. Аз ги виждам,познавам ги от малки. Н.
беше в 1 клас, а Й. в детска градина. Не са социални, винаги са тревожни.
Преди произшествието бяха други. Споделяха, че излизат, събират се
празнуват рождени дни, разказват как е минала вечерта. Откакто се случи
това ние си говорим, но единствено си говорим за баща им, почваме да
плачем, че идвам помен. Аз имам брат, който почина внезапно и съм наясно с
тези неща и се допитват до мен за всичко. Баща им нямаше здравословни
проблеми. Дори тогава, във вторник стана това, а в предишния петък той си
взе изследвания, понеже всяка година си правеше профилактични прегледи.
Като се видяхме ми каза, всичко ми у нормално, но въпреки това той си
правеше такива изследвания всяка година. След трагедията, те не са ходили в
бащината си къща. Н. от магистрата идва до къщичката, а Й. като си идва тя
отива в Гергевец при другата си баба, не идват в къщата. Защото се
натъжават. Не искат да идват, натъжават се.
Н. живее в П.. Имаше конкурс за прокурор и той се яви, спечели го и се
премести в П. и от тогава живее в П.. Официален брак нямат с жената, с която
живее, но три години живеят заедно, а тази година им се роди дъщеричка,
която баща му не можа да види. От три години живее на семейни начала. Й.
остана в С. след като завърши висшето образование. Не е семейна.
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля. Да се освободи от
залата.
Съдът освободи свидетелят от залата.
С.В.Л. - **, българин, български гражданин, висше образование, женен,
неосъждан, без родство със страните и техните представители.
7
Свидетелят ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност, ОБЕЩАВА
да говори истината.
РАЗПИТАН КАЗА: Познавам ищците. А Й. я знам даже още от
раждането. Как им се отрази случилото се? Ами както се отразява като
загубиш родител. Много тежко го преживяват. Това да го преживееш е
трудно емоционално, психически. Й. даже замина за А., защото може би от
далеч по-лесно можеш да преживееш нещата. Н. е все нервен. Все бърза, все
да свърши нещо. Преди беше по-спокоен. Сега бърза сякаш с работата на
целия свят трябва да се зарови. Трудна работа е да преодолеят трагедията.
Мина малко време и все още трудно я преживяват. В тази млада възраст е
трудно. Н. беше роден когато се запознахме, а Й. се роди буквално в ръцете
ни. Те са с три или четири години разлика. Те си ги отгледаха двамата, а
после В. когато замина за Гърция баща им си ги гледаше сам. В. замина *** за
Гърция. Разведоха се мисля, че но това беше по-късно. Но те не са се и
карали. Бащата беше ветеринарен лекар. И майката ги е гледала, но основно
М. ги отглеждаше и беше стълба в семейството, винаги на линия, паричните
средства основно бяха от него, работата е в същия град и децата са при него и
като отидоха да следват пак той се грижеше да плаща, а това са пари. Като
отидоха да следват се виждаха често. Те не са избягали от семейството. Те се
връщаха почти всяка седмица в Сливен. Н. следва в С., в С. беше първо, а
след това отиде да живее в П.. Й. също следва висше образование. Тя следва в
С.. Живееше в С. и замина след смъртта на баща си в А..
СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси към свидетеля. Да се освободи
свидетелят от залата.
Със съгласието на страните съдът освободи свидетелят от залата.
АДВ. Г.: Ако може до утре да представя практиката на ВКС във връзка
с искането ни спиране на производството. Ще моля съдът да се произнесе в
закрито съдебно заседание. Считам, че не е проблем свидетелят Д. и
експертизите да бъдат изслушани в едно съдебно заседание, като имам
предвид дадените показания по досъдебното производство.
Съдът намира делото за неизяснено от фактическа страна, предвид
което
8
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА делото и НАСРОЧВА съдебно заседание за 22.12.2022 г. от
13,30 часа за която дата страните следва да се счита редовно призовани.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ свидетелят Д. В. Д. за следващото съдебно заседание.
Протоколът се състави в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10,50 ч.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
9