Р Е Ш Е Н И Е
Номер
3169 22.11.2019
г. Град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд Х
граждански състав
На
двадесет и трети октомври Година 2019
В
открито заседание в следния състав:
Председател: Димана
Кирязова-Вълкова
Секретар:
Станка Атанасова
като
разгледа докладваното гр.д. № 6026 по описа на съда за 2019 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявения от
„Юнимастърс Лоджистик Ес Си Ес“ ЕООД против „Гранд Логистикс” ЕООД
иск за приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
1 836 лв. на основание сключен между страните договор за превоз на товари
от 25.07.2018 г., представляваща разход, възникнал при изпълнение на договора -
такса за съхранение в склад под митнически контрол за период от 85 дни на
превозените от ищеца по възлагане на ответника стоки, опаковани в 93 пакета с
общо тегло 1 309,45 кг., ведно със законната лихва от 25.04.2019 г. до
окончателното изплащане на главницата, които суми са предмет на Заповед №
1742/30.04.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 3351/2019 г. по описа на БРС. В исковата молба се твърди,
че между страните е бил сключен договор за превоз, в изпълнение на който ищецът
е извършил превоз на горепосочените стоки от гр. Шенжен, Китай, до пристанище
Варна - Запад, където стоката е била предадена за съхранение в склад под
митнически контрол. Твърди се също така, че на стоката не е било дадено
митническо направление, като митническото освобождаване на товара не е зависело
от превозвача, поради което спедиторът му дължи и такса за съхранение за период
от 85 дни, възлизаща на 1 836 лв. с ДДС, която до момента не е платена. В съдебно заседание
не се явява процесуален представител на ищеца, но с писмена молба е заявено
поддържане на иска, ангажирани са доказателства.
Така
предявеният установителен иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.
чл. 367 от ТЗ, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 309а, ал. 1 от ЗЗД, като същият е
допустим.
В
законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответника, в който искът
е оспорен като неоснователен и недоказан и се моли същият да бъде отхвърлен. Не
се оспорва сключването на посочения в исковата молба договор за превоз, но се
твърди, че ответникът е платил на ищеца дължимото възнаграждение по него, като
той не дължи претендираната сума за магазинаж, а същата се дължи от получателя
на стоката - „ЕНЕРДЖИ УЕЙ“ ООД. Твърди се също така, че „ЕНЕРДЖИ УЕЙ“ ООД е
упълномощило „Юнимастърс
Лоджистик Ес Си Ес“ ЕООД
за пряко митническо представителство, поради което ищцовото дружество е можело да заплати
митните сборове и да задържи стоката, без да се натрупва магазинаж. В съдебно
заседание се явява процесуален представител на ответника, който моли искът да
бъде отхвърлен. Представени са доказателства.
След преценка
на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на
закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно
от приложеното ч.гр.д. № 3351/2019 г. на БРС, със Заповед № 1742/30.04.2019 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е разпоредено длъжникът
„ГРАНД ЛОГИСТИКС” ЕООД да заплати на заявителя „ЮНИМАСТЪРС ЛОДЖИСТИКС Ес Си Ес”
ЕООД, въз основа на сключен между тях договор за превоз, сумата от 1 836
лв., представляваща такса за съхранение за период от 85 дни на 93 пакета с
тегло 1309,45 кг., ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението на 25.04.2019 г., както и сумата от 336,72 лв. – разноски по
делото. В законоустановения срок длъжникът е подал възражение, че не дължи
присъдената сума, поради което на заявителя е било указано да предяви установителен
иск за вземането си, в резултат на което е предявен настоящия иск.
Между
страните по делото не се спори, че същите са сключили посочения в исковата
молба договор за международен превоз на товари, по силата на който ответникът е
възложил, а ищецът е приел да извърши превоз на стоки от гр. Шенжен, Китай, до гр. София.
Не се спори също така, че превозът е бил осъществен от ищеца, но стоките не са
достигнали до гр. София, а само до Пристанище Варна, където са престояли в
склад под митнически контрол за период от 85 дни, за който престой се дължи такса
за съхранение в размер на 1 836 лв.
Спорът се
концентрира около това дали ответникът (като възложител на превоза) дължи на
ищеца (като изпълнител) и сумата от 1 836 лв., дължима за складиране на товара
в склад под митнически контрол, като част от разноските по договора за превоз
или не дължи тази сума, във връзка с което съдът намира следното:
По делото е представена фактура №
**********/14.01.2019 г. с издател „Юнимастърс Лоджистик Ес Си Ес“ ЕООД и получател „Гранд
Логистикс” ЕООД, за сумата от 1 836 лв. с ДДС, представляваща
такса за съхранение – 85 дни. Върху фактурата липсва подпис на представител на
получателя, а от представените от ответника извлечение от хронологична справка
за сметка 4011 – доставчици - за контрагента „Юнимастърс Лоджистик Ес Си Ес“ ЕООД,
и извлечение от дневника му за покупките за периода 30.07.2018 г. – 31.01.2019
г. е видно, че в счетоводството на ответника горепосочената фактура не е била
осчетоводена.
Ответникът е
представил като доказателство Заявка за организиране на транспорт от 25.07.2018
г., от която се установява, че получател на стоките по процесния договор за
международен превоз на товари е „ЕНЕРДЖИ УЕЙ“ ООД, т.е. между това дружество и
ответника е бил сключен спедиционен договор, а в отношенията си с ищеца
ответникът е действал именно в качеството си на спедитор, като това му качество
е признато и от ищеца в исковата молба.
Съгласно чл. 361 от ТЗ, със спедиционния договор спедиторът се задължава
срещу възнаграждение да сключи от свое име за сметка на доверителя договор за
превоз на товар, като за неуредените в тази глава въпроси се прилагат съответно
разпоредбите на комисионния договор.
Съгласно
чл. 348, ал. 1 от ТЗ, с комисионния
договор комисионерът се задължава срещу възнаграждение по поръчка
на доверителя да извърши от свое име и за негова сметка една или повече сделки.
В случая ответникът - комисионер е сключил с ищеца – превозвач, по поръчка на
доверителя „ЕНЕРДЖИ ЕУЙ“ ООД, процесния договор за международен превоз. Чл. 349, ал. 1 от ТЗ обаче предвижда, че по
сделката, сключена с трето лице в изпълнение на поръчката, правата и
задълженията възникват за комисионера и когато той е съобщил на третото лице
името на доверителя. Съгласно чл. 349, ал. 3 от ТЗ комисионерът е длъжен да
изпълни задълженията и да упражни правата, породени от сделката с третото лице,
а в чл. 356, ал. 2 от ТЗ е предвидено
задължение за доверителя да заплати на комисионера направените разноски за
изпълнение на поръчката и уговореното възнаграждение.
По
делото не се спори, че процесната сума представлява разход за съхранение на
стоката, която е предмет на сключения между ответника – спедитор и ищеца -
превозвач договор за превоз на товари, поради което съдът намира, че на основание
горепосочените норми на ТЗ именно ответникът дължи заплащането на сумата на
ищеца в изпълнение на сключения между тях договор, а впоследствие ответникът би
могъл да търси тази сума от доверителя по спедиционния договор - „ЕНЕРДЖИ УЕЙ“
ООД, но за това дружество не възникват преки задължения за заплащане на суми по
договора за превоз.
Страните
по делото не спорят относно размера на разходите за съхранение на превозените
стоки в склад под митнически контрол, а именно, че същите са на стойност 1 836 лв., поради коеот съдът намира, че ответникът дължи
на ищеца процесната главница от 1 836 лв., а предвид
липсата на доброволно плащане и допуснатата забава, същият дължи на ищеца и
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху главницата,
считано от подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение - 25.04.2019
г. до окончателното й изплащане. Ето защо предявеният установителен иск е
основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло.
Предвид уважаването на предявения иск
и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 637,60
лв., представляваща направените от него разноски в исковото производство, както
и сумата от 337,60 лв. – разноски в заповедното производство, или разноски в
общ размер от 975,20 лв.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.
чл. 422 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „ЮНИМАСТЪРС ЛОДЖИСТИК Ес Си Ес“
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Продан
Таракчиев” № 12, представлявано от Н. Ц. Б., против „ГРАНД ЛОГИСТИКС” ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. ****, представлявано от
Н. З. А., установителен иск по чл. 422 от ГПК, че „ГРАНД ЛОГИСТИКС” ЕООД,
ЕИК: *********, дължи на „ЮНИМАСТЪРС
ЛОДЖИСТИК Ес Си Ес“ ЕООД, ЕИК: *********, сумата от 1 836,00 лв. (хиляда
осемстотин тридесет и шест лв.) на основание сключен между тях договор за международен
превоз на товари от 25.07.2018 г., представляваща разход, възникнал при
изпълнение на договора - такса за съхранение в склад под митнически контрол за
период от 85 дни на превозените стоки, опаковани в 93 пакета с общо тегло от 1
309,45 кг, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.04.2019 г.
до окончателното й изплащане, които суми са предмет на Заповед № 1742/ 30.04.2019
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. №
3351/2019 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА „ГРАНД ЛОГИСТИКС” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от Н. З. А., да заплати на
„ЮНИМАСТЪРС
ЛОДЖИСТИК Ес Си Ес“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ул. „Продан Таракчиев” № 12, представлявано от Н. Ц. Б., сумата от 975,20
лв. (деветстотин седемдесет и пет лв. и двадесет ст.), представляваща направените от
ищеца съдебно-деловодни разноски в исковото и в заповедното производство.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно
с оригинала:
СА