Районна прокуратура гр. Монтана ТО гр. Лом е внесла Обвинителен акт по
досъдебно производство 930/2020 год. по описа на РУ МВР гр. Лом, респ. пр.
преписка № 1730/2020 год. по описа на РП Монтана ТО Лом срещу В.А.Т., ЕГН **********
за извършено престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
Подсъдимият В.Т. е обвинен в това, че: в
условията на повторност, в немаловажен случай, на 15.08.2020 година, около
19.00 часа в с. Медковец, обл. Монтана, ул. „Хаджи Димитър“ № 3 отнел от
владението на Е.В.И. *** сумата от 250,00 лева, без нейно съгласие и с
намерение противозаконно да ги присвои.
Прокурорът поддържа обвинението, което намира за
доказано по безспорен и категоричен начин по отношение на подсъдимия. Предлага
на съда да му наложи наказание при условията на чл. 54, ал. 1 от НК: „лишаване
от свобода”, за срок от една година, което да бъде изтърпяно ефективно.
Подсъдимият не се явява в проведеното
съдебно заседание, като на осн. чл. 269, ал. 3 от НПК делото се разглежда и
решава в негово отсъствие. В съдебно заседание, редовно уведомен, се явява
назначеният за служебен защитник - адвокат С.П. от МАК.
Същият моли съда да постанови оправдателна присъда, респ. – да бъде променена
квалификацията на престъплението и да бъде приложен чл. 218б от НК.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства по делото, прие за установено следното от фактическа страна:
В.Т. е осъждан за извършени
престъпления от общ характер. Въпреки това не се поправил и превъзпитал, а
продължил с престъпната си дейност.
Пострадалата - св. Е.И. ***, но притежава наследствена
къща в с. Медковец, обл. Монтана. На 15.08.2020 год., около 18:00 ч. И. била в
градината на къщата си, когато покрай двора минал В.Т.. Попитал дали има нещо
за работа. Понеже имала проблем с канала, И. решила, че това младо момче може
да успее да го отпуши. Т. работил около един час. За да му заплати, И. се качила
на втория етаж на къщата, защото там била чантата ѝ, в джоба на която
държала в плик всичките си пари. От там И. взела 10,00 лв. и ги дала на Т.,
който видял откъде тя взела парите. След това И. му казала да изчака, за да го
почерпи и слязла на първия етаж на къщата. Тогава Т. се качил на втория етаж и
взел сумата от 250,00 лв. от чантата с парите. След няколко дни отново влязъл в
къщата на И., но преди да излезе, тя се качила на втория етаж и го видяла, след
което той я блъснал и избягал. И. сигнализирала полицията и въз основа на
подадената молба с Постановление на прокурор при ЛРП е образувано досъдебно
производство. В хода на разследването по същото е установено, че извършител на
престъплението е именно В.Т.. С протокол за доброволно предаване същият предал
част от откраднатите пари на пострадалата.
С Постановление от 19.02.2021 г. В.Т. е привлечен като
обвиняем за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
По доказателствата:
По делото са събрани гласни и писмени
доказателства, които проверени по отделно и в съвкупност не оставят никакво
съмнение за фактите от предмета на доказване: отнемането на движимите вещи
(парична сума) от Е.И. без знанието и съгласието ѝ, както и съзнаването
на тези обстоятелства от подсъдимия към момента на извършване на деянието.
Съдът дава вяра
на показанията на служителите на РУ – Лом: Ц.Ц. и Д.Л.. Показанията на тези
свидетели са добросъвестно дадени, обективни, безпристрастни, без противоречия
помежду си, като си кореспондират и със събраните по делото писмени
доказателства. Няма противоречия между показанията на тези свидетели, дадени в
съдебно заседание и дадените в хода на досъдебното производство. И двамата
полицейски служители потвърждават, че като извършител е установен именно
подсъдимия Т., както и че същият е направил пълни самопризнания за извършеното.
В синхрон с показанията на Ц. и Л. са и тези на пострадалата Е.И., както и обясненията,
дадени от самия подсъдим при привличането му в качеството на обвиняем.
Изводът, който може да се направи с категоричност е,
че процесното престъпление е извършено именно от подсъдимия Т..
От
правна страна:
Обект на престъплението по чл. 194 от НК са обществените отношения, свързани с нормалното осъществяване правото на
собственост. От обективна страна предмет на престъплението „кражба“ е чужда
движима вещ. Изпълнителното деяние се изразява в отнемане на вещта – прекъсване
владението върху вещта и установяване владение на дееца върху нея. От субективна
страна следва да е налице пряк умисъл като форма на вината и специфична цел –
противозаконно да бъде присвоена вещта. При квалифицирания състав на чл. 195,
ал. 1, т. 7 от НК се изисква кражбата да е извършена повторно и в немаловажен
случай.
Съдът намира, че
подсъдимият В.Т. е осъществил както от
обективна, така и от субективна страна състав на престъпление по чл. 195, ал.
1, т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК.
От обективна страна, подсъдимият е
отнел от владението на Е.И. парична сума в размер на 250,00 лв. процесната
кражба е извършена повторно, тъй като Т. е осъждан за именно такова престъпление.
С оглед предишните му осъждания (все за престъпления „кражба“) не може да се
приеме, че случаят е маловажен, поради което и квалификацията, дадена от
обвинението, е съвсем точна.
От субективна страна деянието е
извършено виновно при условията на пряк умисъл - подсъдимият Т. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им – чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Също така налице е и присвоителното намерение, което е задължително за да е
осъществен съставът на престъплението от субективна страна.
По наказанието:
При определяне наказанието на
подсъдимите съдът взе предвид предвиденото от законодателят наказание в нормата
на чл. 195, ал. 1 от НК – „лишаване от свобода от една до десет години” и разпоредбите
на общата част на НК. Като смекчаващи вината обстоятелства следва да се отчетат
критичността на подсъдимия към извършеното деяние (разпитани на досъдебното
производство Т. признава вината си и съдейства на разследващите органи), както
и възстановяване на част от отнетата сума. Като отегчаващи вината обстоятелства
следва да се вземат предвид няколкото предишни осъждания на Т. (както беше
посочено – все за кражби), както и фактът, че причинената щета не е
възстановена напълно. Също така, отнемането на парична сума (макар и под
минималната работна заплата) от възрастна жена, която е дала възможност на
подсъдимия да работи и му е платила, е и
в достатъчна степен морално укоримо. Затова и по разбиране на настоящия състав
целите на наказанието биха били най-добре постигнати при налагане на наказание
„лишаване от свобода“ в размер над минималния - една година и шест месеца. Не са
налице условията на чл. 66, ал. 1 от НК, поради което и така наложеното
наказание следва да бъде изтърпяно ефективно. Именно с налагането на това наказание и в този
размер, с ефективно изтърпяване, могат да се постигнат всички цели на
наказанието, уредени в чл. 36 от НК: да се поправи и превъзпита осъденият към спазване
на закона и добрите нрави, да се въздейства предупредително и възпитателно
както върху него, така и върху останалите членове на обществото (т.нар.
„генерална превенция“).
Затова и като намери подсъдимия за
виновен за извършеното престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 НК, във вр. с чл. 194,
ал. 1 от НК, съдът му наложи наказание „Лишаване от свобода в размер на една година и шест месеца“, което да бъде изтърпяно
ефективно при общ режим (на осн. чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС).
Както беше посочено, В.Т. е неколкократно
осъждан. Престъплението, предмет на настоящото дело е извършено на 15.08.2020
г., а престъплението, предмет на НОХД № 530/2020 г. е извършено на 06.08.2019
г. - 20.08.2019 г., преди да има влязла в сила присъда за някое от тях. Затова
и следва да се определи едно общо наказание измежду наложените, а именно –
най-тежкото от тях - „лишаване от свобода“ в размер на една година и шест
месеца. Затова и съдът определи на основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23,
ал. 1 от НК на осъдения В.А.Т. едно общо наказание измежду наложените по НОХД №
530/2020 г. на РС – Лом и по настоящото НОХД 154/2021 г. на РС – Лом -
най-тежкото от тях – „лишаване от свобода“ за срок от една година и шест месеца.
Тъй като престъплението, предмет на
НОХД № 154/2021 г. е извършено в изпитателния срок на условно осъждане (по НОХД
№ 1685/2019 г. на РС – Лом), следва наложеното наказание (в размер на 4 месеца),
чието изпълнение е отложено, да бъде приведено в изпълнение на основание чл.
68, ал. 1 от НК.
По разноските и веществените
доказателства:
По
делото не са направени разноски и няма приобщени веществени доказателства,
поради което и съдът няма произнасяне в тези насоки.
Мотивиран от гореизложеното, съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: