Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр. Варна, …………………год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ХХV състав, в публично съдебно заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
При участието на секретаря Виржиния Миланова, разгледа докладваното от съдия Таня Димитрова административно дело № 2139/2021 г. на АдмС - Варна, като за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Администрартивнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 54, ал. 6 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР).
С жалбата се настоява, че оспорваният акт е незаконосъобразен, поставен в нарушение на материалния закон и при неспазване на процедурата по издаването му. Сочи се, че в нарушение на чл. 26, ал. 1 АПК, оспорващата не е била уведомена за започване на производството по издаване на обжалваната заповед, с което са й нарушени правата и законните й интереси да изрази становище и да представи документи за незаконосъобразност на исканите корекции. На следващо място се твърди, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 36, ал. 3 АПК да събере и прецени доказателствата по преписката, като се изтъква, че оспорващата е депозирала множество възражения и жалби по повод исканото нанасяне и уголемяване на въпросната постройка „Лятна кухня“ така, както съществува на място, доколкото прегражда свободния достъп на оспорващата до нейната собственост в жилищната сграда. Изтъква се, че през 2008 г. по действащата КК постройката е 6 кв.м, поради което няма как строежът да е търпим и законен, след като не е изградена до 2001 г. Поддържа се, че е налице преюдициален спор за материално право и е образувано гр. д. № ****/2020 г. на Районен съд – Варна, поради което заповедта е и нищожна като издадена в противоречие с материалния закон. Искането е да се отмени оспорвания акт, като се претендира присъждане на разноски за процесуално представителство. В хода по същество на спора процесуалният представител на оспорващата отправя искане за уважаване на жалбата, като обръща внимание, че вещото лице по делото сочи, че има нова постройка, има дострояване, като се настоява, че именно това дострояване препречва входа на оспорващата, а и е налице преюдициален спор – за съдебна делба на имота. Поддържат се исканията направени с жалбата.
Ответникът – Началникът на СГКК Варна, в писмено становище по жалбата (л. 11 от делото) поддържа неоснователност и недоказаност на жалбата, като искането е същата да бъде отхвърлена. Сочи се, че жалбоподателката е уведомена по реда на чл. 26, ал. 1 АПК на 13.07.2021 г., предвид обратната разписка, а и на 14.07.2021 г. е постъпило от нея възражение, но без да сочи нови факти и обстоятелства по отношение на въпросната сграда. Ответникът се позовава на чл. 74, ал. 1 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016 г., според която норма съществуващите на терена сгради си отразяват в КК въз основа на заснемане на съществуващото на място състояние. В условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от оспорващия и се иска редуцирането му до посочения минимален размер в Наредба № 1/2004 г.
Заинтересованата страна – Б.Д.Б. (съсобственик в ПИ 10135.2564.**** и заявител на процесното изменение на КК), с писмен отговор по жалбата, поддържа становище за неоснователността й, прави искане за оставянето й без уважение и за присъждане на направените по делото разноски. Изтъква се, че Б. е едноличен собственик на процесната сграда с идентификатор 10135.2564.****.2 въз основа на Договор за доброволна делба от 18.12.2001 г. Излагат се доводи за неоснователност на твърдението на оспорващата за неуведомяването й за започване на административното производство. Сочи се, че въпросът дали сградата, предмет на изменението на КК възпрепятства достъпа до жилището на оспорващата е неотносим към настоящия спор и следва да се разреши по гражданскоправен ред. Пояснява се, че предявеният от оспорващата иск по гр. д. № ****/2020 г. на Районен съд – Варна е също неотносим, т.к. не е налице спор за материално право, а и искът е за делба на дворното място. В хода по същество адв. Д.П. – процесуален представител на заинтересованата страна, поддържа направените с писмения отговор искания и излага доводи за неоснователност на конкретните възражения на оспорващата. Позовавайки се на удостоверението за търпимост на въпросната постройка, на показанията на свидетеля М. и на заключението на вещото лице, заинтересованата страна поддържа, че е налице грешка в одобрената през 2008 г. КК при отразяване на постройката, която и към 2008 г. е била в състоянието, в което е и в момента като площ, разположение и размери.
Съобразявайки посочените от жалбоподателя основания, изразените становища на страните и предвид фактите, които се извеждат от приетите по делото доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, съдът, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
С оспорения в настоящото производство административен акт, на основание чл. 54, ал. 4, във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, е одобрено изменение на КККР на гр. Варна, одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г., състоящо се в отстраняване на грешка и непълнота, а именно - промяна в границите на съществуващи обекти в КККР, както следва: Сграда с идентификатор 10135.2564.****.2 с площ 15 кв.м, предназначение: Вилна сграда – еднофамилна, с неидентифицирана собственост, като данните след промяната са площ 12 кв.м, предназначение: Постройка на допълващото застрояване, без данни за собственост.
Оспорващата като съсобственик на поземления имот и собственик на етаж от съществуващата в имота жилищна сграда се явява заинтересовано лице по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКИР, с право на оспорване на процесната заповед.
Със заявление с вх. № 01-317915/11.06.2021 г. Б.Д.Б. *** за изменение на КККР по отношение на сграда 10135.2564.****.2 (л. 35 от адм. пр.)
Съгласно Договор за доброволна делба от 18.12.2001 г. (л. 28-29 от адм. пр.) Б.Д.Б. е собственик на първи етаж от жилищна сграда в ПИ 10135.2564.****, тавански етаж и външно складово помещение с посочена в договора площ от 6 кв.м, а оспорващата - Е.Д.Д., е собственик на втори етаж от процесната жилищна сграда и избен етаж. Б.Д.Б. и Е.Д.Д. са вписани в КККР като съсобственици на ПИ 10135.2564.**** (л. 71 от адм. пр.)
КККР за територията, в която се намира ПИ 10135.2564.**** – район „Приморски“ – Варна, са одобрени със Заповед № РД-18-92/14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК (л. 18 от адм. пр.), като процесната по делото сграда с идентификатор 10135.2564.****.2 е отразена с площ 15 кв.м, на един етаж, с предназначение: Вилна сграда – еднофамилна, с неидентифициран собственик в КРНИ.
В обяснителната записка към проекта за изменение на КККР е посочено, че целта на проекта за изменение е отстраняване на непълнота или грешка в КККР в ПИ 10135.2564.**** чрез коригиране на контура (очертанията) и площта на сградата, на база геодезическо заснемане и Удостоверение за търпимост № 67/17.03.2021 г., издадено от гл. архитект на Район „Приморски“ (л. 23-24 от адм. пр.)
Според Скицата-проект № 15-1727770-05.07.2021 г. (л. 55 от адм. пр.) изменението на КК е единствено по отношение на очертанията на въпросната сграда с идентификатор 10135.2564.****.2, като се премахва част от отразената сграда в съседния ПИ и се отразява постройката с частично нов контур, като долепена до съществуващата в имота основна жилищна сграда, при което площта на постройката от 15 кв.м се изменя на 12 кв.м.
Към административната преписка е приложено Удостоверение за търпимост № 67 от 17.03.2021 г., издадено от гл. архитект на Район „Приморски“ (л. 32), според което лятна кухня със ЗП 12 кв.м, находяща се в УПИ Х-610, кв. 5, идентичен с ПИ 10135.2564.**** по плана на „Вилна зона“, гр. Варна, строителството на която е извършено без необходимите строителни книжа до 31.03.2001 г. е търпим строеж на основание § 16 от ПЗР от ЗИД на ЗУТ.
С Уведомлението по чл. 26, ал. 1 АПК с изх. № 24-18258 от 05.07.20210 г. (л. 39-40 от адм. пр.), което е надлежно получено от оспорващата – Е.Д.Д., на 13.07.2021 г. (известие за доставяне на л. 41 от адм. пр.), на оспорващата е съобщено за започната процедура за изменение на КККР и й е указана възможността да направи писмени искания и възражения, и в случай на несъгласие с исканото изменение да представи документи, доказващи претенции на права.
На 14.07.2021 г. в СГКК – Варна постъпва възражение от Е.Д.Д., с рег. № 02-774, с което се заявява, че Д. се противопоставя на исканото изменение на КК, като възраженията се състоя в следното: 1. Не е искано съгласието на Д. за извършване на исканите промени, състоящи се в коригиране границите на сградата, собственост на Б.Б.; 2. По отношение на дворното място е заведено гражданско производство за съдебна делба в Районен съд – Варна и следва да бъде спряно производството по изменение на КК; 3. Още през 2009 г. е било направено искане за изменение, което по неизвестни причини не е отразено в КККР на гр. Варна.
Началникът на СГКК – Варна приема, че с възражението на Е.Д. не се сочат нови факти и обстоятелства по отношение на сградата с идентификатор 10135.2564.****.2 (предвид и изрично заявеното в писменото му становище – л. 11 от делото) и на 31.08.2021 г. издал оспорваната заповед.
В хода на делото заинтересованата страна обяснява, че назад във времето (преди повече от 10 години) е премахнал част от процесната постройка – 3 от 15-те кв.м, тъй като се нарушавала границата със съседите. По искане на заинтересованата страна е допуснат разпит на свидетеля М. Д. М. – съсед през улица на имота на оспорващата и на заинтересованата страна, живеещ там постоянно от 1965 г. Съдът намира, че не са налице основания да не бъдат кредитирани свидетелските показания на М.. Същите се явяват логични и достоверни, безпристрастни и кореспондиращи с фактите, установяващи се от останалите доказателства по делото. Свидетелят заявява, че въпросната постройка е на един етаж, строена е 1967 г. или 1969 г., като Б.Б. е „отрязал“ (премахнал, съборил) част от постройката преди 20-25 години, тъй като е влизала в съседното място. Свидетелят изрично заявява, че постройката винаги е била долепена до основната сграда още от самото й построяване и не е променяна външната й форма (извън „отрязването“) и не е извършвано дострояване.
От заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза (СТЕ) и от заявеното пред съда при изслушване на вещото лице инж. Вл. А. – геодезист, се установява следното: Процесната постройка, понастоящем с идентификатор 10135.2564.****.2 е отразена в одобрената първоначална КК с площ 15 кв.м; КК за ПИ е изменена със Заповед № КД-14-03-444/14.02.2012 г. по отношение на североизточната граница на ПИ ….**** понастоящем, а преди изменението 2012 г. – ПИ ….17, но не засяга постройката, за която е одобрено изменение на КК с обжалваната заповед; Процесната постройка с идентификатор 10135.2564.****.2 се появява за първи път в Кадастралния план (КП) от 1987 г. с площ 15 кв.м и е идентична като отразяване в този план с отразяването й в КК, одобрена 2008 г.; В КП от 1987 г. и в КК от 2008 г. въпросната постройка не е отразена като долепена до основната сграда, както е по проекта за изменение на КК и в действителност понастоящем; Съществуващата на място постройка е идентична със строежа, за който е издадено Удостоверение за търпимост № 67/17.03.2021 г. като площ и разположение и съществуващата на място постройка отговаря на предложеното в проекта за изменение на КК – 12 кв.м. На въпроси на процесуалния представител на оспорващата вещото лице отговаря следното: Оспорващата е обяснила на вещото лице, че постройката е била по-голяма и за да не навлиза в съседен имот е била отрязана до имотната граница, тъй като навремето имотът е бил един цял, а впоследствие е разделен и продаден – задната част е продадена на трето лице, като вещото лице заявява, че на това се дължи разликата във формата на постройката, отразена в КП и КК, с действителното положение; Промяната на формата идва от това, че е отбелязана към съседния имот и това, че е достроена тази част, която всъщност застъпва жилищната сграда. Постройката, според вещото лице, е направена по-малка след КП от 1987 г.; Постройката, както е в момента ситуирана не пречи на достъпа до жилищната сграда. На въпрос на съда вещото лице отговаря, че не може да каже във връзка с кой план евентуално е била съборена частта от сградата, но според КК от 2008 г. и след изменението 2012 г. през самата сграда преминава кадастралната граница, като и по кадастрални данни към 2008 г. постройката е 15 кв.м и с формата, както е отразена в КК, но в действителност вещото лице не може да каже дали е съществувала към 2008 г. постройката със сегашната си форма и квадрати, и изрично заявява, че е възможно при непълнота и грешка в КК от 2008 г. постройката да е отразена с площ 15 кв.м, а в действителност площта й да е била друга.
Към административната преписка е приложен и Протокол от съдебно заседание на Районен съд – Варна от проведено съдебно заседание на 26.10.1982 г. по гр. д. № 2536/1982 г., удостоверяващ постигната спогодба между, от една страна, Д. К. А., и от друга страна, Ц.Д.Р., Е.Д. Б. и Б.Д. Б.. Според спогодбата Д. А. получава в дял дял ІІ - вътрешната част на имота - парцел Х-1610А, с ширина на обслужващ път 4 м и дължина 37 м, като пътят минава покрай банята и тоалетната на дял І, а втората група съделители получават в дял І парцел Х-1610, външната част на имота с лице към съществуващата улица, вилна сграда, предверие, тоалет и баня и подобрения и насаждения.
Предвид горепосочените доказателства съдът приема за установено от фактическа страна, че постройката, по отношение на която е одобрено изменението на КК е съществувала преди одобряването на КК през 2008 г., като размерите и конфигурацията й са били такива, както е показано на скицата-предложение за оспорваното изменение. Действително първоначално постройката е била 15 кв.м – така е и отразена в Кадастралния план от 1987 г., а и заинтересованата страна, и оспорващата не оспорват този факт. Въпросната постройка е съществувала отпреди 1987 г., като след делбата на поземления имот, част от постройката е попадала в дела, отреден за съседния имот, съгласно съдебната спогодба от 26.10.1982 г. Впоследствие, след 1982 г. и преди одобряването на КК през 2008 г. въпросната постройка, в частта, попадаща в съседния имот е била съборена, премахната от Б.Б.. И оспорващата е разяснила на вещото лице, че е имало частично отрязване на постройката (както заявява вещото лице пред съда). Изрично фактът, че е имало частично премахване на постройката се заявява и от Б.Б. и се потвърждава изрично от показанията на свидетеля М.М., като ясно свидетелят заявява и че постройката винаги е била долепена до основната сграда, още от самото й построяването и след отрязването й (в частта, попадаща в пътя на комшийката, преди 20-25 години), както и че не е променяна външната форма на постройката. Съдът съобрази и че във възражението пред административния орган оспорващата посочва, че още през 2009 г. са поискали изменение на КК, но не е била отразена в КККР, т.е. непосредствено след одобряване на КК през 2008 г. за оспорващата е било налице яснота, че същата не отговаря на действителното фактическо положение.
Следва да се има предвид, че заключението на вещото лице (по отношение заявеното при изслушването му, че е имало дострояване) се основава единствено на конкретното отразяване на постройката в кадастралния план и кадастралната карта, докато свидетелят по делото има непосредствено възприятие как е изглеждала постройката във времето, какви промени е претърпяла във връзка с това, че част от нея е попадала в съседен имот. Именно съобразявайки горното, съдът намира, че следва да се позове на ясно заявеното от свидетеля, че въпросната постройка е била долепена до основната сграда и преди, и след премахването преди 20-25 г. на част от нея, попадаща в съседен имот. Кадастралните планове и кадастралната карта са източник на данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти, но вписаните данни създават само оборима презумпция за вярност и правилно отразяване, т.е. самото конкретно отразяване в кадастъра на данните за площта и конфигурацията на постройката не влече автоматично категоричен извод за съответствие с действителното фактическо положение на място. В подкрепа на гореизложеното е и обстоятелството, че в Договора за доброволна делба от 18.12.2001 г. между оспорващата и заинтересованата страна, въпросната постройка е посочена като външно складово помещение с площ от 6 кв.м, а постройка с такава площ не е отразена нито в КП от 1987 г., нито в КК от 2008 г.
От друга страна, оспорващата не ангажира доказателства и не се установява несъмнено по делото, че постройката преди одобряване на КК през 2008 г. е била с размери и конфигурация, различни от обективираните в проекта за изменение, послужил за издаване на оспорваната заповед.
Доказателствената сила на Удостоверението за търпимост от 67 от 17.03.2021 г. е ограничена от закона и в производството по чл. 54 ЗКИР това удостоверение не се ползва с обвързваща административния орган доказателствена сила и е непротивопоставимо на останалите собственици в имота. Заинтересованата страна обаче, като ползващо се от удостоверението лице, установява посредством свидетелските показания отразените в него факти по отношение на обстоятелството, че постройката е изградена преди 31.03.2001 г. Наличието на удостоверението за търпимост на въпросната постройка е и само по себе си индиция за съществуването на несъответствие на очертанията и площта на постройката, отразени в КК от 2008 г. с действителните такива на място към 2008 г.
Предвид изложеното съдът приема, че въпросната постройка е била с конфигурацията и с размерите, обективирани в скицата-проект за изменението на КК и преди одобряване на КККР през 2008 г.
Оспорваната Заповед № 18-9723 от 31.08.2021 г. е издадена от Началника на СГКК Варна, т.е. постановена е от материално и териториално компетентен орган, предвид нормата на чл. 54, ал. 4 ЗКИР. Именно Началникът на СГКК Варна е компетентен да се произнесе по заявлението на Б.Д.Б., тъй като става въпрос за изменение на КККР за поземлен имот, с местонахождение в гр. Варна.
Спазена е установената форма на акта – заповедта е писмена, а от посочените в оспорения акт фактически и правни основания стават ясни юридическите факти, от които административният орган черпи упражненото от него публично субективно право.
Не се установява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което да обосновава отмяна на оспорената заповед. Безспорно се установява, че оспорващата е получила уведомление за започване на административното производство, като е подала и писмено възражение, което ответникът сочи, че е разгледано от органа, но е приел, че не са налице нови факти и обстоятелства по отношение на въпросната постройка. Твърдението на оспорващата за постановяване на оспорвания акт при допуснато нарушение на чл. 26, ал. 1, чл. 34, чл. 35 и чл. 36 АПК се явява неоснователно. Административният орган е осигурил участието на жалбоподателката в производството, събрани са относимите доказателства, проверени и преценени са от административния орган, като обжалваният индивидуален административен акт е издаден след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Правилно ответникът е преценил, че възражението на оспорващата не съдържа факти и обстоятелства, които да са относими и да препятстват одобряването на поисканото изменение на КК.
Оспорваният акт е постановен в съответствие и с материалноправните норми.
Доколкото посочените в оспорваната заповед правни основания за одобряване на процесното изменение (чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР) сочат на наличие на непълнота или грешка в КК по отношение на отразените в КК контур и площ на постройка с идентификатор 10135.2564.****.2, следва да се съобрази следното:
Непълнотите или грешките по смисъла на § 1, т. 16 ДР ЗКИР са несъответствия в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние.
Когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред - чл. 54, ал. 2 ЗКИР, като влязлото в сила съдебно решение, придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно лице по кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта по реда на чл. 53а, т. 1.
Според § 1, т. 16 ДР на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри "спор за материално право" по смисъла на чл. 70 и 71 е налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство.
Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗКИР определя кадастъра като
съвкупност от основни данни за местоположението, границите и размерите на
недвижимите имоти, както и за правото на собственост и другите вещни права
върху недвижимите имоти и техните носители. Обекти на кадастъра съгласно чл. 23 ЗКИР са поземлените имоти, сградите и съоръженията и самостоятелни обекти в
сгради или технически съоръжения, като данните за тези обекти се документират в
кадастралната карта и кадастрални регистри съобразно съществуващото положение,
като се отчитат материализирани на място граници и се заснемат съществуващи
сгради и технически съоръжения, както и самостоятелни обекти в тях, съобразно
техните очертания (арг. чл. 29 ЗКИР, чл. 38 от Наредба № РД-02-20-5 от
15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната
карта и кадастралните регистри). Кадастралните карти и регистри се поддържат в
актуално състояние като се изменят при наличие на някое от основанията,
посочени в чл. 51, ал. 1 ЗКИР, след информация, получена по реда на чл. 52 и
чл. 86, ал. 1 ЗКИР и чрез геодезически измервания.
В случая, както се посочи, предвид визираните в оспорваната
заповед фактически и правни основания следва да се установи дали е налице
грешка или непълнота в КККР (чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР) и дали е налице спор за
материално право, последният представляващ отрицателна предпоставка за
одобряване на изменението на КК – чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
С оглед направения по-горе извод от фактическа страна, че постройката,
по отношение на която е одобрено изменението на КК е съществувала преди
одобряването на КК през 2008 г., като размерите и конфигурацията й са били
такива, както е показано на скицата-предложение за оспорваното изменение, то в
случая се установява наличието на грешка в КК, одобрена през 2008 г. по смисъла
на § 1, т. 16 ДР ЗКИР, т.к. се установява, че е налице несъответствие в
границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта за
урбанизирана територия спрямо действителното им състояние.
Възражението на оспорващата за наличие на преюдициален спор
за материално право, който е основание за спиране на производство или за
прогласяване на нищожност на оспорваната заповед, с която е одобрено изменение
на КК, е неоснователно.
От представеното пред административния орган Определение №
264302/18.05.2021 г. по гр. д. № ****/2020 г. (л. 45-50 от адм. пр.) и
представеното по делото Съдебно удостоверение по гр. д. № ****/2020 г. от
29.09.2021 г. се установява, че е предявен иск за съдебна делба на съсобствения
на оспорващата и на заинтересованата страна недвижим имот, а именно: Дворно
място, представляващо ПИ 10135.2564.****, находящо се в гр. Варна, район
„Приморски“, вилна зона „Траката“, ул. „5-та“ № 17. В случая не е налице
изменение на КР по отношение вписванията за собствеността на процесната
постройка и оспорващата не оспорва собствеността на постройката. Не е налице и несъответствие
на местоположението и границите на имотите с правата на собственост на
оспорващата и заинтересованата страна. Тоест в случая не е налице спор за
материално право по смисъла на § 1,
т. 16 от ДР на Наредба №
РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането
на КККР. Изложеното обосновава и извод, че в случая не се установява наличието
на материалноправен спор, който да е отрицателна предпоставка за одобряване на
процесното изменение на КК.
Оспорваната заповед, с която е одобрено процесното изменение на КК по отношение на очертанията и площта на постройката с идентификатор 10135.2564.****.2 се явява постановена при правилно приложение на материалноправните норми и в съответствие с целта на ЗКИР – да се актуализират кадастралните данни по реда и на основанията, регламентирани в закона, така че да се осигури съответствието им с действителните данни за обектите на кадастъра.
Недоказано и несъстоятелно е твърдението на оспорващата, че
доколкото въпросната постройка пречи на достъпа до нейната част от жилищната
сграда. И вещото лице, и свидетелят по делото сочат, че са налице самостоятелни
входове за дяловете на оспорващата и на заинтересованата страна и не се
препречва по никакъв начин достъпът на оспорващата.
По принцип възраженията на оспорващата за препятстване
ползването на нейната собственост вследствие въпросната постройка или друго,
сочено от нея като незаконно строителство, са ирелевантни и неотносими към
настоящото производство, т.к. законодателят е предвидил възможност за подобна
защита в Закона за собствеността. В настоящото производство релевантните факти,
които следва да се изследват са дали е налице непълнота или грешка в КК и
налице ли е спор за материално право във връзка с конкретната непълнота или
грешка, като е без значение дали въобще въпросната постройка е незаконна или
не. Кадастърът следва да отразява данни за действителното фактическо положение.
Не се
установява по делото да са налице основанията по чл. 146 АПК за отмяна на
оспорваната заповед като незаконосъобразна.
Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Изходът на спора обосновава основателността на искането на заинтересованата страна за присъждане на основание чл. 143, ал. 4 АПК на разноски по делото, т.к. оспорваният акт е благоприятен за нея. Претендираните такива, за които са налице доказателства за реалното им плащане са за възнаграждение на адвокат и възлизат на 600 лева.
На основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд - Варна, ХХV състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на Е.Д.Д. срещу Заповед № 18-9723 от 31.08.2021 г. на Началника на Службата по геодезия, картография и кадастър Варна, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна, състоящо се в отстраняване на грешка и непълнота по отношение на сграда с идентификатор 10135.2564.****.2, която преди промяната е с площ 15 кв.м, предназначение: Вилна сграда – еднофамилна, неидентифициран собственик, а след промяната е с площ 12 кв.м, предназначение: Постройка на допълващото застрояване, без данни за собственост.
ОСЪЖДА Е.Д.Д. с ЕГН ********** *** да заплати на Б.Д.Б. с
ЕГН ********** ***, сумата в размер на 600 (шестстотин) лева, представляваща платено
адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.
СЪДИЯ: