Номер 23007.10.2020 г.Град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – С.З.I Граждански състав
На 07.10.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай И. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай И. Уруков Въззивно гражданско
дело № 20205500503090 по описа за 2020 година
Производството е на основание чл. 435 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх. № 2883/31.07.2020г. подадена от Б. Б. С. – страна и
длъжник по делото, против действията на Държавен съдебен изпълнител Р.Р. по
изпълнително дело № 3073/2020г. по описа на ДСИ Р.Р. съдебен изпълнител при Районен
съд – С.З., с която в предвидения от закона срок обжалва пред въззивния съд извършените
действия от ДСИ Р. Р., касаещи постановление от 20.07.2020г. относно налагането на глоба
на жалбподателя Благовестов от 100 лева по изпълнението.
Въззивникът Б. Б. С. твърди, че същото постановление относно наложената му глоба
на ДСИ Р. се явява неправилно и незаконосъобразно и счита, че глобата по изпълнението е
неоснователно наложена в размер на 100 лева. Твърди, че е глобен за това, че за това, че
като баща на детето Б.Б. не е изпълнявал според ДСИ определен от съда режим за лични
отношения на майката с детето. Конкретно е прието, че не е предоставял детето на майката
Ф. на 19.06.20г. и е възпрепятствал личните отношения помежду им. Посочено е, че
категорично е отказал да преде детето, въпреки, че е бил предупреден от ДСИ за нуждата да
спазва определения режим. Също така в мотивната част на постановлението е прието, че на
17.07.20г. не е изпълнил разпореждане да се явя в PC С.З. с детето и предаването не било
осъществено, като било установено, че нямало пречка детето да се среща с майката и нямало
причина да не се спазвало установения режим. ДСИ се е позовал и на подобни изводи, които
били изведени и в съставен социален доклад.
Подробни съображения относно всички оплаквания са изложени в частната жалба на
жалбоподателя Благовестов.
1
Предвид изложените съображения въззивникът моли да бъдат отменени действията
на Държавен съдебен изпълнител Р. Р. по изпълнително дело № 3073/2020г., като бъде
отменена изцяло наложената му глоба по същото изпълнително дело, с Постановление от
20.07.2020 год. издадено от ДСИ Р. при РС-С.З., ведно с всички законни последици от това.
В законоустановения срок по ГПК по делото не е постъпило писмено възражение от
въззиваемия и взискател Ф. Ш. С. .
На основание чл. 436, ал. 3 ГПК по делото са постъпили писмени мотиви по
обжалваните действия от Държавен съдебен изпълнител Р., като моли жалбата на
жалбоподателя да бъде оставена без уважение по съображенията подробно изложени в
същите мотиви.
Въззивният съд след като обсъди събраните по делото доказателства преценени в
тяхната съвкупност и същевременно всяко поотделно, намери за установено следното:
Съдът намира, че изпълнителното дело е образувано на основание изпълнителен лист
на Районен съд гр. Х. от датата 09.06.2020 год. , съгласно който е определен режима на
лични отношения на майката Ф. Стоянова с детето Б.Б. както следва: всеки първи и трети
петък, събота и неделя от месеца за времето от 17.00 ч. на петъчния ден до 18.00 ч. на
неделния ден с приспиване със задължение да го взема от дома му и да го връща там след
изтичане на определеното време. От образуването на изпълнителното дело майката нито
веднъж не е успял да се възползва от правото си на среща с детето. Депозирала е молби, в
които е описала подробно ситуациите, при които се е явявала на адреса и не е успяла да
вземе детето. ДСИ Р. е изискала обяснения от бащата, които обяснения не счита, че
оправдават поведението му и неизпълнението на режима. Неоснователно е твърдението, че
едно дете на седем години може да обоснове само поведението си, като не иска да вижда
майка си , отказва да отиде при нея, изпада в истерия и категорично отказва да остане с нея.
В изготвения доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ Отдел „Закрила на детето“ е
предписано, че предвид нормалното психическо и емоционално развитие на детето и
правилното възпитание, то да поддържат взаимоотношения и с двамата родители.
Необходимо е при вземането на детето да не се създават ситуации, които да се
отразяват негативно върху развитието му. И двамата родители са предупредени да
поддържат коректни взаимоотношения, без да нарушават взаимно авторитета си пред
детето, тъй като това внася объркване и раздвоение у него.
Въпреки това, въпреки срещите, които са проведени от ДСИ поотделно с родителите
/защото те не желаят да се срещат заедно със съдебния изпълнител и представител на Д
„СП” няма разбиране и раелно не може да се постигне изпълнение на съдебното решение.
Налице е неизпълнение на режима на лични контакти.
Въззивният съд намира, че длъжникът е уведомен да спазва определения от съда
режим на лични контакти чрез връчената му лично Покана за доброволно изпълнение на
2
13.06.2020 г., като в поканата е предупреден, че при неизпълнение ще бъде наложена глоба
до 400 лв. и при неизпълнение на тази незаместима престация, след молба на взискателя,
следва да му се наложи санкцията. По молба на взискателката ДСИ е пристъпила към
принудително предаване на детето в дните от присъдения режим. При първата дата
17.07.2020 г., длъжникът Б.Б. не се явил в Съда /въпреки редовно връченото му съобщение/,
заедно с детето и предаването не е било осъществено. Съставено е било и постановлението
за глоба. На основание чл.528, ал.5 ГПК, ДСИ Р. е поискала съдействие от полицейските
органи за следващата дата за осигуряване на длъжника. Органите на ПУ не са осигурили
Б.С. и при явяване на адреса и ДСИ не е открила, нито детето, нито бащата.
Въззивният съд счита, че постановлението за наложената глоба е законосъобразно,
наложена е глоба в размер на 100 лева, с цел длъжника да бъде принуден да се съобразява и
да спазва присъдения режим на свиждане. В противен случай другия родител ще бъден
лишен напълно от правото да вижда детето си, да има пълноценен контакт с детето и да бъде
равнопоставен с родителя, на който е предоставено упражняването на родителските права.
Въззивният съд намира жалбата на жалбоподателят Благовестов за неоснователна и
поради следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 528, ал.1 от ГПК когато пристъпва към изпълнение на
задължение за предаване на дете, съдебният изпълнител кани длъжника да изпълни
доброволно в определеното място и време. Нормата е императивна, предвид което
спазването й не зависи от постъпилото искане от взискателя и не е налице нарушение на
диспозитивното начало на процеса. Задължението за предаването на детето при режима
на лични контакти има периодичен характер, поради което и изпращането на покана
за доброволно предаване на дете с посочване на конкретни дати и място има такъв
характер.
Според чл.528, ал.(5) (Изм. – ДВ, бр. 86 от 2017 г.) от ГПК Ако длъжникът не изпълни
доброволно, съдебният изпълнител може да му налага глоба по чл. 527, ал. 3 за всяко
неизпълнение, както и със съдействието на полицейските органи и кмета на общината,
района или кметството да отнеме детето принудително и да го предаде на взискателя.
На практика съдът приема, че не е налице изпълнение на задължението по чл. 527, ал.
3 от ГПК, поради което съдът приема, че наложената на основание чл. 528, ал.5 във връзка с
чл.527, ал.3 от ГПК глоба е законосъобразна, а жалбата- неоснователна.
Въззивният съд счита, че постановление от 20.07.2020 г. е правилно и обосновано, тъй
като ДСИ в конкретния случай правилно е приложила разпоредбата на чл.528, ал.5 във
връзка с чл.327, ал.3 от същата разпоредба и поради това, че на практика длъжника
Благовестов не е изпълнил в срок определения му от съда с влязлото в сила Решение
задължение за изпълнението на режима на свиждане на неговата майка с детето.
С оглед на гореизложените съображения и доводи въззивният съд счита, че жалбата на
жалбоподателя се явява неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде оставена
без уважение, ведно с всички законни последици от това.
На основание чл. 437, ал. 4, изр. последно от ГПК, настоящото решение е окончателно и
3
подлежи на обжалване пред по-горен съд.
Водим от горното, Окръжен съд – гр.С.З. в настоящият си състав и на основание чл. 437,
ал. 4, във вр. с чл. 435, ал. 2 от ГПК
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Б. Б. С. със съдебен адрес гр.С.З., ул.”*****
против действията на Държавен съдебен изпълнител Р.Р. при Районен съд – С.З.,
обективирани в постановление от 20.07.2020г. по изпълнително дело № 3073/2020г., по
описа на СИС при РС-С.З., с което му е наложена на глоба от 100 /сто/ лева по същото
изпълнително дело, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4