Р Е Ш Е Н И Е
№260023
04.05.2022 г., гр. П.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, на двадесет
и осми март две хиляди и двадесет и втора година, в открито заседание, в
следния състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА
и секретар: ВИОЛЕТА БОЕВА, като разгледа т.д.№ 5 по описа за 2019 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Настоящето производство е
образувано по три кумулативно съединени иска предявени от Л.А.К. срещу ответника
И.Л.К. с адрес *** за осъждане на последния да й заплати обезщетения за
неимуществени вреди, причинени й от неговите неправомерни действия на
посочените в исковата молба дати: 07.07.2017 г. , 17.08.2017 г. и 18.09.2017 г.,
ведно с обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД за периода от така посочените
дати до датата на подаване на исковата молба – 14.01.2019 г., както и ведно със
законната лихва изчислена от датата на подаване на исковата молба до
окончателното им плащане от длъжника.
В обстоятелствената част на
исковата молба, както и в последващите уточняващи молби, а и допълнително
подадената искова молба ( след проведена размяна на книжата по реда на чл.372
от ГПК с оглед обстоятелството, че производството по делото е образувано като
търговско ) са наведени следните факти и обстоятелства:
Ответникът И.К., след встъпването
си в длъжност на 28.11.2016 г. като ***** на
„Б. м. - С." АД /Н/, направил опити да влезе в имот, който ищцата
счита да собствен на „Б. и.“ АД в гр. С.,
включително в производственото помещение - фабрика за преработка на
пегматит, с намерение да описва, оценява и разглобява машини, които считал за
собствени на несъстоятелния длъжник.
Твърди се от ищцата, че на този
обект се осъществявала съвместна производствена дейност от „Б. и."АД,
чийто пълномощник била тя и от „В.Х."АД, чийто председател на съвета на
директорите била пак тя, като в производственото помещение, за което
представяла Удостоверение за въвеждане в експлоатация № *****г., не се намирали
машини, които да са собственост на несъстоятелното дружество. До настоящия
момент *****ът К. не бил представил нито пред съда по несъстоятелността, нито
пред полицейски или прокурорски органи доказателства, че претендираните машини са
собственост на несъстоятелното дружество. Ето защо се твърди от ищцата, че злоупотребявайки
с правомощията си, И.К. извършил самоуправни действия и ангажирал сили и
средства на полицията за спорове от гражданскоправен характер, които следвало
да бъдат отнесени за разрешаване към съда.
Така, на трите процесни дати ответникът К. бил поискал
полицейско съдействие за влизане в производственото помещение на „Б. и."АД
в гр.С. с цел демонтаж и оценка на
машини, които отново се твърди да не са собственост на несъстоятелното
дружество. Ето защо се твърди от ищцата, че на всяка от процесните дати И.К.
въвеждал в заблуждение полицейските служители относно собствеността на
машините, находящи се в помещението, твърдейки,че са собственост на несъстоятелното
дружество- т.н. “италиански машини“. Нещо повече, съдът по несъстоятелността
многократно не му е разрешавал да
продава обособена част „Машини и съоръжения,внос от И., както и електронна
везна", включтелно и с определение № 282/02.05.2019., в което категорично бил
посочил, че „По
отношение на посочените вещи: сушилен барабан , валцова мелница и вибро сито
няма водени обусловени осъдителни искове по чл.649,ал.2 от ТЗ, поради което не
може да се възприеме доводът, че същите се намират в масата на
несъстоятелността само вследствие на уважения конститутивен иск по чл.647 от ТЗ".
Поотделно за всяка една от процесните дати се твърди
следното от ищцата:
Твърди се, че на 07.07.2017г. на обекта на „Б. и."АД
лично от ответника били доведени описаните в констативния протокол, съставен на
място от полицейските органи, четирима монтажници, които да започнат
незабавното разглобяване на машините, с които „Б. и."АД извършва
производствената си дейност. По време на продължилите с часове спорове целият
производствен процес бил силно разстроен и бил възпрепятстван достъпът на
всякакви външни лица – клиенти и товарни автомобили. Полицията на място изрично
отказала съдействие на *****а, което също било отразено в констативния
протокол.
Всичко това
предизвикало у ищцата *******. Същевременно била принудена да мобилизира силите
си и въпреки с. да дава обяснения и да представя доказателства, което било
отразено в протокола, и да направи така, че да бъде отказан достъп до сградата.
Допълнителен с. у нея предизвикало присъствието на полицейски служители - освен
описаните в протокола четирима ръководни служители, в двора имало и множество
въоръжени униформени полицаи.
Описаните събития се случвали пред погледите на
работниците от обекта, което силно уронило достойнството и авторитета й като
техен работодател.
За причинените й на тази дата неимуществени вреди
претендира обезщетение в размер на 1 900 лева, ведно с обезщетение за
забава по чл.86 от ЗЗД в размер на 293,97 лева за периода от 07.07.2017 г. до
14.01.2019 г. – датата на подаване на исковата молба и ведно със законната
лихва за забава от последната посочена дата до окончателното изплащане на
сумата.
Твърди се, че на 17.08.2017 г., нарушавайки връчения
му на 07.07.2017 г. предупредителен протокол да не извършва самоуправни
действия от всякакъв характер и естество по отношение на лица и имущество на „Б.
и."АД и „В.Х."АД, находящи се на територията на гр.С., ответникът
отново поискал да влезе в производственото помещение на „Б. и."АД, заедно
с доведените от него оценител и експерт с цел - оценка на имущество,което не е
собственост на несъстоятелното дружество. Бил придружаван от полицаи, поради
предварително поискано от него съдействие, но след продължителни спорове не
получил фактически такова, а бил съставен Констативен протокол от 17.08.2018 г.
Ищцата твърди, че настойчивостта на И.К. да влезе в
имот, който тя счита за собствен на представляваното от нея дружество и
полицейското присъствие, отново по негово искане, силно я ***********
Освен това, на нея и на още трима служители на „В.Х."
АД и „Б. и." АД били съставени Разпореждания от ст.инспектор М.Т. . Била
силно ****** и отказала да получи екземпляр от разпореждането, но разполагала с
копие от това разпореждане, тъй като по необясними за нея причини И.К. е
получил от полицията предназначеното за нея разпореждане и го представил пред
съда по несъстоятелността.
Идентично по съдържание разпореждане беше връчено и на
Д.К. - гл. юрисконсулт на „В.Х." АД и „Б. и." АД. Същата го обжалвала
пред Административен съд – П. и с влязло в сила Решение № ***. по адм.дело № ***.
било отменено, като в мотивите (стр.7, т.13) изрично било посочено, че между „Б.
и." АД и несъстоятелното дружество „Б. м.- С." АД /н/ съществува спор
относно принадлежността на правото на собственост върху машините и че
полицейският орган не е правораздаващ орган и не са му възложени функции да
разрешава материалноправни спорове и да подпомага субекти да осъществяват свое
твърдяно или предполагаемо право.
Ето защо ищцата твърди и че и в този ден, отново по
вина на И.К., била ****. Описаната ситуация отново обезпокоила работниците и за
пореден път разстроила производствения процес, което причинило лично на ищцата
допълнителна **с оглед изпълнението на производствената програма и договорите с
партньори. Изпитвала чувство на ******, макар и без вина, от хората, на които
също били съставени полицейски предупреждения.
Повторният опит на И.К. да използва полицейските сили
за да постигне своите цели възбудил у нея постоянен ****и ****.
За причинените й на тази дата неимуществени вреди
претендира обезщетение в размер на 3 000 лв. , ведно с обезщетение за забава по
чл.86 от ЗЗД в размер на 430 лева за периода от 07.07.2017 г. до 14.01.2019 г.
– датата на подаване на исковата молба и ведно със законната лихва за забава от
последната посочена дата до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се, че на 18.09.2017 г. още с пристигането си
на обекта заедно с около 30 полицаи и оценител, ответникът К. с арогантен тон
заявил на ищцата, че иска да влезе в производственото помещение на „Б. и."АД
и я заплашил, че този път ще влезе. След като за пореден път нормално му
обяснила, че в производствената сграда на „Б. и." АД не се намират машини,
собственост на несъстоятелното дружество и няма да го допусне да влезе в
сградата, той поискал от полицаите да му окажат съдействие да влезе насилствено
в помещението, което не е и никога не е било собственост на несъстоятелното
дружество.
Началникът на РУП П. г-н Ш. попитал пред всички И.К.
какви са неговите искания, на което той отговорил „...трябва да влезем
вътре". В резултат на неговото искане да му бъде осигурен достъп до
помещението, полицаите упражнили върху ищцата физическа сила. Пред множество
свидетели - работници и служители на обекта, външни лица - клиенти и шофьори
била насилствено отстранена от входа на сградата в резултат на което и били
причинени ** и нанесени ****, за което била освидетелствана от лекар. ***
След което, по разпореждане на И.К., доведения от него
ключар, насилствено отворил входа и К. заедно с оценителя К. нахлули в
сградата. Твърди, че действията на полицията били документирани с фотоапарат от
полицейски служител инспектор П. Ц.
Освен физическата болка от нанесените й травми ищцата
твърди, че преживяла огромен с. и **** страдания. През годините била доказала
качества на професионалист и изградила авторитет, а в този момент била публично
*** от действията на И.К.. Събитията от този ден били разказвани и преразказвани от присъстващите,
а някои дори били заснели случващото се. Всичко това ******* , които
ръководела, тъй като била член на Съвета
на директорите на „В.Х."АД и на този на „В."АД, управител на „В. Т."ЕООД,
изпълнителен директор на „Г. "АД и изпълнители директор на „В. К."АД.
Освен това била член на Управителния съвет на Б. м.-г. к. и изпитала огромен ****
пред колегите от К., които узнали за случилото се.
В резултат на преживяното през дълъг период от време
след това била ******. Наложило се *******.
За причинените й на тази дата неимуществени вреди
претендира обезщетение в размер на 25 100 лв., ведно с обезщетение за забава по
чл.86 от ЗЗД в размер на 3 374,55 лева за периода от 07.07.2017 г. до
14.01.2019 г. – датата на подаване на исковата молба и ведно със законната
лихва за забава от последната посочена дата до окончателното изплащане на
сумата.
На основание чл.127 ал.4 от ГПК в исковата молба се
сочи начин на плащане: превод на сумите по банкова сметка ***: ******.
В срок ответника е депозирал отговор на исковата молба
като е навел следните възражения за неоснователност на исковите претенции:
Първата група възражения се
основават на разпоредбите на ТЗ, които регламентират правомощията на *****а и
се свеждат най - общо до това, че И.К. е действал именно в изпълнение на
същите, като е изпълнявал тези разпоредби и се е съобразявал с решенията на
Събранието на к.ите на несъстоятелния длъжник и разрешенията, давани от съда по
несъстоятелността, в който смисъл не бил допуснал виновно противоправно
поведение. В този смисъл се уточнява, че съгласно чл. 658 ал.1 т.5 от ТЗ *****ът
има правомощие да издирва и установява имуществото на длъжника и в тази връзка
да предявява искове за попълване на масата на несъстоятелността, съобразно чл.
649 от ТЗ. Тези правомощия са задължително свързани с изрична санкция на съда.
Съдът е този, който в условията на чл.717 ТЗ разрешава на *****а продажбата на
вещи и имуществени права на длъжника. Съдът е и органът, с чиито актове
определени имущества се връщат в масата на несъстоятелността при уважаване на
искове по чл. 647 от ТЗ.
Твърди, че в разглеждания случай
действията на *****а по издирване на имуществото на ищеца са извършени с
разрешение на съда по несъстоятелността съобразно
решението на събранието на к.ите на „Б.М.С.“ АД /н/ от 16.05.2017 г. - за
изготвяне на актуализирани оценки на непродадените имущества и да се изготвят
оценки на неоценените до момента имущества на несъстоятелния длъжник, както и -
всички недвижими имоти да бъдат продавани в една обособена част, а старите
машини и съоръжения, които до момента са оценени, без електронната везна, да се
продадат като втора обособена част, а всички машини и съоръжения - внос от И.,
както и електронната везна да бъдат обособени и продадени като друга отделна
обособена част.
Твърди се, че именно за това *****а
е пристъпил към изготвянето на оценка на имуществото на несъстоятелния длъжник,
като е отправил и молба до Началника на РУП -
гр. П. за оказване на съдействие от полицейски служители при липса на
спорове относно собствеността върху машините с оглед уважените искове по чл.647
от ТЗ, които подробно се описват.
Възразява се и срещу твърдението
„Б.и.“ АД да е собственик на производственото помещение, в което се намират
процесните машини, като се твърди, че тези му права не са установени.
От изложеното следвало, че *****ът
на сочените дати е действал правомерно - в рамките на правомощията, дадени му
от закона. Действията му не били неправомерни и евентуалната щета, претърпяна
от ищеца не била в причинна връзка с виновни и противоправни действия на *****а.
От фактическа страна се твърди,
че и при трите посещения г-жа К. демонстрирала завидно хладнокръвие, шегувала
се с полицейските служители и дори измисляла ловки ходове, за да не изпълни
разпорежданията им като например е заявявала, че изгубила ключа на сградата,
докато вътре е траел усилен производствен процес. Същата и на трите дати
демонстрирала изключително самочувствие и задоволство от възпрепятстването на
извършването на оценката на машините.
И на трите дати честта и
достойнството на г-жа К. не били засегнати по какъвто й да е начин. Въпреки че
правила и невъзможното, за да възпрепятства полицейските органи и се е държала
конфликтно, всички присъствали на място демонстрирали уважение към нея и по
никакъв начин не засегнали нейната чест
и достойнство.
Ответникът не бил имал какъвто й
да е физически досег с нея и не отговаряли на истината твърденията, че г-жа К.
била викала за помощ.
Погледнато от друг аспект в
случая не можело да се приеме и че твърдяните вреди са настъпили в резултат на
противоправни действия на лица, на които ответникът е възложил изпълнение на
работа. Според чл. 49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа,
отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази
работа. Касае се за уреден от закона случай на гаранционно-обезпечителна
отговорност за вреди, причинени виновно от другиго, която има обективен
характер, защото не произтича от вината на възложителя на работата, а от тази
на нейния изпълнител.
Според тезата на ответника всеки
има право да потърси защита от полицията, когато намира, че правата му са били
нарушени или възпрепятствани и има възможност да упражни правата си по различни
начини, с цел да достигне до желаната защита (вкл. и посредством подаваното на
молба за съдействие от полицията) стига това да е в рамките на закона.
Недопустимо е ограничаването на правото на защита на правата и интересите на
лицата, доколкото има изрично уредена законова защита срещу евентуална
злоупотреба с това право. Ответникът - ***** бил действал в съответствие със
закона и предоставените му правомощията във връзка с бъдещата продажбата и след предварително дадена санкция за това.
В съответствие с правомощията си по чл.658 ал.1 т.5 ТЗ издирил и уточнил
имущество на длъжника - процесиите машини, находящи се на продадената
производствена площадка, бивша собственост на несъстоятелния длъжник. При действията
си, свързани с това, ответникът се движел в рамките, очертани от разпоредбата
на чл.717 и сл. ТЗ. Действията му не били неправомерни и твърдяните щети,
претърпяни от ищцата не били в причинна връзка с виновно и противоправно негово
поведение.
С оглед на така изложеното и
поради липса на предпоставките за ангажиране деликтната отговорност на
ответника, предявените искове се явявали неоснователни и като такива следва да
бъдат отхвърлен. На същото основание следва да се отхвърлят и останалите
обусловени от този иск акцесорни искове - за обезщетение за забава.
И накрая ответникът определя
самото подаване на исковата молба като груба
злоупотреба с процесуални права, имаща съвсем различна цел от
обезвъзмездяването на претендираните болки и страдания. С молба с вх. №
1202/11.02.2019 г. по делото по несъстоятелността ищецът бил заявил искане И.К.
да бъде освободен като ***** поради наличие на обстоятелства по чл. 657, ал. 1,
т. 3 вр. чл. 655, ал. 2, т. 5 от ТЗ. Това искане бела мотивирано именно с
завеждането на настоящето производство. Изложени били доводи, че създадените
отношения между к.а и *****а по повод предявените искове сочат на промени в
отношенията между ***** и к., поради което дадената декларация от *****а при
назначаването му към този момент не отговаряла на изискването на чл. 655, ал.
2, т. 5 от ТЗ. С представеното като доказателство Определение № 99 от
13.02.2019 г. постановено по т.д. 66/2010 г. това искане било оставено без
уважение, но според ответника изложеното правело очевидна целта на завеждането
на настоящето производство.
Тъй като съдът е изпълнявал
процедурата по Глава Тридесет и втора от ГПК за двойна размяна на книжата, по повод
отговора на ответника е подадена допълнителна искова молба, в която ищецът
оспорва като неверни и неоснователни всички негови твърдения и възражения, като
подържа от своя страна твърденията си за собственост върху процесната
производствена сграда.
Подържа твърденията си, че и до настоящия момент *****ът
К. не бил представил нито пред съда, нито пред полицейски или прокурорски
органи доказателства, че претендираните от него машини са собственост на
несъстоятелното дружество, за да има той основанието да иска тяхното връщане в
масата на несъстоятелността. В този смисъл се твърди, че Решението на
Апелативен съд Пловдив по т.д.№***., което е влязло в сила, не създавало
незабавен реституционен ефект спрямо процесиите машини. До момента на подаване
на допълнителната искова молба *****ът не бил завел осъдителен иск на основание
чл.649 ал.2 от ТЗ за връщане на машините, предмет на това дело, в масата на
несъстоятелността. Ищцата се позова на съдебната практика, като цитира Решение
№ 89 от 10.05.2016 г. на ВКС, I т.о. по т.д. № 720/2015 г., напълно отричащо
ефектът на незабавната реституция на даденото.
Твърдението, че този иск бил обезпечен с налагане на
запор върху процесиите машини се оспорва от ищцата като невярно, тъй като такъв
запор не бил налаган по реда на чл.400,ал.1 във вр. с чл.465 -472 от ГПК.
Ищцата твърди още
по повод възраженията на ответника, че действал правомерно в
съответствие с предоставените му правомощия, че тези действия били
неправомерни, защото с Разпореждане № 264/01.03.2019г. съдът по
несъстоятелността се произнесъл по молба вх.№ 1767/26.02.2019г. на *****а И.К.
да му бъде разрешено да пристъпи към продажба на обособена част „Всички машини
и съоръжения, внос от И., както и електронната везна", като за пореден път
му указал, че е необходимо да индивидуализира вещите, които има намерение да
продава, да посочи в чие държане се намират, да посочи налице ли е спор за
собствеността на всяка от тези вещи, както и да обоснове предложената цена. Тъй
като И.К. не изпълнил това разпореждане, отново с Разпореждане от 12.04.2019г.
по повод молба вх.№ 3110/08.04.2019г., съдът по несъстоятелността му указа, че
следва да посочи в табличен вид: вещ, индивидуализация, от кого се държи, има
ли спор за собственост, предмет на кое дело е спорът за собственост , документи
за собственост. Така, многократно със свои актове съдът по несъстоятелността му
давал указания в тази насока, като
например - Определение №20/10.01.2018г., Определение № 229/26.03.2018г. и
Разпореждане № 378/20.04.2018г. (Доказателство № 10).
По повод твърденията в отговора относно нейното
поведение на трите посочени дати, ищцата
възразява, че било описано от ответника напълно противоречиво. От една страна
се сочи „демонстрирала завидно
хладнокръвие, шегувала се е с полицейските служители", а от друга „се е държала конфликтно" и заявява, че
поддържа изцяло изложеното от нея в обстоятелствената част на исковата молба.
Уточнява, че поради незаконосъобразните действия на ответника била принудена да
мобилизира силите си и въпреки с. да дава обяснения и да представям
доказателства, и да откажа достъп до сградата. Неколкократното присъствие на
множество въоръжени полицаи всеки път разстройвала производствения процес и
създавало опасност за трудови злополуки, а тя като стопански ръководител носила
отговорност и за живота и здравето на работниците.
Твърди, че на втората от датите, освен върху нея,,
физическа сила била упражнена и насилствено била отстранена от входа на
сградата и г-жа Д.К. - гл.юрисконсулт на „Б. и."АД и „В.Х."АД, което
допълнително засилило нейната собствена ****и за ***, както в момента на тези действия, така и
в последствие, поради ******, която тя преживяла.
Оспорва се и твърдението на ответника, че подаването
на исковата молба е злоупотреба с процесуални права. Действително с молба
вх.№1202/11.02.2019г. по т.д.№ 66/2010 г. уведомила съда по несъстоятелност за
предявения иск и въпреки, че съдът остави молбата за освобождаване на *****а
без уважение ищцата продължавала да счита, че относно *****а И.К. са налице
обстоятелства по чл.657, ал.1,т.З от ТЗ, поради което, както и за множество
други негови правонарушения, подготвяла и сигнал до Министъра на правосъдието.
Тъй като е извършена двойна
размяна на книжата, следва да се има предвид и изложеното от ответника в т.
нар. „допълнителен отговор на искова молба“ от 08.06.2020 г., в който:
1.Допълва обстоятелствата, на
които основава възраженията си с новонастъпило такова, като твърди, че делото
по предявения от „Б. и.“ против „С.“ иск за делба на имота, в който се твърди
да е извършено непозволеното увреждане, е приключило с влязло в сила решение.
2.Поддържа твърдението за наложен
и вписан в ЦРОЗ запор върху движими вещи – описаните по-горе машини и
съображения, като иска да се приложи цялата преписка от Централния депозитар.
3. Относно твърдението, че не
изпълнявал указанията на съда по несъстоятелността да индивидуализира
въпросните вещи, които искал да продава и да уточни от кого се държат,
възразява, че именно да са изпълни тези указания му е бил нужен достъп до
сградата и намиращите се там машини. Така обосновава възражението си, че е
действал в изпълнение на своите правомощия по чл.658, ал.1,т.5 и чл.649 ТЗ.
4.Оспорва и наличието на причинна
връзка между своите действия, които определя по принцип като правомерни и
твърдяните от ищцата вреди.
Страните по делото са представили доказателства за
установяване на твърдените от тях факти и обстоятелства и направени възражения.
Настоящият съдебен състав като съобрази събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и при
спазване разпоредбите на чл.235 и чл.236 от ГПК прие следното от фактическа и
правна страна:
С оглед изразеното становище от
страните, както и съобразно дадените от ПАС указания в неговото определение
постановено по ч.т.д.№*** г. съдът приема, че е сезиран с искови претенции по чл.45 от ЗЗД за
реализиране на деликната отговорност на ответника по общите правила на
гражданското право. В този смисъл ищцата следва да докаже наличието на сочените
за претърпени от нея неимуществени вреди и размера им, както и че вредите са
настъпили от виновното поведение на ответника, както и наличието на причинна
връзка между деянието и вредата.
Предвид
горното съдът приема следното от фактическа страна и правна страна:
Страните
не спорят, че ответникът И.К. към трите релевантни за спора дати е притежавал
качеството на ***** на „Б.М.С.“ АД – в несъстоятелност, считано от 28.11.2016
г., когато е встъпил в длъжност. Няма спор и че към момента К. продължава да
изпълнява тази длъжност.
Страните
не спорят и че на посочените в
исковата молба дати - 07.07.2017 г., 17.08.2017 г. и
18.09.2017 г. ответникът в качеството си на ***** на „Б.М.С.“
АД – в несъстоятелност е посетил
имота в гр.С., където се намира сочената в исковата молба
производствена сграда-фабрика за преработка на пегматит, с цел да описва и
оценява машини, находящи
се в същата сграда. Няма спор също така, че на тези дати в същият имот се е намирала и ищцата.
Страните
спорят относно това дали ответникът при посещенията си на посочените дати е извършил виновни и противоправни действия, които да са довели до причиняване
на сочените от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в изживени от нея ******
й като работодател и член на М.. Останалите спорни между
страните въпроси, отнасящи се
до собствеността върху производствената сграда и
производствения терен, в който същата се намира, както и дали е законно построена сградата са
без значение за настоящият спор, тъй като е релевантно единствено това дали ищецът на посочените три дати
е посетил производствената база и е
извършвал действия, довели до причиняване на процесните неимуществени вреди. А
няма спор, както бе вече посочено, че това е така – и ищцата и ответника са се
намирали в производствения терен и
сграда, в която Б.И.“ АД и „В.Х.“ АД са извършвали производствена
дейност. Ето защо доколко собствеността върху терена и сградата е на посочените
две дружества или е на С.ЕООД, е въпрос ирелевантен към настоящия спор и затова
и съдът не счита, че трябва да се изследва от фактическа страна.
Ирелевантен
към настоящия спор е и въпросът относно собствеността върху процесните машини. От
значение в случая е въпросът дали тези машини са се намирали в производствената
сграда и са ползвани от Б.И. АД и В.Х. АД в тяхно производство доколкото този
факт очертава поведението на двете страни в процеса. А този факт, както се
установява от изразените от страните по делото становища, също не е спорен.
Така, съобразно този извод съдът приема за установено, че същите са се намирали
в производствената сграда и са ползвани от Б. И. АД и В.Х. АД в тяхно
производство.
Пак
във връзка с машините е безспорно,
че върху тях са наложени запори по реда на Закона за особените залози, което е
видно от приетото по делото удостоверение на ЦРОЗ.
От
значение за настоящият процес е дали действията на *****а по издирването,
описването и оценката им са неправомерни с оглед липсата на санкция на съда по несъстоятелността
за предприемането им, както и дали в резултат на тях ищцата е претърпяла
твърдените от нея неимуществени вреди в качеството й на физическо лице. В този
смисъл от приетите писмени доказателства и по –конкретно от Протокол от
събрание на к.ите на „Б.М.С.“ АД – в несъстоятелност, проведено на 16.05.2017
г., се установява, че с решение на мнозинството от к.ите от същата дата, на ответника е възложено да изготви оценка на
имущество на длъжника, вкл. и на процесните машини. Няма спор и че решенията на
Събранието на к.ите (СК) от тази дата са обжалвани по реда на чл.679 от ТЗ,
както и че с определение от 17.07.2017 г. постановено по т.д.№94/2017 г. по
описа на ПзОС искането за отмяна на тези решения е оставено без уважение. В
този смисъл съдът приема, че решението на СК е влязло в сила едва с влизане в
сила на определението от 17.07.2017 г., като не споделя доводите на
процесуалния пълномощник на ответника за неговото незабавно действие именно
предвид цитираната от него разпоредба на чл.678 от ТЗ. След прочит на същата е
видно, че тази законова норма урежда единствено действието по отношение на адресатите
на решението като очертава конкретно кои точно са обвързани от него, но не и
действието му във времето. Що се касае до цитираната съдебна практика –
определение на Добричкия ОС настоящият съдебен състав намира, че същата не е
относима към настоящата хипотеза, тъй като в онова производство съдът се е
произнесъл досежно действието на решението на първото събрание на к.ите
проведено по реда на Раздел ІІІ от Глава 42 от ТЗ, а не както е в случая – СК
проведено по реда на Раздел ІV, която разлика е съществена. Ето защо съдът приема,
че действието на решенията взети от събранието на к.ите нямат незабавно
действие, а влизат в сила едва след изтичане на сроковете им за обжалване,
респективно след влизане в сила на определението постановено по реда на чл.679
от ГПК, който съдебен акт е окончателен (определение № 219 от 06.04.2015 година
по частно търг. дело № 3650/2014 година на ВКС, I т. о. ; определение № 142 от
08.03.2016 година на ВКС по частно търг. дело № 337/2016 година, ІІ т. о.;
определение № 28 от 14.01.2014 година по частно търг. дело № 4450/2013 година
на II т. о.; определение № 721 от 23.11.2012 година по частно търг. дело №
709/2012 година на I т. о.; определение № 677 от 11.10.2013 година по частно
търг. дело № 3274/2013 година на II т. о. и други ). Така, в настоящият случай
решенията на СК са влезли в сила и породили действие, считано от 17.07.2017 г.
Що се
касае до приетите по делото съдебни актове постановени от съда по
несъстоятелността в производството по реда на чл.717 от ТЗ след 18.09.2017 г.
не следва да се ценят в процеса, тъй като са действия извършени извън процесния
период и са без значение за настоящия спор.
Следващият
релевантен и за трите главни иска факт, предвид изразеното от страните
становище в процеса, е осигуряването на полицейско присъствие при извършването
на действията от страна на ответника – ***** и на трите процесни дати. Този
факт отново не е спорен между страните в процеса, а и се установява от
събраните писмени и гласни доказателства, както и приетия запис на действията
на органите на МВР, направен на 18.09.2017 г. Не е спорно и че присъствието на
органите на МВР е станало предвид изрично направено от *****а искане за
съдействие с цел осъществяване на действията му във връзка с издирване, опис и
оценка на движими вещи – процесните машини, които същият счита за част от
масата на несъстоятелността и които се
намирали в производствената сграда ползвана от Б. И. АД И В.Х. АД, находяща се
в гр.С..
Така,
от приетия по делото констативен протокол от посещението на *****а на 07.07.2017 г., се налага извод, че целта на посещението му е да демонтира намиращи се в производствената сграда машини, сочени от
него като собствени на несъстоятелното дружество, както и за мотивите, поради които
ищцата, която в качеството си на пълномощник на изпълнителния директор на „Б.и.“
АД Г.С. е присъствала в имота на тази дата, е отказала да осигури достъп на *****а до тях –липсата на приключило в полза на несъстоятелния
длъжник реституционно производство за връщане в партримониума му на процесните
машини. След изслушването на страните в процеса Началника на РУ-П. гл.инсп. Ш.
е отказал съдействие на *****а К. за извършване на искания от него демонтаж на
машини и оборудване.
Пак от този протокол, както и от събраните в първоинстанционното производство гласни доказателства - показанията на св.Д., св.Ш., св.Т. и
св.К. не се установява ищцата доброволно и без полицейска намеса да е осигурила
достъп на *****а и оценителя да изпълнят целта си и на трите релевантни за
спора дати. От същите доказателства, а и от приетия в процеса видеозапис на
проведената от полицейските органи акция на 18.09.20217 г., не се установява *****ът или някой
от придружаващите го лица да са извършили
действия, които да са в разрез с целта му
– да се извърши опис и оценка на процесните машини от оценител. Между впрочем
извършена е вътрешна проверка от Инспектората при ГДНП, при която не е
установено действията на полицията да са в нарушение на нормативно определените
такива. Пак от гласните доказателства – показанията на св.Ш. и св. Т. е
установено, че присъствието им по молба на *****а за оказване на съдействие при
извършване на дейността му на територията на дружествата от групата на „В.“ е
продиктувано от конфликтните отношения между служителите на „В.“ г-жа К. и г-жа
К. и др. служители и *****а, което е основание за намесата им за
предотвратяване на нарушения на обществения ред. Пак от същите доказателства – соченият запис и от
показанията на св.К. се установява, че на последната от процесните дати *****а
не е влизал в производствените помещения, а е останал на входа, като допуснат
до тях е бил единствено свидетеля. Предвид, че за да извърши огледа си същият е
било необходимо да бъде придружен от МОЛ, което да му ги покаже по опис и с
инвентарни номера, св.К. поради това, че е допуснат само той е направил
единствено снимки на машините и е напуснал халето.
За
установяване на вида, характера и степента на получените увреждания от ищцата
на процесните три дати, са събрани гласни доказателства и писмени такива. На
първо място съдът счита, че не следва да кредитира показанията на свидетелката Д.К.,
тъй като същата е явно заинтересована от изхода на спора. Същата работи от 2004
г. до момента по трудов договор като юрисконсулт в дружества, чийто
изпълнителен директор е ищцата, което безспорно я прави заинтересована, което
между впрочем най- ясно личи от приетия по делото запис на случилото се пред
процесната сграда на 18.09.2017 г., на която дата К. заедно с ищцата се е
противопоставяла на намеренията на *****а да извърши целените то него действия,
както и изразената й ясно позиция в защита интересите на представляваните от
нея дружества. От друга страна съдът съобрази и, че показанията й противоречат
с показанията на останалите разпитани по делото свидетели в тази им част, както
и със съдържанието на приетия по делото запис. Ето защо съдът приема, че
показанията й не следва да бъдат кредитирани.
Не
следва да се кредитират и показанията на св.А.К., тъй като същият не е пряк
свидетел на случилото се пред вратите на производствената сграда на датата
17.08.2017 г., а показанията му се основават единствено на наблюдения,
извършени от разстояние повече от 30 метра, както и на преразказ на казаното му
от св.Ш..
Що се
касае до представеното медицинско свидетелство за претърпени от ищцата
физически увреждания от полицаи на 18.09.2017 г. съдът намира, че това
обстоятелство е ирелевантно към спора доколкото органите на реда са спазили
вътрешните правила за действие при такива ситуации и са преместили физически К.
и К. с цел осъществяване на достъп до входа на производствената сграда и
осигуряване съдействие на *****а за изпълнение на задълженията му. Предвид, че
същите имат такова задължение по закон – чл.658 ал.3 от ТЗ, то съдът не счита,
че в случая намира приложение разпоредбата на чл.49 от ЗЗД за да се приеме, че
изпълнението на действията им е свързано с възложена от *****а К. работа и
следователно същия да носи отговорност за вреди причинени при и по повод
нейното изпълнение. Ето защо съдът счита, че това обстоятелство е неотносимо
към спора.
При така установеното по
делото от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Правното основание на
предявените главни искове е чл.45 от ЗЗД, като фактическият състав на цитираната правна норма съдържа изискването за
кумулативното наличие на няколко елемента - противоправно поведение на ответника,
от което в патримониума на ищеца да са настъпили вреди - имуществени и/или
неимуществени, като вредите следва се намират в пряка причина връзка с
поведението на ответника и вината на деликвента се предполага до доказване на
противното.
По първият иск:
От приетото за установено по делото от фактическа
страна се налага извод за неоснователност на така предявеният главен иск по
чл.45 от ЗЗД поради това, че липсват доказателства за наличието на всички
елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане.
На първо място е установено, че при посещението на процесната
производствена сграда на 07.07.2017 г. ответникът, в качеството му на ***** на
Б.АД – в несъстоятелност, е имал намерение да демонтира процесните машини с цел
осребряването им в производството по несъстоятелност. По смисъла на чл.658 ал.1
т.5 от ТЗ в правомощията на *****а е да издирва и уточнява имуществото на
длъжника, като това си правомощие осъществява съобразно с развитието на
производството по несъстоятелност и постановеното от съда – чл.658 ал.2 от ТЗ,
като съгласно чл.658 ал.3 от ТЗ всички държавни органи и организации са длъжни
да оказват съдействие на *****а при изпълнение на тези му правомощия. В процеса
не са събрани доказателства, а и не се твърди да е налице дадено от съда по
несъстоятелността разрешение за демонтаж на процесните машини от
производствената сграда, ползвана от Б. И. АД и
В.Х. АД с цел осребряването им в хода на производството по
несъстоятелност. Настоящият съдебен състав не споделя доводите на ответника, че
действията му са съобразени с решението на СК проведено на 16.05.2017 г., тъй
като не само защото действието му не е възникнало към 07.07.2017 г., а и защото
липсва разрешение от съда, дадено по реда на чл.717 от ТЗ именно въз основа на
това решение. Следователно в случая *****а К. като е предприел действия по
демонтаж на процесните машини без санкцията на СК и съда е действал извън
дадените му от закона правомощия, което е основание да се приеме, че е налице един
от елементите на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД - противоправно поведение
на ответника.
Не се доказа обаче в патримониума на ищцата да са
настъпили твърдението от нея неимуществени вреди вследствие неправомерното
поведение на *****а, които да са в причинна връзка с това поведение. В този
смисъл се установи в процеса, че ищцата се е намирала на 07.07.2017 г. в
процесния имот, в качеството й на пълномощник на изпълнителния директор на „Б.И.“
АД за осъществяване на негово представителство. Следователно дори и да е
претърпяла твърдените от нея неимуществени вреди, то тя ги е търпяла именно в
това си качество, а не като физическото
лице Л.К., както не и като работодател на работниците на „Б.И.“ АД. В
този смисъл съдът счита, за недоказано твърдението, че в патримониума на ищцата
са настъпили неимуществени вреди, които да са в пряка причина връзка с
поведението на ответника и да са в претендирания размер от 1 900 лева. Ето
защо съдът не може да приеме да е налице осъществяване на всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане и затова и този иск като
неоснователен ще следва да се отхвърли. Съобразно този извод на решаващия
състав, неоснователна се явява и акцесорната претенция за заплащане на
обезщетение за забава в размер на 293,97 лева, представляващи изтекли лихви за
периода от 07.07.2017 г. до 14.01.2019 г. – датата на подаване на исковата
молба в съда, както и дължимите лихви за забава от тази дата до окончателното
изплащане на сумата.
По вторият
иск:
От приетото за установено по делото от фактическа
страна относно релевантните към този иск факти се налага извод за неговата неоснователност
поради това, че липсват доказателства за наличието на всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане.
На първо място е установено по безспорен начин, че на
17.08.2017 г. ответникът, в качеството му на ***** на Б.АД – в несъстоятелност,
е посетил производствената сграда с цел да издири и опише движими вещи, които К.
счита за собствени на несъстоятелния длъжник - процесните машини и същите да
бъдат оценени от компетентен оценител. По смисъла на чл.658 ал.1 т.5 от ТЗ в
правомощията на *****а е да издирва и уточнява имуществото на длъжника, като
това си правомощие осъществява съобразно с развитието на производството по
несъстоятелност и постановеното от съда – чл.658 ал.2 от ТЗ, като съгласно
чл.658 ал.3 от ТЗ всички държавни органи и организации са длъжни да оказват
съдействие на *****а при изпълнение на тези му правомощия. Ето защо действията
на *****а, предприети на процесната дата, целящи да се издири и опише
имущество, което съгласно решенията на съда по отменителните искове по чл.647
от ТЗ е собствено на несъстоятелния длъжник, са изцяло съобразени с така
цитираните законови норми и са в неговите правомощия. Законосъобразно е и
присъствието на полицейските органи доколкото е поискано от *****а съдействие
от тях и е съобразено с предвидената му от закона такава възможност. А що се
касае до съставените от органите на реда разпореждания то същите са съставени
именно в изпълнение на задълженията им предвидени в закона.
Предвид горните изводи на съда за липса на
противоправно поведение от страна на ответника, предявеният втори главен иск по
чл.45 от ЗЗД се явява неоснователен само на това основание и поради това ще
следва да се отхвърли. Съобразно този извод на решаващия състав, неоснователна
се явява и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за забава в размер
на 430 лева, представляващи изтекли лихви за периода от 17.08.2017 г. до
14.01.2019 г. – датата на подаване на исковата молба в съда, както и дължимите
лихви за забава от тази дата до окончателното изплащане на сумата.
По третият
иск:
И този иск се явява неоснователен предвид липсата на
доказателства действията на ответника К., в качеството му на *****, при
посещението му на 18.09.2017 г. в производствения терен и сграда, ползвани от Б.
И. АД И В.Х. АД да са извършени противоправно.
Установи се по безспорен начин в процеса,че ответникът,
в качеството му на ***** на Б. АД – в несъстоятелност, е посетил
производствената сграда с цел да издири и опише движими вещи, които К. счита за
собствени на несъстоятелния длъжник - процесните машини и същите да бъдат
оценени от компетентен оценител, избран от проведеното на 16.05.2017 г.
събрание на к.ите. По смисъла на чл.658 ал.1 т.5 от ТЗ в правомощията на *****а
е да издирва и уточнява имуществото на длъжника, като това си правомощие
осъществява съобразно с развитието на производството по несъстоятелност и постановеното
от съда – чл.658 ал.2 от ТЗ, като съгласно чл.658 ал.3 от ТЗ всички държавни
органи и организации са длъжни да оказват съдействие на *****а при изпълнение
на тези му правомощия. Ето защо действията на *****а, предприети на процесната
дата, целящи да се издири и опише имущество, което съгласно решенията на съда
по отменителните искове по чл.647 от ТЗ и решенията от 16.05.2017 г. на СК, е прието
за собствено на несъстоятелния длъжник, са изцяло съобразени с така цитираните
законови норми и са в неговите правомощия.
Законосъобразно е и присъствието на полицейските
органи доколкото е поискано от *****а съдействие от тях и е съобразено с
предвидената му от закона такава възможност. А що се касае до действията им
свързани с осъществяване на съдействие на *****а за проникване в
производственото хале при което се е наложило физическото отместване на ищцата
и юрисконсулта К. от входната врата на същото, след извършена вътрешна проверка
от ГДНП е установено, че са правомерни. Така, от събраните в тази насока
доказателства е видно, че между страните в процеса съществува конфликт, свързан
с производството по несъстоятелност и основан на интересите на страните по него
- к.и и длъжник, но този конфликт не
може да се приеме за релевантен в отношенията между ищцата физическото лице Л.К.
и ответника – *****, които са от значение в настоящия спор.
Предвид горните изводи на съда за липса на
противоправно поведение от страна на ответника, предявения трети главен иск по
чл.45 от ЗЗД се явява неоснователен само на това основание, без да се налага
обсъждане на наличието на останалите елементи от фактическия състав, и поради
това ще следва да се отхвърли. Съобразно този извод на решаващия състав,
неоснователна се явява и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за
забава в размер на 3 374,55 лева, представляващи изтекли лихви за периода
от 18.09.2017 г. до 14.01.2019 г. – датата на подаване на исковата молба в
съда, както и дължимите лихви за забава от тази дата до окончателното изплащане
на сумата.
По разноските:
И двете страни в процеса
претендират разноски поради което и съобразно изхода на делото и на основание
чл.78 ал.3 от ГПК ще следва да се осъди ищцата да заплати на ответника всички
сторени от него разноски в общ размер 3215 лева, представляващи платено
възнаграждение за адвокат, платена ДТ от 15 лева по сметка на ПАС и платен
депозит за заплащане на разноски на допуснати свидетели.
Воден от горното и на основание чл.236 от ГПК
Пазарджишкия окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Л.А.К., ЕГН ********** ***,комплекс
Е., ул.С. №** „**“ СРЕЩУ И.Л.К. с
адрес: *** искове по чл.45 от ЗЗД за
осъждане на ответника да й заплати обезщетения за неимуществени вреди,
причинени й от неговите неправомерни действия на 07.07.2017 г. в размер на
1 900 лева, на 17.08.2017 г. – в размер на 3 000 лева и на 18.09.2017
г. – в размер на 25 100 лева, ведно
с обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД за периода от така посочените дати
до датата на подаване на исковата молба – 14.01.2019 г. в общ размер на
4 641,66 лева, както и ведно със законната лихва изчислена от датата на
подаване на исковата молба до окончателното им плащане от длъжника, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Л.А.К., ЕГН ********** ***,комплекс Е.,
ул.С. №** „**“ ДА ЗАПЛАТИ НА И.Л.К. с адрес: ***, сторени от последния съдебно деловодни разноски в размер на 3 215 лева, представляващи платено възнаграждение за
адвокат, платена ДТ от 15 лева по сметка на ПАС и платен депозит за заплащане
на разноски на допуснати свидетели.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Пловдивски
апелативен съд.
СЪДИЯ: