Решение по дело №379/2017 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5356
Дата: 8 август 2018 г. (в сила от 5 юни 2020 г.)
Съдия: Елена Евгениева Маврова
Дело: 20171100100379
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 януари 2017 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр.София, 08.08.2018 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА

                                                                       

при участието на секретаря Александрина Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 379 по описа за 2017 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Ищецът М.К.М., твърди, че на 22.12.2010 г. от 11.00 часа е призован в ПУ “Средец“- 01 РУП- СДВР в качеството на свидетел по Полицейско производство ЗМ №3520/2010г. по описа на 01 РУП-СДВР, като при явяването му разследващият полицай му е съобщил, че на 16.10.2010 г. е извършена кражба на мобилен телефон „Нокия 5530“ от ресторант “Макдоналдс“ на пл.“Славейков“ в гр.София, и че на същата дата телефонът е бил заложен в заложна къща „София-корект“ с неговата лична карта, поради което е бил заподозрян като извършител на кражбата. Твърди, че е задържан за 24 часа, като му е извършен обиск и криминална регистрация. Сочи, че на 11.01.2011 г. е привлечен като  обвиняем с Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 06.01.2011 г. за това, че на 16.10.2010 г. около 17.00 ч. в гр. София, пл. „Славейков“, в ресторант „Макдоналдс“ е отнел чужда движима вещ 1 бр. мобилен телефон марка „Nokia, модел „5530 Xpres music“ от владението на В.С.А., без нейно съгласие и с намерението противозаконно да я присвои - престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК. Същевременно му е взета мярка за неотклонение „подписка“. Сочи, че на 09.02.2011 г. отново е бил привлечен като обвиняем за същото престъпление с постановление от 02.02.2011 г. от наблюдаващия прокурор от РП-София и отново му е взета мярка за неотклонение „подписка“. Излага, че по внесен обвинителен акт от Районна П.- София е било образувано НОХД № 2374/2011 г. по описа на Софийски районен съд, проведени са били четири съдебни заседания, като с решение от 19.01.2012 г., влязло в законна сила на 04.02.2012 г., СРС е оправдал подсъдимия М.К.М..

Ищецът поддържа, че в резултат на незаконосъобразното наказателно преследване, продължило около година и половина, е претърпял сериозни емоционални болки и страдания. Твърди, че от началото до края на наказателното производство е бил под постоянното напрежение от възможността, че може да бъде осъден за престъпление. Принудил се е да прекъсне обучението си в трети курс в университет в гр. София и да се върне в родния си град Момчилград. Сочи, че хората започнали да го избягват след като се разчуло, че е обвиняем и се налагало да контактува с много ограничен кръг от лица, както и да убеждава близките си и приятелите, че е невинен, а честта и достойнството му останали силно накърнени и до момента. Излага, че вследствие на стреса от воденото наказателно производство здравословното му състояние рязко се е влошило, започнал да страда от безсъние, изпитвал чувство за безизходица, проявили се признаци на страхова психоза, което наложило няколкократни консултации с психиатър и провеждане на медикаментозно лечение. 

Ето защо, моли да бъдат солидарно осъдени ответниците ПРБ и СДВР да му заплатят сумата от 26 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 04.02.2012 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди от незаконното обвинение, както и сумата от 1300 лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи с в заплатено адвокатско възнаграждение по същото дело въз основа на договор за правна защита и съдействие №017840/2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата 760,56 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата от 1300 лв. за периода от 21.04.2011 г. (датата на падежа по договора за правна защита и съдействие) до 11.01.2017 г. (депозирането на исковата молба), както и законна лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът П.на Р.Б. в писмения отговор по реда на чл. 131 ГПК оспорва исковите претенции, като недоказани. Поддържа, че не са налице доказателства, които да установяват търпените неимуществени вреди и причинно-следствената им връзка с повдигнатото обвинение. При условията на евентуалност счита размерът на обезщетението за неимуществени вреди за завишен. Възразява и срещу размера на адвокатското възнаграждение от 1300 лв., заплатено за процесуално представителство и защита в наказателното производство, като прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото. Оспорва началният момент, от който се претендира лихвата за забава, като счита, че такава следва да се начисли от датата на влизане в сила на оправдателната присъда (04.02.2012 г.). Релевира възражение за изтекла погасителна давност относно претендираната лихва за периода след изтичането на  три години, считано от датата на исковата молба.

Ответникът С.Д.В.Р.-М.В.Р.оспорва исковете като неоснователни, като счита, че отговорност следва да се търси единствено от Прокуратурата, тъй като прокурорът ръководи разследването в наказателното производство и е длъжен да осъществява постоянен надзор за законосъобразното му провеждане. При условията на евентуалност оспорва размера на претенцията за неимуществени вреди като прекомерно завишен.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:

Със заповед за задържане на лице от 22.12.2010 г. на полицай от І РПУ-СДВР, ищецът М.К.М. е задържан да срок от 24 часа. С постановление за привличане на обвиняем от 02.02.2011г., ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 194, ал. 1 НК, за това че на 16.10.2010 г., около 17.00 ч., в гр. София, в ресторант “Макдоналдс“ е отнел чужда движима вещ – 1 бр. мобилен телефон „Нокия 5530“, от владението на В.С.А., без нейно съгласие с намерение незаконно да я присвои. Спрямо обвиняемия е взета мярка за неотклонение „подписка“.

          С обвинителен акт от 12.02.2011 г. делото е внесено в Софийски районен съд, като с присъда от 19.01.2012 г., постановена по НОХД № 2374/2011 г. по описа на Софийски районен съд, НК, 7 с-в, М.К.М.  е бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК.  Присъдата е влязла в законна сила на 04.02.2012 г.

          Свидетелят А.К.И.(сестра на ищеца), сочи, че през цялото време, докато е траело наказателното производство, ищецът е бил много притеснен, прекъснал е обучението си като студент, изпитвал е непрекъснато страх, че ще бъде потърсен от полицията и е загубил доверие в хората.

               Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, П.или съда от незаконно обвинение в извършването на престъпление, ако лицето бъде оправдано, като отговорността на правозащитните органи е обективна. За уважаването на предявения иск са необходими кумулативно следните предпоставки: повдигане на обвинение на ищеца за извършване на престъпление; оправдаване на лицето, с влязла сила присъда; наличието на вреди (имуществени и/или неимуществени) и причинно-следствена връзка между незаконното действие на правозащитните органи и настъпилите вреди, които следва да се докажат от ищеца. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди от непозволено увреждане е свързан с критерия за справедливост, дефинитивно определен в чл. 52 ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява.

               В случая се установяват всички елементи от фактическия състав, обуславящ отговорността на ответника. Установено е по делото, че ищецът е бил обвинен в извършването на престъпление по чл. 194, ал. НК, по което е оправдан на първа инстанция, с влязла в сила присъда. Това обстоятелство само по себе си е достатъчно да обоснове основателност на претенцията за претърпени неимуществени вреди, доколкото е житейски логично наказателното преследване да породи негативни психически преживявания в емоционалната сфера на ищеца, което се потвърждава и от показанията на изслушания по делото свидетел. Като взе предвид вида и характера на обвинението (което е „тежко“ по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК), продължителността на наказателното производство, взетата мярка за неотклонение „подписка“, която е най-леката и не е ограничила правото му на свободно придвижване, при повлияване върху емоционалното състояние на пострадалия и с оглед неговата личност, начин на живот и среда, съдът намира, че справедливото обезщетяване на М.М. за незаконното обвинение в извършване на престъпление се равнява на сумата от 5000 лв. Паричният еквивалент на неимущественото увреждане съдът определя към датата на деликта, изхождайки от обществено - икономическите условия в страната към 04.02.2012 г., като присъдената от този момент лихва има компенсаторен характер. Исковете следва да бъде отхвърлени за разликата над 5000 лв. до пълния предявен размер от 26 000 лв., като отговорността на двамата ответници е солидарна, по аргумент от чл. 53 ЗЗД.

               По отношение на предявения иск за имуществени вреди в общ размер на 1300 лв. изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение по НОХД №2374/2011 г. по описа на СРС, съдът намира същият за основателен. От приложените по наказателното дело  Договор за правна помощ от 21.04.2011 г. се установява, че ищецът е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1300 лв., в брой. Неоснователно се явява релевираното от ответника ПРБ възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, тъй като надхвърлял размера, установен в Наредбата №1/2004 за минималните адвокатски възнаграждения. Същата установява единствено минимален праг на хонорара, като претендираните разходи са в пряка причинно-следствена връзка с незаконно повдигнатото обвинение и се явяват имуществена вреда, причинена на ищеца, която съдът счита, че подлежи на обезщетяване от страна на Прокуратурата.

               Предвид задължителните указания, съдържащи се в т. 4 от ТР № 3/04 г., отговорността на държавата за вреди от действия на правозащитни органи възниква от момента, в който те се признават окончателно за незаконни - в хипотезата на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ от влизане в сила на оправдателната присъда. От този момент държавният орган е в забава и дължи лихва върху обезщетението. С оглед влязлата в сила на 04.02.2012 г., оправдателна присъда, съдът приема, че претенцията за заплащане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди и имуществени вреди следва да бъде уважена, като с оглед основателно възражението за давност (чл. 111, б“В“ ЗД), лихва следва да се присъди от 11.01.2014 г. върху обезщетението за неимуществени вреди, а за имуществени вреди – така както е претендирана – от исковата молба. Мораторна лихва върху обезщетението за имуществени вреди, се дължи за периода 11.01.2014 г. – 11.01.2017 г. в размер на сумата 396.93 лв., определена по реда на чл. 162 ГПК, като за горницата иска е неоснователен.

               Предвид уважената част от исковете, ищецът има право на разноски на основание чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, като следва да му бъдат присъдени държавна такса от 20 лв., както и заплатен адвокатски хонорар от 500.45 лв. с ДДС.

            Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

               ОСЪЖДА П.на Р.Б., гр. София, бул. „******и С.Д.В.Р., гр. София, ул. „******,  да заплатят солидарно на М.К.М., ЕГН **********,***, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 5000 лв. /пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, за което е оправдан с влязла в сила присъда от 19.01.2012 г., постановена по НОХД № 2374/2011 г. по описа на Софийски районен съд, НК, 7 с-в, ведно със законната лихва от 11.01.2014 г. до окончателното плащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 5000 лв. до предявения размер от 26 000 лв., като неоснователен.

               ОСЪЖДА П.на Р.Б., гр. София, бул. „******и С.Д.В.Р., гр. София, ул. „******,  да заплатят солидарно на М.К.М., ЕГН **********,***, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 1300 лв. /хиляда и триста хиляди лева/, представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение във връзка с наказателното производство, по което е образувано НОХД № 2374/2011 г. по описа на Софийски районен съд, НК, 7 с-в, ведно със законната лихва от 11.01.2017 г. до окончателното плащане.

               ОСЪЖДА П.на Р.Б., гр. София, бул. „******и С.Д.В.Р., гр. София, ул. „******,  да заплатят солидарно на М.К.М., ЕГН **********,***, на основание чл. 86 ЗЗД, сумата от 396.93 лв., обезщетение за забавено плащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен размер от 760.56 лв. и за периода от 21.04.2011 до 11.01.2014 г.

               ОСЪЖДА П.на Р.Б., гр. София, бул. „******и С.Д.В.Р., гр. София, ул. „******,  да заплатят солидарно на М.К.М., ЕГН **********,***, сумата от  общо 520.45 лв., представляваща разноски за настоящото производство.

            Решението може да бъде обжалвано от страните, с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му.

                                                                                                                                                                

                                                                                                           СЪДИЯ: