Решение по дело №13468/2018 на Софийски градски съд

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 18.12.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав в открито заседание на  дванадесети декември през две хиляди и осемнадесетата година, в състав:

 

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов

                Членове: Пепа Тонева

  Мл.съдия: Марина Гюрова

 

при секретаря Антоанета Луканова………………………………………… и с участието на прокурора …………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от …………….съдия Михайлов …..в.гр.дело № 13 468.. по описа

за 2018 г.,     и за да се произнесе, съдът взе предвид:

                        Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

                        Производството е образувано по постъпила въззивна жалба от  Е.К.К., с която оспорва решение № 254 361 от 30.10.2017 год., постановено по гр.дело № 75 943/2015 год. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 73 състав. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. В тази връзка твърди, че съдът неправилно е приел, че ответникът законосъобразно е упражнил правата по чл.328, ал.1, т.6 от КТ, като е променил образователните изисквания за заемане на длъжността. Твърди, че обжалвана заповед не е мотивирана, както и че от материалите по делото се установява, че след сключването на договора няма промяна в изискванията за заемане на длъжността. Инвокира доводи, че длъжността е трансформирана, тъй като че съвкупността от знания, образование и опит са идентични, но са въведени допълнителни функции и задължения, без за тях да се изисква конкретен образователен ценз. Твърди, че е налице и процесуално нарушение, тъй като делото не е разгледано по реда на глава 25 от ГПК, с което са увредени интересите на ищцата. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното, като вместо него постанови ново, с което да уважи предявените искове, със законните последици за понесените в хода на производството разноски.

              Ответникът по жалбата Специализирана прокуратура оспорва същата, като твърди, че постановеното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли същата да бъде оставена без уважение. Твърди, че з0аповедта е мотивирана, като допълнително митиви са изложени в предизвестието. По отношение на довода за наличието на злоупотреба с право твърди, че същият не следва да се обсъжда, с оглед липсата в исковата молба. Оспорва и доводите наведени с наличието на частична промяна в трудовите функции, като твърди, че са изменени само изискванията за заемане на длъжността. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваното, като претендира и юрисконсултско възнаграждение.

              Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

           От фактическа страна:

           Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с атакуваното решение № 75 943/2015 год. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 73 състав, че съдът е отхвърлил  исковете по чл.344, ал.1, т.1-3, вр. чл.225, ал.1 КТ на Е.К.К. срещу Специализирана прокуратура, за отмяна на уволнението й по чл.328, ал.1, т.6 КТ със заповед № 631/12.10.2015 г.; за възстановяването й на предишната работа - „административен секретар“ при ответното звено на прокуратурата, и за осъждането на ответника да й плати на сумата от 5 906.46 лв., представляваща обезщетение за оставането й без работа поради уволнението й с посочената заповед в периода 12.10.2015 г. - 16.4.2016 г. и е осъдил Е.К.К. да плати на Специализирана прокуратура на основание чл.78, ал.8, вр. ал.З ТПК сумата от 100 лв. за направените по делото разноски, съразмерно на отхвърлените части от исковете.

           Не се спори между страните, а се установява и от представеното допълнително споразумение № 163/28.11.2014 г. към трудов договор № 17/06.01.2012 г. и препис-извлечение от трудова книжка, че между същите е съществувало безсрочно трудово правоотношение, въз основа на което ищцата е заемала длъжността „административен секретар“ в Специализирана прокуратура.

           Не се спори, а се установява и от диплома серия А 90, № 011114, че ищцата притежава висше образование по специалността „Счетоводство и контрол“.

           Не се спори, а се установява и от трудовата книжка на ищцата, че е постъпила на работа в Специализирана прокуратура на длъжност „административен секретар“ на 09.01.2015  г., както и че на същата дата и е връчена длъжностна характеристика за длъжността „административен секретар“. Видно от същата длъжностна характеристика изискуемото образование за заемане на длъжността съгласно е висше, образователна степен „бакалавър“.

           Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че със заповед № 630/12.10.2015 г. на административния ръководител на Специализирана прокуратура е утвърдена нова длъжностна характеристика за длъжността „административен секретар“ в Специализирана прокуратура, съгласно която необходимото образование за заемане на длъжността е висше, образователно-квалификационна степен „бакалавър“ в едно от направленията „Администрация и управление“, „Социология, антропология и науки за културата“ или „Право“.

           Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото, че със заповед №631/12.10.2015 г. работодателят е прекратил трудовото правоотношение на ищцата на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ, позовал се е на своя заповед №630/12.10.2015 г. и на новите конкретни образователни изисквания за заемане на длъжността.  

           Не се спори, а се установява и от представения препис от предизвестие №167/12.10.2015 г., че работодателя е изпратил предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата с изтичане на 30-дневен срок от датата на връчването му.

           Не се спори, а се установява и от уведомление от 12.10.2015 г., че административният ръководител на Специализирана прокуратура е уведомил ищцата, че ще упражни правото си по чл. 220 КТ да не спази предизвестието за прекратяване на трудовия договор и ще й изплати дължимото обезщетение.

           Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че заповед № 631/12.10.2015 г., предизвестие № 167/12.10.2015 г. и уведомлението 12.10.2015 г., са връчени 12.10.2015 г. на ищцата.

           От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че размерът на брутното възнаграждение за месец септември 2015 г. е 1 535.80 лв.

           От правна страна:

            При така установената фактическа обстановка съдът направи  следните правни изводи:

           С  атакуваното решение № 75 943/2015 год. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 73 състав, съдът е отхвърлил  исковете по чл.344, ал.1, т.1-3, вр. чл.225, ал.1 КТ на Е.К.К. срещу Специализирана прокуратура, за отмяна на уволнението й по чл.328, ал.1, т.6 КТ със заповед № 631/12.10.2015 г.; за възстановяването й на предишната работа - „административен секретар“ при ответното звено на прокуратурата, и за осъждането на ответника да й плати на сумата от 5 906.46 лв., представляваща обезщетение за оставането й без работа поради уволнението й с посочената заповед в периода 12.10.2015 г. - 16.4.2016 г. и е осъдил Е.К.К. да плати на Специализирана прокуратура на основание чл.78, ал.8, вр. ал.З ТПК сумата от 100 лв. за направените по делото разноски, съразмерно на отхвърлените части от исковете.

           По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:

           По отношение на така подадената въззивна жалба съдът намира, че същата е допустима. Подадена е от оправомощени лица и в предвидените от закона срокове, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

           Релевираните във въззивната жалба доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение са свързани с твърдения за процесуални нарушение при разглеждането и постановяването на решение, като се твърди, че постановяването му извън сроковете е довело да вреди за ищцата. Инвокирани са и твърдения за неправилен извод на съда по отношение на действителната промяна в изискванията за заемане на длъжността и липса на промяна в трудовите функции. Така наведените доводи съдът в настоящия си състав намира за неоснователни.

    Производството по гл. ХХV ГПК е особено исково производство и правилата, предвидени в него дерогират тези на общия исков процес. В специална правна норма е уреден различно от общото правило момента, от който започва да тече срока за въззивно и касационно обжалване. Неспазването на тези специални правила досежно срока за постановяване на решението, съдът в настоящия си състав намира, че могат да обосноват незаконосъобразност на постановеното решение. Същите биха обосновали вреди за страната, но не са предмет на проверка от въззивния съд в настоящето производство.

    Фактическият състав на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ предпоставя промяна в изискванията за образование и/или професионална квалификация, която да е настъпила след сключването на трудовия договор и да се отнася за длъжността, която е заемал работника по силата на трудовото правоотношение. Както е посочено в решение № 838/13.11.2009 година, постановено по гр. д. № 288/2009 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. работодателят може едностранно да прекрати трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ след като има промяна в изискванията за заеманата длъжност и тази промяна е настъпила след сключване на трудовия договор. Прекратяването на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ предполага промяна на изискванията за образование и квалификация и освен ясното им посочване в заповедта, не е необходимо посочването и на други мотиви за прекратяването. В разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 6 от КТ са предвидени две самостоятелни основания за безвиновно прекратяване на трудовия договор, доколкото промяната на изискванията за образование не свързана задължително с промяна и на изискванията за квалификация, както и обратното. С оглед на изложеното, което се възприема и от настоящия състав и предвид събраните по делото доказателства, съдът намира, че изложените доводи, свързани с немотивирането на заповедта, както и с наличието на промяна в трудовите функции са неоснователни.

 

    По излрожените съображения съдът намира, че атакуваното решение е законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

    С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция съдът намира, че се дължат разноски на въззиваемата страна, ответник в първоинстанционното производство. Ето защо въззивникът - ищец следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата от 50 лв., представляваща възнаграждение за юрисконсулт.

    Водим от гореизложеното  Софийски градски съд

 

 

 

Р   Е   Ш   И:

                       

 

 

                        ПОТВЪРЖДАВА № 75 943/2015 год. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 73 състав, като правилно и законосъобразно.

                        ОСЪЖДА Е.К.К., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, Търговски дом, вх. ******, кантора 252, чрез адв.И.Д.К. от САК с тел. ******да заплати на Специализирана прокуратура, гр.София, ул.******сумата от 50( петдесет) лв., на основание чл.78 от ГПК.

                        Решението  подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от съобщението за изготвянето му до страните, при условията на чл.280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.

 

 

            Председател:                                                                      Членове: 1.

 

 

 

 

                                                                                                                      2.