Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер
260384 Година 26.04.2021 Град
С.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет
и четвърти февруари Година 2021
в публично съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. административно дело номер 821 по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на §62, ал. 3 ПЗР на ПМС 456/1997
г. за ИД на ППЗСПЗЗ.
Образувано
е след разделяне на съедините оспорвания с определение № 789/17.02.2020 г., по адм.д.
№ 387 по описа за 2020 г. на Старозагорския районен съд, за разглеждане на жалбата
на И.А.Н. против заповед № 10-00-2333/07.12.2018 г. на К.на О., с която е признато
на Д.С.Д. правото да придобие собственост върху имот № -,
с площ 497 кв.м, местност „**“, землище на гр. С., по неодобрен план на новообразуваните
имоти, съгласно протокол на Комисията по чл. 28б, ал. 2 ППЗСПЗЗ от 22.11.2018
г., при граници и съседи: -. С жалбата, след разделяне на съединените с нея
оспорвания, се възразява срещу процесната заповед и се иска отмяната й, а
посоченият в нея имот да бъдел възстановен в реални граници на жалбоподателя и
останалите наследници на бившия му собственик. Същият имот се намирал в м. „**“
и никой не бил забелязвал да имало подобрения от ползвателите. След разделяне
на съединените с жалбата оспорвания, искането по същество по същата е да се
отмени обжалваната заповед № 10-00-2333/07.12.2018 г. на К.на О.. Претендира
разноски.
Въззиваемият К. на О., редовно призован, не е подал писмен
отговор, а в съдебно заседание, чрез пълномощника си, оспорва жалбата, която
моли съда да отхвърли и потвърди обжалвания с нея административен акт, като му
присъди юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна Д.С.Д. оспорва по същество жалбата,
с възражения и доводи, изложени подробно в подадения срока по чл. 163 АПК
писмен отговор, а в съдебните заседания, редовно призован, не се явява, не
изпраща представител и не взема становище.
Заинтересованите страни З.А.Н., А.С.К. и В.С.Д., редовно
призовани, не са подали писмен отговор и не вземат становище по жалбата, а
заинтересованата страна Д.Й.О., редовно призована чрез назначеният й от съда
особен представител по чл. 137, ал. 5 АПК, не е подала писмен отговор, а в
съдебно заседание, чрез същия представител, заема становище за основателност на
жалбата, която моли съда да уважи и отмени обжалваната с нея заповед, по
съображения, изложени в хода на делото по същество.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с
искането, възраженията и доводите на страните, и провери изцяло
законосъобразността на обжалваната заповед съгласно чл. 168 АПК, намери за установено
следното:
Жалбата
е допустима. Подадена е в срока по чл. 149, ал. 1 АПК, във вр. с §62, ал. 3,
изр. 3 ППЗСПЗЗ и §19, ал. 1 ЗИД на АПК (Обн. ДВ, бр. 39/2011 г.) и от
легитимирано лице - наследник на бившия собственик на имота, заявен за възстановяване.
Разгледана по същество е основателна.
Страните
не спорят, че жалбоподателят и заинтересованите страни З.А.Н., А.С.К., В.С.Д. и
Д.Й.О. са наследници по закон на Й.С.Д., починал на - г. (л. 89-90). Към
откритото му наследство е признато с решение № 51426/28.06.1999 г. на ПК С. и
определено за възстановяване на наследниците му, при условията на §4-4л от ПЗР
на ЗСПЗЗ, правото на собственост върху бивш имот с № 251.36, с площ 3.100 дка,
находящ се в терен по §4 в землището на С., върху част от площта на които
попада изцяло и процесния новообразуван имот № -, с площ 500 кв.м, местност „**“,
землище на С., по неодобрения план на новообразуваните имоти, при граници: -.
Това се установява от т. 3 и 5 на заключението на назначената по делото съдебно
– техническа експертиза и приложените към него комбинирани скици, което съдът възприема,
поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите
доказателства (л. 188-189). Процесният новообразуван имот попада в посочения стар
имот 251.36 по помощния план така, както е отразено на комбинирана скица № 1
към ЗСТЕ (л. 191). В разписния му списък този стар имот е записан на името на Йовчо
Стачев Д., въз основа на посоченото решение на ПК (т. 5 ЗСТЕ, л. 189).
Заинтересованата
страна Д.С.Д. е подал на 11.06.1992 г. заявление до О. за превръщане на правото
му на ползване в право на собственост върху имот в м. „**“, без посочена площ, при
граници: запад - Д.Л., юг - път и черешова градина, изток – Х.Х. (л. 61).
В заявлението е посочил, че имота представлява овощна градина и има сезонна
постройка, но не по разрешително (л. 61). Последното е представено с преписката
по делото (л. 63). С него е разрешено на тази заинтересована страна да построи
сезонна постройка върху 17.50 кв.м от имот в м. „**“ (л. 63). От т. 7 на ЗСТЕ
обаче е видно, че по данни на О., това разрешение не е било реализирано, като в
процесния имот, по неодобрения кадастрален план от 1992 г., не е имало
изградена постройка, каквато и по делото няма данни да е била построена в същия
имот до 01.03.1991 г., а и до момента (л.
96 и 190). С преписката е представено и
удостоверение № 846/28.10.1983 г. на Председателя на ИК на ГОНС, с което е
удостоверено, че в изпълнение на ПМС 76/1977 г. и решение № 111а/21.09.1978 г.
на ИК на ГОНС С., на същата заинтересована страна е било предоставено право на
ползване върху лозе от 0.500 дка в землището на С., местност „**“, при граници:
П.Д., Д.Л. и път (л. 62). Това решение № 111а/21.09.1978 г. на ИК на ГОНС С. е
представено по делото от въззиваемата страна(л. 130). От същото обаче е видно,
че всъщност на тази заинтересована страна е била предоставена с него за ползване
по посоченото ПМС в същата местност земя с по-малка площ от 0.300 дка, от
посочената в удостоверението по-голяма такава от 0.500 дка (л. 130). По
това му заявление не е била изготвена оценка на земята, видно от т. 8 на ЗСТЕ (л. 190).
От неодобрения кадастрален план от 1992 г., по който предоставената за
ползване земя на същата заинтересована страна, е била заснета като имот с пл. №
66, който е записан в регистъра към същия план на тази страна, е видно още, че няма
дори и косвени доказателства (отразяване
с условни знаци за овощна градина -„Ǫ“ и/или лозе -„$“),
в същия имот да е имало овощни или лозови насаждения към датата на подаване
на заявлението й на 11.06.1992 г. за трансформиране на правото на ползване в
право на собственост (л. 95-96). А
въпреки указанията на съда с доклада на делото (л.
169), тази заинтересована страна и въззиваемата
страна, чиято е тук според чл. 170, ал. 1 АПК доказателствената тежест, не
представиха и по делото няма и преки доказателства, от които да се установява пълно
и главно, тоест несъмнено по делото (защото само с такова доказване същите носещи
тук доказателствената тежест въззиваема и заинтересована страни могат да
докажат този релевантен за делото спорен факт – чл. 170, ал. 1 АПК), към датата
на подаване на 11.06.1992 г. на заявлението за закупуването на процесния имот
от същата заинтересована страна, същият да е бил засят с лозови насаждения или с
овощни дървета (чл. 170, ал. 1 АПК). Поради това съдът намери за недоказани по
делото релевантните факти – процесният имот да е бил застроен до 01.03.1991 г.
със сграда, нито да е представлявал лозе или овощна градина към датата на
подаване на заявлението за закупуването му на 11.06.1992 г. от същата
заинтересована страна (чл. 170, ал. 1 ПАК, в този смисъл и Р 4528-2009-IV о. ВАС).
Въпреки
това на 05.07.2017 г., назначена със заповед от 17.08.2016 г. на К.на общината –
комисия по §62, ал. 1 от ПЗР на ПМС 456/1997 г., е взела решение да му предложи
да издаде заповед, с която да признае право по §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ на заинтересованата
страна Д.С.Д. да придобие собствеността върху този ползван от него новообразуван
процесен имот -, с площ от 500 кв.м, след преработка на неодобрения план на новообразуваните
имоти в същата местност и обособяването на имота с тази площ (л. 71).
Единствените мотиви, които тази Комисия е изложила в този протокол за това си
решение се изчерпват по същество с три изречения, че на същата заинтересована
страна е било предоставено по ПМС 76/1977 г. право на ползване върху 0.500 дка
в м. **, като имотът, за който е подадено заявлението, към момента бил с номер -
и площ 590 кв.м. по неодобрения план на новообразуваните имоти, както и че били
налице условията на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобИ.ето му, тъй като към момента
на подаване на заявлението за признаване на правото на собственост, същият имот
представлявал овощна градина (л. 71). Очевидно е, че в този протокол няма
никакви мотиви/фактически основания и подкрепящи ги доказателства, от които да
стане ясно защо изготвилата го Комисия е приела, че са налице основанията по §4б
от ПЗР на ЗСПЗЗ за придобИ.е на собствеността върху този новообразуван имот от посочената
заинтересована страна, след като в същия протокол не са посочени никакви
доказателства, каквито липсват и в преписката, и по делото, същият да е
представлявал овощна градина към момента на подаване на заявлението за придобИ.ето
му от тази заинтересована страна.
Въпреки
това К. на общината е издал на 07.12.2018 г., въз основа на този протокол, обжалваната
заповед, с която признал на тази заинтересована страна правото да придобие процесния
новообразуван имот, посочен неясно защо в същата заповед с квадратура от 497 кв.м,
и възложил на техническата служба на Общината да извърши оценката му по чл. 36,
ал. 2 ЗСПЗЗ (л. 84). Като правни основания за издаването на тази заповед са посочени
нормите на чл. 44, ал. 2 ЗМСМА, във вр. с §62, ал. 3 от ПЗР на ПМС 456/1997 г.,
§4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и протокола от 05.07.2017 г. на Комисията по §62, ал. 1 от
ПЗР на ПМС 456/1997 г. А като фактически основания за издаването й е посочено само,
че правото на ползване на процесния имот е предоставено на основание ПМС № 76/1977
г., което е сред предвидените в §63 на ПЗР на ППЗСПЗЗ актове, удостоверение № 846/28.10.1983
г. и решение № 111а/21.09.1978 г. на ИК на ОБНС С., както и че към момента на
подаване на заявлението за трансформиране, имотът представлявал овощна градина (л.
84). Очевидно е при това положение, че в явно нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, и в тази заповед не са изложени мотиви, от които да стане ясно, въз основа
на какви доказателства, защото такива липсват и в преписката, и по делото,
издалият я административен орган е приел, че процесният имот е представлявал
овощна градина към момента на подаване на заявлението за закупуването му от
бившият му ползвател, поради което му е признато със сащата заповед правото по §4б,
ал. 1, изр. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ да придобие собствеността му на това основание, което
по същество представлява липса на мотиви на тази заповед. А липсата им е винаги
съществено нарушение и основание за отмяната й само на това основание (Р
14630-2010-IV о. ВАС). В нея липсват мотиви, от
които да стане ясно и защо със същата е признато на посочения в нея бивш
ползвател правото по §4б, ал. 1, изр. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ да придобие собствеността
върху процесния новообразуван имот с площ от 497 кв.м, при положение, че с
цитираното и в нея решение № 111а/21.09.1978 г. на ИК на ГОНС С. му е било
предоставена за ползване по посоченото ПМС 76/77 г. в същата местност земя с
по-малка площ от 0.300 дка. А нито компетентният административен орган, нито
съдът могат да признават право за придобИ.е на собственост върху имот, различен
по местоположение, граници и/или с по-голяма площ от този, който е бил предоставен
за ползване (в този смисъл Р 10764-2002-IV о. ВАС). Това следва и от нормата на чл. 28, ал. 6, изр.
2 ППЗСПЗЗ, според която, новообразуваните имоти запазват границите и размерите
си, когато площта им не надвишава 600 кв.м, съответно 1000 кв.м, и имат
осигурен достъп до улица или път. А в случая по делото не е изяснено, защото
няма изложени и по този въпрос мотиви/фактически и правни основания в
обжалваната заповед, по каква причина, от кой орган, по коя процедура и с какъв
точно акт е била увеличена площта на новообразувания имот - – от предоставените
за ползване 300 кв.м, на 497 кв.м (л. 84 и 130).
При
тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че обжалваната заповед е
незаконосъобразна, защото, с оглед изложеното, в същата заповед липсват мотиви,
въз основа на които е издадена и от които да стане ясно не само защо е прието,
че е налице правопораждащият признатото с нея право фактически състав на §4б,
ал. 1, изр. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ, при положение, че нито в преписката, нито по делото,
има каквито и да било доказателства, процесният имот да е представлявал към
момента на подаване на заявлението за закупуването му от заинтересованата
страна Д.С.Д. - овощна градина, както необосновано е посочено в нея. Нито защо
със същата е признато на тази заинтересована страна правото по §4б, ал. 1, изр.
2 ПЗР на ЗСПЗЗ да придобие собственост върху същия имот с площ от 497 кв.м, при
положение, че с цитираното и в нея решение № 111а/21.09.1978 г. на ИК на ГОНС С.
е била предоставена за ползване на същата заинтересована страна земя с по-малка
площ от 0.300 дка. Трайна е обаче практиката на ВАС, че с такава заповед се
признава право на бивш ползвател да придобие собственост в административна
процедура по §62 от ПЗР на ПМС 456/1997 г. за ИД на ППЗСПЗЗ. За успешното й провеждане
е необходимо осъществяване на сложен фактически състав, при стриктно спазване
на изискуемите предпоставки по §4а или §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и §61-63 от ПЗР на
ПМС № 456/1997 г. за ИД на ППЗСПЗЗ. А според §62, ал. 3 от ПЗР на ПМС 456/1997
г., именно въз основа на протокола на комисията по ал. 2, К. на общината издава
такава заповед, с която отказва или признава правото да се придобие собственост
от ползвателя. Следователно. Протоколът на тази комисия е съществен елемент от
сложния фактически състав на административната процедура по издаването й, в
който поради това следва да се изложи пълно становище не само за спазването на
изискванията на актовете на държавните органи по §4, но и дали са налице останалите
условия на §4а или на §4б ПЗР на ЗСПЗЗ. Процедурата е точно регламентирана и
неспазването й съставлява съществено нарушение на
административнопроизводствените правила. А в случая административният орган е издал
процесната заповед въз основа на немотивиран протокол, при липса на посочени и
в него конкретни фактически основания за признатото със същата спорно право, по
отношение на които да се преценява спазването на законовите предпоставки за
признаването му. При оспорване на такава заповед обаче съдът извършва проверка и
на решението на комисията по §62 ПЗР на ПМС 456/1997 г. за ИД на ППЗСПЗЗ, въз
основа на което е издадена. А в случая тази проверка е обективно невъзможна,
защото съдът не би могъл да провери действителните фактически основания за
постановяване на заповедта, защото при издаването й не е била спазена установената
форма - липсват посочените мотиви/конкретни фактически основания за издаването й,
а изложените са необосновани, което само по себе си съставлява основание за
отмяната й по чл. 146, т. 2 АПК, във вр. с чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 АПК (Р
6183-2009-IV о.
на ВАС).
В
случая съдът не може да направи извод за фактическите основания за издаването й
и от другите писмени доказателства в административната преписка. Защото такива
няма в същата. Както за наличието на построена до 01.03.1991 г. сграда в процесния
имот. Така и същият да е представлявал лозе или овощна градина към датата на
подаване на 11.06.1992 г. на заявлението за придобИ.ето му от заинтересованата
страна Д.С.Д.. А порокът на административния акт - липса на мотиви, е допустимо
да бъде саниран само ако в административната преписка се съдържат писмени
доказателства, от които могат да се извлекат правните и фактически основания за
издаването му. Съгласно тълкувателната практика, такива доказателства могат да
бъдат обаче само доклади и становища на помощен орган. А в случая протоколът на
комисията по §62, ал. 1 от ПЗР на ПМС 456/1997 г. е също немотивиран. Поради
това и от него не може да се извлече за конкретния ползвател фактическото
основание за признаване и на посоченото в същия право по §4б ПЗР на ЗСПЗЗ за
придобИ.е на собствеността върху процесния имот. Защото и в този протокол не е
посочено от кои доказателствата в преписката се установява имотът да е
представлявал овощна градина към момента на подаване на заявлението за трансформиране
на правото му на ползване в право на собственост. Нито за причинита, поради
която с решение № 111а/21.09.1978 г. на ИК на ГОНС С. е била предоставена за
ползване на горепосоченият му бивш ползвател земя с по-малка площ от 0.300 дка,
от по-голямата такава от 0.500 дка на същия имот. Такива фактически основания и
подкрепящи ги доказателства няма изложени и в обжалваната заповед. А мотивите й
представляват съображенията на административнияТ орган за издаването й, които сочат
какви фактически констатации и въз основа на кои точно доказателства е направил,
и как прилага към тях правната норма. Поради това фактическите основания за
издаването й не могат да се извлекат от сезиращото издалият я орган заявление
от 11.06.1992 г. на заинтересованата страна Д.С.Д., в което се твърди, че
процесният имот бил овощна градина и застроен със сезонна постройка, но не по
издаденото му разрешение (Р 6183-2009-IV
о. ВАС). В преписката също няма други доказателства в тази насока, от които да
се установява в имота да е имало построена до 01.03.1991 г. сграда, нито пък
същият да е представлявал лозе или овощна градина към датата на подаване на 11.06.1992
г. на заявлението за закупуването му от бившият му ползвател. Такива
доказателства няма и в делото, въпреки дадените от съда указания с доклада на
същият и въззиваемата страна, че не сочат такива, а е тяхна тук
доказателствената тежест да ги представят по делото (чл.
170, ал. 1 АПК). А след като е така и трансформирането
на правото на ползване в право на собственост е уредено в три различни хипотези
на §4а, ал. 1, §4а, ал. 5 и §4б, ал. 1, изр. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ, които са приложими
при наличие на коренно различни материалноправни предпоставки, то порокът на оспорената
заповед - липса на мотиви, се явява особено съществен и самостоятелно основание
за отмяната й на това основание, защото и в преписката, и по делото няма доказателства,
от които несъмнено да се установява наличието на която и да било от тях - нито застрояването
на имота със сграда до 01.03.1991 г., нито да е представлявал лозе или овощна
градина към датата на заявлението за придобИ.ето му от бившия му ползвател. А липсата
на мотиви в тази заповед не може да бъде санирано и от протокола на комисията
по § 62, ал. 1 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, въз основа на който е издадена, защото и в
него няма такива с оглед изложеното, което обуславя извода, че той не отговаря
на изискванията на § 62, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. А заповедта по §62, ал. 3 от
ПЗР на ППЗСПЗЗ може да се издаде само на база мотивирано и конкретно становище в
такъв протокол на комисията по § 62, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, каквото случая
очевидно няма в този протокол (Р 5839-2010-IV
о. ВАС).
Вярно
е, че правната доктрина и съдебна практика допускат празнота от такъв характер (липса на фактически основания за издаване на
административния акт), но изискват те да
са посочени в подготвителния акт. Така в ТР 16-1975-ОСГК на ВС е прието, че ако
административният акт е издаден на основание на подготвителни документи,
изложените в тях съображения са такива и за издаването му, което обуславя
извод, че е налице възможност мотивите на един акт да бъдат изложени в друг,
предшестващ го акт. В последният обаче следва да са изложени такива, а случаят
не е такъв. При него в протокола на комисията по § 62,
ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ също липсват, с оглед изложеното, фактически
основания за единствено посоченият в него фактически състав на §4б ПЗР на
ЗЗСПЗЗ за признаване на правото на собственост от ползвателя, каквито липсват и
в обжалваната заповед. А липсата им е самостоятелно основание за отмяната й (Р
6183-2009-IV о. на ВАС). Това следва и от т. 2 от ТР № 4-2004 на ВАС, в което е
прието, че дори и в случаите, когато административният орган е овластен да реши
въпроса по свободна преценка, неизлагането на мотиви съставлява основание за
отмяна на административния му акт. А в случая липсват такива мотиви за един от релевантните
факти по §4б, че имотът е представлявал овощна градина към момента на подаване
на заявлението за трансформиране на правото му на ползване в право на собственост
и доказателства, от които се установява – не само в протокола на комисията по §
62, ал. 2 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, но и в самата заповед (Р 4318-2008-IV о. и Р 7889-2009-IV
о. на ВАС). А материалната й законосъобразност се преценява само спрямо фактите,
посочени като основания за издаването й (арг. от чл. 146 и чл. 168 АПК). Известно
е, че последните са правопораждащите юридически факти/фактически състави на
признатото с нея право – негов индивидуализиращ го белег, който заедно със
съдържанието му и носителите на правоотношението, съставка на което е същото
право, го отличава и отграничава от останалите права. Затова липсата им не
позволява индивидуализирането на същото право, за да бъде проверено. Тя по
аргумент от чл. 168 АПК не може поради това да бъде запълвана едва пред съда с
доказателства, събрани след издаване на обжалваната заповед, каквито в случая и
не са събрани по делото, въпреки указанията на съда в доклада, че липсват
такива (Р 5839-2010-IV о.
ВАС).
Ето
защо, съдът намери, че обжалваната заповед е незаконосъобразна, поради липса на
мотиви, което обуславя извод за съществено нарушение на
административнопроизводствените правила при издаването й, съставляващо
основание по чл. 146, т. 2 АПК, във вр. с чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 АПК, за
отмянята й само на това основание и решаване на делото по същество, като се
откаже по заявлението на Д.С.Д. да му се признае право по §4а, ал. 1 и по §4б,
ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ да придобие собственост върху процесния новообразуван имот
(чл. 168, ал. 2, чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 1 АПК, Р 13856-2008-IV о. ВАС,
Опр. 12087-2009-IV о. ВАС, Р 12302-2009-IV о. ВАС, Р 14126-2009-IV о. ВАС и Р
514-2011-I г.о. ВКС). Не само защото няма данни в преписката и по делото в същия
имот да е била построена до 01.03.1991 г. посочената в това му заявление
сезонна постройка, нито същата да представлява сграда по смисъла на §4а, ал. 1
ПЗР на ЗСПЗЗ. Но защото няма и доказателства, както в преписката, така и по
делото, към момента на подаване на заявлението му през 1992 г., този имот да е
представлявал и лозе или овощна градина. А други доказателства в подкрепа на тези
обстоятелства, тази заинтересована страна, както и въззиваемата страна, не са
представили и липсват по делото, а именно тяхна е тук доказателствената тежест
да ги представят (чл. 170, ал. 1 АПК).
При
този изход на делото, само жалбоподателят има право да му се присъдят сторените
по същото разноски (чл. 143, ал. 1 АПК). Основателно е обаче възражението на
пълномощника на въззиваемата страна за прекомерност на заплатеното от същия адвокатско
възнаграждение от 600 лева, с оглед по-ниската фактическа и правна сложност на
делото, обусловена от горепосочената задължителна съдебна практика, разрешила
основните спорни въпроси по същото (т.
3 ТР 6/2012 ОСГТК). Поради това следва да му присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, или минималният от 500 лева по чл. 8, ал. 3 от
Наредба № 1 от 09.04.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения (чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. с чл. 144 АПК). Поради това в тежест на
въззиваемата страна следва да бъдат възложени сторените от жалбоподателя
разноски по делото в общ размер от 1270 лева (520 лева внесено възнаграждение
на вещото лице, 250 лева внесено възнаграждение на особения представител по чл.
137, ал. 5 АПК на заинтересованата страна Д.Й.О. и 500 лева от платеното
адвокатско възнаграждение) (чл. 143, ал. 1 АПК и чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. чл. 144 АПК).
Воден
от горните мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, като незаконосъобразна, по жалбата на И.А.Н., с ЕГН
**********, с адрес ***, заповед № 10-00-2333 от 07.12.2018 г. на К.на О., с
която е признато на Д.С.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, правото да придобие
собственост върху имот № -, с площ 497 кв.м, местност „**“, землище на гр. С.,
по неодобрен план на новообразуваните имоти, съгласно протокол на Комисията по
чл. 28б, ал. 2 ППЗСПЗЗ от 22.11.2018 г., при граници и съседи: -, и ОТКАЗВА по
заявлението на Д.С.Д. с вх. № 0403076/11.06.1992 г. да признае на същия право
да придобие собственост по §4а, ал. 1 и по §4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху
същия имот.
ОСЪЖДА О., -, представлявана от К.Ж.В.Т., да заплати на И.А.Н.
с п.с., сумата от 1270 лева за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Старозагорския
административен съд в 14-дневен срок от връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: