№ 663
гр. София, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-8, в публично заседание на втори
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Бойчева
при участието на секретаря Цветелина В. Пецева
като разгледа докладваното от Мария Бойчева Търговско дело №
20221100902218 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е по искове с правно основание чл. 99, ал. 1
от ЗЗД вр. с чл. 386 вр. с чл. 405, ал. 1 от КЗ и чл. 409 от КЗ вр. с чл. 86, ал. 1
от ЗЗД.
Ищецът “С.М.” ЕООД, ЕИК *******, твърди, че на 29.03.2017 г. между
него, като лизингополучател, и “М.Л.” ЕАД (с предишно наименование
“Е.А.” ЕАД), ЕИК *******, като лизингодател, е сключен договор за
финансов лизинг на лек автомобил “Мазерати Леванте”, с peг. № *******, с
номер на рама: ZN6YU61B00X236010. Твърди, че след предаването на
автомобила е сключен договор за наем на МПС № LT SM 101 от 29.03.2017 г.
между “С.М.” ЕООД, “В.П.” ООД и П.Й.С., като автомобилът е предаден за
ползване срещу възнаграждение на наемателя - “В.П.” ООД.
Твърди, че за лекия автомобил е сключен договор за застраховка пълно
Каско с ответното дружество “Застрахователно акционерно дружество “А.”
АД, ЕИК *******, обективиран в полица № 0306X0462620 със срок на
застрахователно покритие от 31.03.2019 г. до 30.03.2020 г. Твърди, че
застрахователната сума на автомобила по полицата е в размер на 168 690,33
лева. Твърди, че застрахователната премия е платена на четири равни вноски,
както е уговорено в застрахователната полица, от лизингодателя “Е. и
възстановена от лизингополучателя “С.М.” ЕООД.
Твърди, че за времето от 10,00 часа на 18.01.2020 г. до 18,30 часа на
19.01.2020 г. автомобилът е бил противозаконно отнет от неизвестно лице от
мястото, на което е бил паркиран - гр. Перник, ул. “*******”, пред бл. 6, а
наемателят своевременно е сигнализирал компетентните органи на МВР, за
което е издадено удостоверение от Първо РУ – Перник и ОДМВР – Перник.
Твърди, че наемателят е уведомил и застрахователя, при който е образувана
преписка по щета № 95020030100065. Твърди, че на застрахователя са
1
предадени два броя контактни ключове и всички необходими документи, но
въпреки това ответното дружество не е платило застрахователно обезщетение
за откраднатия автомобил. Твърди, че ответното дружество е постановило
неоснователно отказ да плати застрахователно обезщетение, видно от писмо с
изх. № 100-5649/23.10.2020 г.
Твърди, че отношенията между “Е.А.” ЕАД и “С.М.” ЕООД са уредени
със споразумение от 15.01.2021 г. към договора за финансов лизинг, като
лизингодателят е прехвърлил всички права по застрахователната полица и
процесната щета на “С.М.” ЕООД. Твърди, че на 18.10.2022 г. ответното
дружество е уведомено за цесията от “М.Л.” ЕАД (с предишно наименование
“Е.А.” ЕАД) на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
Твърди, че аргументите за отказа са несъстоятелни. Сочи, че след като
две години органите на досъдебното производство не са открили откраднатия
лек автомобил, респ. извършителя на деянието, да се твърди, че нямало
доказателства, че същият е противозаконно отнет е безпочвено. Сочи, че не е
налице отказ за изплащане на обезщетение съгласно чл. 408, ал. 1 от КЗ.
Сочи, че се дължи застрахователно обезщетение в размер, равен на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието,
съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ. Твърди, че доколкото по щетата са представени
доказателства за предоставяне от застрахования на нотариално заверено
пълномощно в полза на застрахователното дружество и нотариално заверена
декларация по чл. 264, ал. 2 от ДОПК, ако бъде открито процесното МПС или
части от него, същите би следвало да се върнат за застрахователя, а не на
застрахования, поради което не се дължи намаляване на застрахователното
обезщетение с тяхната стойност.
Твърди, че последните изискани от застрахователя документи са
предадени на 24.09.2020 г., на която дата са представени втория ключ от
автомобила и постановление за спиране на наказателното производство, като
от тази дата е започнал да тече срокът от 15 работни дни за заплащане на
застрахователното обезщетение. Твърди, че с изтичането му на 16.10.2020 г.
застрахователят е изпаднал в забава и дължи върху главницата от 168 690,33
лева за периода от 16.10.2020 г. до 01.12.2022 г. лихва за забава, възлизаща на
36 408,99 лева. Твърди, че му се дължи и лихва за забава върху главницата от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й плащане.
Твърди, че на 18.10.2022 г. е връчена на ответника покана за плащане на
застрахователната стойност на автомобила, ведно със законната лихва от
датата на настъпване на застрахователното събитие до окончателното й
плащане. Твърди, че в отговор е получил от застрахователя писмо с изх. №
100-4689/28.10.2022 г., с което последният отново отказва да заплати
дължимото застрахователно обезщетение и законната лихва за забава.
С оглед направеното от ищеца изменение на предявените искове,
същият претендира да бъде осъден ответникът да му заплати сумата от
149 557,56 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди по
договор за застраховка Автокаско, обективиран в Комбинирана
застрахователна полица за застраховка “Каско” и “Злополука” №
0306X0462620 от 26.03.2019 г., сключен с ответното дружество, за настъпило
за времето от 10,00 часа на 18.01.2020 г. до 18,30 часа на 19.01.2020 г. в гр.
Перник, ул. “*******”, пред бл. 6, застрахователно събитие (противозаконно
отнемане на цялото МПС) със застрахованото МПС с марка “Мазерати
2
Леванте”, с peг. № *******, с номер на рама: ZN6YU61B00X236010, сумата
от 32 279,50 лева, представляваща законната лихва върху претендираната
главница от 149 557,56 лева за периода от 16.10.2020 г. до 01.12.2022 г., и
законната лихва върху претендираната главница от 149 557,56 лева за
периода от 02.12.2022 г. (датата на подаване на исковата молба) до
окончателното й плащане, които вземания са придобити от ищеца “С.М.”
ЕООД по силата на споразумение от 15.01.2021 г., сключено между него и
“Е.А.” ЕАД.
Ищецът претендира направените по делото разноски, включително и
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът “ЗАД А.” АД представя отговор на исковата молба, в който
оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва да е налице
покрит риск по договора за застраховка. Сочи, че е налице изключение от
покритието. Сочи, че е налице неизпълнение на уговорени в договора
задължения от страна на застрахования, което давало основание на
застрахователя да откаже плащането на застрахователно обезщетение.
Сочи, че предвид наличието на сключен договор за застраховка “Каско”
на МПС по полица № 0306X0462620, при ответното дружество е образувана
преписка по щета № 95020030100065.
Оспорва да е налице покрит по договора риск, доколкото не се
установява по категоричен начин твърдяното събитие да представлява покрит
риск по Общите условия, приложими към договора за имуществена
застраховка “Каско” на МПС, предвид което застрахователят не дължи
плащане на застрахователно обезщетение.
Сочи, че са налице изключения от предоставяното по договора
застрахователно покритие съгласно т. 16.14.2., т. 16.14.3. и т. 16.14.4. от
Общите условия на застрахователя. Сочи, че лекият автомобил “Мазерати
Леванте” с peг. № ******* е бил оставен отключен и/или без да е задействана
алармената система.
Сочи, че поне единият от ключовете за застрахованото МПС е бил
оставен в застрахованото МПС към момента на настъпване на заявеното
събитие или извън него, без необходимия надзор, което представлява
неизпълнение на задълженията по т. 50.3. и т. 50.4. от Общите условия и е
основание за застрахователя да откаже или да намали размера на
застрахователното обезщетение (т. 50.9. от Общите условия).
Сочи, че е налице неизпълнение на задължението по т. 59.6.8. от
Общите условия за застраховка “Каско” на МПС, а именно при предявяване
на претенция към застрахователя в срок до 24 часа от узнаване за настъпване
на твърдяното събитие, да бъдат предоставени всички ключове за заключване
на автомобила, сервизни ключове, дистанционни управления, аларма,
имобилайзер и др. Сочи, че видно от предложение-въпросник, съставено при
сключване на застрахователния договор по полица № 0306X0462620, е
отбелязано, че застрахованият притежава два ключа за лекия автомобил, а
при завеждане на преписката по щета на 20.01.2020 г. е представен един брой
ключ за лекия автомобил. Сочи, че вторият ключ е предоставен на
застрахователя едва на 24.09.2020 г., т.е. извън посочения в приложимите към
договора Общи условия срок. Сочи, че това представлява неизпълнение на
задължението за предоставяне на застрахователя на всички ключове и
заключващи устройства за застрахования автомобил в срока по т. 58.2.2.,
3
съгласно т. 59.6.8. от Общите условия, което е основание за отказ за
изплащане на застрахователно обезщетение, съгласно т. 61 от Общите
условия.
Твърди, че е налице изключен риск по т. 14.8. от Общите условия на
застрахователя, тъй като пред застрахователя са представени недостоверни
данни относно застрахованото МПС и настъпилото събитие.
Сочи, че поради това за застрахователя не е възникнало задължение за
изплащане на застрахователно обезщетение или при условията на
евентуалност са налице предпоставки за намаляване размера на
обезщетението поне наполовина.
Оспорва предявените искове и по размер. Сочи, че претендираното
обезщетение е завишено и не отговаря на действително претърпените вреди.
Сочи, че при определяне на размера на обезщетението следва да се вземе
предвид действителния размер на претърпените вреди – действителната
стойност на застрахованото МПС към датата на установяване настъпването на
твърдяното застрахователно събитие – в случая 19.01.2020 г.
Сочи, че доколкото са констатирани увреждания по МПС към датата на
сключване на процесния договор, които няма данни да са отстранени към
датата на настъпване на застрахователното събитие, то същите следва да
бъдат взети предвид при евентуално определяне размера на обезщетение за
пълна загуба на МПС, съгласно т. 16.2. от Общите условия.
При условията на евентуалност, ако искът е основателен, прави
възражение за съпричиняване за намаляване на обезщетението поне
наполовина, поради неизпълнението на посочените задължения от страна на
застрахования, съгласно уговореното в т. 50.9 и т. 61 от Общите условия.
Оспорва искането за присъждане на лихва, поради неоснователността
на главния иск. Оспорва началния момент, от който се претендира лихвата,
доколкото не се дължи лихва от посочената в исковата молба дата –
16.10.2019 г. Твърди се процесното събитие да е установено на 19.01.2020 г.
Сочи, че не е налице забава на застрахователя, доколкото не са представени
всички изискуеми документи от страна на застрахования – постановлението
за спиране на наказателното производство е предоставено на застрахователя
на 24.09.2020 г., банковата сметка за евентуалното заплащане на
застрахователното обезщетение – на 18.10.2022 г., пълномощното в полза на
застрахователя и декларацията по чл. 264, ал. 2 от ДОПК са представени на
06.11.2022 г. Сочи, че дори да се установи да е налице задължение за плащане
на застрахователно обезщетение, началният момент, от който се дължи лихва
не е посоченият в исковата молба, а 15 дни след представяне на всички
изискуеми документи.
Ответникът претендира направените по делото разноски, включително
юрисконсултско възнаграждение.
В дадения срок ищецът не е депозирал допълнителна искова молба.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
Не се спори между страните и се установява от представените писмени
4
доказателства, че между ответника, като застраховател, и “Е.А.” ЕАД, като
застрахован, е сключен договор за застраховка “Каско”, обективиран в
комбинирана застрахователна полица № 0306X0462620/26.03.2019 г. за
автомобил с марка “Мазерати Леванте”, с peг. № *******, със срок на
покритие от 31.03.2019 г. до 30.03.2020 г., клауза “Пълно каско” съгласно
общите условия на застрахователя и застрахователна сума в размер на
168 690,33 лева. Представени са по делото доказателства за плащането на
вноски по застрахователната премия, както и предложение-декларация за
засключване на застраховки “Каско” и “Злополука”.
Представени са от ответника Общите условия на застрахователя за
застраховка на моторни превозни средства “Каско”.
Съгласно т. 14.8. от Общите условия, не се покриват пълна загуба или
частична щета на застрахованото МПС, причинени при, от или вследствие на
заблуда на застрахователя чрез предоставяне на неверни данни за
застрахованото МПС или застрахователното събитие.
Съгласно т. 16.14. от Общите условия, не се покрива претенция по
рисковете “Злоумишлени действия на трети лица” и изброени в клауза “К” и
клауза “А”: когато застрахованото МПС е било незатворено и/или
незаключено и/или с невключена или неизправна сигнално-охранителна
система и/или допълнително монтирана система или устройство за защита (т.
16.14.2.); когато ключовете за МПС и/или дистанционното управление на
сигнално-охранителната система и/или свидетелството за регистрация на
МПС - част І и/или част ІІ и/или документите за собственост на МПС са
оставени в МПС или извън него без необходимия контрол извън МПС (т.
16.14.3.); когато някои от ключовете за МПС и/или свидетелството за
регистрация на МПС - част І и/или част ІІ, документите за собственост на
МПС са отнети и/или изгубени преди настъпването на застрахователното
събитие, но застрахованият или ползващото МПС лице не са уведомили
писмено застрахователя за това, най-късно в тридневен срок от установяване
на отнемането или изгубването им (т. 16.14.4.).
Съгласно т. 50.9. от Общите условия, при неспазване на което и да е
било задължение на застрахования по т. 50, застрахователят може да намали
или откаже изцяло плащане на застрахователно обезщетение.
Съгласно т. 58.2.2. от Общите условия, застрахованият е длъжен да
уведоми и писмено застрахователя в срок от 24 часа от узнаване за
настъпването на застрахователното събитие, като се яви лично или чрез
представител в най-близкия офис на застрахователя и писмено подаде
уведомление за щета (по образец на застрахователя) с изложени в свободна
форма обстоятелства, които са му известни във връзка с настъпилото
застрахователно събитие, а когато срокът изтича в неработен ден,
застрахованият следва да извърши уведомяването най-късно в първия
следващ работен ден.
Съгласно т. 59.6.8. от Общите условия, при предявяване и за доказване
на претенция към застрахователя за плащане на застрахователно обезщетение
ив съответствие със задължението си по т. 58.4., застрахованият е длъжне да
представи на застрахователя и оригиналите на свидетелството за регистрация
на МПС – част I и част II, документи за собственост и застрахователна поли;а,
както и следните реквизити: всички ключове за заключване, контактни
ключове, дистанционни урпавления за централно заключване, аларма,
5
имобилайзер и друга подобна сигнално-охранителна техника, като същите се
предоставят н крока по т. 58.2.2.
Съгласно т. 61 от Общите условия, при неизпълнение на задължения от
страна на застрахования застрахователят може да намали или откаже
изплащане на обезщетение.
Представени са по делото договор за финансов лизинг №
01000833/00162/29.03.2017 г., сключен между “Е.А.” ЕАД, като лизингодател,
и “С.М.” ЕООД, като лизингополучател, за лек автомобил, марка и модел:
“Мазерати Леванте”, както и приемо-предавателен протокол от 31.03.2017 г.
за предаването на МПС и погасителен план към договора за финансов лизинг.
Представен е от ищеца и договор за наем № LT SM 101 от 29.03.2017
г., сключен между “С.М.” ЕООД, като наемодател, “В.П.” ООД, като
наемател, и П.С., като солидарен длъжник, за предоставяне за временно и
възмездно ползване на лекия автомобил марка “Мазерати”, модел “Леванте
С”. Представен е приемо-предавателен протокол от 31.03.2017 г., съгласно
който процесният автомобил е предаден от наемодателя на наемателя.
Не се спори между страните по делото, че застрахователят е уведомен за
настъпилото събитие – противозаконно отнемане на МПС за времето от 10,00
часа на 18.01.2020 г. до 18,30 часа на 19.01.2020 г. от мястото, на което е бил
паркиран - гр. Перник, ул. “*******”, пред бл. 6, както и че при
застрахователя е образувана преписка по щета. Представено е от ответника
Сведение от П.Й.С. от 19.01.2020 г. относно настъпилото застрахователно
събитие.
Представени са от ищеца приемо-предавателни протоколи по
ликвидационната преписка по щета за предадени документи и ключове.
Представени са по делото част I и част II на свидетелството за
регистрация за процесното МПС.
Представено е от ищеца доказателство за прекратената регистрация на
процесния автомобил с рег. № *******.
Представено е от ищеца и удостоверение с рег. № 192000-
10878/15.09.2020 г. от Първо районно управление – Перник, от което е видно,
че е образувано досъдебно производство № 41/2020 г. по описа на Първо РУ-
Перник, във връзка с подаден сигнал за откраднат лек автомобил: “Мазерати
Леванте” с рег. № *******, от адрес ул. “П. Каравелов”, паркиран пред блок
№ 6. Представено е и постановление от 16.03.2020 г. по досъдебно
производство № 41/2020 г. по описа на Първо РУМВР г. Перник, пр.пр. №
213/2020 г. по описа на Районна прокуратура гр. Перник, с което е спряно
наказателното производство, образувано и водено по чл. 195, ал. 1, т. 12 вр. с
чл. 194, ал. 1 от НК, поради това, че извършителят на престъплението не е
разкрит.
Представени са по делото протокол от 19.01.2020 г. за доброволно
предаване на ключ от автгомобила по досъдебното производство, както и
протокол от 21.09.2020 г. за доброволно връщане на ключа от автомобила на
представите лна “Е.А.” ЕАД.
По делото е представено от ищеца писмо с изх. № 100-3520/09.07.2020
г., изпратено от ответника застраховател до “Е.А.” ЕАД, в което
застрахователят уведомява, че липсва документ, установяващ по безспорен
начин резултатите от проверките на компетентните органи за времето,
6
мястото и механизма на реализиране на твърдяното събитие, което създава
трудности в квалификацията на същото като покрит риск и представлява
съществено неизпълнение на договорно задължение от страна на
застрахования, поради което за застрахователя не възниква задължение за
изплащане на застрахователно събитие по преписката по щета.
По делото е представено от ищеца писмо с изх. № 100-5649/23.10.2020
г., изпратено от ответника застраховател до “Е.А.” ЕАД, в което
застрахователят уведомява, че е установено несъответствие между
декларираните обстоятелства, при които е бил отнет противозаконно лек
автомобил марка “Мазерати”, модел “Лавенте С”, с рег. № *******, и
установените данни по претенцията, както и че представените документи не
доказват по категоричен начин фактите досежно настъпването на събитието,
поради което не е налице основание за изплащане на застрахователно събитие
по преписката по щета.
Представено е от ищеца споразумение от 15.01.2021 г. към договор за
финансов лизинг № 01000833/00162/29.03.2017 г., сключено между “Е.А.”
ЕАД, като лизингодател, и “С.М.” ЕООД, като лизингополучател, по силата
на чл. 5 от което лизингодателят прехвърля на лизингополучателя правата си
срещу застрахователя по процесната полица, включително и по заведената
щета.
Представено е уведомление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от “Е.А.” ЕАД до
застрахователя ответник, получено от застрахователното дружество на
18.10.2022 г., за извършеното прехвърляне на всички права по полицата и по
заведената щета.
Представена е от ищеца покана, изпратена от него и получена от
ответника на 18.10.2022 г., с която го кани в срок до 24.10.2022 г. да му
заплати застрахователната стойност на автомобила към датата на настъпване
на застрахователното събитие, ведно с дължимата законна лихва до датата на
плащането.
Представен е отговор на поканата с рег. № 100-4689/28.10.2022 г.,
изпратен от ответника до ищеца, че за застрахователя не е налице основание
за изплащане на обезщетение по преписката по щета.
Представено е от ищеца и заявление до ответника с вх. № 100-
3111/08.11.2022 г., с което са предоставени пълномощно за разпореждане с
процесното МПС и декларация по чл. 264, ал. 2 от ДОПК.
По делото е изслушано, неоспорено от страните и прието заключение на
съдебна автотехническа експертиза на вещо лице С. В., съгласно което
действителната (средната пазарна) стойност на процесния лек автомобил
“Мазерати Леванте С”, с рег. № *******, определена чрез метода на
изследване на пазарните аналози към датата на настъпване на
застрахователното събитие, е в размер на 151 047 лева.
Вещото лице дава заключение, че действителната (средната пазарна)
стойност, определена чрез прилагане корекционен коефициент на процесния
лек автомобил “Мазерати Леванте С”, с рег. № *******, към
застрахователната сума към датата на настъпване на застрахователното
събитие, е в размер на 154 914 лева.
Вещото лице дава заключение, че стойността, необходима за
възстановяване на уврежданията към датата на огледа при сключване на
7
застрахователен договор, на лек автомобил “Мазерати Леванте С”, с рег. №
*******, изчислена на база средни пазарни цени, е 1 489,44 лева.
При разпита воденият от ищеца свидетел Р.П. казва, че е била служител
на “Е.А.” ЕАД към отдел “Застраховане” и научила за кражбата от
ръководството на дружеството. Казва, че застрахователят е знаел, че вторият
ключ от автомобила е в полицията. Казва, че след като била уведомена в
неделя за кражбата, на следващия ден понеделник взела от офиса втория
ключ, който се съхранявал в дружеството, оригинала на големия талон, копие
на договора за лизинг и други, за да ги подаде при застрахователя ЗАД “А.”
АД. Казва, че там се е срещнала със служители на застрахователното
дружеството, предала им документите и изрично попитала за втори ключ, но
те й казали, че същият е в полицията.
Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на
спора.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 99, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл.
386 вр. с чл. 405, ал. 1 от КЗ и чл. 409 от КЗ вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Съгласно чл. 386, ал. 1 вр. с чл. 405, ал. 1 от КЗ, касаещи имущественото
застраховане, при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е
длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не
може да бъде по-дълъг от 15 работни дни от представяне на доказателствата
по чл. 106 от КЗ. Застрахователно обезщетение е равно на действително
претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, и не
може да надхвърля застрахователната сума (лимита на
отговорност). 3астрахователят може да откаже изплащане на обезщетение,
ако са налице основания за освобождаването му от отговорност, предвидени в
закона или уговорени в застрахователния договор.
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 386 вр. с чл. 405, ал. 1 от КЗ,
следва да са налице следните кумулативни предпоставки на сложния
фактически състав: наличие на валидно възникнало застрахователно
отношение по имуществена застраховка за съответното имущество с
покритие към датата на настъпване на събитието; настъпване на
застрахователното събитие, което да е покрит риск по застрахователния
договор в срока на действие на договора и изпълнение на задълженията на
застрахования, произтичащи от закона и договора за уведомяване на
застрахователя и предоставяне на необходимите документи и съдействие. От
друга страна, не следва да са налице обстоятелства, които изключват
отговорността на застрахователя да заплати търсеното обезщетение за
настъпилото застрахователно събитие.
По делото се установява, че е налице валидно сключен застрахователен
договор между ответника застраховател “Застрахователно акционерно
дружество А.” АД и “М.Л.” ЕАД (с предишно наименование “Е.А.” ЕАД),
описан по-горе и действащ към момента на настъпване на застрахователното
събитие – от 10,00 часа на 18.01.2020 г. до 18,30 часа на 19.01.2020 г.
Съгласно сключения застрахователен договор и общите условия по
застраховката, противозаконното отнемане на МПС е покрит риск по
8
процесната полица.
От събраните по делото доказателства се установява, че процесното
застраховано МПС е заявено за откраднато пред органите на МВР, както и
пред застрахователя. Видно от удостоверенията, издадени от Първо РУ –
Перник, и при липса на данни за друго, процесното МПС не е намерено,
поради което следва да се приеме, че е настъпило застрахователното събитие,
а възражението на ответника в противния смисъл се явява неоснователно.
В случая вземанията за застрахователно обезщетение по процесната
полица са прехвърлени от застрахования лизингодател “М.Л.” ЕАД (с
предишно наименование “Е.А.” ЕАД) на лизингополучателя и настоящ ищец
“С.М.” ЕООД по силата на споразумение от 15.01.2021 г. На основание чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД цесията е съобщена на 18.10.2022 г. от “М.Л.” ЕАД на
застрахователя ответник, в качеството му на длъжник по прехвърленото
вземане, и е породила действие за него. С оглед на това ищецът обосновава
активната си материално-правна легитимация по предявените искове.
Не се спори между страните и се установява от събраните по делото
писмени доказателства, че застрахователят е уведомен своевременно за
настъпилото застрахователно събитие (на 18-19.01.2020 г.). Във връзка с
предявеното искане за заплащане на обезщетение по договора за застраховка
и с оглед преценката на обстоятелствата около настъпването на
застрахователното събитие са предоставени на ответника застраховател
изискани от последния документи и ключове.
Въз основа на тези обстоятелства, с писмо с изх. № 100-5649/23.10.2020
г., изпратено от ответника до застрахования, застрахователят “ЗАД А.” АД
отказва да заплати застрахователно обезщетение по щетата, като се позовава
на несъответствие между декларираните обстоятелства, при които е бил отнет
противозаконно лекия автомобил, и установените данни по претенцията, без
да сочи какви конкретни недостоверни данни относно застрахованото МПС
или настъпилото събитие са предоставени.
Ответникът, на който е разпределена доказателствената тежест за това,
не посочва и не представя доказателства относно възражението, че
процесният автомобил е бил оставен отключен и/или без да е задействана
алармената система. Поради това същото остава недоказано и поради това
неоснователно.
Неоснователно е и възражението на ответника, че ключът за
застрахованото МПС е бил оставен в автомобила или извън него, без
необходимия контрол, което е довело до настъпване на събитието. От
събраните по делото писмени доказателства - приемо-предавателните
протоколи, се установява, че единият ключ от процесното МПС е предаден на
застрахователя на 20.01.2020 г., а другият е предаден по досъдебното
производство по описа на Първо РУ – гр. Перник на 19.01.2020 г. След
връщането му на 21.09.2020 г., същият е предаден на застрахователя на
24.09.2020 г. Поради това се опровергава възражението на ответника, че ключ
е бил оставен в автомобила или извън контрол при настъпване на
застрахователното събитие и не е налице соченото от ответника изключение
от предоставяното по застраховката покритие съгласно т. 16.14.2., т. 16.14.3. и
т. 16.14.4. от Общите условия на застрахователя.
Във връзка с предявеното искане за заплащане на обезщетение по
договора за застраховка и с оглед преценката на обстоятелствата около
9
настъпването на застрахователното събитие са предоставени на ответника
застраховател изисканите от последния документи и ключове. Представени са
и декларации по чл. 264, ал. 2 от ДОПК, декларация по чл. 25, ал. 8 от ЗННД,
нотариално заверено пълномощно в полза на застрахователя.
Правото на застрахователя да откаже плащане на застрахователното
обезщетение е уредено в нормата на чл. 408, ал. 1 от КЗ само: 1. при
умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има
право да получи застрахователното обезщетение; 2. при умишлено
причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел
получаване на застрахователното обезщетение от друго лице; 3. при
неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване
на застрахователното събитие; 4. в други случаи, предвидени със закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ, застрахователят
може да откаже плащане на застрахователно обезщетение при неизпълнение
на задължение по застрахователния договор, което е значително с оглед
интереса на застрахователя и е било предвидено в закон или в
застрахователния договор, като обаче е обусловено от установяването на
причинна връзка между неизпълнението на задължението и настъпилото
застрахователно събитие, съответно препятстване на доказването на
обстоятелствата, при които е настъпило, респективно възможността да бъдат
предотвратени вредите от същото (така по чл. 211 от КЗ (отм.) в Решение №
49/29.07.2013 г. по т.д. № 840/2012 г. по описа на ВКС, Т. К., І Т. О., която
практика съответства на нормата на чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ).
Следователно правото на застрахователя да откаже плащане на
обезщетение е обусловено от наличието на причинно-следствена връзка
между неизпълнението на задължението на застрахования и настъпването на
застрахователното събитие, с увеличаване размера или обхвата на вредите.
Самото неизпълнение от страна на застрахования на установеното
задължение по общите условия да предостави документ или втория ключ в
кратък срок не са основание за отказ на застрахователя да заплати
обезщетение по щетата. Още повече, че от показанията на разпитания по
делото свидетел Р.П. се установява, че служителите на застрахователното
дружество са знаели, че вторият ключ за процесното МПС се намира в
полицията. Обстоятелството, че вторият ключ е предаден по досъдебното
производство, се установява и от приемо-предавателния протокол от
19.01.2020 г. – в деня, в който е станало известно застрахователното събитие.
Същият е предаден на застрахователя своевременно – на 24.09.2020 г., след
връщането му от органите на досъдебното производство на 21.09.2020 г. с
приемо-предавателен протокол от същата дата. Дори и да е налице такова
неизпълнение, което съдът не приема по изложените по-горе съображения, то
не се установява от ответника, който носи доказателствената тежест да
установи изключението за отговорността му да заплати обезщетението, че
неизпълнението на това задължение на застрахования е значително с оглед
интереса на застрахователя и именно то е довело до възникване на
застрахователното събитие. Нещо повече, самото непредставяне на ключа,
който се намира по досъдебното производство, е обстоятелство, последващо
настъпилото застрахователно събитие, поради което не е би могло да е довело
до възникването на процесното събитие. Поради това соченото неизпълнение
10
не може да бъде в причинно-следствена връзка с настъпилото събитие, а и не
е съществено и значително с оглед интереса на застрахователя. С оглед на
горното не се доказва по делото твърдяното от ответника правоизключващо
възражение и същото се явява неоснователно.
По изложените по-горе съображения съдът намира, че настъпилото
застрахователно събитие от случаен характер е възникнало по времето на
действие на валидно сключен застрахователен договор между застрахования
“М.Л.” ЕАД и ответното дружество застраховател и представлява покрит
риск по застрахователния договор.
По отношение на размера на дължимото обезщетение следва да се вземе
предвид предвиденото в разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от КЗ, че при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените
вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на
подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност,
каквото не се твърди в настоящото производство. По отношение на
имуществетото застраховане нормата на чл. 400, ал. 1 от КЗ определя, че за
действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и
качество. Съгласно чл. 400, ал. 3, изр. първо от КЗ, когато друго не е
уговорено, приема се, че застрахователната сума по договора е определена
съгласно действителната стойност на имуществото. За установяване на
действителната стойност на автомобила е изслушана и приета съдебна
автотехническа експертиза, в която вещото лице определя действителната
стойност на процесното МПС, определена чрез метода на изследване на
пазарните аналози към датата на настъпване на застрахователното събитие, в
размер на 151 047 лева. Съобразявайки обстоятелството, че към датата на
огледа е имало увреждания, които вещото лице изчислява на база средни
пазарни цени в размер на 1 489,44 лева, съдът намира, че тази сума следва да
бъде приспадната от определената от вещото лице действителна стойност на
МПС (151 047 лева – 1 489,44 лева = 149 557,56 лева).
С оглед на изложеното съдът намира, че по делото не се събраха
доказателства, които да обосновават възражението на ответника за
съпричиняване, поради което да бъде намалено обезщетението и същото не
следва да бъде уважено.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният иск е
основателен и следва да бъде уважен в претендирания размер от 149 557,56
лева.
Поради уважаването на главния иск в посочения размер, следва да бъде
уважена и акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху
присъдената главница от 149 557,56 лева за периода от 02.12.2022 г. (датата
на подаване на исковата молба) до окончателното й плащане.
Ищецът претендира и законната лихва върху главницата за периода от
16.10.2020 г. до 01.12.2022 г. Съдът намира, че на 09.10.2020 г. с приемо-
предавателен протокол (находящ се на л. 30 от делото) са представени на
ответника последните изискуеми документи: удостоверение за сваляне от
отчет и свидетелство за регистрация на МПС – част I с прекратена
регистрация. Считано от тази дата, е започнал да тече срокът от 15 работни
11
дни за заплащане на застрахователното обезщетение съгласно чл. 108, ал. 1 от
КЗ и е изтекъл на 30.10.2020 г., а ответникът е изпаднал в забава на 31.10.2020
г. В писмо с изх. № 100-4689/28.10.2022 г., обективиращо отказа на
застрахователя, не се сочи непредставяне на пълномощно и декларация по чл.
264, ал. 2 от ДОПК, а и такива не са изисквани от застрахователя. Поради
това неоснователно е възражението на ответника, че лихва за забава не се
дължи, тъй като документите са представени едва на 06.11.2022 г. С оглед на
горното и на основание чл. 162 от ГПК, съдът изчислява с калкулатор,
достъпен в интернет, размера на законната лихва върху присъдената главница
от 149 557,56 лева за периода от 31.10.2020 г. до 01.12.2022 г. вкл. Същата за
този период възлиза в размер на 31 656,34 лева, в който размер акцесорната
претенция е основателна и следва да бъде уважена, а за горницата над
31 656,34 лева до предявения размер от 32 279,50 лева и за периода от
16.10.2020 г. до 30.10.2020 г. вкл. акцесорната претенция като неоснователна
следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ищецът
претендира разноски в общ размер на 9 053,97 лева, от които 8 203,97 лева –
държавна такса, 550 лева – депозит на вещо лице и 300 лева – юрисконсултско
възнаграждение. Предвид направеното искане и доколкото ищецът е
представляван в настоящото производство от юрисконсулт, както и при
съобразяване на материалния интерес по делото и исканото юрисконсултско
възнаграждение, съдът определя на ищеца юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл. 25, ал. 2 вр. с ал. 1
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
С оглед на изхода на спора и съобразявайки прекратяването на делото
касателно част от ищцовите претенции, на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски по делото в размер от 7 999,18 лева, съразмерно с уважената част от
исковете.
Съгласно представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК,
ответникът претендира разноски по делото в общ размер на 700 лева, от които
150 лева - депозит за вещо лице, 10 лева – държавна такса за съдебни
удостоверения, 540 лева - юрисконсултско възнаграждение. Предвид
направеното искане и доколкото ответникът е представляван в настоящото
производство от юрисконсулт, както и при съобразяване на материалния
интерес по делото, съдът определя на ответника юрисконсултско
възнаграждение в размер на 300 лева, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. с чл.
25, ал. 2 вр. с ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
С оглед изхода на спора и съобразявайки горното, на ответника следва
да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 53,59 лева, съразмерно с
прекратителната и отхвърлената част от исковете.
Съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК ищецът е посочил начин на плащане по
банкова сметка с IBAN: ******* в “У.Б.” АД, по която да се преведат
присъдените суми и която е посочена в настоящото решение на основание чл.
236, ал. 1, т. 7 от ГПК.
12
Водим от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОСЪЖДА “ЗАД А.” АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, Столична община, район “Средец”, ул. “*******
*******, да заплати на “С.М.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление: гр. София, Столична община, район “Искър”, бул. “*******
*******, на основание чл. 99, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 386 вр. с чл. 405, ал. 1 от
КЗ и чл. 409 от КЗ вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сума в размер на 149 557,56 лева
(сто четиридесет и девет хиляди петстотин петдесет и седем лева и
петдесет и шест стотинки), представляваща застрахователно обезщетение за
имуществени вреди по договор за застраховка “Каско”, обективиран в
Комбинирана застрахователна полица за застраховка “Каско” и “Злополука”
№ 0306X0462620 от 26.03.2019 г., сключен между “ЗАД А.” АД, като
застраховател, и “Е.А.” ЕАД, като застрахован, за настъпило за времето от
10,00 часа на 18.01.2020 г. до 18,30 часа на 19.01.2020 г. в гр. Перник, ул.
“*******”, пред бл. 6, застрахователно събитие (противозаконно отнемане на
цялото МПС) със застрахованото МПС с марка “Мазерати Леванте”, с peг. №
*******, с номер на рама: ZN6YU61B00X236010, ведно със законната лихва
върху присъдената главница от 149 557,56 лева за периода от 02.12.2022 г. до
окончателното й плащане, и сума в размер на 31 656,34 лева (тридесет и
една хиляди шестстотин петдесет и шест лева и тридесет и четири
стотинки), представляваща законната лихва върху присъдената главница от
149 557,56 лева за периода от 31.10.2020 г. до 01.12.2022 г. вкл., които
вземания са придобити от ищеца “С.М.” ЕООД по силата на споразумение от
15.01.2021 г., сключено между него и “Е.А.” ЕАД, като ОТХВЪРЛЯ иска по
чл. 409 от КЗ вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за горницата над 31 656,34 лева до
предявения размер от 32 279,50 лева и за периода от 16.10.2020 г. до
30.10.2020 г. вкл., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “ЗАД А.” АД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община,
район “Средец”, ул. “******* *******, да заплати на “С.М.” ЕООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична община,
район “Искър”, бул. “******* *******, сума в размер на 7 999,18 лева
(седем хиляди деветстотин деветдесет и девет лева и осемнадесет
стотинки), представляваща разноски по делото пред СГС, съразмерно с
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК “С.М.” ЕООД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична
община, район “Искър”, бул. “******* *******, да заплати на “ЗАД А.” АД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична
община, район “Средец”, ул. “******* *******, сума в размер на 53,59 лева
(петдесет и три лева и петдесет и девет стотинки), представляваща
разноски по делото пред СГС, съразмерно с прекратената и отхвърлената част
от исковете.
13
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
14