РЕШЕНИЕ
№ 117
гр. Благоевград, 04.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Г.а
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20221210101079 по
описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е въз основа на искова молба, подадена от Н. А. К., ЕГН ********** и С. Д.
К., ЕГН **********, от с. Д.**, със съдебен адрес: гр. С.**, чрез адв. Д. М. против Б. Я. Ш.,
от с. Д. О.**, със съдебен адрес: гр. Б.***, чрез адв. И. Н..
Претендира се Б. Я. Ш. да премахне изградената от него оранжерия в североизточната част
на ПИ с пл. № 282 по плана на с. Д. О., целият с площ от 670 кв., при граници: дере, имот с
пл. № 315, имот с пл. № 283 и път.
С оглед така изложеното искане на исковата молба следва да се приеме, че е предявен
осъдителен негаторен иск по чл. 109 ЗС.
Ищците твърдят, че са собственици на основание договор за покупко-продажба на
поземлен имот - ЧОС, вписан като акт №32, том 12, дело №2361/2021 г. на Служба по
вписвания Благоевград, с пл. № 282 по плана на с. Д. О. (подробно индивидуализиран в
исковата молба). Поддържат, че в имота притежавали жилищна сграда и пристройка към
нея, придобити възмездно от родителите на ищеца Н. К., които са ги построили след
отстъпено право на строеж от Общински народен съвет С.. Заявяват, че знаели границите на
поземления имот, като ответникът непрекъснато навлизал в имота, като твърдял, че ищците
не са собственици на земята. Ответникът не освобождавал имота и дори изградил
оранжерия. Сочат, че по тяхно искане лицензирана фирма трасирала границите на закупения
имот, след което подали сигнал до Община С.. Излагат, че изграждането на оранжерията и
ползването й представлявали незачитане на правото им на собственост. Считат, че
горепосочените действия на ответника ограничавали правото им като собственици на
поземления имот да ползвали същия, поради което искат ответника да бъде осъден да
премахне оранжерията.
Ответникът заявява, че претендираното от ищците място, никога не е било ползвано
както от тях, така и от Община С., от която е закупено. Поддържа, че това място
представлявало част от място, собственост на И. Т. /баща на съпругата на ответника/,
представляващо земеделски имот - нива от около 5 дка, находяща се в землището на с. Д. О.,
в местността „Шелевец”, при граници /съседи/: М. М.; валог и чешма. Сочената нива не е
била внасяна в ТКЗС, обработвана била от ответника, който си построил процесната
оранжерия. Сочи, че повече от 30 години владеел това място и било придобито от него по
давност.
1
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба предмет на разглеждане е иск с правна квалификация
по чл. 109 ЗС, имащ за предмет установяване на неоснователни действия на ответника
/изграждането и ползването на оранжерия, която е разположена в североизточната част на
процесния поземлен имот с пл. № 282 по плана на с. Д. О./, както и за осъждане на
ответника да премахне тази оранжерия.
Основателността на предявения негаторен иск с правно основание чл.109 ЗС, се обуславя
от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1/ ищците да са титуляри на правото
на собственост върху процесния недвижим имот; 2/ ответникът да е осъществил, сочените
по-горе неоснователни действия и 3/ тези неоснователни действия да се довели до
смущаване и накърняване на ищците да упражняват правото си на собственост върху
процесния имот в пълен обем.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански
процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищците страна следва да установят изложените предпоставки.
От своя страна ответникът следва да установи, че направените от него действия са
основателни респективно, че не смущават и не накърняват правото на собственост на
ищците, както и възражението си, че оранжерията, която ползва е построена в имот, негова
собственост, придобит по давност.
Именно в контекста на тези принципни положения трябва да се потърси и разрешението
на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.
От приетото по делото писмено доказателство (копие от договор за покупко-продажба на
недвижим имот – частна общинска собственост от 10.06.2021г.) се установява, че ищецът Н.
К. е купил от третото неучастващо по делото лице Община С. процесния имот с пл. № 282
по плана на с. Д. О., целият с площ от 670 кв., при граници - дере, имот с пл. №315, имот с
пл. №283 и път.
На датата, на която е сключена горепосочената сделка, ищецът Н. К. е бил в граждански
брак с другия ищец – С. К.. При това положение ищците са придобили процесния имот в
режим на съпружеска имуществена общност.
Установява се по делото, че в процесния имот има изградена една двуетажна масивна
жилищна сграда.
На 14.03.2022г. бил изготвен от инж. Д. Р. протокол за трасиране, означаване и
координиране на процесния имот.
Става ясно, че на 18.03.2022г. ищецът Н. К. е депозирал сигнал до кмета на Община С., с
който заявил, че ответникът Б. Ш. се бил настанил в процесния имот, като в него бил
направил оранжерия. В тази връзка поискал да му бъдело пуснато предизвестие да освободи
имота.
На 01.04.2022г. кметът на Община С. изпратил писмо до ответника, с което му указал да
освободи имота, като премахне и неправомерно монтираната оранжерия.
От събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите С.
Р. С. (сестра на ищеца Н. К.), О. А. К. (брат на ищеца Н. К.), А. И. М.а (балдъза на
ответника Б. Ш.) и И З. Ч. (сват на ответника Б. Ш.) се установява, че в процесния имот
ответникът около 2017-2019г. е построил процесната оранжерия.
За изясняване на местоположението, границите и съседите на процесния имот по делото
бе назначена съдебно-техническа експертиза. От заключението на същата и от уточненията
на вещото лице инж. В. Ю., направени при проведеното му изслушване в открито съдебно
заседание на 06.02.2023г. се установява, че процесната оранжерия /според вещото лице
постройката представлява паянтов парник/ попада в границите на процесния имот пл. №
282. Става ясно, че паянтовият парник е изграден от метална конструкция и покрит с плътен
полиетилен, с площ от 21 кв.м. Вещото лице е онагледило резултатите от направения от него
оглед на място и замерване на състоянието на имота, сградите и постройките, като в тази
връзка е изготвил цветна скица, представляваща Приложение № 10 към заключението. На
тази скица процесната оранжерия е тонирана в червен цвят, като същата се намира в
североизточната част на процесния имот с пл. № 282. Според вещото лице няма налице
2
основание да се твърди, че мястото, оградено за оранжерия и овощна градина, представлява
част от нива от около 5 дка, находяща се в землището на с. Д. О., в местността „Шевелец“,
при граници /съседи/: М. М., валог и чешма, поради липса на стари планове, в които имотът,
нива от 5 дка да присъства и да може да се сравни с действащия план. Става ясно също така,
че в действащата КККР за неурбанизираната територия на землището с. Д. О. /бивша КВС/,
липсват възстановени имоти на наследниците на М., по записката от 20.02.1924г., със
следващо име И. Т.. Отделно от това няма и налице процедиран Помощен кадастрален план
/ПКП/, който да показва местоположението на бившия имот нива от 5 дка, как попада в
границите на урбанизираната територия.
При изслушването на вещото лице, проведено в открито съдебно заседание на
06.02.2023г., същото заяви, че на името на И. Т. няма никакви възстановени имоти в картата
на възстановената собственост, която в момента е Кадастрална карта на неурбанизираната
територия. В картата на възстановената собственост въобще няма възстановяване на
земеделски имоти на това име. Вещото лице е категорично, че на името на М. и на Т. няма
възстановена собственост за неурбанизирани територии за земеделски земи, които се
намират извън границите на населеното място.
Основното възражение на ответника е, че мястото, на което е изградил процесната
оранжерия (според вещото лице паянтов парник) е представлявало част от земеделски имот -
нива от около 5 дка, находяща се в землището на с. Д. О., в местността „Шелевец”,
собственост на И. Т. /баща на съпругата на ответника/, като повече от 30 години владеел
това място и било придобито от него по давност.
С цел да докаже, че е придобил сочения от него земеделски имот в резултат на давностно
владение, ответникът е ангажирал гласни доказателствени средства чрез разпита на
свидетелите А. И. М.а (балдъза на ответника Б. Ш.) и И З. Ч. (сват на ответника Б. Ш.).
Първият от доведените от ответника свидетели – А. И. М.а заявява, че мястото, където
ответникът построил оранжерията било част от нива на баща й. Този свидетел поддържа, че
освен оранжерия, там имало овощни дървета - ябълки, круши, които насадил ответникът.
Заявява, че на това място му са казвали „межда“, като на междата ответникът е засадил
овощни дръвчета. Свидетелката М. поддържа, че оранжерията била на бащиния й имот.
Втория от доведените от ответника свидетели – И З. Ч. сочи, че доколкото разбрал от
снаха си, на мястото, където е оранжерията, е имало сушилня, но не знаел къде точно е
била. Този свидетел поддържа, че отдалече се виждало, че белеел един найлон отгоре,
където сега е оранжерията. Заявява, че знаел, че близо до оранжерията ищецът Н. имал
парцел, като не знаел този парцел на Н. дали бил ограден, не знаел дали имало бетонна
стена. Свидетелят Ч. сочи, че теренът при оранжерията бил равен, като надолу от
оранжерията имало овощни дръвчета. Над оранжерията имало поставена една цистерна, но
не можел да си спомнил дали имало стена. Поддържа, че над цистерната имало ограничение,
имало стена над цистерната, но не знаел кога била направена стената.
С оглед приетите по делото доказателства, не може да се направи еднозначен и
категоричен извод, че мястото, на което ответникът е изградил процесната оранжерия
(според вещото лице паянтов парник) е представлявало част от земеделски имот - нива от
около 5 дка, находяща се в землището на с. Д. О., в местността „Шелевец”, собственост на
И. Т. /баща на съпругата на ответника/. В този смисъл не може да се направи извод за
основателност на твърдението на ответника, че е придобил имота по давност. Това е така,
защото липсват категорични и сигурни данни, че оранжерията е била построена в
земеделски имот-нива, която да е била собственост на бащата на съпругата на ответника И.
Т.. Този извод се налага от категоричното заключение на вещото лице по приетата съдебно-
техническа експертиза, че на името на И. Т. няма никакви възстановени имоти в картата на
възстановената собственост, която в момента е Кадастрална карта на неурбанизираната
територия. По делото няма събрани доказателства и че въобще е извършвана земеделска
реституция по реда на ЗСПЗЗ на твърдяната от ответника земеделска нива. Следователно не
може да се приеме, че част от нея (включително оранжерията) попада в процесния недвижим
имот.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че извършените от ответника действия по
3
изграждането и ползването на оранжерия, която е разположена в североизточната част на
процесния поземлен имот с пл. № 282 по плана на с. Д. О., са неоснователни. Това е така,
защото с действията си ответникът пречи на ищците да упражняват своето право на
собственост в пълен обем. Извършеното от ответника действие – изградената оранжерия,
представлява именно такова неоснователно въздействие над обект на право на собственост –
процесният недвижим имот, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта
според нейното предназначение от ищците, като собственици на същата. Това действие на
ответника създава за ищците пречки за използването на имота по-големи от обикновените. В
този смисъл изградената оранжерия, създава затруднения на пълноценното упражняване на
правото на собственост върху имота.
В обобщение се налага крайният извод, че негаторният иск е основателен.
Относно разноските:
При този изход от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника следва
да бъдат поставени разноските, сторени от ищците във връзка с водене на делото. Общият
им размер възлиза на сумата от 1120 лв. В него се включват заплатена държавна такса в
размер на 50 лв., възнаграждение за един адвокат в размер на 470 лв., което е изплатено в
брой от ищците и 600 лв. за възнаграждение на вещото лице.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение, Осми състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. Я. Ш., от с. Д. О.**, със съдебен адрес: гр. Б.***, чрез адв. И. Н., да премахне
изградената оранжерия в североизточната част на ПИ с пл. № 282 по плана на с. Д. О.,
целият с площ от 670 кв., при граници: дере, имот с пл. № 315, имот с пл. № 283 и път по
иск, предявен на основание чл. 109 ЗС от Н. А. К., ЕГН ********** и С. Д. К., ЕГН
**********, от с. Д.**, със съдебен адрес: гр. С.**, чрез адв. Д. М..
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Б. Я. Ш., от с. Д. О.**, със съдебен адрес: гр.
Б.***, чрез адв. И. Н. да заплати на Н. А. К., ЕГН ********** и С. Д. К., ЕГН **********,
от с. Д.**, със съдебен адрес: гр. С.**, чрез адв. Д. М. сумата от 1120 лв. (хиляда сто и
двадесет лева), представляваща общ размер на разноските, дължими за производството по
гр. д. № 1079/2022г. на РС – гр. Благоевград.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4