РЕШЕНИЕ
№1688/24.9.2019г.
Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
двадесет и трети състав
На
девети септември Година две хиляди и
деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Даниела Михайлова
Секретар Пламен Пламенов
като разгледа докладваното от съдията
НАХД
№ 2067
по описа на съда за 2019.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано
по жалба на Б.Н.Р.
-ЕГН **********, против Наказателно
постановление № СБ-647/29.01.2019г. на Заместник кмета на Община-Варна, с което му е наложено административно
наказание „ Глоба” в размер на 1 000 лв.
на основание чл.232 ал.2от ЗУТ за нарушение на чл.148 ал.1 и ал.4 от ЗУТ.
В
жалбата се навеждат доводи
за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила като се твърди, че в
акта и постановлението не е посочена датата на извършване на нарушението, а
само датата на извършване на проверката от контролните органи, че не е описана
каква точно дейност е извършил въз.Р., за да бъде прието, че той е възложител
на строежа.Самия строеж пък не бил индивидуализиран нито с характеристични
данни, нито с конкретно ситуирано местоположение.Твърди
се още, че описаната в акта и постановлението постройка не представлява нов
строеж, а реконструирана преди повече от 10 години стара сграда. Поради тези и други съображения се иска
цялостна отмяна на постановлението като неправилно и незаконосъобразно.
В съдебно заседание въз. Р.,
редовно призован, не се явява, представлява
се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на
посочените в нея основания.За последното съдебно заседание адв.Д. депозира
писмена молба, в която отново излага съображения за отмяна на постановлението поради
допуснати в хода на производството съществени нарушения на процесуалните
правила по смисъла на чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН.В хода на делото по
същество тя поддържа описаните в молбата доводи и пледира за цялостна отмяна на
постановлението.
Въззиваемата страна, редовно призована , представлява се от упълномощен процесуален
представител, който оспорва жалбата и по същество моли наказателното
постановление да бъде потвърдено.
След преценка на доводите
на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от
фактическа
страна следното:
Въз. Б.Р., по силата на нотариален акт за дарение
от 12.05.1983г. и нотариален акт за покупко-продажба от 05.12.2000г., бил
собственик на недвижим имот- лозе, намиращо се в м-т „Кочмар“, цялото с площ от
1 000кв.м., представляващо имот с пл.№ 222 по плана на местността, в едно с построената там вилна постройка. С
нотариален акт за право на собственост
върху недвижими имот по давностно владение от
22.05.2001г. въз.Р. бил признат за
собственик и на място с площ от 267,45кв.м. идеални части, цялото с площ от
1 267,45 кв.м.
На 19.12.2018 год., след подаден сигнал от съсед, служители в
отдел „Строителен контрол” при Община Варна , един от които св.Д.Д.- гл.инспектор,
извършили проверка в имота на
въз.Р.. При проверката св.Д. установил,
че в западната част на имота се намира едноетажна постройка, която била заснета
и описана като местоположение и размери в съответно приложение . След направена
проверка се установило, че в архивите на
Община-Варна и район „Младост“ няма строителна документация за този
строеж.Поради това св.Д. приел, че
строежът на едноетажната
постройка е извършен без одобрени строителни книжа и без издадено разрешение за строеж, в
нарушение на разпоредбите на чл. 148 ал. 1 от
ЗУТ, т.е. бил незаконен строеж по
смисъла на чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ. За приетото за извършено незаконно
строителство бил съставен Констативен акт № 10/19.12.2018г., макар че не било
установено нито кой, нито кога го е извършил.
На същата дата-19.12.2018г. против въз.Р. бил съставен акт за административно нарушение за
това, че във функциите си на възложител
възложил изграждане на строеж „ едноетажна постройка“ разположена в
западната част в подробно описан имот, като строежът бил изграден без
разрешение за строеж и без одобрени строителни книжа. Нарушението било квалифицирано като такова
по 148 ал.1 от ЗУТ.При личното
предявяване на акта въз. Р. посочил, че
ще подаде писмени възражения.В срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН той депозирал писмени възражения, в които били
наведени доводи за непълно описание на установения в обекта обект и за
допуснати нарушения на процесуалните правила.
Въз
основа на акта и след обсъждане на възраженията, които били приети за
неоснователни, било издадено атакуваното
наказателно постановление, в което наказващият орган изцяло приел фактическите
констатации в акта и правната квалификация на нарушението по чл.148 ал.1 от ЗУТ.За
него и на основание на чл. 232 ал.2 от ЗУТ на въз. Р. била наложена „Глоба” в размер на
1 000лв.
На
28.01.2019г. била издадена Заповед № 0290, с която било наредено в срок до 30
дни то влизане в сила на заповедна незаконния обект „ едноетажна постройка“ ,
да бъде премахнат.Срещу тази заповед била депозирана жалба пред Административен
съд-Варна.
В хода на съдебното следствие като
свидетел бе разпитан Д.Д. - актосъставител , чиито показания съдът кредитира като
дадени обективно, безпристрастно и пълно.От тях се установи, че при извършената
проверка на документацията за имота е било установено, че разрешение за строеж
има само за намиращата се в него къща, което е било издадено през 2002г.Тъй
като съобразно законовите изисквания разрешение за строеж не се издавало при
наличие на незаконно строителство в имот, св.Д. счита, че към него момент
описаната постройка не е била изградена.Свидетелят заявява още, че не може да
каже тази постройка кога е била изградена , както в кадастъра сграда с такъв
контур не е била отразявана въобще.По искане на адв.Д. съдът допусна до разпит
св.Реджеп- съсед на въз.Р., който заяви, че зад съществуващата в имота къща още
от преди 41-42 години е имало навес, който въззивникът
преди 10-15 години е преустроил на барбекю, като малко го „ удължил“.Съдът
кредитира показанията на свидетеля като логични и последователни.
Съдът приобщи към материалите по
делото представените от страните заповед за компетентност, жалба и писмо, които
кредитира като относими към спора.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от събраните по делото доказателства по
административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното
производство гласни и писмени доказателства,
приобщените в хода на съдебното следствие, които са последователни, взаимно обвързани и
безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото
наказателно
постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от
легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № СБ-647/29.01.2019г. е издадено в шестмесечния преклузивен срок по смисъла на чл.34 от ЗАНН.
Съдът намира обаче, че в хода на производството са били допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Актът и постановлението са били
издадени от лица, оправомощени от Кмета на Община-Варна
съответно със Заповед №0503/05.02.2018г.
и със Заповед № 4795/25.11.2015г. на
Кмета на Община Варна, съгласно която св.Димитров има право да съставя актове,
а Зам.кмета на Община Варна има право да издава наказателни постановления за
нарушения на ЗУТ.Нито в акта, нито в постановлението обаче е посочена
категорията на строежа, за незаконното изграждане на който на въз.Р. е била
наложена „ глоба“.Такова отбелязване се съдържа единствено в съставения
констативен акт и издадената в последствие заповед за събаряне, като е
посочено, че строежът е от пета категория.Доколкото обаче
административно-наказателното производство започва със съставянето на акта за
установяване на нарушение, то това обстоятелство следва да бъде посочено в
него, както и в постановлението, което в случая не е било сторено.
На следващо място съдът намира, че
при издаване на акта и постановлението са били нарушени разпоредбите на чл.42
т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като не е посочена датата, на която се
твърди, че е извършено нарушението, както и самото нарушение не е описано с
необходимата пълнота и точност.В съставения против въз.Р. акт въобще липсват
дата на извършване на нарушението и на неговото установяване, а в
постановлението е посочено, че на 19.12.2018г.
при извършена проверка са констатирани
определени обстоятелства. Не е ясно обаче, а и не е посочено на коя дата според
наказващият орган е извършено, респективно довършено нарушението. От писмените и гласни
доказателства по делото се установява, че при проверката на 19.12.2018г. , процесният обект е
бил завършен, поради което по никакъв начин датата на проверката не може да се
приеме за дата на извършване на нарушението. Категоричен извод за това на коя дата е било извършено нарушението, не
би могъл да се направи от нито едно писмено или гласно доказателство по
делото.Самият актосъставител в показанията си сочи, че не може да посочи кога е
изградена постройката, като предполага, че това е станало след въвеждане в експлоатация на основната сграда,
т.е. след 2005г. В хода на
административно-наказателното производство не е било установено с категоричност нито
кой, нито кога е изградил процесната едноетажна постройка, като не е било
установено и дали същата не представлява преустроена сграда, която се е
намирала и преди в имота. С
непосочването на датата на извършване на нарушението е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила,
доколкото това е реквизит от
императивно и изчерпателно определеното от закона съдържание на постановлението
и е съществен елемент при индивидуализацията на нарушението, касаещ описанието на същото от фактическа страна,
съответно липсата й води до ограничаване правото на защита на
нарушителя.Липсата на дата на извършване на нарушението лишава съда от възможност да прецени спазени
ли са и давностните
срокове по смисъла на чл.34 от ЗАНН тъй като с
изтичането им, считано от датата
на извършване на нарушението, се
изключва възможността за образуване на административно-наказателно
производство.Поради това съдът намира, че в хода на производството е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което е самостоятелно основание
за отмяна на постановлението.В този смисъл са
Решение по КАНД № 2946/ 2014 г. на АдмС-Варна, Решение по КАНД № 370/2017 г. на АдмС-Варна, Решение по КАНД№ 1915/2017г. на АдмС-Варна и много други.
На следващо място съдът установи, че в
постановлението е посочен единствено правния извод на наказващият орган, че
именно въз.Р., в качеството му на възложител, е възложил изграждането на
незаконния строеж.Липсват обаче факти, които да сочат, че въззивникът
притежава това качество и че именно той е извършил нарушение като е възложил
изграждането на незаконния строеж.Няма спор, че въз.Р. е собственик на имота
и съгласно чл.161, ал.1 от ЗУТ
възложител е собственикът на имота, лицето, на което е учредено право на строеж
в чужд имот, и лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на закон.
В случая обаче нито в акта, нито в
постановлението, са посочени конкретни факти , от които да се направи извод, че
въз.Р. притежава качеството на възложител по смисъла на чл.161 от ЗУТ. Въпреки
това е била ангажирана неговата отговорност за това, че е възложил изграждането на незаконен строеж – без издадено разрешение за
строеж и без одобрени строителни книжа, в нарушение на разпоредбите чл.148 ал.1 от ЗУТ.
Тези норми сочат, че строежи могат да се извършват само ако са разрешени
съгласно ЗУТ, а съгласно чл.225 ал.1
т.2. от ЗУТ незаконен е строежът, когато се извършва без одобрени инвестиционни проекти и/или без
разрешение за строеж. Наказващият орган
е наложил на въззивника наказание на
основание чл.232 ал.2 от ЗУТ, който предвижда санкция за лице - участник в строителството, което
извършва, разпореди или допусне извършването на незаконен строеж. Т.е.
налице са три различни форми на изпълнително деяние- извършва, разпореди или допусне извършването. В акта и
постановлението обаче е било прието, че въз.Р.
е възложил изграждането на незаконен строеж, като не става ясно коя
форма на изпълнителното деяние е била приета за осъществена-че е извършил, че е
разпоредил или че е допуснал извършването на незаконен строеж.Поради това съдът
намира, че нарушението, което е вменено във вина на въз.Р., не е било описано с
необходимата конкретика и пълнота, като не са били включени всички негови
обективни и съставомерни признаци.С това безспорно е било нарушено правото на
защита на нарушителя.
С оглед на изложеното до тук, съдът намира , че атакуваното наказателно постановление е
неправилно , незаконосъобразно и необосновано и
като такова следва да бъде
отменено.
Водим
от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № СБ-647/29.01.2019г. на Заместник кмета на Община-Варна, с което на Б.Н.Р. е наложено административно наказание
„ Глоба” в размер на 1 000 лв. на
основание чл.232 ал.2 от ЗУТ за нарушение на чл.148 ал.1 и ал.4 от ЗУТ.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен
Съд-Варна,по реда на АПК .
След влизане в сила на съдебното решение,
административно-наказателната
преписка да се върне на
наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: