Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.София,24.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 23 с-в, в съдебно заседание на единадесети февруари през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Божана Желязкова
при участие на
секретаря Ива И. като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2454 по описа на
СГС за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е частичен иск с правно основание чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 430 ТЗ с искане за солидарно осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 33 745,26
евро, представляваща част от вземане в общ размер на 48 317,27 евро - главница
по Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL 22761 от 11.05.2007 г., ведно със законната лихва върху предявената част, считано
от 26.02.2020 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното
изплащане, както и за заплащане на сумата от 607,72 лв. нотариални такси за
периода 03.04.2017 г. - 17.02.2020 г. и 46,84 евро такса за управление на
кредита.
ИЩЕЦЪТ „Ю.Б.” АД
/предишно наименование „Българска пощенска банка“ АД/, ЕИК ********,
представлявано от П.Д.и Д.Ш.- изпълнителни директори и членове на Управителния
съвет, действащо чрез пълномощника си С.З. - адвокат от САК, твърди, че
съгласно Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL 22761 от
11.05.2007г. “Ю.Б.“ АД (предишно наименование „Българска Пощенска Банка“ АД) в
качеството му на кредитор е отпуснала на С.М.В., ЕГН ********** и на Г.И.В.,
ЕГН **********, в качеството им на кредитополучатели, кредит в размер на 41 930
евро, с краен срок на погасяване, съгласно чл.5, ал. 1 от договора за кредит -
420 месеца. Във връзка с предоставения кредит ответниците
предоставили обезпечение (първа по ред ипотека) в полза на „Ю.Б.“ АД с
Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 73, том II, peг. № 1985, дело № 272 от 14.5.2007 г. на нотариус К.Б.,
вписана в НК под pег. № 043, с район на действие
Софийски Районен Съд. В Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим
имот HL 22761 от 11.05.2007 г. е
уговорено, че кредитът ще бъде усвоен на три транша - първи транш - 13 500 евро
- за покупка на недвижим имот; втори транш - в размер на 23 280 евро - за други
разплащания и трети транш - 5 150 евро - за довършване на недвижим имот. Излага, че след учредяването на ипотеката и откриването на заемната сметка по
Договора за кредит ответниците усвоили заем в размер
на 41 930 евро, по следния начин: първи транш - в размер на 39 870 евро -
усвоен на 21.05.2007 г. и втори транш - в размер на 2 060 евро - усвоен на
30.05.2007 г. Посочва, че на основание чл. 24 от Договор за кредит за покупка и
довършване на недвижим имот HL 22761 от 11.05.2007 г. страните по взаимно
съгласие са предоставили на „Ю.Б.“ АД право едностранно да прехвърли вземанията
си, произтичащи от него на дружества или институции от групата на Eurobank EFG Group, включително на „Б.Р.С.” АД. На
06.12.2007 г. с Договор за цесия за прехвърляне на вземания по договори за
кредит „Ю.Б.” АД в качеството си на цедент
прехвърлило на „Б.Р.С.” АД с ЕИК ********, в качеството му на цесионер, всички свои вземания срещу ответниците,
произтичащи от Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL
22761 от 11.05.2007 г. Впоследствие с Договор за цесия за прехвърляне на
вземания по договор за кредит от 20.04.2012 г. „Б.Р.С.” АД, в качеството си на цедент прехвърлило обратно на „Ю.Б.” АД, в качеството му на
цесионер, всички вземания срещу ответниците,
произтичащи от Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL
22761 от 11.05.2007 г. Излага, че в изпълнение на разпоредбата на чл. 99, ал. 3
и 4 от ЗЗД и при условията на чл. 24, ал. 1 от договора за кредит ответниците са уведомени за цесиите чрез уведомления за
прехвърляне на вземания, връчени чрез нотариус И.Н., вписана в НК под peг. № 040, с район на действие Софийски районен съд. Ищецът
твърди, че след сключването на процесния договор за
банков кредит отпуснатият кредит е преструктуриран с Допълнително споразумение
от 24.03.2009 г.; Допълнително споразумение от 23.03.2010 г.; Допълнително
споразумение от 16.11.2010 г.; Допълнително споразумение от 25.11.2010 г. По
силата на чл.IV от Допълнително споразумение от 24.03.2009 г., чл. III от
Допълнително споразумение от 23.03.2010 г.; чл. 2 от Допълнително споразумение
от 16.11.2010 г. и чл. 3, ал. 1 от Допълнително споразумение от 25.11.2010 г.,
главницата по кредита е преоформена, като всички
дължими от кредитополучателя плащания във връзка с кредита, в т.ч. просрочените
главница, лихви и такси по договора са служебно преоформени
от банката чрез натрупването им към редовната усвоена и непогасена част от
главница по първоначално предоставения кредит. Като резултат от това преоформяне размерът на усвоената по кредита главница
нараства на сума в общ размер на 48 570,45 евро. Сочи, че към 11.10.2018 г. е
налице трайно просрочие на дължими месечни вноски по
Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL 22761 от
11.05.2007 г., в размер на 95 530,77 евро. Съгласно чл. 18, ал. 1 от Договор за
кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL 22761 от 11.05.2007 г. при
непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение на
което и да е задължение по договора за кредит, банката може да направи кредита
изцяло или частично предсрочно изискуем. Предвид непогасяване на 93 вноски за
главница, считано от 21.07.2011 г. и 106 вноски за лихва, считано от 21.04.2011
г., банката упражнила своето потестативно право по
чл. 18, ал. 1 от договора за кредит и обявила кредита за предсрочно и изцяло
изискуем, за което ответниците били уведомени с
нотариални покани за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, връчени
чрез нотариус И.Н., вписана в НК под peг. № 040, с
район на действие Софийски Районен Съд. Наториалната
покана на кредитополучателя С.М.В., ЕГН ********** - по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК, като в разписката към връчената нотариална покана е посочено, че адресът
на кредитополучателя е посетен от връчителя на
25.10.2018 г.; на 11.11.2018г. и на 25.11.2018 г.
След като на посочените адреси не е намерен кредитополучателя или лице, на
което да бъде връчена поканата, е залепено уведомление на вратата, като е
пуснато уведомление и в пощенската кутия. Предсрочната изискуемост на кредита
настъпила на 10.12.2018 г., след изтичане на срока по чл. 47, ал. 2 от ГПК. По
отношение на кредитополучателя Г.И.В., ЕГН **********, нотариалната покана също
е връчена по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК, като в разписката към връчената
нотариална покана е посочено, че адресът на кредитополучателя е посетен от връчителя на 25.10.2018 г.; на 11.11.2018
г. и на 25.11.2018 г. Предсрочната изискуемост на кредита настъпила на
10.12.2018г., след изтичане на срока по чл. 47, ал. 2 от ГПК. С оглед
изложеното ищецът моли съдът да уважи изцяло предявените от него искове.
ОТВЕТНИЦИТЕ С.М.В., ЕГН **********
и Г.И.В. ЕГН **********, оспорват предявените искове като недопустими като
твърдят, че между страните вече е водено дело за процесните
вземания – гр.д. № 17263/2012
г.. ГО, I-19 състав
по описа на СГС. Оспорват и редовността на воденото при ищеца счетоводство,
като посочват, че в представеното счетоводно извлечение не е осчетоводена
изискуемостта на предявените вземания. Заявяват възражения за погасяване по
давност на всички претендирани вземания.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и доказателствата по делото приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е представен Договор за
кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL 22761 от 11.05.2007 г. според чието
съдържание „Българска пощенска банка“ АД предоставя на С.М.В. и Г.И.В. в
условията на солидарност 13 500 евро с цел покупка на недвижим имот –
апартамент; 5 150 евро за извършване на ремонтни дейности по същия апартамент
и 23 280 евро за други разплащания. За усвоения кредит на банката се дължи
годишна лихва в размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за жилищни
кредити в евро + договорна надбавка от 3, 95 пункта. Към момента на сключването
на договора базовият лихвен процент бил в размер на 6 %. В чл. 3, ал. 3 е
предвидено, че при просрочие на дължимите погасителни
вноски, като и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи
лихва в размер на сбора на лихвата за редовна главница, договорена за
съответния период на издължаване на кредита с добавка от наказателна лихва в
размер на десет пункта. Дължимите такси от заемополучателите
били 0,75 % върху размера на разрешения кредит еднократно, платима при
усвояване на кредита; 0, 1 % върху размера на
непогасената главница, платима в началото на всяка година; 10 лв. –
административна такса за обработка на документите – чл. 4. Кредитът следвало да
бъде погасен в рамките на 420 месеца на равни месечни вноски от по 358, 86
евро. Падежът на всяка погасителна вноска бил на 21 число всеки месец. Посочено
е в чл. 13, че за обезпечаване на горните вземания кредитополучателят учредява
договорна ипотека в полза на банката върху недвижимия имот, за покупката на
който е отпуснат заемът. Съгласно чл. 18, ал. 1 при непогасяване на която и да
е вноска по кредита, както и при неизпълнение на което и да е задължение от
кредитополучателя, банката може да направи кредита изцяло или частично
предсрочно изискуем, а според ал. 2 при неиздължаване на три последователни месечни
вноски, изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно
изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска.
Към исковата молба е
приложен Нотариален акт от 14.05.2007 г. за учредяване на договорна ипотека върху
недвижим имот № 73, том II, рег. №
1985, дело № 272 от 2007 г., сключен пред нотариус с рег. № 043.
По делото е представено Допълнително споразумение от 24.03.2009 г. към
Договор за кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL 22761 от
11.05.2007 г., в което е посочено, че към
момента на подписването му кредитополучателите дължат 20, 66 швейцарски франка
– просрочена главница; 0, 04 швейцарски франка – просрочена лихви; 41 706,
23 швейцарски франка просрочена главница и 41, 36 швейцарски франка просрочена
лихва. Договорено е кредитополучателите да внесат еднократно 421, 90 евро,
което дава възможност на длъжниците да ползват
едногодишен период на облекчено погасяване на кредита според изготвен план.
В Допълнително споразумение от 23.03.2010 г. към Договор за кредит за
покупка и довършване на недвижим имот HL 22761 от 11.05.2007 г. е
посочено, че към момента на подписването му кредитополучателите дължат 20, 06
евро – просрочена главница; 1 556, 94 евро – просрочена лихва;
45 246, 36 евро редовна главница; 29 91 евро редовна лихва и 35, 79 –
просрочени такси. Договорено е кредитополучателите да внесат еднократно 421, 90
евро, което дава възможност на длъжниците да ползват
едногодишен период на облекчено погасяване на кредита според изготвен план,
като общият дълг ще се олихвява с 5, 95 %. След изтичане периода на облекчено
погасяване, неизплатеният остатък е предвидено да се олихвява с годишна лихва в
размер, равняващ се на сбора на действащия към същата дата базов лихвен процент
на банката за жилищно кредитиране с договорна лихвена надбавка в размер на 4,
52 % пункта – чл. V. Предвидена е
такса за администриране на просрочен кредит.
С допълнително споразумение от 16.11.2010 г. е прекратено действието на
въведеното облекчение.
Представено е Допълнително споразумение от 25.11.2010 г. към Договор за
кредит за покупка и довършване на недвижим имот HL 22761 от 11.05.2007 г., в което
е посочено, че към датата на сключването му се дължат: 9, 35 евро - просрочена
главница; 815, 76 евро – просрочена лихва; 37, 32 евро – просрочени такси и
47 097, 46 евро – редовна главница. Договорена е дължимостта
на редовна лихва от датата на допълнителното споразумение (предходен падеж) до
датата на падежа, следващ датата на допълнителното споразумение (следващ падеж)
– чл. 2, ал. 2. Срокът за облекчено погасяване на кредита е шест месеца – чл.
4, ал. 1. През този период се начислява фиксирана годишна лихва в размер на 3,
90 % при погасяване на равни месечни вноски от 155 евро. След изтичане периода
на облекчено погасяване върху дълга се натрупва начислената, но непогасена през
този период лихва – чл. 5 и годишна лихва в размер на сбора на действащия към
същата дата базов лихвен процент на кредитора за жилищни кредити в евро +
договорна лихвена надбавка в размер на 4, 83 пункта.
Според Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от
06.12.2007 г. „Ю.И Е.Д.Б.“ АД прехвърля
на „Б.Р.С.“ АД вземанията си по приложен списък.
По делото са представени:
уведомления от „Ю.Б.“ АД до длъжниците Г.В. и С.В., с
които последните са уведомени за прехвърляне на вземанията по договора на „Б.Р.С.“
АД и за обявяване спрямо тях на кредита за предсрочно изискуем поради
неизплащане на задълженията по него в следния размер: 48 317, 27 евро –
главница; 46 932, 18 евро – лихви; 281, 32 евро – такси и 475, 72 лв. –
разноски. Връчването на двете нотариални покани е извършено на 10.12.2018г.
Представени са уведомления
до С.В. и Г.В. от „Ю.И Е.Д.Б.“ АД и „Б.Р.С.“ АД, в които заемополучателите
се известяват, че вземанията по Договор за кредит за покупка и
довършване на недвижим имот HL 22761 от
11.05.2007 г. са били прехвърлени първоначално на второто търговско дружество,
а с Договор за цесия от 20.04.2012 г. везаманията
отново са прехвърлени на банката. Уведомленията са изпратени до два адреса на
солидарните длъжници, но не са доставени или поради
липса на такова лице на адреса или поради невъзможност за достъп до него.
На 28.10.2021 г. е постъпила молба от ищцовото
дружество, в която се уведомява съда, че на 30.06.2021 г. е сключен договор за
цесия, с който банката е прехвърлила на „С.Г. Груп“ ЕАД вземанията си по договора.
Към делото е приобщено в цялост гр. дело № 17263/2012 г., СГС, I-19 състав,
което било образувано от „Ю.Б.“ АД срещу С.В. и Г.В. за дължимостта
на: 48 317, 27 евро – главница; 6 577, 86 евро – договорна лихва за
периода 21.04.2011 г. – 04.06.2012 г.; 195, 69 евро – такси за периода
22.05.2012 г. – 04.06.2012 г.; 167, 30 лв. – такси по договора за периода
13.07.2011 г. – 04.06.2012 г., ведно със законна лихва върху главницата от 06.06.2012 г. (датата на подаване на заявлението) до
окончателното плащане. С Решение № 2349/23.03.2016 г. исковете с правна
квалификация чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД били отхвърлени.
По делото е приета и изслушана ССчЕ, според чието
заключение усвоената по процесния договор сума била в
общ размер на 48 570, 45 евро (41 930 евро – главница и 6 640,
45 евро главница от преструктуриране). Погасената част от главницата била в
размер на 253, 18 евро и остатъчната дължима сума била 48 570, 45 евро.
Дължимата сума за нотариални такси и разноски била в размер на 607, 72 лв. На
21.05.2007 г. била издължена такса за управление в размер на 299, 03 евро и на
30.05.2007 г. – 15, 45 евро. За периода 21.05.2009
г. - 21.05.2019 г. дължимата такса за управление
е в размер на 143, 11 евро, формирани от
разликата между начислените такси — 233,35 евро и погасените такива — 90,24
евро. Ищцовата институция е променяла лихвения процент по кредита на съответните дати, на база промяна на БЛП
и на договорената надбавка. Базовият лихвен процент (БЛП) на
банката е променян с решения
на Комитета за управление на активите и пасивите, който се е ръководел от съответна методология, в която обаче
липсвала математически изразена формула за определяне размера
на лихвения процент. По
своята икономическа същност БЛП представлявал сбор от трансферната
цена на ресурса и буферна надбавка, които варират във времето. Вещото лице е посочило, че с оглед на
договореното задължение по т. IV от Допълнително споразумение от 24.03.2009 г., чл. III от Допълнително споразумение от
23.03.2010 г. и чл. 3 от Допълнително споразумение от 25.11.2010 г., са се
натрупали неизплатени суми по т. нар. „Общ дълг”, върху които банката е
изготвяла погасителни планове с договорените лихвени проценти. Т.е. върху
капитализираните лихви се начислявали възнаградителни
лихви. Към 10.12.2018 г. (дата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем)
дължимите суми по кредита били в общ размер на 41 721,08 евро, от които 39 046, 60 евро редовна главница; 2 674, 48
евро – просрочени вноски по нея; 37 710, 31 евро дължима възнаградителна лихва, начислена върху главницата;
2 171, 17 евро – лихва върху просрочената главница; 364, 52 евро – такса
за управление на кредита; 1 606, 69 евро – такса по договора.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предявени са три обективно
кумулативно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 79 ЗЗД
във вр. с чл. 430 ТЗ. Първият за заплащане на 33 745,
26 евро – главница по договор за кредит, представляващи частичен иск от общата
сума от 48 317,27 евро, ведно със законната лихва върху предявената част,
считано от 26.02.2020 г. (датата на подаване на исковата молба) до
окончателното изплащане. Вторият за заплащане на сумата от 607,72 лв.
нотариални такси за периода 03.04.2017 г. - 17.02.2020 г. Третият за заплащане
на 46,84 евро такса за управление на кредита.
Неоснователно е възражението, че по отношение на главницата е налице сила
на присъдено нещо, формирана в Решение № 2349/23.03.2016 г. по гр. дело №
17263/2012 г., СГС, I-19 състав. Отхвърлителният диспозитив на
цитираното решение е поради ненастъпила предсрочна изискуемост. Т.е. силата на
присъдено нещо обхваща отречения факт – отсъствие на предпоставките за отнемане
преимуществото на срока, а не че претендираната сума
изобщо не се дължи. Установява се, че правото на ищеца за предсрочно изискуемо
вземане не е възникнало към момента на приключване на съдебното дирене. Силата
на присъдено нещо задължава съда в последващия процес
да зачете, че тази изискуемост не е настъпила преди датата на приключване на
съдебното дирене по предходното производство, в което е отречено вземането на
кредитора за вноските с ненастъпил падеж. Поради това се явява допустимо в нов
процес същите вземания да се предявят наново. Още повече, че по делото има
доказателства, че предсрочната изискуемост е вече настъпила с обявяването й на длъжниците на 10.12.2018 г.
Като неоснователно следва да се приеме и възражението на ответниците за погасяване на претенциите по давност. Срокът
при паричните лихвоносни задължения е уговорен в полза на длъжника – арг. чл. 70, ал. 3 ЗЗД. Това означава, че той може да
изпълни преди настъпване на изискуемостта, но кредиторът не може да иска преди
срока по причина, че задължението е изпълняемо, но не
е изискуемо. Съгласно чл. 18 от договора,
при неизпълнение от страна на кредитополучателя да изплаща задълженията си за
банката - кредитор съществува потестативното право да
обяви кредита за предсрочно изискуем. С това правоотношението се променя, тъй
като се отнема преимуществото на срока. От това следва, че моментът на
преустановяване плащанията не поставя началото на погасителната давност, а
преценено съгласно императивното правило на чл. 114 ЗЗД – давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Отнесен към процесния случай този извод означава, че давността на
вземането на ищеца е започнала да тече от 10.12.2018 г., когато до знанието на длъжниците е доведено волеизявлението на банката на
основание чл. 18 от договора за кредит, че прави вземането по него предсрочно
изискуемо. Давността е пет години и същата е прекъсната на 26.02.2020 г.,
когато е предявена исковата молба по настоящето дело. Обстоятелството, че банката
не е обявила кредита за предсрочно изискуем в продължение на шест години след
последното извършено плащане, не освобождава длъжниците
от заплащането на месечните вноски на съответните им падежи. С настъпването им
всяка вноска става изискуема, което би имало значение, ако искът беше предявен за плащане
поотделно на всяка месечна погасителна анюитетна
вноска, тогава съдът трябваше да се произнесе за настъпилата давност на
всяка една от тях. Конкретното искане на ищеца е за вземания за главница по
договора за кредит и лихвата за забава с наказателната надбавка в общ размер.
Според заключението на приетата по делото и неоспорена ССчЕ
счетоводните книги на ищцовото дружество са водени
редовно. Поради това съдът приема, че те се ползват с доказателствената
сила, посочена в чл. 182, изр. второ ГПК.
Записаните в счетоводството на ищеца задължения за нотариални такси са в
размер на 607, 72 лв. и те произтичат от неизпълнението на договора. На
основание чл. 4, т. 2 от договора се дължи такса за управление в размер на 0, 1
% върху размера на непогасената главница към същата дата. Според счетоводната
експертиза дължимата такса на посоченото основание е 143, 11 евро за периода
21.05.2009 г. – 21.05.2019 г., но тъй като ищецът е заявил сумата от 46,84 евро
съобразно диспозитивното начало, следва искът да бъде
уважен до този размер.
По така изложените съображения следва да бъдат уважени предявеният като
частичен иск в размер на 33 745, 26 евро – главница по договор за кредит
от общия размер на 48 317,27 евро, ведно със законната лихва върху
предявената част, считано от 26.02.2020 г. (датата на подаване на исковата
молба) до окончателното изплащане, искът за сумата от 607,72 лв. - нотариални
такси за периода 03.04.2017 г. - 17.02.2020 г. и искът за заплащане на 46,84 евро
такса за управление на кредита.
При този изход на делото
разноски по него се дължат на ищеца, който претендира съгласно представен от
него списък с молба от 12.02.2021 г. (л. 151) – 3 037, 18 лв. – адвокатско
възнаграждение (заплатено с преводно нареждане – л. 7а) и 500 лв.
възнаграждение за вещо лице. Ответниците са направили
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което следва да бъде
уважено. На основание чл. 7, ал. 2, т. 4 Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения същото следва да бъде редуцирано до
2 530, 62 лв.
Водим от горното, Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
С.М.В., ЕГН **********,
и Г.И.В., ЕГН **********,***, по искове с правна квалификация чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 430 ТЗ на „Ю.Б.” АД /предишно наименование
„Българска пощенска банка“ АД/, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, да му заплатят в
условията на солидарност сумата от 33 745, 26 евро, представляваща част от
вземане в общ размер на 48 317, 27 евро - главница по Договор за кредит за
покупка и довършване на недвижим имот HL 22761 от
11.05.2007 г., ведно със законната лихва върху предявената част, считано от
26.02.2020 г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното изплащане,
както и сумата от 607,72 лв. нотариални такси за периода 03.04.2017 г. -
17.02.2020 г. и 46,84 евро такса за управление на кредита.
ОСЪЖДА
С.М.В., ЕГН **********,
и Г.И.В., ЕГН **********,***, да
заплатят на „Ю.Б.” АД /предишно наименование „Българска пощенска банка“
АД/, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК 2 530, 62 лв. – адвокатско
възнаграждение по делото и 500 лв. – възнаграждение за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Апелативен съд – София в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: