№ 418
гр. гр. Димитровград, 22.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Петър Вл. Петров
при участието на секретаря Пламена Ст. Дянкова
като разгледа докладваното от Петър Вл. Петров Гражданско дело №
20235610100589 по описа за 2023 година
1. ИЩЕЦЪТ- Н. Д. Т., чрез пълномощник в исковата си молба твърди, че е страна
по договор за паричен заем № 717153 от 03.08.2022 г. сключен със „С.К.“ ООД.
Моли от съда да постанови решение, с което да съда да обяви Договор за кредит
Договор за кредит № 717153 г сключен със С.К. ООД, за нищожен на основание
чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл.11 и чл.19 ал.4 от ЗПК. В условията
на евентуалност съда да обяви за нищожна клаузата на чл.6.2 от Договор за
кредит Договор за кредит № 717153 г предвиждаща заплащането на неустойка в
размер на 2843.74 лева, на основание чл. 26, ал. 1 пр.З от ЗЗД, като
противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване на
нормите на чл. 143, ал.1 от ЗЗП и на основание чл.146 ал.1 от ЗЗП.
2. „С.К.“ ООД предявява насрещен иск, приет от този съд. Обявява кредита по
договор за паричен заем № 717153 от 03.08.2022 г. за предсрочно изискуем, като
заявява , че то е поради неплащане на задължението в размера и сроковете,
уговорени в погасителния план към договора за паричен заем. Моли от съда да
постанови решение ,с което да бъде осъден ответника по този иск да му заплати
следните суми: сумата от 285,17 лева, представляваща незаплатена
възнаградителна лихва за периода от 05.12.2022г. - 05.06.2023г., ведно със
законната лихва от дата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане; сумата от 522,42 лева, представляваща непогасен остатък от главницата
по падежиралите вноски за периода от 05.12.2022г.-05.06.2023г.; сумата от 877,58
лева, представляваща непогасен остатък от главницата по непадежирали вноски
от № 11 до № 18 обявени за предсрочно изискуеми с настоящата искова молба,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до датата на
окончателното плащане;
3. Н. Д. Т., чрез пълномощник в писмен отговор оспорва на различни основания.
Прави и възражение за прекомерност на претендиралите разноски, който следва
1
да бъдат редуцирани до 100 лева юрисконсултско възнаграждение. В случай, че
се уважат насрещните искови претенции, моли на основание чл. 241 от ГПК да се
разсрочи изпълнението на търсената сума за главница на 10 месечни вноски.
4. В с. з. не се явява, праща становище, с което поддържа претенцията и моли за
присъждане на разноски.
5. ОТВЕТНИКЪТ - „С.К.“ ООД не праща отговор и не взема становище по главният
иск. В с.з. не праща представител и не взема становище.
Съдът намира:
Материален закон.
6. Закон за задълженията и договорите(ЗЗД)
26. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожни са договорите, които противоречат на
закона или го заобикалят, както и договорите, които накърняват добрите нрави,
включително и договорите върху неоткрити наследства.
Ал. 4, изм. - ДВ, бр. 12 от 1993 г.) Нищожността на отделни части не влече нищожност
на договора, когато те са заместени по право от повелителни правила на закона или
когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й
части.
55. Който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало
основание, е длъжен да го върне.
7. Закон за потребителския кредит(ЗПК)
Чл. 10а. (2) Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
4) Видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да
бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит.
Чл. 19. (1) Годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени
разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия
размер на предоставения кредит.
(4) (Нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) Годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България.
(5) (Нова – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) Клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни.
Чл. 22. (Доп. – ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.) Когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
Чл. 23. Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други
разходи по кредита.
Чл. 33. (1) При забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
2
неплатената в срок сума за времето на забавата.
(2) Когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.
ДР§ 1. По смисъла на този закон:т.1. "Общ разход по кредита за потребителя" са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за
кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и
условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
8. ЗАКОН за защита на потребителите(ЗЗП)
Чл. 143. (Доп. – ДВ, бр. 57 от 2015 г., изм., бр. 100 от 2019 г.) (1) Неравноправна
клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Чл. 146. (1) Неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално.
Чл. 147. (1) Клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат
съставени по ясен и недвусмислен начин.(2) При съмнение относно смисъла на
определено условие то се тълкува по благоприятен за потребителя начин.
По фактите.
9. По делото е представен като доказателство и не оспорен от ответника договор за
паричен заем № 717153 от 03.08.2022 г. С него от една страна ответника като
кредитор и от друга страна – ищеца като кредитополучател са се съгласили
ищецът да получи от ответникът кредит в размер на 1400 лева . В чл. 3 от
договора са уговорени следните релевантни за настоящото дело условия: Размер
на кредита: 1400 лева. Размер на погасителна вноска: 4 х 46.73 лв. и 14 х 126.81
лв.; Годишен процент на разходите: 48.15 %; Брой вноски: 18; Фиксиран лихвен
процент: 40.05 %. Обща сума за плащане: 1 962.26 лева.
10. Според чл.6.1. от договора са конкретизирани тези обезпечения, като ищецът се е
задължил в тридневен срок от сключване на договора да представи
обезпечението.
11. Според чл. 6.2. от договора , ищецът се е съгласил ако не представи
обезпечението в сроковете по чл. 6.1. от договора, дължи неустойка в размер на 2
843.74 лева дължимата неустойка щяла да се заплати разсрочено- съобразно и
приложение №1 към договора начин.
12. Представено е и Приложение №1, което е погасителен план към договора. Видно
от него, реално първите три вноски е плащане по лихви, след което следващите
седем- главници и лихви. Към всяка от вноските има начислена неустойка, която
3
за първите три вноски е в размер на 220.27лева месечно. В крайна сметка по
погасителен план вноската с неустойка е равна за всеки месец- 267.00лева.
Крайният размер на дължимата сума е 4,806.00лева.
13. Назначена е съдебно счетоводна експертиза, в отговор на поставената му задача
вещото лице дава заключение, според което Размерът на непогасения остатък на
главницата по договор за паричен заем № 717153 от 03.08.2022 г. е 1400 лв.
/пълният размер на предоставения заем/, тъй като, съгласно предоставеното от
ответника извлечение, не е извършено нито едно плащане по заема. Размерът на
непогасения остатък на възнаградителната лихва по договора за заем № 717153 от
03.08.2022г. е 422,07 лв. /562,26-3x46,73/, тъй като, съгласно предоставеното от
ответника извлечение, е погасена само лихвата по първите три вноски от
погасителния план.
14. Останалите доказателства по делото не се обсъждат от съда, защото това се явява
не необходимо.
По процеса.
15. Исковата молба е предявена пред компетентен съд.
16. Имаме иск за недействителност/ нищожност, който има своето основание в чл.
26, ал.1 от ЗЗД. Претендират се две основания- противоречие със закона и с
добрите нрави. Предмет е целият договор за паричен заем № 717153 от
03.08.2022 г.. Така не говорим за различни искове , а за един главен такъв.
17. Безспорно е, че между страните е възникнало правоотношение с предмет
предоставяне на потребителски кредит от ответното дружество на ищеца.
Процесният договор като страни, предмет и съдържание попада под обхвата на
ЗПК. Ищецът като страна по същият има правният интерес по съдебен ред да
обяви целият договор, или отделни негови клаузи за нищожни, за да предотврати
за в бъдеще евентуалното им негативно за нея проявление. Така искът е
допустим.
18. Имаме втори иск, който е предявен в условията на отрицателна евентуалност- при
отхвърляне на главният да се прогласи за нищожна част от този договор- чл.11 от
него, отново обосновано с чл. 26, ал.1 от ЗЗД. Този иск също е допустим, съдът
следва да го обсъди в поредността, заявена от ищеца, при сбъдване на условията,
поискани от него в исковата молба.
19. Насрещният иск бе приет за допустим също.
20. Всъщност се касае за три суми- първата е за възнаграждение за даден кредит-
възнаградителна/ договорена лихва; втората и третата суми са равни на главница
по даденият заем.
21. Претенциите следват хипотезата на чл. 55, ал.1 , пр. последно от ЗЗД- иск за
връщане на дадено на отпаднало основание.
22. Съдът прие да разгледа спора по същество.
По същество.
Главен иск.
23. Спор по фактите няма, спорно е правото.
24. Главният иск е основателен. За този извод може да се съди, ако се разгледа
инкорпорираната в чл.6 от договора клауза в договора за заем договор за паричен
заем № 717153 от 03.08.2022 г., погасителен план към договора, но в контекста на
общата твърдяна недействителност на целият договор.
25. Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК към "общ
разход по кредита за потребителя" следва да се включи неустойката, която по
начина по който е уговорена няма за цел да санкционира потребителя за
неизпълнение на негово същинско задължение по кредита, а представлява
4
допълнително възнаграждение за кредитора. Като не е сторено това, не е
включена стойността на неустойката е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.
10 ЗПК, не е посочена общо дължимата сума по кредита и на основание чл. 22
ЗПК договора за кредит се явява недействителен.
26. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на
договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и
при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В този смисъл клауза,
като уговорената в чл. 11 от договора за паричен заем, според която се дължи
неустойка в размер на 2 843.74 левапри неизпълнение на задължението по чл.6.1
за осигуряване, в тридневен срок от датата на усвояване на заемната сума, на
обезпечение чрез поръчителство на физическо лице, което отговаря на
определени условия, или банкова гаранция, се намира в пряко противоречие с
преследваната от закона цел. На практика подобна уговорка прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на
предварителна оценка платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и
води до допълнително увеличаване размера на задълженията. По този начин на
длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредита е
отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, т. е. опасността от
свръхзадлъжнялост се увеличава. Замисълът на изискването за проверка на
кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в чл. 16 от
ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на договора, съответно тогава да
се поиска обезпечение въз основа изводите от проверката и едва след
предоставянето му да се сключи договора за кредит.
27. Освен това, неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко
с претърпени вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от
непредоставянето на обезпечение) е типичен пример за неустойка, която цели
единствено постигането на неоснователно обогатяване, тя е нищожна, поради
накърняване на добрите нрави, като уговорена извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции[1].
28. По посочения по-горе начин се заобикаля закона – чл. 33, ал. 1 от ЗПК, който
текст предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната клауза за
неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение
за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което
обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност обезпечава вредите от
това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника, но именно тези
вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Подобно
кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо
29. Непредставянето на обещани обезпечения (когато същите са били реално
очаквани от кредитора), съобразно разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД, дава основание
да се иска незабавно цялото задължение. В случая кредиторът променя
последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна
изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с
периодичните вноски. Това навежда на извода, че нито една от страните не е
имала реално намерение да се представя обезпечение или да се ползват правата на
кредитора по чл. 71 от ЗЗД, при непредставено обезпечение. Ако кредиторът е
държал да получи обезпечение, е могъл да отложи даването на кредит, каквато е
обичайната практика при предоставяне на обезпечени кредити. Дори да се
приеме, че страните са допускали възможността исканите обезпечения да се
предоставят и "неустойката" да не се дължи, то това плащане не се явява
неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение, дължимо под условие. Това е
5
така, тъй като последиците от неизпълнението на "задължението" да се
предостави обезпечение, не са типичните последици от договорно неизпълнение,
които законът предвижда, а напротив – договорът продължава да се изпълнява по
първоначално заложен погасителен план, но при по-висока цена, прикрита като
неустойка.
30. По посочените причини искът следва да бъде уважен изцяло, без да е
необходимо обсъждане на евентуално предявената претенция за нищожност само
на клаузата за неустойка.
Насрещен иск.
31. Договорът за кредит е недействителен.
32. Ищецът по насрещният иск претендира размерът на непогасения остатък на
възнаградителната лихва по договора за заем № 717153 от 03.08.2022г. е 422,07
лв. /562,26-3x46,73/.
33. От горното , в светлината на чл. 23 от ЗПК, искът се явява неоснователен и бе
отхвърлен от този съд.
Претенция за разсрочване.
34. Ищецът иска в условията на евентуалност разсрочване на плащане по сумата ,
която следва да върне на ответникът, обосновавайки се на факта, че е в тежко
здравословно състояние.
35. Наистина, съобразно чл.241 , ал.1 от ГПК, при постановяване на решението
съдът може да отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното
състояние на страната или на други обстоятелства.
36. Такова решение на съда следва да е мотивирано, респективно- да се основава на
обективни факти, които сочат необходимост от такова разсрочване.
37. Такива факти и доказателства към тях няма , поради което такова искане е
неоснователно.
38. Следва да се посочи, че по това искане нарочен диспозитив не се дължи.
Разноски.
39. Уважаването на двата иска предпоставя и основателност на претенции за
разноски.
40. Налице е списък за разноски от ищеца, където са посочени ,адвокатско
възнаграждение в размер на 2436 лв. с ДДС, адвокатско възнаграждение по
насрещен иск и заплатена такса.
41. От друга страна е представен списък за разноски, според който се претендира на
основание чл. 38, ал.1 от ЗА 936 лв. по главният иск и без да е посочена сума- на
същото основание от закона за защита по насрещният иск.
42. С писмен отговор е направено възражение за прекомерност от ответника.
43. Няма никакво значение, дали предоставената адвокатска помощ е безплатна или
не. Налице има ефективно положен високо квалифициран труд, адвоката е
написал искова молба и становище, макар и да не се е явил в с.з. , адекватно
полага действия по защита на своя клиент.
44. Следва да се отбележи, че в случай като настоящият при оказана безплатна
адвокатска помощ присъденото възнаграждение цели да възмезди положения
труд от адвоката, а не представлява присъждане на разноски (по своята правна
същност обезщетение) на спечелилата делото страна по чл. 78 ГПК[2].
45. От друга страна пък, може да се приеме, че всъщност ищецът претендира
разликата от 2436 лв. с ДДС с възнаграждение от 936 лв. по главният иск.
46. Липсата на конкретна сума за договорна защита по насрещен иск, както и
доказателства, че има изобщо такова изрично пълномощие, извън първоначално
дадените, не дава възможност на този съд да приеме претенцията за обоснована в
6
тази част.
47. В случая адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, а размерът му за
разлика от хипотезата на чл. 36, ал. 3 ЗА, в случая по чл. 38, ал. 2 ЗА се определя
от съда.
48. Съдът счита, че не е обвързан с размери на минималните адвокатски
възнаграждения, определени с наредба. Делегирането на частноправен субект -
Висшият адвокатски съвет - на правомощия да определя минималните адвокатски
възнаграждения представлява нарушение на правилата за свободната
конкуренция, закрепени в чл. 101 и чл. 102 Договор за функциониране на
ЕС(ДФЕС). Тази наредба нарушава правото на ЕС, тъй като очевидно не
съответства на критериите, изведени във въпросното решение, а именно:
правоприлагащият орган (съдът) да има възможност, отчитайки правната и
фактическа сложност на делото, инстанцията, пред която се явява процесуалният
представител, и продължителността на процеса, да се отклони от минимално
определения размер на адвокатските възнаграждения тогава, когато той се явява
несъразмерно висок с оглед реално положения труд и направени разходи от
процесуалния представител, респективно представляваната в процеса страна[3].
49. Това разрешение се налага, тъй като правилата на Наредбата не засягат само
потребителя на адвокатска услуга, но и насрещната страна в съдебното
производството доколкото, ако загуби делото, то в нейна тежест ще бъде
възложен размерът на адвокатския хонорар под формата на подлежащи на
възстановяване разноски в производство. По този начин се отнема правото на
съда да съобрази спецификите на конкретното дело и да присъди разумен размер
за направените разноски и нарушава и правото на справедлив съдебен процес,
гарантирано в чл. 47 Харта за основни права на ЕС и съответстващия му чл. 6 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.
50. Съответстваща на правото на ЕС е уредба, която допуска съдът да може във
всеки случаи, в които прилагането на общия режим в областта на съдебните
разноски би довело до резултат, които се счита за несправедлив, да се отклони по
изключение от този режим[4].
51. Следва да се отчете също, че Наредбата е приета от ВАС - орган на сдружението
на адвокатите, действащ в случая като частен икономически оператор, който е
насърчен от Държавата да приема свободно и самостоятелно обвързващи
решения, касаещи правилата на конкуренцията в същия сектор, в който развиват
дейност членовете на сдружението на адвокатите, както изтъква СЕС в
решението си.
52. Националният съд трябва да гарантира пълното действие на нормите на правото
на ЕС, като при необходимост, по собствена инициатива да оставя неприложена
всяка разпоредба на националното законодателство, дори последваща, която им
7
противоречи, без да е необходимо да изисква или да изчаква отмяната на такава
разпоредба по законодателен или друг конституционен ред[5]
53. По тези съображения съдът счита, че не е обвързан от определените с Наредба №
1 за минимални размери на адвокатските възнаграждения. Пак така, дори и ако не
е направено възражение за прекомерност, в случай като настоящият, съдът
определяйки възнаграждението, в следствие на гореизложеното, трябва да отмери
справедлив размер, съобразно и обстоятелствата по делото.
54. В случая следва да се определи възнаграждение като се отчете единствено
реалната фактическа и правна сложност на делото, която не е съответна за
претендираното възнаграждение общо от 2436 лв. с ДДС.
55. Производството по делото е протекло в две заседания, като в нито едно от тях
ищецът не е представлява лично в зала.
56. Представени са само доказателства към исковата молба, без да са се събирали и
представяли други по почин на ищеца.
57. Дела като тези за добро или лошо са вече обичайна практика за съда в Р България,
като има сравнително хомогенна позиция, кореспондираща на решението по
настоящото дело- и като мотивировка, и като краен резултат.
58. Не по- малко от пет еднообразни дела има настоящият ищец, представляван от
същият адвокат пред този състав, с идентични претенции против ответници,
предоставели кредит. Исковите молби са еднообразни, исканията в тях- също,
конструкция и претенция – подобно са еднообразни.
59. На съдът е служебно известно , че този адвокат има заведени подобни дела в
цялата страна, приблизително около 200 на брой по същата схема.
60. Така обобщено от всички тези обстоятелства, това конкретно дело не може да
бъде от реалната обща картина- то е еднотипно, с предизвестен резултат, без да
има съществени затруднения по неговото водене, тъй като е станало рутина за
адвоката.
61. По- нататък, възнаграждения ,като такива които са поискани не кореспондират на
реално извършената рутинна дейност на този адвокат.Прекомерно
възнаграждение би било неправилно да се отмери, тъй като то очевидно ще е
извън справедливият размер за действително положен труд, което по същество
ще обогати неосноваателно адвоката на ищеца.
62. При тези съображения, съдът счита за правилно да бъдат платени от ответника,
възнаграждение за положения труд на адвоката от 400 лева общо.
63. Парите следва да се заплатят по посочените причини (т. 44 от мотивите на
настоящото решение) пряко на адвоката, положил квалифициран труд[6]
Мотивиран така, съдът
[1] т. 3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ВКС
[2] Определение № 7 от 17.01.2022 г. на ВКС по т. д. № 339/2021 г., I т. о., ТК
[3] Решение от 05.12.2006 г. по обединени дела С- 94/2004 и С-202/2004 на СЕС
[4] Решение от 28.07.2016 г. по дело С-57/2015 г., СЕС
8
[5] Решение от 09.03.1978 г. по д. № 106/1977 г. на Съда на ЕО
[6] Решение № 1126 от 23.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5496/2019 г., V о.
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА договор за паричен заем № 717153 от 03.08.2022 г. сключен между от
една страна „С.К.“ ООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр, София, ул.
** като кредитор и от друга Н. Д. Т., ЕГН **********, гр. Димитровград, ул. ***,
съдебен адрес- адв. М. В.М., АК- Пловдив, гр. Пловдив, бул. *** за НИЩОЖЕН
поради противоречие със закона.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „С.К.“ ООД иск против Н. Д. Т. за осъждането му да
заплати сумата от 285,17 лева, представляваща незаплатена възнаградителна лихва за
периода от 05.12.2022г. - 05.06.2023г., ведно със законната лихва от дата на подаване
на исковата молба до окончателното плащане; сумата от 522,42 лева, представляваща
непогасен остатък от главницата по падежиралите вноски за периода от 05.12.2022г.-
05.06.2023г.; сумата от 877,58 лева, представляваща непогасен остатък от главницата
по непадежирали вноски от № 11 до № 18 обявени за предсрочно изискуеми с
настоящата искова молба,по договор за паричен заем № 717153 от 03.08.2022 г. ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до датата на
окончателното плащане като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „С.К.“ ООД да заплати на адв. М. В.М., АК- Пловдив сумата в размер на
400 лева.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от него на
страните пред ХОС.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
9