О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2057 , 21.07.2020 г. гр. Бургас
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, пети въззивен състав в закритото заседание на двадесет и първи юли две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Вяра
Камбурова
Членове: Галя Велева
мл. с. Александър Муртев
като разгледа
докладваното от младши съдия Муртев в. гр.
д. № 1475 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С Решение № 45 от 20.02.2020 г. по гр. д. № 220 по описа на Районен съд – Малко
Търново за 2019 г., Главна дирекция «Гранична полиция» - МВР, бул. “Княгиня Мария Луиза” №
46, е осъдена да заплати на С.С.П., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от
1246, 71 /хиляда двеста четиридесет и шест лева
и 71 стотинки/, представляваща неплатено
възнаграждение за извънреден труд от 178,46 часа, положен в периода от
01.04.2017г. до 01.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
начиная от 30.08.2019г. до окончателното й изплащане, както и мораторна лихва
след приетото намаляване в размер на 112.99 /сто
и дванадесет лева и 99 стотинки/ лева.
С решението Главна дирекция «Гранична полиция»
- МВР, бул. “Княгиня Мария Луиза” № 46 е осъдена да заплати на С.С.П. деловодни разноски в
размер на 350.00 лв.
Постъпила е въззивна
жалба от Главна дирекция «Гранична полиция» на МВР, с която се обжалва Решение
№ 45 от 20.02.2020 г. по гр. д. № 220 по описа на Районен съд – Малко Търново
за 2019 г. Иска се отмяна и постановяване на ново решение по съществото на
спора, с което предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
В депозираната жалба
се сочи, че решението е неправилно, постановено в нарушение на
материалноправния закон и необосновано.
Излагат се подробни съображения,
че при изчисляване на времето отработено от въззиваемия – ищец по
първоинстанционното производство, съответно за компенсиране на положения
извънреден труд първостепенния съд неправилно е приложил Кодекса на труда и
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, а не
разпоредбите на ЗМВР. Навеждат се доводи, че през процесния период са били
издадени няколко наредби регулиращи условията и реда за изплащане на
допълнителни възнаграждения на държавните служители в МВР, за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители
в МВР. Сочи се, че от анализа на същите е видно, че въззивникът има качеството
на държавен служител, поради което съдържанието на неговото правоотношение се
определя от нормите на ЗМВР и от издадените въз основа на него наредби, които
се явяват специални както Закона за държавния служител, така и спрямо Кодекса
на труда. С оглед на тези доводи се твърди, че за процесния период редът е
регламентиран с Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з-908 от
02.08.2018г., а не Кодекса на труда и Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата, последните две от които приложими само по отношение на
работници и служители по трудово правоотношение, какъвто ищецът не е бил през
процесния период. Сочи се, че съдът е трябвало да приложи цитираните
подзаконови актове за системата на МВР,
в които липсва разпоредба за увеличаване на часовете нощен труд с
коефициент. Твърди се, че спрямо правилата, действащи в системата на МВР съотношението
между дневен и нощен труд е като 1 към 1 (8 часа нощен труд са равни на 8 часа
дневен труд). В допълнение се сочи, че разпоредбата на ЗМВР, уреждаща
формирането на основното възнаграждение на служителите на МВР отчита
спецификите на тяхната дейност, включително и полагането на нощен труд и
прилагането й винаги включва неговото заплащане, независимо, дали той реално е
положен или не. Акцентира се върху неприложимостта на разпоредбата на чл.9 от
НСОРЗ, като се излагат подробни доводи за липса на две от четирите законови
предпоставки, а именно “продължителност на
нощното работно време, по –малка от дневното” и “трудово възнаграждение, заработено по трудови норми”. В подкрепа на разбирането за приложимата методика за
изчисляване на отработените нощни часове с коефициент 1 се цитира съдебна
практика. Приложена е писмена консултация от проф. д-р. юрид.н. Васил Мръчков
по прилагането на чл.187, ал.1, във вр. с ал.3 ЗМВР по преобразуване на
положени часове нощен труд в дневен от държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР.
Не се въвеждат
искания по доказателствата. Претендират се разноски. Прави се възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, предвид фактическата
и правна сложност на делото.
Депозираната въззивна
жалба е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на
изискванията на чл.260, ал.1, т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК.
В срока по чл.263
ал.1 от ГПК е постъпил отговор от С.С.П., чрез процесуалния му представител –
адв. Б., в който се застъпва становище за неоснователност на депозираната
въззивна жалба. Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено като
правилно, валидно и допустимо и постановено в съответствие с доказателствата по
делото и закона. Излагат се подробни съображения в подкрепа на виждането на
първоинстанционния съд за субсидиарното приложение на чл.9, ал.2 от НСОРЗ,
който напълно законосъобразно е преценил, че при сумирано отчитане на
отработеното време общия брой часове положен труд между 22,00ч. и 6,00ч. за
отчетния период се умножава по 0,143, полученото число следва да се сумира с
общия брой отработени часове за отчетния период, т.е. часовете положен труд да
се преизчислят с коефициент 1,143. Въпреки специалния характер на нормите на ЗМВР
и издадените въз основа на него наредби се застъпва тезата, че същите не
регулират изцяло и напълно съответната правна материя, като за оставащите извън
техните обхват въпроси е било допустимо да се прилагат правилата на друг закон.
Твърди се, че обратното разбиране поставяло държавния служител в неравностойно
положение спрямо работниците по трудови правоотношения, които се регулирали от
КТ. На следващо място се сочи, че
съгласно чл.67, ал.3 от ЗДСл, който също намирал субсидиарно приложение по
отношение на ЗМВР, размерите на допълнителните възнаграждения по ал.7 т.1-5,
както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерски съвет и
не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. Посочва
се още, че съгласно разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗМВР държавните служители,
полагащи труд за времето между 22.00ч. и 06.00ч., се ползват със специалната
закрила по КТ и това препращане също предпоставяло извод за субсидиарно
приложение на цитирания вече регламент на НСОРЗ за превръщане на нощните часове
в дневни. Всички тези аргументи обуславяли извод за възникнало право в полза на
въззиваемия да претендира допълнително възнаграждение за извънреден труд при
наличие на положен такъв, което се доказвало по несъмнен начин от приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза. Отделно от това се твърди, че предвид
прогласеното в КРБ като основно достижение на социалната държава право на труд
и предвидените за това гаранции, неприлагането на НСОРЦ в процесния случай би
довело до нарушаване на основния правен принцип за равенство и недопускане на
дискриминация по какъвто и да било признак, закрепен в чл.6 от КРБ и чл.14
ЕКЗПЧОС. Сочи, че цитираните от въззивника решения са неправилни и не са
задължителни за съда, още повече че и същите били отменени от съответните
второинстанционни съдилища.
Не се правят нови доказателствени искания,
претендират се разноски.
При извършената
проверка за внесена държавна такса, съдът констатира, че е внесена такава в
размер на 27 лв., но доколкото с първоинстанционното решение съдът се е
произнесъл по два обективно съединени иска – за главница и мораторна лихва, то
се дължи такава в общ размер на 50 лв. и на въззивника следва да бъдат дадени
указания да отстрани тази нередовност.
С оглед на изложеното
и на основание чл.267, ал.1 от ГПК и чл.273 от ГПК, Бургаски окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА въззивната
жалба на Главна дирекция «Гранична полиция» - МВР срещу Решение № 45 от 20.02.2020
г. по гр. д. № 220 по описа на Районен съд – Малко Търново за 2019 г.
ВНАСЯ в. гр. д.
№ 1475 по описа за 2020 г. на Бургаски окръжен съд, за разглеждане в открито
съдебно заседание, съгласно Разпореждане от 22.06.2020г. - на 27.07.2020 г. от 09.40 часа.
УКАЗВА на въззивника Главна дирекция «Гранична полиция» -
МВР да внесе сумата от 23,00 лв. държавна такса по сметка на Окръжен съд гр.
Бургас, за което да представи платежен документ в деловодството на съда.
УКАЗВА
на страните, че могат да уредят доброволно отношенията си във
връзка със спорното право, предмет на делото чрез: медиация, извънсъдебно
споразумение или съдебна спогодба.
ДА СЕ ИЗПРАТИ
на страните препис от определението.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: