РЕШЕНИЕ
№ 108
гр. Пловдив, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Момчил Ал. Найденов
при участието на секретаря Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил Ал. Найденов Административно
наказателно дело № 20215330205647 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 912 от 17.08.2021г.,
издадено от В. А. Т., на длъжност – *** Пето РУ при ОД МВР – гр.Пловдив, с
което на М. Т. К., ЕГН:**********, с адрес – ***, на основание чл.257, ал.1 от
Закона за министерството на вътрешните работи е наложено
административно наказание – глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/, за
нарушение на чл.64, ал.1 от Закона за министерството на вътрешните работи;
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е издадено в
нарушение на закона, при допуснати съществени процесуални нарушения, а
наложеното наказание е несправедливо, като предлага същото да бъде
отменено. процесуалният представител на жалбоподателя – адвокат К.,
поддържа жалбата, като излага аргументи по съществото на спора и предлага
наказателното постановление да бъде отменено.
Ответната страна – Пето РУ при ОД МВР – гр.Пловдив не изпраща
представител, в молба – становище оспорва жалбата, като посочва, че същата
е неоснователно, в който смисъл излага становище по същество. Предлага
жалбата да бъде оставено без уважение, а наказателното постановление да
1
бъде потвърдено, алтернативно – прави възражение относно намаляване
присъдените разноски на другата страна до предвидения от закона минимум.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на жалбоподателя на 19.08.2021г., видно от
приложеното към наказателното постановление разписка, а жалбата е
подадена до РС – Пловдив чрез Пето РУ при ОД МВР – гр.Пловдив на
24.08.2021г., съгласно отразения входящ номер. Жалбата също така е
подадена от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ ,
при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На неустановена дата, било издадено неустановено по делото писмено
разпореждане на полицейски орган, с неустановено съдържание.
На 12.08.2021г. свидетелят Х. Г. Г. – в качеството му на *** в Пето РУ
при ОД МВР – гр.Пловдив съставил АУАН с бланков № 623353 от
12.08.2021г. срещу жалбоподателя М. Т. К. за нарушение на чл.64, ал.1 от
Закона за министерството на вътрешните работи, който АУАН бил съставен в
присъствието и подписан от жалбоподателя. Въз основа същия акт било
издадено обжалваното наказателно постановление за нарушение.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетели Х. Г. Г. и Й. В. К.. Следва да се
посочи, че К. не помни конкретния случай, а се сеща единствено за
множество жалби на жители на ***, във връзка с неправилно паркирани
автомобил, а свидетелят Г. заявява, че е единствено актосъставител, посочва,
че не е присъствал на твърдяното нарушение. Съдът намира показанията на
свидетелите Г. и К. за последователни, логични, непротиворечиви и
2
съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност и изцяло
кредитира същите.
Относно приложението на процесуалните правила по същото
административнонаказателно обвинение: Съдът след запознаване с
приложените по дело АУАН и наказателно постановление намира, че при
издаването на същите са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които водят до опорочаване на административнонаказателното
производство, както и ограничавайки право на защита на жалбоподателя,
предвид следното:
I.На първо място - не се установява материалната компетентност на
административнонаказващия орган, а именно – на В. А. Т. – *** Пето РУ при
ОД МВР – гр.Пловдив.
При това, въззиваемата страна не представя доказателства, относно
това, че В. А. Т. е надлежно назначена да изпълнява длъжността *** Пето РУ
при ОД МВР – гр.Пловдив.
В този смисъл е представена Заповед № 317з-7358/09.08.2021г., която
обаче не е подписана – липсва положен подпис на посочения издател, а
именно – директор на ОД МВР – Пловдив, поради което и същият документ
не съставлява заповед, издадено от компетентен орган.
Ето защо, с оглед разпределение на доказателствената тежест по
настоящото производство и доколкото въззиваемата страна не представя
доказателства, относно това, че В. А. Т. е надлежно назначена да изпълнява
длъжността *** Пето РУ при ОД МВР – гр.Пловдив, то съдът следва да
приеме, че не се установява материална компетентност на същата да издава
наказателни постановления за установени нарушения на ЗМВР. Същото
мотивира отмяната на обжалваното наказателно постановление като
незаконосъобразно.
II.Отделно от горното следва да се посочи, че в нарушение
разпоредбата на чл.42, т.4 от ЗАНН, относно съставения АУАН, както и чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН – за наказателното постановление, в последните два липсва
описание на нарушението, а именно – на всички съставомерно по последното
факти.
В този смисъл, в наказателното постановление и АУАН изцяло липсва
3
каквото и да е индивидуализиране на твърдяното „писмено разпореждане на
полицейски орган“ – а именно, не се сочи номер и дата на неговото издаване,
както и издател, а единствено е преразказано съдържанието му. Последното
очевидно затруднява жалбоподателя да индивидуализира последния акт и да
организира защитата си. Твърде показателно в последния смисъл е
обстоятелството, че и съдът, в хода на съдебното следствие, въпреки
неколкократните опити, не успя да индивидуализира и установи соченото
писмено разпореждане, като трудно може да се предполага, че
жалбоподателят би могъл да стори последното далеч по-успешно.
На следващо място в наказателното постановление и АУАН изцяло
липсва и посочване датата на извършване на нарушението, доколкото няма
никаква упоменава не това, кога е дадено твърдяното разпореждане на
жалбоподателя, съответно – в какъв срок е трябвало да го изпълни. Вместо
това е посочена само датата на проверката, която не е определяща за тази на
нарушението, предвид това, че същото нарушение, изразяващо се в
бездействие, може да бъда извършено само тогава, когато е изтекъл указания
срок за извършване на дължимото действие, а не в последствие - когато
бездействието е обективно установено.
Не на последно място - описанието на твърдяното неизпълнение на
предписанието в наказателното постановление и АУАН е крайно схематично
и абстрактно, като единствено е посочено, че жалбоподателят не изпълнил
това, да „паркира всички автомобили“ по начин, който да отговаря на
„разпоредбите на Закона за движение по пътищата“ . От последното по
никакъв начин не става ясно в какво се изразява нарушението, а именно –
колко са били автомобилите, за които не изпълнено предписанието, както и
защо не е било изпълнено – по какъв начин автомобилите са били паркирани
в нарушение на ЗДвП.
Така описаните нарушения разпоредбите на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН –
относно наказателното постановление, както и на чл.42, т.4 от ЗАНН – за
АУАН, следва да се преценят като такива от категорията на съществените
процесуални нарушения, доколкото създават неяснота относно
съставомерните за твърдяното нарушение обстоятелства, поради което
лишават лицето, посоченото като нарушител, от правото му да разбере
същите факти, съответно – да организира защитата си. Последното също
4
мотивира отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно.
С оглед на горното и доколкото от наказателното постановление и
АУАН не става ясно в какво се изразява твърдяното нарушение, за съдът е
невъзможно да обсъжда последното по същество, а именно – дали се
установяват достатъчно данни за извършено такова от жалбоподателя.
Въпреки това и единствено с оглед изчерпателност следва да се посочи, че
противно на твърдяното в наказателното постановление, по делото не се
установя жалбоподателят К. да е *** на „***“. напротив – свидетелите Х. Г. Г.
и Й. В. К. посочват, че това дружество било на съпругата му. Ето защо
напълно неясно остава основанието, на което на К. е разпоредено да паркира
автомобилите на дружеството. Още и както бе посочено – по делото, въпреки
опитите на съда, изобщо не бе установено твърдяното писмено разпореджане
на полицейски орган. Ето защо и от обективна страна не се установяват данни
за реализирано нарушение на .64, ал.1 от Закона за министерството на
вътрешните работи.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на жалбоподателя биха могли да
бъдат присъдени извършените от него разноски в настоящото производство
за заплатено възнаграждение за осъществяване на процесуално
представителство от упълномощен от него адвокат. Въпреки горното, в
настоящия случай подобно искане от жалбоподателя липсва и доколкото
разноски не се претендират, то такива не могат да бъдат присъдени от съда.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. трето от
ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 912 от 17.08.2021г., издадено
от В. А. Т., на длъжност – *** Пето РУ при ОД МВР – гр.Пловдив, с което на
М. Т. К., ЕГН:**********, с адрес – ***, на основание чл.257, ал.1 от Закона
за министерството на вътрешните работи е наложено административно
наказание – глоба в размер на 200 лв. /двеста лева/, за нарушение на чл.64,
ал.1 от Закона за министерството на вътрешните работи;
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
5
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6