РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Перник, 06.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ АТ. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно
гражданско дело № 20211700500638 по описа за 2021 година
С решение № 260767 / 25. 06. 2021г., постановено по гр. д. № 00386 / 2020г.
описа на Пернишкия районен съд е :
Отхвърлен като неоснователен предявения от „СЪДЪРЛАНД ГЛОБЪЛ
СЪРВИСИЗ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, 1463, р-н Триадица, бул. „Патриарх Евтимий” № 82,
ет. 1 срещу Р.С. Т. – Н., с ЕГН: **********, с адрес: ***, положителен
установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 220 ал. 2 КТ за
заплащане на обезщетение в размер на 1861,94 (хиляда осемстотин шестдесет
и един лева, 94 ст.), за която сума по ч. гр. дело № 07504/2019г. по описа на
Районен съд – гр. Перник е издадена Заповед за изпълнение на парични
задължения по чл. 410 от ГПК.
Осъдено „СЪДЪРЛАНД ГЛОБЪЛ СЪРВИСИЗ БЪЛГАРИЯ” ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1463, р-н
Триадица, бул. „Патриарх Евтимий” № 82, ет. 1, да заплати на Р.С. Т. – Н., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 2450,00 (две хиляди четиристотин и
1
петдесет лева, 00 ст.) лева, представляваща обезщетение по чл.226, ал.2 КТ -
имуществени вреди за незаконно задържане на трудовата й книжка, след като
трудовото правоотношение е било прекратено, за периода от *** до ***, като
насрещният иск в останалата му част е отхвърлен като неоснователен.
Осъдено „СЪДЪРЛАНД ГЛОБЪЛ СЪРВИСИЗ БЪЛГАРИЯ” ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1463, р-н
Триадица, бул. „Патриарх Евтимий” № 82, ет. 1, да заплати на Р.С. Т. – Н., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 746,43 лева, представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение (от които 425,00
лева по главния иск и 321,43 лева – съобразно уважената част от насрещния
иск).
Осъдена Р.С. Т. – Н., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на
„СЪДЪРЛАНД ГЛОБЪЛ СЪРВИСИЗ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, 1463, р-н Триадица, бул.
„Патриарх Евтимий” № 82, ет. 1 сумата от 139,14 лева, представляваща
направени по делото и във връзка с насрещния иск разноски, изчислени
съобразно с отхвърлената част от иска.
Осъдено „СЪДЪРЛАНД ГЛОБЪЛ СЪРВИСИЗ БЪЛГАРИЯ” ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1463, р-н
Триадица, бул. „Патриарх Евтимий” № 82, ет. 1, да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Перник,
дължимата върху уважения размер на насрещния иск държавна такса в размер
от 98,00 лв., както и направените по делото разноски от бюджета на съда за
извършената съдебно-счетоводна експертиза в размер на 107,14 лв.,
съразмерно с уважената част от иска.
Недоволно от решението е останало „СЪДЪРЛАНД ГЛОБЪЛ
СЪРВИСИЗ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, което чрез адвокат М.К., го е обжалвало в
частта, с която е отхвърлен главния иск и в частта, с която е уважен
насрещния иск. Същото няма правен интерес са обжалва решението в частта,
с която е отхвърлен насрещния иск. По подробно изложени съображения,
касаещи и двата иска, дружеството моли решението в обжалваните части да
бъде отменено като неправилно, поради нарушаване на материалния и
процесуалния закон, след което предявения установителен иск да бъде
уважен, а предявения насрещен иск, в обжалваната му част да бъде отхвърлен
2
като неоснователен. Моли да му бъдат присъдени направените разноски в
настоящето производство.
Насрещната страна Р.С. Т. - Н., чрез адвокат Й.Й., в срок е подала
писмен отговор. Оспорва въззивната жалба като неоснователна, както и
оспорва обстоятелствата на които тя се основава. Счита, че при
постановяване на решението в обжалваните му части, не са допуснати
нарушения на материалния и процесуалния закон и решението е съобразено
със събраните по делото доказателства. Моли решението да бъде потвърдено
в обжалваните му части и да му се присъдят разноски пред въззивната
инстанция.
След като взе предвид направените с жалбата оплаквания и по реда
на чл. 269 от ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено
следното :
Въззивната жалба се явява редовна. Жалбата е процесуално допустима
– подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от
обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежи на разглеждане по
същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното
решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че
обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от
Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в
предвидената от закона форма. Съдът намира, че обжалваното решение се
явява допустимо. За процесните суми е водено заповедно производство по чл.
410 от ГПК по ч. гр. д. № 07504 / 2020г. по описа на Пернишкия районен съд.
Длъжникът Р. Т. – Н. в срок е подала възражение по чл. 414, ал.1 от ГПК,
поради което на взискателя е дадена възможност в едномосечен срок от
получаване на съобщението да предяви установителен иск за вземанията си в
този срок е била подадена исковата молба. Следователно налице са били
положителните процесуални предпоставки за упражняване правото на иск и
не са били налице отрицателните процесуални предпоставки, водещи до
неговото погасяване. Предявяването на насрещния осъдителен иск в
процесното производство, от Р. Т. – Н. срещу същото дружество, което е било
заявител в заповедното производство, основаващ се на прекратеното трудово
правоотношение, се явява допустим по силата на т.11б. от ТР № 4 от 18. 06.
3
2014г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
Пернишкият районен съд се е произнесъл именно по предявените
искове.
По отношение доводите за незаконосъобразност на обжалваното
решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Изхождайки
от изложеното в жалбата, доводите на насрещната страна и от събраните по
делото доказателства, Пернишкият окръжен съд намира следното :
По главния иск.
Видно от представения трудов договор № *** от ***, между страните е
съществувало трудово правоотношение, възникнало на *** Съгласно
трудовия договор, работодателят е възложил, а работника е приел да
изпълнява длъжността „***” в отдел ***, по длъжностна характеристика, с
която служителят предварително се е запознал. Договорът е сключен за
неопределно време, като влиза в сила на момента на подписването. Уговорено
е и основно месечно възнаграждение на служителя – 1400 лев. В чл. 18 от
трудовия договор е договорено, че всяка от страните има право да прекрати
трудовия договор с писмено предизвестие, като срокът на последното е 60
/шестдесет/ дни. В ал. 5 от същия текст е уговорено, в случай, че при
прекратяване на трудовия договор служителят не спази срока на
предизвестието, същият се съгласява дължимото от него обезщетение да бъде
удържано от дължимите от работодателя към него суми, включително от
последното дължимо към него трудово възнаграждение, всички
допълнителни възнаграждения, както и от обезщетението за неизползван
отпуск по чл. 224 от КТ. Съгласно чл. 18, ал.6 от трудовия договор, ако след
извършените удръжки по ал. 5 задължението на служителя не е погасено,
същият се задължава да го заплати на работодателя в брой или по банков път
в 30дневен срок от датата на прекратяването на трудовия договор.
На 20. 02. 2019г. ответницата по главния иск е депозирала пред
работодателя заявление /предизвестие/ от дата 20. 02. 2019г., в което е
посочила, че желае трудовото й правоотношение с работодателя й да бъде
прекратено по реда на чл. 326, ал. 1 КТ, считано от *** – с писмено
предизвестие, при условията на неспазено предизвестие, като се задължава да
изплати на работодателя обезщетение съгласно чл. 220 ал. 1 от КТ за
неспазената част от срока на предизвестието. Така депозираното заявление е
4
било прието от служител на работодателя и е заведено под № *** /л.17 от
първоинстанционното производство/.
Преди датата *** - на *** ответницата Р.С. Т. – Н. е депозирала второ
заявление /предизвестие/ с дата ***, което отново е било прието от служител
на работодателя и отново е заведено под номера на първото заявление, а
именно: № ***. В същото, ответницата е посочила, че желае трудовото й
правоотношение с работодателя да бъде прекратено, считано от 01. 04. 2019г.,
отново в условията на чл. 326 ал. 1 от КТ. /л.99 от първоинстанционното
производство/.
Със заповед № *** работодателят, чрез пълномощника си Е.Ц.Т., е
прекратил трудовото правоотношение, възникнало по силата на Трудов
договор № *** от ***. на основание чл. 326 ал. 1 от КТ, считано от ***. В
заповедта, работодателят е определил и дължимото се от служителя
обезщетение по чл. 220 ал. 1 от КТ за неспазения срок на предизвестие – 56
дневен срок, а именно: сумата от 2730 лева. В заповедта е посочено още, че
служителят е длъжен да представи трудовата си книжка на работодателя за
оформяне, което било сторено от служителката Р. Т. –Н.. Тогава същата
предала и зачислените й материални ценности и картата за достъп до сградата
на работодателя.
От приетата по делото обратна разписка, се установява, че Заповедта за
прекратяване на процесния трудов договор е получена от ответницата на 23.
04. 2019г.
От приложеното по делото пълномощно е видно, че дружеството
работодател, чрез А.Д. е упълномощило описаните в него четири физически
лица да го представляват. /л. 72 – 74 от първоинстанционното производство/.
Малко са документите, в които фигурира Е.Ц.Т. – едно от
упълномощените лица. Във всички останали документи, включително и в
трудовия договор срещу работодател има положен подпис, без да е
отбелязано, кой точно го е положил, в някои документи извън полето има
отбелязване само на лично или само на фамилно име, като същото се отнася и
до водената кореспонденция по електронен пък – обстоятелства които съдът
ще обсъди по – долу.
При тези уточнения, с оглед обстоятелството, че второто предизвестие е
подадено преди посочената в първото предизвестие дата за прекратяване на
5
трудовото правоотношение – ***, както и с оглед обстоятелството, че двете
предизвестия са заведени в деловодството на работодателя под един номер и
една дата - № ***, съдът намира, че с подаването на второто предизвестие
служителката е имала правомощието да оттегли първоначалното си
предизвестие, като по този начин да промени срока за прекратяване на
трудовото правоотношение и това е било сторено надлежно от нейна страна.
Доводът на дружеството, че оттеглянето на първото предизвестие не е
направено със съгласието на работодателя, съгласно разпоредбата на чл. 326,
ал.4, изречение трето от КТ, не се възприема от съда, с оглед отбелязаните по
- горе особености на фукционирането на дружеството и полагането на
подписи от упълномощените лица. Работодателят сам е създал този ред –
документите до него да се предават от служителите, чрез прекия им
началник, както е било сторено и с първото предизвестие и с второто, поради
което съдът възприема доводите на ответницата по първоначалния иск, че
работодателят не може да черпи права от собственото си противоправно
поведение. Освен това съдът следва да отбележи, че на практика не става
въпрос за цялостно оттегляне на предизвестието, а само за промяна на срока
на предизвестието.
Единствено служителката е имала субективното право да предяви иск за
защита от незаконно уволнение или да не предявява такъв, и непредявяването
му, не може да се тълкува в нейна вреда по процесния установителен иск.
След като трудовото правоотношение не е прекратено на основание
чл.326, ал.1 от КТ – при неспазено предизвестие, то и предявения иск за
обезщетение, на основание чл.220, ал.1 от КТ, е неоснователен и като такъв
установителния иск следва да бъде отхвърлен.
По насрещния иск.
По делото е приета разпечатка на кореспонденция между страните,
водена от същите по електронна поща, неоспорена от страните, от която се
установява, че на 01. 04. 2019г. ответницата е отправила запитване до
дружеството-работодател относно неполучената от нея трудова книжка.
Ответницата е посочила, че месец след прекратяването на трудовия й договор
трудовата й книжка все още не й е върната, поради което е запитала кога и по
какъв ред може да си я получи. Работодателят /Г.Г./ е отговорил още същия
ден, посочвайки, че трудовата й книжка, както и документите за прекратяване
6
на трудовия й договор са в стая „Човешки ресурси”, поради което може да
заповяда до края на седмицата, за да ги подпише и получи. На 02. 04. 2019г.
ответницата е изпратила второ съобщение до работодателя си, в което
отправила молба трудовата книжка да й бъде изпратена чрез „Български
пощи”, на което работодателят отговорил, че дружеството няма практика да
изпраща документи (още повече трудови книжки) по пощата, тъй като при
евентуална загуба то носи отговорност за издаването на нова такава.
От приетата по делото покана от 22. 04. 2019г. от Е.Ц.Т., в качеството й
на пълномощник на управителя на дружеството – работодател, се установява,
че ответницата е поканена да получи приключената си трудова книжка във
времето между 10.00 и 19.00 часа, във всеки работен ден. В поканата е
инкорпорирана молба на работодателя, при явяване в офиса на компанията
или чрез поща/куриер, ответницата да представи разписани по един
екземпляр от Заповед № *** за прекратяване на трудовото правоотношение,
както и от Споразумение от *** за прекратяване на трудовото
правоотношение, които са приложени към поканата. На практика се касае за
проекто - споразумение, тъй като същото е било подписано само от страна на
работодателя, но не и от страна на Т. – Н.. Съдът следва да отбележи, че
самата покана съдържа условие, че за получили трудовата си книжка,
служителката трябва да представи подписани от нея заповед за прекратяване
на трудовото правоотношение и проекто споразумението, което по този начин
да се превърне в споразумение.
По делото е прието Удостоверение изх. № ***, издадено от
„СЪДЪРЛАНД ГЛОБЪЛ СЪРВИСИЗ БЪЛГАРИЯ” ЕООД въз основа на
молба от ответницата по главния иск от 14.05.2019г. (приета по делото), в
което е посочен брутния доход на ответницата.
Представени от страна на Дирекция „Инспекция по труда” София – гр.
София и приети по делото са писмени доказателства, сред които и проекто -
споразумение за прекратяване на трудов договор № *** от ***, считано от
*** на основание чл. 326 ал. 1 от КТ и служителката (ответницата по главния
иск) се задължава до 25.03.2019г. да преведе сума в размер на 2730, 00 лева,
представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие в размер на 56
дни. Споразумението е подписано единствено от представител на
работодателя Е.Ц.Т., а в свободното поле под текста има изписване на датата
7
25. 04. 2019г., положен е подпис и е изписано името Т.. Очевидна е разликата
между двата подписа, положени от лицето Е. Т. и само от Т..
От приетите писмени доказателства се установява, че в трудовата
книжка на ответницата по главния иск е вписана дата на постъпване на работа
на ответницата – *** и дата на прекратяване на трудовото правоотношение –
***. От приетия по делото Протокол за извършена проверка с изх. № ПР ***
се установява, че в резултат на извършената от Д „ИТ” – София проверка за
спазване на трудовото законодателство от страна на ищцовото дружество, е
установено, че при прекратяване на трудовото правоотношение на Р.С. Т. –
Н., работодателят „СЪДЪРЛАНД ГЛОБЪЛ СЪРВИСИЗ БЪЛГАРИЯ” ЕООД
не е предал незабавно трудовата книжка на работника /на 22. 04. 2019г.
работника е поканен да посочи къде и как желае да получи трудовата си
книжка/, в нарушение на чл. 350, ал. 1 от КТ.
От приетите и неоспорени от страните съдебно-счетоводна експертиза
на вещото лице В. В., както и от допълнителното заключение на същото вещо
лице по съдебно – счетоводната експертиза, които съдът кредитира изцяло
като обективно и компетентно дадени, се установява, че брутното трудово
възнаграждение, получено от Р.С. Т. – Н. за месец февруари 2019г., при
отработени 15 дни, е в размер на 1050,00 лева. Установява се, че неспазеното
предизвестие от служителката при прекратяване на трудовия договор от
04.02.2019г. е в размер на 2940, 00 лева, изчислено на основание уговореното
в трудовия договор възнаграждение с постоянен характер, а неплатеното
обезщетение по чл. 220 ал. 1 от КТ за неспазено предизвестие на
служителката при прекратяване на процесния трудов договор е в размер на
1861, 94 лева.
Установява се, че обезщетението по чл. 226 ал. 3 КТ за периода от 26.
02. 2019г. до 12. 05. 2019г. се определя от уговорените в трудовия договор
основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер, като
същото възлиза на 3430,00 лева. Установява се още, че размерът на месечна
помощ за две деца е 90,00 лева, като размера на обезщетението за отглеждане
на две деца до осемнадесет годишна възраст за два месеца би бил 180,00 лева.
Вещото лице е установило, че причина за неотпускане на поисканата месечна
помощ е непредставянето на документи от страна на ищцата по насрещния
иск.
8
Предявения осъдителен иск от Р.С. Т. – Н., е с правно основание чл.
124 ГПК вр. чл. 226 ал. 3 вр. ал. 2 КТ – за заплащане на обезщетение за
незаконно задържане на трудова книжка.
Определящото за уважаване на иска по чл.226 ал.2 КТ е обективното
неизпълнение на задължението на работодателя по чл.350, ал.1 КТ и чл.6, ал.3
от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж – да предаде незабавно на
работника или служителя трудовата книжка след прекратяване на трудовото
му правоотношение и вписване на данните. Съгласно ал.3 на чл.6 НТКТС
трудовата книжка може да бъде изпратена по пощата или предадена на
определено от работника или служителя лице, само ако за това има негово
писмено съгласие.
Работодателят единствен може да е неизправна страна по отношение
изпълнението на задължението си по чл.350, ал.1 КТ за незабавно връщане на
трудовата книжка. Съгласно чл.6, ал.3 от НТКТС, когато трудовата книжка не
бъде получена от работника или служителя работодателят му съобщава с
писмо с обратна разписка да се яви, за да я получи лично. От текста на
разпоредбата е ясно, че инициативата за връщането принадлежи на
работодателя и той трябва да се задейства пръв като покани работника да му
окаже необходимото съдействие за изпълнението, а именно: ответницата да
се яви да получи лично трудовата си книжка или да посочи друг способ за
нейното предаване. Т.е. когато трудовата книжка се съхранява у
работодателя, какъвто е случаят, за да се освободи от отговорността по чл.
266, ал. 2 КТ, незабавно след оформянето й той трябва да покани работника
да се яви за получаването й, без да е необходимо преди това работникът да е
правил искане книжката да му бъде върната. При това поканата за получаване
на оформената трудова книжка трябва да бъде направена в писмена форма, за
да е валидна. Едва след като такава писмена покана е била надлежно
отправена и работникът не се е отзовал, самият той изпада в забава поради
неоправдано неприемане на предложеното му от работодателя изпълнение и
недоказване на необходимото съдействие, без което изпълнението по
връщането на документите е невъзможно.
В настоящия случай, ищцата по насрещния иск е била поканена да
получи трудовата си книжка в края на седмицата, в която се е развила
кореспонденцията между страните, установена с приетите по делото писмени
9
доказателства, а именно: най-късно на 05. 04. 2019г. До ищцата е била
изпратена и покана от 22. 04. 2019г., в която същата отново е била поканена
да получи трудовата си книжка. Поради това, съдът намира, че за периода от
*** (датата, на която работодателя е прекратил трудовото правоотношение,
независимо на какво основание) до 31. 03. 2019г. (последният ден,
предхождащ датата, на която е отправена първата покана до ищцата)
работодателя е осъществил фактическия състав на чл. 226 ал. 2 от КТ. След
01. 04. 2019г. отговорност за неполучаване на трудовата си книжка носи
самата ищца, тъй като, видно от представените писмени доказателства,
същата е изисквала конкретен способ за получаването й (по пощата).
От приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза
се установи, че среднодневното възнаграждение на ищцата възлиза на 70,00
лева, поради което и с оглед обсъдените по-горе обстоятелства, приети за
установени, предявения иск следва да бъде уважен до размера от 2450 лева за
периода от *** до 31. 03. 2019г. – 35 дни. В тази насока съдът следва да
отбележи, че законодателят не е използвал термина работни дни, каквито
доводи има във въззивната жалба, поради което обезщетението следва да се
изчисли 35 дни х 70лв. на ден, което е равно на 2450лв.
Върху тази сума се дължи и законната лихва за забава, считано от
подаване на насрещната искова молба в съда – 05. 03. 2020г. до
окончателното й плащане.
Следователно въззивната жалба се явява неоснователна, поради което
обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Въззиваемата ответница е направила разноски пред Пернишкия окръжен
съд в размер на 850лв. за адвокатско възнаграждение. Процесуалния
представител на дружеството е направил възражение за прекомерност на
същото, като съдът намира същото за неоснователно – съгласно чл. 7, ал.2, т.2
от Наредба № 1 от 09. 07. 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималното вазнаграждение по първия иск би следвало да
е в размер на 360,33лв., а минималното възнаграждение по втория иск би
следвало да е в размер на 401,50лв., т.е. общия сбор е 761,83лв. В случая
въззиваемата ответница е направила разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 850лв., която сума с оглед изхода по делото дружеството следва да
10
бъде осъдено да й заплати, тъй като от съотношението на сумите 761,83лв.
към 850лв., не е налице прекомерност, а освен това не е задължително да се
определя минималния размер на адвокатското възнаграждение. Въпреки, че
процесуалния представител не е явил за съдебно заседание, се касае за
процесни два иска, и адвокатът пълномощник е изложил обстойни аргументи
за неоснователност на въззивната жалба в писмения отговор на същата.
На основание чл. 280, ал.3, т.3, предложение първо от ГПК решението не
подлежи на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Потвърждава решение № 260767 / 25. 06. 2021г., постановено по гр. д. №
00386 / 2020г. описа на Пернишкия районен съд.
Осъжда „СЪДЪРЛАНД ГЛОБЪЛ СЪРВИСИЗ БЪЛГАРИЯ” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, 1463, р-н
Триадица, бул. „Патриарх Евтимий” № 82, ет. 1, да заплати на Р.С. Т. – Н., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата 850лв., представляваща направените от
нея разноски пред Пернишкия окръжен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11