Протокол по дело №401/2021 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 71
Дата: 24 юни 2021 г. (в сила от 24 юни 2021 г.)
Съдия: Димитър Пандалиев Бозаджиев
Дело: 20215200500401
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 1 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 71
гр. Пазарджик , 23.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно
гражданско дело № 20215200500401 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:45 часа се явиха:
Жалбоподателите Г. Д. Р. и АС. Д. Р., редовно призовани, не се явяват.
Не се явява и пълномощникът им адвокат Р. Н. АП..
За ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД,
законен представител не се явява. Явява се пълномощника - адвокат ВЛ. Й.
Д., редовно упълномощен от първата инстанция.

Адв. Д.– Да се даде ход на делото.
Съдът, при условията на чл.142 ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:

На основание чл.268 ал.1 от ГПК, ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО:
С Решение №260018 от 18.01.2021г., постановено по гр.д.№849/2020г.
по описа на РС- Пазарджик са отхвърлени предявените от Г. Д. Р., ЕГН
********** и АС. Д. Р., ЕГН ********** и двамата от с.*** против
1
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр.***, представлявано заедно от двама от тримата изпълнителни
директори ***, искове за заплащане на всеки един от ищците на
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ в
размер на 24000лв. за причинени неимуществени вреди изразяващи се в
претърпени морални болки и страдания вследствие на смъртта на тяхната
баба ***, настъпила при пътно- транспортно произшествие на 02.04.2015г. в
с.***, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
настъпване на произшествието- 02.04.2015г. до окончателното й изплащане.
Осъден е Г. Д. Р. Г. Д. Р., ЕГН ********** и АС. Д. Р., ЕГН **********
и двамата от с.***, да заплатят на„Застрахователна компания Лев Инс“ АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.***, представлявано заедно
от двама от тримата изпълнителни директори ***, сторените по делото
разноски в размер на 250лв.- депозит за вещо лице и 30лв.- депозит за
свидетели.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от Г. Д. Р. и АС. Д. Р.,
чрез пълномощника им адв.А..
Твърди се, че обжалваното решение е незаконосъобразно и в разрез с
материално и процесуалните норми.
В тази връзка се изразява несъгласие с мотивите на
първоинстанционния съд, че по установените факти и обстоятелства по
делото не може да се приеме, че в конкретния случай не следва да се прави
изключение от ограничението на ППВС №4 от 1961г. и ППВС №5 от 1969г.,
поради което на ищците не следва да се присъжда обезщетение за
претърпените имуществени вреди. Съответно, се визира ТР №1 от
21.06.2018г. по тълк.дело №1/2016г. на ОСНГТК но ВКС, съгласно което
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в цитираните по-
горе постановления с изключение всяко друго лице, което е създало трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт
продължителни болки и страдания, които справедливо да бъдат обезщетени.
Твърди се, че от събраните делото доказателства по един безспорен
начин се установява изключително силна емоционална връзка, надхвърляща
2
по интензитет и времетраене нормално присъщите родствени връзки,
традиционни за българското общество. В този смисъл се сочи, че в процесния
случай претърпените от жалбоподателите неимуществени вреди се
установяват от разпитаните по делото свидетели, които са имали пряко
наблюдение и лични възприятия за отношенията между баба и внуци, а така
също и върху състоянието на ищците след смъртта на баба им. Според
свидетелите тези взаимоотношения винаги са били изключително близки и
емоционалната връзка, взаимна обич и привързаност между тях е била много
силна. Тази привързаност и тъга не е затихнала с многото години след
смъртта, като свидетелите установяват честото посещение на гроба на баба
им и тежкото състояние, което още ги е обзело.
Визира се, че установените по делото близки отношения нямат нищо
общо с традиционните с българското общество.
Приема се, че смисълът на Тълкувателното решение е изрично
поставено в него изискване за именно такива изключения, които да са
различни от обичайните житейски ситуации. В тази връзка се счита, че
именно в ромската общност тази емоционална връзка е изключително много
по- силна между тях, поради начина на живот, сплотяващата ги ситуация, в
която са принудени да живеят, бит, поминък, обичаи, нрави и т.н.
Счита се, че въззивният съд следва да извърши обстойна проверка на
събраните по делото доказателства, обстойно и всеобхватно да бъдат
анализирани свидетелските показания и счете, че между починалата и ищците
е съществувала здрава, продължителна и емоционална привързаност,
обусловила и установената тежест на понесени вреди, чиято
продължителност, естество и тежест следва да бъдат обезвъзмездени по реда
на чл.52 от ЗЗД.
Моли се съдът да счете, че не е ограничен от предвидения в текста
максимален размер на обезщетението, така както възразява ответната страна.
В този смисъл се цитират Директиви и решение на СЕС.
Приема се, че съобразявайки характера, силата на интензитета и
изключителната продължителност на търпените от ищците болки и страдания
след смъртта на баба им, се моли съдът да счете, че справедливия размер на
обезщетението за неимуществени вреди е по 24000лв. на всеки един от
3
ищците, като следва да бъде уважен изцяло.
Искането е да се отмени обжалваното решение, като се уважат
субективно съединените искове с правно основание чл.226 от КЗ/отм./, във вр.
с чл.45 от ЗЗД, предявени от ищците против Застрахователна компания „Лев
Инс“ АД.
Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на
чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата и за двете съдебни инстанции.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от
другата страна в процеса-„Застрахователна компания Лев Инс“ АД.
В същият се счита, че подадената жалба е неоснователна.
Приема се, че ищците не попадат в кръга лица, легитимирани да
претендират застрахователно обезщетение. В тази насока са изложени
подробни съображения в насока неоснователност на наведените доводи във
въззивната жалба.
Искането е да се остави без уважение подадената въззивна жалба, като
се потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно.
Моли се за присъждане на направените във въззивното производство
разноски.
С въззивната жалба и писмен отговор не са направени доказателствени
искания.

Адв. Д. – Оспорвам въззивната жалба. Поддържам отговора на
въззивната жалба. Нямам доказателствени искания.

Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:

4
Адв. Д. : - Ув. окр. съдии, моля да се произнесете с решение, с което да
потвърдите решението на първоинстанционния съд, като правилно и
законосъобразно. Изложил съм подробни мотиви в подкрепа на нашето
становище, най-главното от което е, че по делото не се доказаха наличие на
изключителни обстоятелства, които да налагат присъждане на обезщетения
за неимуществени вреди на ищците, доколкото съгласно приложимото ТР №
1 по тълкувателно дело №1/2016 г. на Общото събрание на наказателни,
граждански и търговски колегии. Единствено при наличието и доказването на
специални обстоятелства, които са довели до наистина необичайни връзки
между починалото лице и ищците бе могло да се претендира такова
обезщетение. В случая, както съм посочил, самият факт, че всичките 8 внуци
на починалата плюс зет й претендират обезщетения, а отделно от това
нейните деца са получили вече такова, води до извода, че такива
обстоятелства няма, а те не са доказани. Няма как житейски да се получи така
че за всички осем внуци да са налице по- специални обстоятелства.
Доказаните отношения между починалата и ищците са обичайните за
българското семейство. Обичайно е възходящите от втора линия да помагат
за отглеждане на внуците си. Обичайно е и те да ги посещават, да им ходят на
гости. По никакъв начин това не се отличава от нормално стичащите се
такива отношения и това изрично е указано в самото тълкувателно решение. В
този смисъл моля да се произнесете и да потвърдите първоинстанционния
съдебен акт.

Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
СЪОБЩАВА на страните, че ще обяви решението си в срок до
23.07.2021 год.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 09:52
часа.
Председател: _______________________
5
Секретар: _______________________
6