Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 11
13.02.2020г., град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, втори граждански състав
На двадесет и седми януари
през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА
ДАНДАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИСЛАВ ГЕОРГИЕВ
МАРИЯ ПЕТРОВА
Секретар: АННА СТОЯНОВА
Като разгледа докладваното от
съдия М.Петрова в.гр.дело №614 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и
сл. от ГПК.
С Решение №361 от 28.08.2019г.,
постановено по гр.дело №13/2015г. по описа на Окръжен съд-С., са отхвърлени исковете на Г. „Е.“***, ЕИК *********,
представлявано от председателя С. П., съдебен адрес ***,
адв. М.М., да се осъди на основание чл. 34 във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1 и чл.
26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД, да върне на „Х.“ООД - с. Ш.л., м. С., община С., ЕИК
*********, представлявано от К.С., сумата от 218 000лв. без ДДС, платена чрез
прихващане по фактура № ***/17.02.20Юг., въз основа на нищожна, поради
противоречие със закона и поради липса на основание клауза на т. 3/2/ от
договор за съвместна стопанска дейност от 20.03.08г., сключен между Г. „Е.“***
и „Х.Р.“ООД, двете страни представлявани от К.С., ведно със законната лихва
върху тази сума от 16.02.2015г. до окончателното им плащане като неоснователни
и недоказани; „Х.“ООД с. Ш.л. е осъдено да
върне на основание чл. 34 във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД на Г. „Е.“***, сумата
от 64 431,83лв., платена по фактура № ***/17.02.2010г. въз основа нищожна,
поради накърняване на добрите нрави клауза на т. 3/2/ договор за съвместна
стопанска дейност от 20.03.08г., сключен между Г. „Е.“*** и „Х.“ООД - с.Ш.л.,
двете представлявани от К.С., ведно със законната лихва върху тази сума от
16.02.2018г. до окончателното й плащане, като иска
за разликата над 64 431,83лв. до 218 000лв. е отхвърлен като неоснователен и
недоказан; отхвърлен е иска на Г. „Е.“*** да се
осъди „Х.“ООД - с.Ш.л. да върне сумата от 218 000лв. по фактура №
***/17.02.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума от 16.02.15г. до
окончателното им плащане, като платени въз основа на неосъществено основание по
чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, въз основа на СМР и ДМА, непредадени от „Х.“ООД на Г.
„Е.“*** по протокол от 28.12.09г., като неоснователен и недоказан; отхвърлени
са исковете на Г. „Е.“*** да се признае за установено
по отношение на „Х.“ООД - с.Ш.л., че клаузите по р. II, т. 13 и 15 от договора
за съвместна дейност от 20.03.08г. са нищожни поради противоречие със закона и
поради липса на основание по чл. 124, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1
и чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД, като неоснователни; признато е за установено по иск
на Г. „Е.“*** по отношение на „Х.“ООД - с. Ш.л., че клаузите на р. II, т. 13 и
15 от договор за съвместна дейност от 20.03.08г. са нищожни поради заобикаляне
на закона, накърняване на добрите нрави и липса на предписаната от закона форма
по чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 2, пр. 3 и ал. 2, пр. 3 ЗЗД; осъдено е, на основание чл.108
ЗС, „Х.“ООД - с. Ш.л. да предаде на Г. „Е.“***, владението на цех за обработка
на дървесина с обща разгъната застроена площ от 938,38кв.м., от която: а/
застроена площ на ниво кота -5.00 и -2.80 - 450кв.м., при разпределение
сушилня, котелно, женска и мъжки съблекални, сервизни помещения, стълбище; б/
застроена площ на кота 0.00 – 363,30кв.м., при разпределение: работно
помещение, точиларна, стая за почивка, стая дежурен, кухненски офис, тераса,
помещение „ел. табло“, стълбище; в/ застроена площ на кота +3.10 и + 4.70 -
119.08кв.м. при разпределение: зала за договаряне, баня и сервизно помещение,
два офиса, антре, тераса, стълбище, таван, съгласно одобрен от главния архитект
на община С. на 15.10.04г. архитектурен проект и съгласно изискванията и
предвижданията на действащия устройствен заетроително-регулационен план на с.
Ш.л., община С., който обект да се построи в УПИ-* - за стопански сгради, с площ 1 068кв.м., кв.
** по действащия регулационен план на с. Ш.л., при граници на имота: УПИ - ***
- за стопански сгради, река с дере и път, отразен в кадастралната карта на с.
Ш.л. като три сгради, сграда с идентификатор *****.***.***.* с площ 38кв.м. и
сграда с идентификатор *****.***.***.* със застроена площ 91кв.м. и сграда с
идентификатор *****.***.***.* със застроена площ 149кв,м., построени в собствен
на Г. „Е.“*** поземлен имот с идентификатор *****.***.**, при граници поземлени
имоти *****.***.****, *****.***.**** и *****.***.*** по кадастралната карта и кадастралния
регистър на с. Ш.л., С.ска област; оставено е без уважение възражението
за прихващане на „Х.“ООД - с. Ш.л. между сумата от 64 431,83лв. и сумата от 308
883,25лв. без ДДС по приложение № 1 към договор за съвместна дейност от
20.03.08г. до размера на по-малката сума, като неоснователно; оставено е без
уважение възражението на „Х.“ООД - с.Ш.л. за право на
задържане върху описания по-горе имот до заплащане на сумите или извършване на
действията по р. II, т. 13 и 15 от договор от 20.03.08г., като неоснователно;
„Х.“ООД - с.Ш.л. е осъдено да заплати на Г. „Е.“*** разноски съразмерно на
уважената част от иска от 5 305,83лв.; Г. „Е.“*** е осъдена
да заплати на „Х.“ООД - с.Ш.л. разноски, съразмерно на отхвърлената част от
иска, от 193,71лв.
Недоволен от така постановеното
решение е останал жалбоподателят „Х.“ООД, който чрез пълномощника си адв.Б.К.
го обжалва в частите му, с които: дружеството е осъдено да върне на Г.“Е.“
сумата от 64431,83лв., платена по фактура №***/17.02.2010г. въз основа на
нищожна поради накърняване на добрите нрави клауза на т.3/2/ от договор за
съвместна дейност от 20.03.2008г., ведно със законната лихва; признато е за
установено, че клаузите на р.II,
т.13 и 15 от договор за съвместна дейност от 20.03.2008г. са нищожни поради
заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави и липса на предписаната от
закона форма; дружеството е осъдено да предаде на Г.“Е.“ владението на цех за
обработка на дървесина в с.Ш.л.; оставено е без уважение възражението на
дружеството за прихващане; оставено е без уважение възражението на дружеството
за право на задържане върху описания имот; дружеството е осъдено да заплати
разноски по съразмерност от 5305,83лв. В частта относно иска по чл.108 от ЗС
решението се обжалва като недопустимо, тъй като такъв иск не е бил предявен с
първоначалната искова молба, а впоследствие с уточняваща молба, с която е
въведен нов предмет на спора, наред с първоначалния, а това не може да се
извърши по реда на чл.214,ал.1 от ГПК. Претендира се за обезсилване на решението
в тази му част и прекратяване на производството относно нея. Навежда се наличие
на допуснати от първоинстанционния съд съществени нарушения на
съдопроизводствените правила, според които: в решението липсва изричен
диспозитив за прогласяване за нищожна поради накърняване на добрите нрави на
клаузата на т.3 /2/ от договора за съвместна стопанска дейност от 20.03.2008г.,
при което да не е било налице основанието на чл.34 във връзка с чл.26,ал.1,пр.3
от ЗЗД за присъждане на сумата от 64431,83лв. като реституция въз основа на
призната за нищожна клауза; окръжният съд
е приел за предявени искове по чл.26,ал.1,пр.2 от ЗЗД – за прогласяване
нищожността на клаузите на т.3 /2/, т.13 и т.15 от договора за съвместна дейност
от 20.03.2008г. поради заобикаляне на закона, но въобще не е разгледал в
мотивите и не се е произнесъл в диспозитива по такъв иск по отношение на
клаузата по т.3 /2/; първоинстанционното решение е немотивирано в частите му, с
които са прогласени за нищожни поради заобикаляне на закона, накърняване на
добрите нрави и липса на предписаната от закона форма клаузите по т.13 и т.15
от договора за съвместна дейност от 20.03.2008г. и е оставено без уважение
възражението за право на задържане. Претендира се за отмяна на решението и
връщане на делото за ново разглеждане. Изложени са и конкретни доводи за
допуснати нарушения на материалния закон, с оглед на които се претендира за
отмяна на решението в обжалваните му части и отхвърляне на предявените искове.
Заявено е искане за присъждане на направените по делото разноски за двете
инстанции.
Ответникът
по жалбата Г. „Е.“ е депозирала чрез пълномощника адв.М.М. отговор на същата
със становище за нейната допустимост и неоснователност.
От страна
на Г. „Е.“ е подадена чрез пълномощника адв.М.М. насрещна въззивна жалба против
първоинстанционното решение в частта му, с която е отхвърлен иска за връщане на
даденото по нищожна поради накърняване на добрите нрави клауза на т.3/2/ от
договор за съвместна стопанска дейност от 20.03.2008г. за разликата над
64431,83лв. до претендираната сума от 218000лв. със законна лихва. Изложени са
доводи за неправилност на решението в тази му част и се претендира за неговата
отмяна относно нея и уважаване на иска в пълния предявен размер, както и за
присъждане на разноски.
Ответникът
по насрещната жалба „Х.“ООД е подал чрез пълномощника адв.Б.К. писмен отговор
на същата със съображения за нейната недопустимост, според които към датата на
подаването й кооперацията се представлява от А. С., а не от посочения в нея С.
П., при което последният да не е легитимиран да подава жалби по делото. Развити
са и доводи за неоснователност на насрещната жалба и се претендира за
потвърждаване на решението в атакуваната с нея част.
Въззивните
жалби са подадени в срока по чл.259,ал.1 и чл.263,ал.2 във връзка с ал.1 от ГПК; изхождат от легитимирани лица – страните по делото; касаят съответните
неблагоприятни за тях части на първоинстанционното решение, и откъм съдържание
и приложения са редовни, поради което се явяват допустими. Неоснователно е
възражението за недопустимост на насрещната въззивна жалба като подадена от
лице без представителна власт. Действително, в нея е посочено
кооперацията-жалбоподател да е представлявана от председателя С. П., въпреки,
че от справка в търговския регистър се установява преди датата на нейното
депозиране да е вписана промяна в представителството в лицето на председателя
А. С.. Жалбата, обаче, е подадена чрез надлежно овластената посредством
пълномощно на лист 65 с право да завежда и води съдебни дела от и срещу
кооперацията до окончателното им свършване във всички инстанции адв.М.М..
Съгласно чл.41,ал.1 от ЗЗД, пълномощието, учредено от юридическо лице, се
прекратява с прекратяването на това юридическо лице, а не със смяната на
неговия органен представител по закон. Новият председател на кооперацията
разполага с правомощието да оттегли даденото пълномощие, което към датата на
подаване на насрещната въззивната жалба не е сторил, а, напротив, в хода на
въззивното производство е представено изхождащо от него ново пълномощно за
адв.М.. При тези обстоятелства жалбите се явяват допустими.
Съдът, след
преценка на събраните в хода на производството доказателства и доводите на
страните, намира за установено следното:
С оглед изричните
възражения на жалбоподателя-ответник и съобразно правомощията на въззивния съд
по чл.269 от ГПК служебно да следи за допустимостта на първоинстанционното
решение в обжалваната му част, настоящата инстанция намира постановеното от
окръжния съд за частично недопустимо.
В
обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения за учредено с
нотариален акт №**, том **, дело №*** от **.**.****г. на СВ-С. от ищеца Г.“Е.“,
представлявана от К. С., в полза на „С.-Л.“ООД, представлявано от К. С., право
на строеж на „цех за обработка на дървесина“ в УПИ *-за стопански сгради по
плана на с.Ш.л., за срок от седем години, след изтичането на който правото на
собственост върху изградената сграда преминава безвъзмездно върху
учредителя-собственик Г.“Е.“, като срокът на така учреденото право на строеж
бил удължен на десет години с нотариален акт №***, том **, дело №*** от
**.**.****г. на СВ-С., а с нотариален акт №*, том *, дело №**** от **.**.****г.
на СВ-С. „С.-Л.“ООД, чрез управителя К. С., прехвърлил правото на строеж на
ответника „Х.“ООД, чрез представляващия К. С., при договорените вече срок от
десет години и безвъзмездно преминаване на собствеността върху сградата след
изтичането му върху учредителя-собственик Г.“Е.“. На 20.03.2008г. между Г.“Е.“
и „Х.“ООД, чрез представляващия ги в качеството му съответно на председател на
кооперацията и управител на дружеството К. С., бил сключен договор за съвместна
стопанска дейност, с който било уговорено: извършването на пазарна оценка на
вложените средства за изграждане на обекта при въвеждането му в експлоатация в
срок не по-дълъг от 24 месеца /т.3 /1//; заплащане от учредителя на оценените
разходи за премахване на съществуващи масивни и полумасивни сгради, укрепване
на терена и вертикална планировка и ограда за затваряне на района, както и
разходите за изграждането на клетка 1 от сушилнята и парен котел ПК 300,
находящи се на кота -5,00 и -2,80 /т.3 /2//; авансово извършване на плащанията
от учредителя в размер не по-малък от 70% от предвидените за съответните видове
СМР и окончателно до размер на пазарната им стойност в срок не по-късно от 36
месеца от въвеждането на обекта в експлоатация /т.3 /3//; предоставяне от
изпълнителя на учредителя в 24-месечен срок от въвеждане на сградата в
експлоатация на ползването на едната клетка от изградената сушилня в описаната
сграда за срок до 08.02.2015г. /т.4/; изплащане от учредителя на уговорените
суми по указания в договора ред /т.9/; преминаване на правото на собственост
върху построеното в полза на учредителя с изтичането на 10-годишния срок за
ползване на имота, като страните се задължават да извършат оценка на сградния
фонд, с изключение на помещението по т.4, а учредителят се задължава да изплати
на изпълнителя 50% от стойността на сградата в 3-месечен срок от 08.05.2008г.
/т.13/; задължение на изпълнителя да върне сградата след изтичане на
договорения срок и заплащане на сумата по т.13 в добро състояние, като се
отчитат обичайните промени в него вследствие на нормалната дейност на
предприятието /т.14/; в случай, че учредителят не изпълни задължението си по
т.13, същият се задължава да прехвърли на изпълнителя правото на собственост
върху сградата или да промени срока на правото на строеж на безсрочно право на
ползване/строеж /т.15/. Ищецът счита, че посредством тези клаузи на договора за
съвместна стопанска дейност се променят съществени условия на трите договора за
учредяване и прехвърляне на правото на строеж, тъй като с тях се вменяват
задължения за кооперацията за заплащане на СМР, включени в одобрения на
15.10.2004г. архитектурен проект и издаденото разрешение за строеж, които,
съгласно нотариалните актове, са право и задължение на ответника, както и
задължение за същата да финансира построяването на сградата, заплащайки 50% от
стойността й, при положение, че с договорите за учредяването и прехвърлянето на
правото на строеж е уговорено собствеността върху й да премине безвъзмездно
върху кооперацията след изтичане на срока на правото строеж. Ищецът поддържа,
че, след като с договора за съвместна дейност се изменят съществени условия на
договорите по нотариалните актове, то същият е следвало да бъде сключен не в
обикновена писмена форма, а във формата на нотариален акт като такава за
неговата действителност, поради което измененията да са нищожни поради
неспазване на предписаната от закона форма, за което се позовава на чл.18 от ЗЗД и чл.293,ал.6 от ТЗ. Навежда също договорът за съвместна дейност да е
сключен без решение на Общото събрание на Г.“Е.“ в нарушение на чл.21,ал.2,т.5
и чл.15,ал.4,т.10 от Закона за кооперациите и да е изцяло във вреда на
кооперацията, поради което да е налице злоупотреба с право, каквато, съгласно
чл.289 от ТЗ, да е недопустима. Счита с договора да се прави опит за
заобикаляне на закона, тъй като на практика дружеството се опитва да продаде
сградата на кооперацията на 50% от пазарната й стойност, като при неплащане
получи „безсрочно право на ползване/строеж“. Излага твърдение членовете на
кооперацията да са разбрали за съществуването на договора за съвместна дейност
за първи път на проведеното на 03.04.2011г. Общо събрание след прочитане на
ревизионен доклад. В Приложение №1 към договора от 20.03.2008г. били описани
дейностите по подготовка на площадката и по изграждането на сушилнята,
разходите за които следвало да се заплатят от кооперацията и възлизали на общо
308883,25лв. без ДДС. С протокол от 30.12.2009г. било извършено предаване и
приемане на посочените СМР. В действителност кооперацията не била получила нищо
по този протокол, тъй като сушилната камера, парния котел и големите входни
врати били монтирани в изградената сграда, до която тя нямала достъп, а същата
и до момента се ползвала от ответника за негови нужди, като бетоновите стени и
вертикалната планировка били част от конструкциите на сградата и не биха могли
да бъдат предадени на кооперацията самостоятелно и независимо от сградата,
както и за развалянето на полумасивни и масивни сгради ответникът не бил
заплатил нищо, тъй като тези дейности били заменени с други видове СМР,
съгласно анекс към договор за строителство от 07.07.2006г., и извършено от
строителя „Б.-****“ООД безвъзмездно. Въпреки това, за сушилнята като ДМА по
договора от 20.03.2008г. и дейностите по приемо-предавателния протокол била
издадена от ответника „Х.“ООД фактура №***/17.02.2010г. за сумата от 218000лв.,
от която се приспадали платени от кооперацията аванси по фактура
№**/30.07.2008г., фактура №**/25.08.2008г., фактура №**/30.08.2008г. и анекс от
28.12.2009г., и остатъкът за заплащане бил 64431,83лв. с ДДС, извършено в брой
на 19.04.2010г. по нареждане на С., подписал фактурата. При извършено по жалба
на член-кооператорите срещу действията на К. С. разследване било установено, че
от заплатените от кооперацията СМР не били извършени такива на стойност
34392,58лв., съставляващи вреда за нея, с оглед на което срещу С. бил внесен
обвинителен акт и образувано НОХД №86/2014г. по описа на Окръжен съд-С..
Заявеният
при така изложените обстоятелства петитум е за обявяване за нищожни поради
липса на форма, съответно заобикаляне на закона, на клаузите от договора за
съвместна дейност от 20.03.2008г. по т.3 /1/, т.3 /2/, т.3 /3/, т.9, т.13, т.14
и т.15, както и за осъждане на ответното дружество да върне на ищцовата
кооперация платената по фактура №***/17.02.2010г. сума въз основа на нищожни
клаузи от договора от 20.03.2008г. в размер на 218000лв. без ДДС, ведно със
законната лихва, алтернативно да върне платената сума за фактурирани, но
действително непредадени на кооперацията СМР и ДМА.
Препис от
исковата молба е изпратен на ответника за отговор и от същия е подаден такъв. С
него той възразява по редовността на исковата молба и оспорва предявените
искове по основание и размер, навеждайки договорът за съвместна дейност да е с
характер на договор за строителство, който като такъв да е неформален и с него
да не се изменят клаузите на договора за учредяване на право на строеж, а само
да се създава задължение за ищеца да заплати определени видове СМР, които са
извън строителството на обекта, и се уреждат последиците от неизпълнение на
задължението му. Поддържа да не е налице заобикаляне на закона при сключване на
процесния договор, както и Законът за кооперациите и действащият към този
момент устав на кооперацията да не предвиждат задължение за предварителна
санкция на органите на кооперацията за сключване на договор за строителство. Счита,
че след като договорът от 20.03.2008г. не е нищожен, искът за реституция на
даденото по него е неоснователен. Заявява изрично възражение за погасяване по
давност на част от вземането по фактура №***/17.02.2010г. относно приспаднатите
аванси по цитираните в нея фактури и анекс. Формулира евентуално възражение при
уважаване на иска за сумата от 218000лв. за прихващане на дължимата му се сума
от общо 308883,25лв. без ДДС за извършените в поземления подобрения – разваляне
на полумасивна сграда /15636,19лв./; разваляне на масивни сгради /66018,89лв./;
бетонова стена на сушилня и котелно стопанство /39740,92лв./; укрепване с
бетонови подпорни стени откъм реката, откъм дерето и направа на външна бетонова
стълба покрай сградата откъм дерето /78230лв./; вертикална планировка и ограда
за затваряне на района /12346лв./ и парен котел ПК 300 /36300лв./.
Във връзка
с възраженията в отговора досежно редовността на исковата молба, с Разпореждане
№428 от 09.05.2015г. тя е оставена без движение за посочване на цена на всеки
от исковете за обявяване нищожността на седемте клаузи от договора за съвместна
дейност от 20.03.2008г. и посочване на порядъка на съединяване на тези искове
относно наведените основания за нищожност – неспазване на предвидената в закона
форма и заобикаляне на закона.
В указания
срок от ищеца е подадена уточняваща молба вх.№2207/25.05.2015г., съдържаща
повторение на първоначално изложените обстоятелства, на които се основават
исковете, с пояснение да е предявен частичен иск за връщане на платеното по фактура
№***/17.02.2010г. въз основа на сключения между страните договор от
20.03.2008г. и подписания протокол от 28.12.2009г., с който се изменят
съществени условия на договорите за учредяване и прехвърляне на правото на
строеж, без да е спазена предписаната от закона нотариална форма и без решение
на Общото събрание на кооперацията, и петитум за осъждане на ответното
дружество да върне на кооперацията сумата от 218000лв. без ДДС, платена чрез
прихващане по фактура №***/17.02.2010г. въз основа на нищожна, поради
противоречие със закона, клауза на т.3 /2/ от договора от 20.03.2008г.,
алтернативно да върне сумата като платена за непредадени СМР и ДМА по протокол
от 28.12.2009г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска.
Посочено е още, че 10-годишният срок на правото строеж, считано от
**.**.****г., е изтекъл на 08.02.2015г. и след изтичането му ответникът не е
предал владението на цеха на кооперацията, а управителят му отказва да получи
поканата във връзка с предаването, поради което в срока за отстраняване на
нередовностите на исковата молба ищецът да изменя установителния иск в
осъдителен, формулирайки петитум за признаване за установено спрямо ответното
дружество, че кооперацията е собственик, въз основа на трите цитирани в
исковата молба нотариални акта, на цеха, построен върху собственото й дворно
място, и да бъде осъдено да й предаде владението върху му.
С
Определение №791 от 15.07.2015г. исковата молба отново е оставена без движение
по съображения, че с уточняващата молба се предявява и иск по чл.108 от ЗС чрез
добавянето на нов факт и ново искане за защита, при което да е налице изменение
както на основанието, така и на петитума, а не преминаване от установителен към
осъдителен иск, което да е недопустимо по реда на чл.214,ал.1 от ГПК и налага
уточняване на иска чрез привеждане в съответствие на обстоятелствената част и
петитума.
В отговор
на дадените указания ищецът е подал молба вх.№3358/07.08.2015г. С нея заявява
да са предявени два субективно съединени иска, основаващи се на нищожността на
договора за съвместна дейност от 20.03.2008г. в частите му, с които се променят
съществени условия на трите договора по нотариалните актове за учредяване и
прехвърляне на правото на строеж без да е спазена предвидената в чл.18 от ЗЗД
нотариална форма и без решение на Общото събрание на кооперацията. Формулиран е
петитум за осъждане на ответника да върне на кооперацията сумата от 218000лв.
без ДДС, платена чрез прихващане по фактура №***/17.02.2010г. въз основа на
нищожна поради противоречие със закона клауза на т.3 /2/ от договора от
20.03.2008г., алтернативно да върне сумата като платена за непредадени СМР и
ДМА по протокол от 28.12.2009г., да бъде установена спрямо ответника
нищожността на клаузите на т.13 и т.15 от договора за съвместна дейност и същия
да бъде осъден да предаде на кооперацията цеха за обработка на дървесина,
построен в собствения й поземлен имот, който ответникът владее и ползва въз
основа на нищожни клаузи.
С Определение №965 от 15.09.2015г. окръжният съд е допуснал
изменение на иска със съединяване на иск по чл.108 от ЗС по молбата с
вх.№3358/07.08.2015г., което е приел за допустимо като последващо обективно
кумулативно съединяване предявено до първото по делото заседание и при
положение, че този иск е между същите страни, подлежи на разглеждане по същия
съдопроизводствен ред, подсъден е на същия съд и е внесена държавната такса,
при редовна искова молба.
Препис от
уточняващата молба от 07.08.2015г. е изпратен на ответника за отговор в
едномесечен срок. От същия е подаден такъв, с който се поддържат първоначалните
доводи и възражения, както и са заявени такива за недопустимо изменение на
исковете за връщане на платената сума въз основа на нищожни поради противоречие
със закона клаузи от договора от 20.03.2008г. и по чл.108 от ЗС. Последният се
оспорва и като неоснователен с твърдения за ответника да е налице основание да
владее имота, произтичащо от клаузите на т.13 и т.15 от договора от
20.03.2008г. Заявено е изрично възражение за право на задържане на имота до
заплащане на сума в размер на 50% от стойността на сградата или до учредяване
на правата по т.15 от договора.
В първото редовно проведено по делото на 03.12.2015г.
открито съдебно заседание съдът е изготвил доклад по делото, с който е приел да
е сезиран с иск с правно основание чл.34 във връзка с чл.26,ал.1 от ЗЗД за
връщане на сумата от 218000лв. като платена въз основа на нищожна поради
противоречие със закона клауза на т.3 /2/ от договора от 20.03.2008г.,
евентуално съединен иск с правно основание чл.34 във връзка с чл.26,ал.2 от ЗЗД
за връщане на сумата от 218000лв. като платена въз основа на нищожна поради
неспазване на предписаната от закона форма клауза на т.3 /2/ от договора от
20.03.2008г., иск с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК във връзка с чл.26,ал.1
от ЗЗД за признаване за нищожни поради противоречие със закона на клаузите по
т.13 и т.15 от договора от 20.03.2008г. и с иск по чл.108 от ЗС за признаване
на ищеца за собственик на процесния цех и осъждане на ответника да предаде
владението върху му.
С Определение от 31.07.2017г. съдът е коригирал изготвения
доклад, като, проследявайки хронологично изложените от ищеца в исковата молба и
последващите я уточняващи молби обстоятелства и петитум, е приел с молбата на
ищеца с вх.№3358/07.08.2015г. първоначално предявените искове да са изменени и
съобразно с нея предмет на разглеждане да са: осъдителни искове по чл.34 във
връзка с чл.26,ал.1 и ал.2 от ЗЗД за връщане на сумата от 218000лв. като
платена въз основа на нищожна поради противоречие със закона, липса на предвидената
от закона форма или заобикаляне на закона клауза на т.3 /2/ от договора от
20.03.2008г., съединени в условия на евентуалност, алтернативно съединен иск по
чл.55,ал.1,пр.2 от ЗЗД за връщане на сумата като получена въз основа на
фактурирани, но непредадени СМР, съединени в условията на евентуалност
установителни искове по чл.124,ал.1 от ГПК във връзка с чл.26,ал.1 и ал.2 от ЗЗД за признаване нищожност на клаузите по т.13 и т.15 от договора от
20.03.2008г. поради противоречие със
закона, липса на предвидената в закона форма и заобикаляне на закона, както и с
иск по чл.108 от ЗС за признаване собствеността на ищеца върху процесната
сграда и осъждане на ответника да предаде владението. С определението съдът е
допуснал изменение на исковете, съобразно молбата от 07.08.2015г. Приел е, че,
тъй като изменението на иска винаги води до предявяване на нов иск, съчетано
било с оттегляне, било с отказ от първоначално предявения иск, то ищецът трябва
да посочи дали оттегля или се отказва от първоначално предявените искове, в
каквато насока е дал изрични указания.
В изпълнение на тези указания с молба вх.№3166/28.08.2017г.
ищецът е заявил оттегляне на исковете, предявени с първоначалната искова молба,
както и, че поддържа изложеното в молба вх.№3338/07.08.2015г., въз основа на
която е допуснато изменението.
С Определение №920 от 28.09.2017г. окръжният съд е приел, че
първият съединен иск е за връщане на даденото въз основа на нищожен поради
противоречие със закона договор по чл.34 във връзка с чл.26,ал.1 от ЗЗД, в каквато
насока е изменил определението си от 31.07.2017г.
В проведеното на 19.10.2017г. открито съдебно заседание във
връзка със заявеното от ищеца оттегляне на исковете съдът е прекратил
производството по първоначално предявените основания на иска. Като необжалвано
от страните прекратителното определение е влязло в сила.
С протоколно определение от 14.06.2018г. е даден ход по
същество на делото и същото е обявено за решаване. Това определение е отменено
с Определение №761 от 11.07.2018г. и с него е обявено на страните, че съдът
служебно ще изследва валидността на договора от 20.03.2008г. поради липса на
основание по смисъла на чл.26,ал.2,пр.4 от ЗЗД.
В проведеното на 20.09.2018г. открито съдебно заседание
съдът е допълнил доклада по делото чрез добавяне и на правна квалификация по
чл.26,ал.1,пр.3 от ЗЗД – нищожност на договора поради накърняване на добрите
нрави, обстоятелства за което били изложени още в първоначалната искова молба
за сключване на договора от едно и също лице, представляващо едновременно и
двете страни по него, като е приел, че следва да се проверят и обстоятелствата
дали уговорената цена съответства на действителната и дали това е във вреда на
представлявания, с оглед на посочения текст.
С протоколно определение от 11.10.2018г. в последното
открито съдебно заседание съдът е обявил за окончателен проекта за доклад с
последното изменение, съобразно който е постановил и решението си по приетите
за предявени от страните искове и възражения.
При така
установеното относно уточняването на предмета на правния спор настоящата
инстанция намира, че окръжният съд не е бил надлежно сезиран от ищеца с иск с
правно основание чл.108 от ЗС, както основателно поддържа ответникът и в
подадената от него въззивна жалба. Обективното съединяване на искове принципно
е първоначално и се предприема от ищеца с исковата молба, съгласно чл.210 от ГПК. В изрично предвидените от закона случаи е допустимо и последващо обективно
съединяване на искове. Такива са случаите при предявяване на насрещен иск по
чл.211 от ГПК, на инцидентен установителен иск по чл.212 от ГПК, на обратен иск
по чл.219,ал.3 от ГПК, както и при разширяване на предмета на първоначално
предявения иск посредством изменението му по реда на чл.214,ал.1 от ГПК чрез
прибавяне на ново основание или на нов петитум. Обективното съединяване трябва
да отговаря на общите изисквания на чл.210,ал.1 от ГПК предявените искове да са
подсъдни на същия съд и да подлежат на разглеждане по един и същ
съдопроизводствен ред, както и на предвидените за всеки от способите на последващо
обективно съединяване специални изисквания, едно от които за хипотезата на
чл.214,ал.1 от ГПК е прибавеният нов петитум да произтича от същото основание
или прибавеното ново основание да е със същия петитум като първоначалния.
Изменението на иска е процесуално средство за привеждане в съответствие на
търсената правна защита с действителното правно положение, поради което
добавянето на ново основание или петитум трябва да има връзка с предмета на
първоначално предявения иск, а едновременното изменение и на основанието и на
петитума води до предявяване на изцяло нов иск, нямащ нищо общо с изначално
очертания предмет на спора, поради което е недопустимо. В настоящия случай
предметът на спора по исковата молба е бил за нищожност на клаузи от сключения
между страните договор от 20.03.2008г., предвиждащи парични задължения за
ищцовата кооперация като учредител на право на строеж за заплащане на СМР и
ДМА, както и на 50% от стойността на построеното от ответното дружеството като
суперфициар, и връщане на платената въз основа на тези нищожни клаузи за СМР и
ДМА, евентуално поради непредаването им, сума от 218000лв. В хода
производството, след като ответникът е подал отговор на исковата молба, с
уточняващите молби от 25.05.2015г. и от 07.08.2015г. ищецът е предявил и иск с
правно основание чл.108 от ЗС по отношение на цеха, за който е било учредено
правото на строеж. Имотът не е предаден въз основа на атакуваните като нищожни
клаузи от договора, за да се приеме, че връщането му се иска на облигационно
основание като реституция по чл.34 от ЗЗД и се касае за допустимо прибавяне на
нов петитум при запазване на наведените вече правопораждащи юридически факти.
Касае се за изцяло нов иск, чието основание и петитум са различни от
първоначално наведените. Основанието на ревандикационния иск са
обстоятелствата, от които произтича правото на собственост, макар и такива в
случая да не са и били наведени надлежно и в пълнота, доколкото не е посочено
на какво основание кооперацията е собственик на дворното място, върху което е
построен цеха, правото на строеж за който е учредено като срочно, за да се
обоснове действие на презумпцията за приращение по чл.92 от ЗС и чл.65 от ЗС, а
петитумът на същия е за признаване на това право и осъждане на ответника да
предаде владението върху имота. Не е била налице процесуална пречка този иск да
се предяви с първоначалната искова молба или чрез нейното уточнение, но до
изпращане на препис от същата за отговор на ответника. Недопустимо е, обаче,
предявяването му в хода на производството и по реда на чл.214,ал.1 от ГПК и то
при изричното противопоставяне на ответника. Ненадлежното предявяване на иска
обуславя недопустимост на постановеното по него и обжалвано в тази му част
първоинстанционно решение, с което той е уважен и е отхвърлено заявеното във
връзка с него възражение на ответника за право на задържане на имота, в
хипотезата на произнасяне по непредявен иск, с разглеждането на какъвто съдът
не е бил надлежно сезиран, поради което същото на основание чл.270,ал.3 от ГПК
следва да се обезсили и производството по делото в тази му част се прекрати.
Предметът
на делото и обемът на дължимата защита се определят от страните, съгласно
принципа на диспозитивното начало по чл.6,ал.2 от ГПК. В този смисъл съдът
дължи произнасяне единствено по надлежно предявените искове, съобразно
наведените от ищеца обстоятелства и съответстващият им петитум, като е
недопустимо да надхвърля пределите на търсената с тях защита. Ищецът нито в
исковата молба, нито в последващите уточняващи я молби, е формулирал петитум за
връщане на сумата от 218000лв. като платена въз основа на нищожна поради
накърняване на добрите нрави клауза на т.3.2 от договора за съвместна дейност
от 20.03.2008г. и за прогласяване за нищожни поради накърняване на добрите
нрави на клаузите по т.13 и т.15 от същия договор. Дори и обстоятелства за
наличие на такова основание за нищожност да са били наведени с исковата молба,
както е приел първоинстанционният съд в проведеното на 20.09.2018г. открито
съдебно заседание, същото не е било релевирано като част от предмета на спора с
изричен петитум, поради което недопустимо в това съдебно заседание съдът, допълвайки доклада по делото чрез
добавяне и на правна квалификация по чл.26,ал.1,пр.3 от ЗЗД, на практика е
приел за служебно разглеждане искове, с каквито не е бил сезиран от ищеца. Не
се касае за основание за нищожност от значение за правилното решаване на спора,
което като преюдициален въпрос да подлежи на обсъждане единствено в мотивите,
за да се приеме евентуално, че за него съдът следи служебно, а за основание за
нищожност като правопораждащ юридически факт, от който пряко произтича
търсената чрез иск защита на претендираното право, самостоятелно и отделно от
предявените на останалите основания за нищожност искове. При това положение,
дори и в исковата молба да са били наведени обстоятелства, които могат да бъдат
подведени под правната норма на чл.26,ал.1,пр.3 от ЗЗД, след като те не са
скрепени от ищеца със съответен им петитум, не съставляват основание за отделен
самостоятелен иск, поради което произнасянето по такъв с обжалваното в тези му
части първоинстанционно решение е по непредявени искове по смисъла на
чл.270,ал.3 от ГПК и подлежи на обезсилване досежно присъждането на сумата от
64431,83лв. като платена по фактура №***/17.02.2010г. въз основа на нищожна
поради накърняване на добрите нрави клауза на т.3 /2/ от договор за съвместна
дейност от 20.03.2008г., ведно със законна лихва, отхвърлянето на този иск за
разликата до претендираната сума от 218000лв., признаването за нищожни поради
накърняване на добрите нрави на клаузите на т.13 и т.15 от договора за
съвместна дейност от 20.03.2008г. и отхвърлянето на евентуалното възражение на
ответника за прихващане със сумата от 308883,25лв. по приложение №1 към
посочения договор.
Не е налице
основание за връщане на делото за ново разглеждане, за каквото претендира
ответникът в подадената от него въззивна жалба, позовавайки се на допуснати от
първоинстанционният съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В
правомощията на въззивния съд е да върне делото за ново разглеждане само в
случаите на чл.270,ал.1 и ал.3 от ГПК, когато прогласи за нищожно
първоинстанционното решение или го обезсили като недопустимо поради
постановяването му не по предявения иск. Липсата на мотиви, каквато
жалбоподателят-ответник навежда, касае правилността на решението. Въззивният
съд е също инстанция по същество, макар и да е ограничен от оплакванията в
жалбата, като при повдигнат от страните във въззивното производство спор
относно фактите е длъжен самостоятелно да ги прецени, както и служебно следи за
приложението на императивните материалноправни норми. Изтъкнатата от
жалбоподателя-ответник липса на произнасяне по приет от окръжния съд за
предявен иск за нищожност на клаузата по т.3 /2/ от договора от 20.03.2008г.
поради заобикаляне на закона е основание страната да поиска допълване на
решението по реда на чл.250 от ГПК, но не съставлява порок на постановеното
вече решение, който да бъде поправен в рамките на инстанционния контрол за
законосъобразност по реда на обжалването.
Предмет на
въззивно разглеждане по същество, с оглед пределите на въззивните жалби и
гореизложеното, остават исковете за прогласяване нищожност на клаузите на т.13
и т.15 от договора за съвместна дейност от 20.03.2008г. поради заобикаляне на
закона и липса на предписаната от закона форма по чл.26,ал.1,предл.2 и
ал.2,предл.3 от ЗЗД.
Безспорно е
от фактическа страна, че с договорите от **.**.****г. и от **.**.****г. между
ищеца Г.“Е.“ като учредител-собственик и „С.-Л.“ООД като приемател-строител,
както и с договора от **.**.****г. между „С.-Л.“ООД като прехвърлител и
ответника „Х.“ООД като поемател, правото на строеж върху собствения на
кооперацията урегулиран поземлен имот за изграждане на обект „Цех за преработка
на дървесина“ е учредено възмездно за сумата от 2600лв. и съответно прехвърлено
за сумата от 3800лв., за срок от 10 години, след изтичането на който правото на
собственост върху изградената сграда преминава безвъзмездно върху
учредителя-собственик на земята Г.“Е.“, видно от съдържанието на цитираните в
исковата молба и представени с нея нотариални актове. Безспорно е също, че с
процесните клаузи на т.13 и т.15 от сключения между страните на 20.03.2008г.
договор за съвместна дейност ищцовата кооперация е поела задължение да заплати
на ответното дружество 50% от стойността на сградата в тримесечен срок от
08.05.2015г., при неизпълнение на което тя се задължава да му прехвърли правото
на собственост върху сградата или да промени срока на правото на строеж на
безсрочно право на ползване/строеж.
Независимо,
че процесният договор от 20.03.2008г. е наименуван „договор за съвместна
стопанска дейност“, той по същество няма присъщите за това му наименование
характеристики на договор за дружество по чл.357 от ЗЗД. Неговият предмет,
очертан и посредством предвидените за страните права и задължения, касае
уреждане на отношенията им във връзка с учреденото и прехвърлено право на
строеж досежно изграждането, финансирането и ползването на сградата, както и
последиците от изтичането на 10-годишния срок. С този договор, противно на
поддържаното от ищеца, не се изменят съществените условия на договорите по
учредяване и прехвърляне на правото на строеж. Страните по този договор не са
страни по предходните, за да се приеме, че той материализира взаимното им
съгласие за промяна на постигнати вече между тях уговорки по смисъла на
чл.20а,ал.2 от ЗЗД. С този договор не се изменят предмета, цената и срока като
елементи от съдържанието на предходните договори за учредяване и прехвърляне на
правото на строеж. С атакуваните клаузи по т.13 и т.15 от договора се уреждат
единствено последиците от настъпване на прекратителният 10-годишен срок,
уговорен при учредяването и прехвърлянето на правото на строеж, но те не
засягат съществените и несъществените условия, изпълващи съдържанието на
суперфицията относно присъщите й права и задължения. В този смисъл договорът от
20.03.2008г., респективно оспорваните клаузи от него, не е такъв за изменение
на договорите от **.**.****г., от **.**.****г. и от **.**.****г., поради което
не е налице нормативно изискване той да бъде сключен във формата на нотариален
акт като такава за действителността му, съобразно чл.18 от ЗЗД и чл.293,ал.6 от ТЗ, неспазването на каквато да води до нищожност на основание
чл.26,ал.2,предл.3 от ЗЗД.
Заобикаляне
на закона като отделно и самостоятелно основание за нищожност на договора по
смисъла на чл.26,ал.1,предл.второ от ЗЗД е налице, когато с позволени от закона
правни средства се цели постигане на неправомерен резултат, което включва
обективен и субективен елемент - и двете страни по сделката да са съзнавали, че
преследват неправомерна по-далечна цел, за постигане на която именно да са я
сключили. Касае се за сделки, които не са в пряко нарушение на повелителни
правни норми и са валидни, но посредством тях се цели постигане на непозволен
или забранен от закона резултат. Ищецът счита, че с договора за съвместна
дейност от 20.03.2008г. всъщност се цели ответникът да придобие собствеността
върху построения цех на 50% от стойността му, като при неплащане да придобие
безсрочно правото на строеж или ползване върху му, при положение, че, съгласно
сключените договори за учредяване и прехвърляне на правото на строеж,
кооперацията е следвало да получи сградата безвъзмездно. С клаузите по т.13 и
т.15 от договора е предвидено задължение за ищцовата кооперация като собственик
на сградата след изтичане на уговорения прекратителен за суперфициарната
собственост 10-годишен срок да заплати на ответното дружество като дотогавашен
неин собственик 50% от стойността на същата на база извършена пазарна оценка,
по който начин на практика е уговорена цена за преминаването на собствеността
след изтичане на срока, а ако не плати сумата, да му върне сградата чрез
прехвърляне на правото на собственост върху й или учредяване на безсрочно право
на строеж, което съдържа елементи на предварителен договор по чл.19,ал.1 от ЗЗД. Тези уговорки са в противоречие с разпоредбата на чл.65 от ЗС, според
която, когато правото на собственост върху постройка е установено със срок,
както в случая, след изтичането на
срока собствеността върху сградата преминава върху собственика на земята
безвъзмездно, тъй като с тях е предвидена парична престация срещу имущественото
разместване и задължение за прехвърляне на собствеността обратно на
суперфициара, ако същата не бъде изпълнена. Противоречието на клаузите с
императивната досежно безвъзмездното преминаване на собствеността норма на
чл.65 от ЗС не обосновава тяхна нищожност поради заобикаляне на закона, тъй
като те са в пряко нарушение на закона. С тях страните преследват именно
присъщия за уговореното с тези клаузи резултат, а не стояща вън от тях
по-далечна цел, като предвиденото евентуално бъдещо прехвърляне на
собствеността или безсрочното право на строеж или ползване върху сградата от
ищцовата кооперация на ответното дружество не съставлява преследван
неправомерен резултат, тъй като законът не предвижда забрана собственикът да се
разпорежда с правата си в полза на когото и при условия каквито намери за добре
в съответствие с принципа на свободата на договаряне по чл.9 от ЗЗД.
Противоречието на закона е самостоятелно основание за нищожност по
чл.26,ал.1,предл.1 от ЗЗД, различно от заобикалянето на закона. То е било
наведено с отделен иск от ищеца, но с позоваване на противоречие с нормите на
чл.21,ал.2,т.5 и чл.15,ал.4,т.10 от Закона за кооперациите, а не с чл.65 от ЗС,
като основание на този иск. Същият не е предмет на въззивно разглеждане, тъй
като с първоинстанционното решение е отхвърлен и в тази му част то не е
обжалвано и е влязло в сила. Ищецът не е и релевирал като порок на обсъжданите
клаузи от договора противоречието им с чл.65 от ЗС, за да бъде квалифициран
такъв иск по чл.26,ал.1,предл.1 от ЗЗД за прогласяването им за нищожни като
противоречащи на закона и на това основание, освен на основанието, на което е
бил отхвърлен с влязлото в сила в тази му част като необжалвано решение.
Обсъденото обосновава извода за неоснователност на исковете
за признаване нищожност на клаузите по т.13 и т.15 от договора от 20.03.2008г.
поради липса на предписаната от закона форма и поради заобикаляне на закона,
които като такива следва да бъдат отхвърлени след отмяна на първоинстнационното
решение в обжалваните му части, с които те са уважени, като неправилно.
С оглед на този изход по спора, първоинстанционното решение
следва да се отмени и в частта му относно присъдените в полза на ищеца разноски
от 5305,83лв., а на ответника следва да бъдат присъдени разноски от още
81,29лв. за първоинстанционното производство, както и разноски от 2020,42лв. за
въззивното производство в съответствие с изричното му искане.
Предвид изложените мотиви, съдът
Р Е Ш
И:
ОБЕЗСИЛВА Решение №361 от 28.08.2019г., постановено по
гр.дело №13/2015г. по описа на Окръжен съд-С., В ЧАСТТА, с която „Х.“ООД – с.Ш.л., ЕИК *********, е осъдено да върне
на основание чл. 34 във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД на Г. „Е.“***, ЕИК
*********, сумата от 64 431,83лв., платена по фактура № ***/17.02.2010г. въз
основа нищожна, поради накърняване на добрите нрави клауза на т. 3/2/ договор
за съвместна стопанска дейност от 20.03.08г., сключен между Г. „Е.“*** и
„Х.“ООД - с.Ш.л., двете представлявани от К.С., ведно със законната лихва върху
тази сума от 16.02.2018г. до окончателното й плащане; В ЧАСТТА, с която иска за разликата над 64 431,83лв. до 218000лв. е
отхвърлен като неоснователен и недоказан; И В ЧАСТТА, с която е оставено без
уважение възражението за прихващане на „Х.“ООД - с.Ш.л.
между сумата от 64431,83лв. и сумата от 308883,25лв. без ДДС по приложение №1
към договор за съвместна дейност от 20.03.2008г. до размера на по-малката сума.
ОБЕЗСИЛВА Решение №361 от 28.08.2019г., постановено по
гр.дело №13/2015г. по описа на Окръжен съд-С., В ЧАСТТА, с която е признато за
установено по иск на Г. „Е.“*** по отношение на „Х.“ООД - с. Ш.л., че клаузите
на р. II, т. 13 и 15 от договор за съвместна дейност от 20.03.08г. са нищожни
поради накърняване на добрите нрави.
ОБЕЗСИЛВА
Решение №361 от 28.08.2019г., постановено по гр.дело №13/2015г. по описа на
Окръжен съд-С., В ЧАСТТА, с която „Х.“ООД - с. Ш.л. е осъдено да предаде на Г.
„Е.“***, владението на цех за обработка на дървесина с обща разгъната застроена
площ от 938,38кв.м., от която: а/ застроена площ на ниво кота -5.00 и -2.80 -
450кв.м., при разпределение сушилня, котелно, женска и мъжки съблекални, сервизни
помещения, стълбище; б/ застроена площ на кота 0.00 – 363,30кв.м., при
разпределение: работно помещение, точиларна, стая за почивка, стая дежурен,
кухненски офис, тераса, помещение „ел. табло“, стълбище; в/ застроена площ на
кота +3.10 и + 4.70 - 119.08кв.м. при разпределение: зала за договаряне, баня и
сервизно помещение, два офиса, антре, тераса, стълбище, таван, съгласно одобрен
от главния архитект на община С. на 15.10.04г. архитектурен проект и съгласно
изискванията и предвижданията на действащия устройствен
застроително-регулационен план на с. Ш.л., община С., който обект е построен в
УПИ-* - за стопански сгради, с площ 1 068кв.м., кв.
68 по действащия регулационен план на с. Ш.л., при граници на имота: УПИ - ***
- за стопански сгради, река с дере и път, отразен в кадастралната карта на с.
Ш.л. като три сгради, сграда с идентификатор *****.***.***.* с площ 38кв.м. и
сграда с идентификатор *****.***.***.* със застроена площ 91кв.м. и сграда с
идентификатор *****.***.***.* със застроена площ 149кв,м., построени в собствен
на Г. „Е.“*** поземлен имот с идентификатор *****.***.**, при граници поземлени
имоти *****.***.****, *****.***.**** и *****.***.*** по кадастралната карта и
кадастралния регистър на с. Ш.л., С.ска област; И В ЧАСТТА, с която е оставено
без уважение възражението на „Х.“ООД -
с.Ш.л. за право на задържане върху описания по-горе имот до заплащане на сумите
или извършване на действията по р. II, т. 13 и 15 от договор от 20.03.08г.,
като неоснователно, И ПРЕКРАТЯВА производството по тези претенции.
ОТМЕНЯ
Решение №361 от 28.08.2019г., постановено по гр.дело №13/2015г. по описа на
Окръжен съд-С., В ЧАСТТА, с която е признато за установено по иск на Г. „Е.“***
по отношение на „Х.“ООД - с. Ш.л., че клаузите на р. II, т. 13 и 15 от договор
за съвместна дейност от 20.03.08г. са нищожни поради заобикаляне на закона и
липса на предписаната от закона форма, И В ЧАСТТА, с която „Х.“ООД - с.Ш.л. е
осъдено да заплати на Г. „Е.“*** разноски съразмерно на уважената част от иска
от 5 305,83лв., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Г.“Е.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
против „Х.“ООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, искове за
признаване за нищожни поради липса на предписаната от закона форма и поради
заобикаляне на закона на клаузите по т.13 и т.15 от договор за съвместна
дейност от 20.03.2008г.
ОСЪЖДА
Г.“Е.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на
„Х.“ООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 81,29лв.
/осемдесет и един лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща разноски за
първоинстанционното производство, и сумата от 2020,42лв. /две хиляди и двадесет
лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща разноски за въззивното
производство.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280,ал.1 от ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: