О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ………………./16.06.2020г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в закрито
заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
разгледа докладваното от председателя
адм.д. № 225/2020 г. по описа на АдмС – Добрич и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 153, ал. 7 от ДОПК.
Образувано е по подадена чрез
пълномощник жалба от “Агропроект” ЕООД, ЕИК ******, със седалище и
адрес за кореспонденция: гр.Д., представлявано от Д.И.Д., срещу решение №
138/04.05.2020 г. на директора на дирекция ОДОП – Варна, с което на основание
чл.153, ал.3, ал.5 и ал.6 от ДОПК е отказано спиране на изпълнението на
ревизионен акт № Р-03000819005425-091-001/30.03.2020 г., издаден от орган по
приходите при ТД на НАП – Варна. В жалбата се излагат съображения за
незаконосъобразност на оспореното решение поради нарушение на материалния
закон. Твърди се, че наложените предварителни обезпечителни мерки по чл.121,
ал.1 от ДОПК, чието действие е продължено на основание чл.121, ал.6 от ДОПК, гарантират
изпълнението на дълга, тъй като към датата на подаване на искането за спиране
общата балансова стойност на запорираните активи надвишава размера на задълженията
по РА. Счита се, че неправилно административният орган е приел, че посочената
от дружеството балансова стойност на част от запорираното имущество е
неоснователно завишена, както и че един от запорираните активи не е годен да
служи за обезпечение на вземането. Твърди се, че издадените постановления за
налагане на предварителни обезпечителни мерки и за продължаване на тяхното
действие не са обжалвани и са влезли в сила, поради което решаващият орган не е
имал право на преценка, дали запорираните активи са годни да обезпечат
вземането, нито е разполагал с компетентност да преизчислява балансовата им стойност,
определена от дружеството. Сочи се, че директорът на дирекция ОДОП – Варна е орган
на НАП, поради което е следвало да зачете индивидуалните административни актове
на приходната администрация. Навеждат се доводи, че преценката за годността на
определено имущество да обезпечи публично вземане е предоставена по силата на
закона на публичния изпълнител. Когато такава преценка е извършена от него и е
наложено обезпечение въпросите относно надлежността на обезпечението не
подлежат на пререшаване. Твърди се, че решаващият орган неправилно е приложил
разпоредбите на чл.55, ал.1 и ал.2 ЗКПО в производството по чл.157 от ДОПК. Тези
разпоредби са от значение при определяне на данъчния финансов резултат на
дружеството по ЗКПО, но не и при определяне на балансовата стойност на активите
за целите на обезпечението по ДОПК. Дори и да се приеме, че ЗКПО е приложим,
запорираните активи са правилно категоризирани и не е налице соченото от
решаващия орган несъответствие на амортизационните норми. Оспорва се изводът в
решението, че един от запорираните активи (телескопичен товарач, модел FH 7.30, произведен
2016 г.) не е собственост на длъжника. Сочи се, че вещта е придобита въз основа
на договор за лизинг, сключен на 12.08.2016 г. Дружеството е изплатило своите задължения
към лизингодателя в договорените срокове и окончателното плащане на актива е
приключило през 2019 г. След извършване на плащанията е сключен писмен договор
за прехвърляне на собствеността върху телескопичния товарач. Твърди се, че
превозното средство не е регистрирано в страната, поради което за прехвърлянето
му не е необходимо сключването на писмен договор с нотариална заверка на
подписите съгласно чл.12 от ЗРКЗГТ и неправилно решаващият орган е приел, че не
е годно да служи за обезпечение на задълженията по ревизионния акт. Счита се за
ирелевантно посоченото в решението обстоятелство относно счетоводното завеждане
на актива в с-ка 304 (стоки). Сочи се, че законодателят не е уредил с
императивни норми в коя счетоводна сметка следва да бъде заведен придобитият с
лизингов договор актив. Критерият за завеждане на активите в предприятието като
стоки или дълготрайни активи се определя от намерението на дружеството, дали ще
използва актива в своята производствена дейност или ще го отреди за продажба.
Твърди се, че закупеният телескопичен товарач е предназначен за продажба на
клиенти, а не за използване от дружеството, което обяснява счетоводното му
отчитане като стока, която не е въведена в експлоатация и не се амортизира. По
тези съображения се иска да се отмени оспореният акт и да се постанови спиране
на изпълнението на ревизионния акт, както и да се присъдят сторените разноски
по делото.
Ответникът по
жалбата – директорът на дирекция ОДОП - Варна, не изразява
становище по жалбата.
Добричкият административен съд, като взе предвид становищата на страните и
след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното
от фактическа и правна страна :
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, срещу годен за обжалване
акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество, е
неоснователна по следните съображения:
Не е спорно по делото, че с ревизионен акт №
Р-0300819005425-091-001/30.03.2020 г. на орган по приходите при ТД на НАП –
Варна в тежест на “Агропроект” ЕООД са определени допълнителни данъчни
задължения за ДДС по ЗДДС общо в размер на 312 035, 21 лева, от които главница
в размер на 261 647, 93 лева и лихва в размер на 50 387, 28 лева.
На 15.04.2020 г. дружеството е обжалвало изцяло ревизионния акт по
административен ред, като на 25.04.2020 г. е подало искане за спиране на
изпълнението му. В искането е посочено, че за събиране на публичните задължения
по ревизионния акт са наложени предварителни обезпечителни мерки по чл.121,
ал.1 от ДОПК, чието действие е продължено по чл.121, ал.6 от ДОПК. Твърди се,
че общата стойност на запорираното с тях движимо имущество (земеделска и горска
техника, МПС и движими вещи) възлиза на 339741, 52 лева и надхвърля размера на
установените задължения.
С процесното решение директорът на дирекция ОДОП – Варна е отказал спиране
на изпълнението с мотива, че наложените обезпечителни мерки не гарантират
събирането на сумите по обжалвания акт, тъй като балансовата стойност на
запорираното имущество не превишава размера на определените с него задължения.
За да постанови този резултат, решаващият орган е констатирал от фактическа
страна, че задължението по РА (главница и лихви) към датата на подаване на
искането за спиране възлиза общо на 314 070, 41 лева, в т.ч. допълнително
начислена лихва между датата на издаване на РА и датата на подаване на
искането.
За обезпечаване на вземането е издадено постановление за налагане на
предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 от ДОПК с изх.№ С200008-023-0000214/24.01.2020
г. на публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна и постановление за продължаване
на действието на наложени предварителни обезпечителни мерки на основание
чл.121, ал.6 от ДОПК с изх.№ С200008-139-0000684/06.04.2020 г. на публичен
изпълнител при ТД на НАП – Варна, в които посочената обща балансова и
придобивна стойност на запорираното имущество (земеделска и горска техника,
товарен автомобил и колесен трактор) е в размер на 306 081, 39 лева.
И двете постановления не са обжалвани и са влезли в законна сила. Изпратени
са запорни съобщения до ОД на МВР – Добрич и МЗХГ, като в отговор е получено
потвърдително писмо от ОД на МВР и справка от ЦРОЗ, че е отразено вписване на
всички активи, предмет на постановлението за продължаване на действието на предварителните
обезпечителни мерки.
На 24.04.2020 г. длъжникът е подал искане до публичния изпълнител за
актуализиране на балансовите стойности на част от запорираните активи. В
искането е посочено, че при издаване на постановлението за продължаване на
действието на предварителните обезпечителни мерки е приета балансовата стойност
на запорираните вещи към датата на предварителното обезпечение. При годишното
приключване за 2019 г. е установено, че е допусната счетоводна грешка при
определяне на размера на месечните амортизации на част от активите на
дружеството, в резултат на което запорираното имущество има различна балансова
стойност към датата на продължаване на действието на наложените обезпечителни
мерки – 31.03.2020 г. Към искането са приложени амортизационен план към
31.12.2019 г. и справка за балансовите стойности на ДМА към 31.03.2020 г.,
съгласно които балансовите стойности на една част от запорираните активи
(колесни трактори) е намалена в минимален размер, а на друга част (системи, компоненти
и отделни технически възли, зърнокомбайн и товарен автомобил) е увеличена в
значителен размер – от 39050, 00 лева на 52 806, 20 лева за системи, компоненти
и отделни технически възли; от 47250, 00 лева на 64 968, 75 лева за
зърнокомбайн и от 932, 05 лева на 5708, 78 лева за товарен автомобил.
Коментирайки приложените към това искане документи, решаващият орган е
приел, че те не представляват годни основания за признаване на балансова
стойност на запорираните активи в претендирания от жалбоподателя размер от 339
741, 52 лева. Отхвърлил е като неоснователно твърдението за допусната
счетоводна грешка при определяне на размера на месечните амортизации на част от
активите на дружеството към 31.03.2020 г. Приел е, че посочените в справката
балансови стойности на комбайн MF 7274, телескопичен товарач и МПС Ситроен Берлинго са
завишени и не отговарят на нормативните годишни амортизационни норми в процент,
според категорията на активите, посочени в чл.55, ал.1 и ал.2 от ЗКПО, а именно
за автомобили – 25 %, а за земеделска техника, представляваща машини и
производствено оборудване – 30 %. Изложил е доводи, че една от запорираните
вещи (телескопичен товарач) не е собственост на дружеството и не може да служи
като годно обезпечение. Счел е, че представеният договор за лизинг и фактури не
обосновават различен правен извод, тъй като съгласно ТЗ и установената съдебна
практика договорът за лизинг няма транслативен ефект дори когато
лизингополучателят е изпълнил задълженията си за заплащане на дължимите
лизингови вноски. Това обстоятелство поражда само насрещното задължение за
лизингодателя да му прехвърли собствеността, но не го легитимира като
собственик на лизинговата вещ, което е и вероятната причина тя да не бъде включена
в активите на дружеството съгласно справка за балансовите стойности на ДМА към
31.03.2020 г. При тези мотиви и приемайки, че размерът на наложеното
обезпечение е по-малък от размера на вземането, е отказал да спре изпълнението
на обжалвания пред него РА.
Решението е съобщено
на жалбоподателя по електронен път на 05.05.2020 г., като на 12.05.2020 г. е
подадена жалба срещу него пред административния съд.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Обжалваният акт е
издаден от компетентен административен орган, в необходимата писмена форма, при
посочване на фактическите и правните основания за неговото издаване, при липса
на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на
закона.
Процесното решение е
постановено в производство по чл.153 от ДОПК, в който е предвидена възможност
за спиране на изпълнението на обжалвания РА, ако жалбоподателят представи
доказателства за направено обезпечение. Ако представеното обезпечение е в пари,
безусловна и неотменяема гаранция или държавни ценни книжа и е в размера на
главницата и лихвите към датата на подаване на искането, решаващият орган е
длъжен да спре изпълнението на ревизионния акт – ал.4. В останалите случаи
(ал.5) разполага с правомощие да прецени дали са налице основания за спиране на
изпълнението при съобразяване на размера и характера на предложеното за
обезпечение имущество в съответствие с разпоредбата на чл.195, ал.6 от ДОПК,
като преценката за това се извършва към момента на подаване на искането за
спиране по аргумент от чл.153, ал.3 от ДОПК.
Именно в изпълнение на това си правомощие решаващият орган е преценил дали
направените обезпечения осигуряват изпълнението на задълженията по ревизионния
акт, като е обсъдил представените от жалбоподателя доказателства за коригираните
балансови стойности на част от запорираното имущество към 31.03.2020 г. Неоснователно
е възражението в жалбата, че директорът на дирекция ОДОП – Варна не е разполагал
с компетентност да ревизира балансовата стойност на активите, сочена от
дружеството. След като в постановлението за продължаване на действието на
предварителните обезпечителни мерки по чл.121, ал.6 от ДОПК, което е и единственото
доказателство за направеното обезпечение, е записана една стойност на
запорираните вещи, а в искането за спиране се твърди друга по-висока стойност
на активите, различна от посочената в това постановление, решаващият орган е
бил длъжен да провери дали тя отговаря на изисканията на чл.153, ал.3 от ДОПК с
оглед на оценката на даденото в обезпечение имущество. Ето защо, правилно
директорът на дирекция ОДОП - Варна е извършил преценка на приложените към
искането за актуализация на балансовите стойности амортизационен план към
31.12.2019 г. и справка за балансови стойности на ДМА към 31.03.2020 г., в
резултат на което законосъобразно е приел, че те не са годни основания за
признаване на балансова стойност на запорираните активи в претендирания от
жалбоподателя размер. Нито в искането за спиране, нито в жалбата до съда са
изложени твърдения защо следва да се приеме за меродавна именно
втората по-висока стойност на запорираните вещи и по-конкретно на три
от тях (комбайн, телескопичен товарач и товарен автомобил). Единствено в
искането за актуализация, отправено до публичния изпълнител, е посочено, че при
годишното приключване на дружеството за 2019 г. е установена допусната
счетоводна грешка при определяне на месечните амортизации на част от активите
на дружеството, но не е конкретизирано нито на какво се дължи тази грешка, нито
в какво се изразява тя. Не са представени доказателства към кой момент и по
какъв ред се е стигнало до завишаване на балансовата
стойност на активите и на какво основание е направена тази счетоводна корекция.
Без правно значение за спора е дали решаващият орган неправилно е приложил разпоредбите
на чл.55, ал.1 и ал.2 от ЗКПО, защото това не променя обстоятелството, че жалбоподателят
не е удостоверил надлежно причините за извършената корекция, за да се приеме, че
балансовата стойност на процесните активи следва да бъде определена по
счетоводния амортизационен план на дружеството, представен с искането за
актуализация на балансовите стойности. Дори напротив, от формалната съпоставка
между представените към датата на налагане на запора и към датата на подаване
на искането за актуализация доказателства (справки за балансови стойности на
ДМА, интентарна книга на ДМА и амортизационен план) може да се направи извод,
че в случая не става дума за допусната счетоводна грешка, а за просто изменение
(намаление) на размера на амортизационните норми за отделните категории активи.
С оглед на това правилно и законосъобразно решаващият орган не е зачел актуализираните
балансови стойности на запорираното имущество, а е взел предвид посочените в
постановлението за продължаване на обезпечителните мерки. Тези стойности се
базират на данните в инвентарна книга на притежаваните активи, представена
от самото дружество при предварителното обезпечение
на дълга по чл.121, ал.1 от ДОПК. Действително действието на предварителните
обезпечителни мерки е продължено повече от два месеца след това,
но ако жалбоподателят е считал, че е налице някакво несъответствие или грешка в
определянето на балансовите стойности на активите, е могъл да обжалва
постановлението по чл.121, ал.6 от ДОПК по реда на чл.197 от ДОПК. Именно в
това производство е имал възможност да установи какви са реалните балансови
стойности на запорираните активи, което той не е сторил, поради което правилно
и законосъобразно решаващият орган е извършил оценка на наложеното обезпечение в
съответствие с отразеното в постановлението за продължаване на действието на предварителните
обезпечителни мерки.
Правилно и законосъобразно също така решаващият орган е приел, че един от
запорираните активи – телескопичен товарач, модел FH 7.30, с година на производство 2016 г., не може да служи
като годно обезпечение, тъй като представеният от жалбоподателя договор за
финансов лизинг не го легитимира като собственик на вещта и заплащането на
всички лизингови вноски от негова страна няма транслативен ефект, а само
поражда насрещното задължение на лизингодателя да прехвърли собствеността. Безспорно
е, че съгласно чл.342 от ТЗ договорът за финансов лизинг няма пряко вещнотранслативно
действие и за прехвърлянето на собствеността върху лизинговата вещ е необходимо
да се сключи отделен договор. Неоснователно е твърдението в жалбата, че
дружеството е придобило вещта въз основа на сключен с лизингодателя писмен договор
от 08.08.2019 г. Техническите характеристики
на процесния модел товарач го определят като машина за земни работи по смисъла
на §1, т.25 от ДР на ЗРКЗГТ с мощност на двигателя над 10 кW (това не се оспорва от жалбоподателя), поради което по
отношение на него е приложимо изискването на чл.12 от ЗРГЗГТ договорите за
прехвърляне на правото на собственост на регистрирана в страната самоходна
техника да се сключват в писмена форма с нотариална заверка на подписите. Представеният
към жалбата договор е в обикновена писмена форма, поради което не е годен да
прехвърли правото на собственост върху вещта. Не се споделя възражението в
жалбата, че за прехвърлянето на собствеността е достатъчно подписването на
обикновен писмен договор, тъй като товарачът няма регистрация в страната. Критерият
в чл.12 от ЗРГКЗГТ е мощността на машината, а задължението за регистрация на
самоходната техника произтича от чл.11, ал.1 от с.з. Неспазването на тази
разпоредба не рефлектира върху изискващата се от закона форма на сделките за
прехвърляне на правото на собственост. Следователно жалбоподателят не е
представил надлежни доказателства за придобиването на правото на собственост
върху процесния телескопичен товарач, поради което правилно и законосъобразно
решаващият орган го е изключил от общата стойност на представеното за
обезпечение имущество. И това е така, независимо от начина, по който активът е
заведен в счетоводството на дружеството, поради което е безпредметно
обсъждането на възраженията в жалбата за неправилност на изводите на органа
относно счетоводното отчитане на вещта. Неоснователно е оплакването на
жалбоподателя, че директорът на дирекция ОДОП няма право на преценка дали запорираните
активи са годни да обезпечат вземането, тъй като такава преценка е извършена от
публичния изпълнител при налагане на запорите и въпросът относно надлежността
на обезпечението не подлежи на пререшаване. Решаващият орган не е обвързан от
неправилната преценка на публичния изпълнител и разполага с възможността сам да
провери дали наложените обезпечения удовлетворяват изискванията на закона, в
т.ч. дали имуществените обекти са годни да служат за обезпечение на дълга. Противното
разбиране би означавало да се ограничат правомощията му по чл.153, ал.5 от ДОПК
да извърши преценка съобразно представеното обезпечение дали може да спре изпълнението
на акта, което не е смисълът и духът на закона.
С оглед на изложеното правилни и обосновани са мотивите към решението, че не
са налице предпоставките на чл.153, ал.3 от ДОПК, тъй като наложените
обезпечителни мерки не гарантират в пълна степен събирането на дълга.
Съпоставяйки общата стойност на запорираното имущество (дори при включване на
придобивната стойност на лизинговото имущество) с размера на задължението по РА
решаващият орган законосъобразно е стигнал до извода, че не е спазен принципът на
съразмерност по чл.153, ал.5 от ДОПК и е отказал спиране на изпълнението на
акта.
По тези съображения
съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, които да налагат неговата
отмяна, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
С оглед
на изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски по делото, поради
което и такива не му се присъждат.
Водим от изложеното, както и на основание чл.153,
ал.7 от ДОПК, Административният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Агропроект” ЕООД,
ЕИК ******, със седалище и адрес за кореспонденция: гр.Д., представлявано от Д.И.Д.,
срещу решение № 138/04.05.2020 г. на директора на дирекция ОДОП – Варна, с
което на основание чл.153, ал.3, ал.5 и ал.6 от ДОПК е отказано спиране на
изпълнението на ревизионен акт № Р-03000819005425-091-001/30.03.2020 г.,
издаден от орган по приходите при ТД на НАП – Варна.
Определението не подлежи на обжалване.
Административен съдия :