Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 414
гр. ВРАЦА, 30.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и
втори ноември, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
Председател: Евгения Симеонова
Членове: Пенка Т.Петрова
Мл.съдия: Магдалена Младенова
при участието на секретаря Галина
Емилова, като разгледа докладваното от съдия Пенка Т.Петрова въззивно гр.дело №631/2019
год.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството
се развива по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от 31.07.2019 год.,подадена
от П.И.Д. ***,чрез особен представител адв.Л.В. от ВрАК, срещу решение на РС
гр.Враца от 27.09.2019 год., постановено по гр.дело № 713/2019 год., с което е
уважен предявения против въззивника иск с правно основание чл.422 вр.чл.410 ГПК
вр.чл.79 ал.1 и чл.86 ЗЗД,вр.чл.149 и 150 ЗЕ. Поддържа се във въззивната
жалба,че решението е необосновано и неправилно – постановено при неправилно
приложение на материалния закон и доказателствата по делото,и при допуснати
процесуални нарушения от първоинстанционния съд. Излагат се подробни доводи и
съображения. Иска се отмяна на обжалваното решение,и вместо него постановяване
на друго,с което се отхвърли претенцията на въззиваемия.
Противната страна не е ангажирала становище по
въззивната жалба. В съдебно заседание чрез юрисконсулт В.Н. оспорва въззивната
жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендират се разноски.
Пред въззивната инстанция не са събирани нови
доказателства.
Настоящият състав приема жалбата за редовна от
външна страна,и процесуално допустима.Подадена е в преклузивния срок по чл.259
ал.1 ГПК,от страна в процеса,имаща право и интерес от обжалване, и против акт
на съда,подлежащ на обжалване.Разгледана по същество същата се явява
неоснователна.
След анализ на
всички събрани доказателства,поотделно и в пълнота, във връзка с доводите и
съображенията на страните, настоящият състав приема за установено от фактическа
страна следното:
Районен съд-Враца е сезиран със заявление от
"Топлофикация-Враца"ЕАД гр.Враца
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
против П.И.Д. *** за следните вземания:1/сумата от 1068,21 лв. главница - за периода от 31.07.2015 год. до
12.11.2018 год. за незаплатена топлинна енергия,доставена в жилище на адрес гр.
Враца, бул. ***/за сумата от 190,17 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 31.08.2015 год.
до 12.11.2018 год. 3/ за законната лихва върху главницата,считано от датата на
подаване на заявлението -16.11.2018 год. до окончателното й изплащане 4/за направените деловодни разноски в размер на
25,17 лв. държавна такса за издаване на заповед за изпълнение и 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
По подаденото заявление е образувано ч.гр.дело № 4922/2018
год. по описа на РС-Враца ,и, приемайки че са налице предпоставките на чл.410 и
следващите от ГПК, районният съд е издал заповед за изпълнение № 3036/19.11.2018
год. Заповедта е връчена на длъжника П.Д. при условията на чл.47 ал.5 ГПК. С
разпореждане №959/05.02.2019 год. районният съд, на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането
си. Съобщението с тези указания е връчено на заявителя на 07.02.2019 год., и в
срока по чл.415 ал.1 от ГПК - на 22.02.2019 г., същият е предявил иск пред РС
Враца, за което е уведомил и заповедния съд.
В исковата молба ищецът "Топлофикация - Враца"ЕАД гр.Враца твърди, че ответникът Д. е абонат на дружеството, и е потребител на
топлинна енергия. Поддържа се, че ответникът има открита партида за жилище,
находящо се в гр. Враца, бул.***, като за периода от 31.07.2015 год. до 12.11.2018 год.
на потребителя са издадени фактури за плащане за сумата от 1068,21 лв.,представляваща
главница, за сумата от 190,17 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 31.08.2015 год.
до 12.11.2018 год., които не са
платени. Сочи се, че до ответника са
били изпратени няколко покани за доброволно изпълнение, ведно с приложена
справка за дължимата сума, но Д. не е изпълнил задълженията си към ищцовото
дружество. С обективно съединените искове се иска да
бъде признато за установено, че П.И.Д. *** обективираните в заповед за изпълнение № 3036/19.11.2018
год. суми. Претендира се и
законна лихва върху главницата, считано от 16.11.2018 год. до окончателното
изплащане, както и направените разноски.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства.Изискано и приложено по
делото е ч.гр.дело №4922/2018
год. на РС-Враца.
В първоинстанционното
производство ответникът П.Д. е призован по реда на чл.47ал.1 ГПК и на основание
ал.6 от същия текст му е назначен особен представител в лицето на адв.Л.В. ***
на разноски на ищцовото дружество.
В срока по чл.131 ал.1 ГПК адв.В.
е депозирала писмен отговор,с който предявените искове са оспорени по основание
и размер. Оспорено е качеството на потребител на ответника, тъй като са
наведени доводи, че същия може и да не е собственик на процесното жилище.
Оспорена е дължимостта на претендираните суми, тъй като същите не са
индивидуализирани по основание и размер. Поддържа се, че от приложената справка
се установява, че начислените суми са за топлинна енергия, а не за отопление,
битово горещо водоснабдяване и топлоенергия, както е посочено в исковата молба.
Оспорена е представената от ищцовото дружество справка, като частен писмен
документ, като се поддържа, че посочените суми не са правилно изчислени и не
отговарят на реалното количество доставена, респ. потребена топлинна енергия.
От приетото и неоспорено заключение на
съдебно-техническа и счетоводна експертиза,изготвено от вещото лице инж.Н.П.,
което съдът приема като обосновано и компетентно,се установява, че имота на ответника П.Д. е част от етажната
собственост на адрес гр. Враца, бул. ***, която е топлоснабдена с енергия за
отопление и битово - горещо водоснабдяване от ищцовото дружество посредством
абонатна станция № 47. Според заключението през процесния период абонатната
станция е работила,и е доставяна енергия до етажната собственост. Енергията е
отчетена по абонатния топломер,и е вписана в констативен протокол на
"Топлофикация Враца" ЕАД - показание на топломера. В заключението е
посочено,че отоплителните тела в жилището на ответника са демонтирани, не се
използват като отоплителни уреди и за тях не се разпределя топлинна енергия,
инсталацията за битово-горещо водоснабдяване е с два индивидуални водомера, по
които се отчита консумацията, като по изравнителна сметка, за отоплителен сезон
2015/2016г. са начислени 3,603 Мвтч на стойност 303,70 лв.; за отоплителен
сезон 2016/2017г. - 2,522 Мвтч на стойност 182,48 лв.; за отоплителен сезон
2017/2018г. - 2,520 Мвтч на стойност 227,64 лв., като сумите не са платени.
Според вещото лице нормативната уредба за начисление на количеството енергия за
отопление и топла вода е спазена и за процесния период в рамките на
отоплителния сезон е начислявана енергия за общи разходи върху пълния отопляем
обем на жилището на ответника - 172,00 куб.м, съгласно чл.143 ал.2 от ЗЕ и т.
61.1. от Методика за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна
собственост - Приложение № 1 към чл. 61 ал.1 от Наредбата за топлоснабдяването.
Експертът е посочил в заключението, че топлоенергията, отдадена от сградната
инсталация в жилището на ответника — общи разходи за период 2015/2016 год. е
1,284 мвтч. или 107,28 лв. от изравнителна сметка 2015/2016 год.; за периода
2016/2017 год. е 1,567 мвтч. или 110,86 лв. от изравнителна сметка 2016/2017 год.
и за период 2017/30.04.2018 год. е 1,886 мвтч. или 170,92 лв. от изравнителна
сметка 2017/2018 год. Вещото лице е посочило, че начислените количества енергия
са потребени в имота на ответника,и същият не е подавал жалби, декларации и
възражения до "Топлофикация – Враца" ЕАД относно начислените му суми
за топлинна енергия. Според заключението към 12.11.2018г. дължимата от
ответника към "Топлофикация-Враца"ЕАД гр. Враца за използваната
топлоенергия в апартамент № **, находящ се в гр. Враца, бул. ***, сума за битово -
горещо водоснабдяване по два броя водомери и общи разходи за процесния период е
1068,21 лв., а обезщетението за забава в плащането на тази сума към
12.11.2018г. е 190,17 лв. В съдебно заседание вещото лице е допълнило, че издадените
от ищцовото дружество фактури, описани в заключението, са осчетоводени и са
включени в дневниците за продажба за съответните периоди, а сумите, които са
вписани в тях, са изискуеми.
С молба с вх. №14720/27.08.2019г. по описа на РС Враца, "Топлофикация -
Враца"ЕАД гр. Враца е представила по делото удостоверение с изх.№2600-2469/26.07.2019
год. от Община Враца, Дирекция "Местни данъци и такси", от която е
видно, че Д. е декларирал собственост върху процесния имот с молба-декларация на
26.05.1998г.
С обжалваното
решение, първоинстанционния съд е приел, че с оглед събраните по делото
доказателства предявеният иск е основателен, както и акцесорната претенция за
мораторна лихва.
При така
установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 предл.1 ЗЗД, вр. с чл.149 и чл. 150 ЗЕ
и чл.86 от ЗЗД. С иска по чл.422 ГПК се цели стабилизиране на заповедта за
изпълнение, която да послужи като титул за принудително събиране на вземането.
В това исково производство задължение на ищеца е да установи основанието и
размера на вземането, за което се е снабдил със заповед за изпълнение срещу
ответника – длъжник, който от своя страна следва да докаже, че е погасил
задълженията си към ищеца.
През процесния
период отношенията между страните във връзка с доставката, отчитането и
разпределението на топлинна енергия се регулират от действащите ЗЕ /ДВ, бр.107/
09.12.2003 г./, приетите въз основа на закона /чл. 125 и сл.
от ЗЕ/ Общи условия ,одобрени с решение №ОУ-004/07.01.2008г. на ДКЕВР, както и Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Съгласно чл.150
от Закона за енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от комисията, в които се определят: правата и задълженията на
топлопреносното предприятие и на потребителите,редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на количеството топлинна енергия,отговорността при
неизпълнение на задълженията,условията и редът за включване, прекъсване и прекратяване
на топлоснабдяването, редът за осигуряване на достъп до отоплителните тела,
средствата за търговско измерване или други контролни приспособления, редът и
сроковете за предоставяне и получаване от потребителите на индивидуалните им
сметки за разпределение на топлинна енергия по начин, удостоверяващ времето, от
което тече срокът за възражение, като съответно в ал. 3 на същата разпоредба е
предвидено, че в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия.
Предложените от потребителите и приети от топлопреносните предприятия специални
условия се отразяват в писмени допълнителни споразумения. По делото не са
ангажирани доказателства за постигнати различни условия между страните, поради
което съдът приема, че общите условия са приложими в отношенията между същите.
В конкретния случай ответника,
чрез особения представител е оспорил предявените искове с аргумент, че е
възможно Д. да не е собственик на процесното жилище и оттук да няма качеството
на потребител на топлинна енергия и да не е в договорни отношения с ищеца, тъй
като между тях няма сключен писмен договор. Въззивният съд приема,
че въззиваемото дружество е доказало в първоинстанционното
производство, че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия по
смисъла на ЗЕ. В него е посочено, че
потребител на енергия или природен газ за битови нужди е физическо лице –
собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. По делото са представени
доказателства-1 бр.удостоверение от Община Враца,
Дирекция "Местни данъци и такси", от което е видно, че ответникът Д. е
декларирал собственост върху процесния имот с молба-декларация на 26.05.1998г.
Според представените в производството писмени
доказателства и заключението на вещото лице,ищецът е изпълнявал точно
задълженията си и за процесния период от 31.07.2015 год. до 12.11.2018 год. е доставил топлинна енергия за отопление и битово-горещо водоснабдяване в
жилището на ответника. Имотът е топлоснабден от абонатна станция №**. Вещото лице е посочило, че отчитането, дяловото разпределение и
начисляването на разходваната топлинна енергия в абонатна станция №47 е
извършено в съответствие с изискванията на нормативната уредба,въз основа на
извършени отчети на мерителните уреди от топлинния счетоводител и извършено
разпределение на отчетената топлинна енергия. Ответникът, от своя страна не е
изпълнил своите задължения за заплащане на доставената топлинна енергия за
отопление и битово-горещо водоснабдяване съгласно издадените от ищеца фактури
за сумата в размер на 1068,21 лева/главница/.Основателен
и доказан по основание и размер е и предявения акцесорен иск за сумата 190,17
лв., представляваща лихва за забава за периода от 31.08.2015 год. до 12.11.2018
год.
Предвид
така изложените съображения, законосъобразно районният съд е уважил иска, както
и акцесорната претенция за лихва, в размерите и за периоди, както е посочено
по-горе, поради което настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение
следва да бъде потвърдено изцяло, включително и в частта му за разноските.
Предвид
изхода на делото,на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски, такива
следва да се присъдят в полза на въззиваемото дружество. Искане за присъждане
на разноски е направено от въззиваемата страна и с оглед изхода на делото
въззивника П.И.Д. на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да бъде осъден да заплати
на "Топлофикация-Враца"ООД гр.Враца юрисконсултско възнаграждение в
размер на 200 лв.,и разноските за назначения на ответника Д. особен
представител в размер на 318 лв.,или общо сумата в размер на 518 лв.
Съгласно указанията,дадени с Тълкувателно решение №6/2012 г. по тълк. дело
№ 6/2012 г. на ВКС,ОСГТК,при депозирана въззивна жалба от особения представител
същият не дължи внасяне на държавната такса,а задълженото лице е
представляваната от него страна,а именно въззивника П.Д..Дължимата държавна
такса се присъжда с решението по спора в тежест на съответната страна съобразно
изхода на делото. Тъй като въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено в обжалваната му
част,в тежест на въззивника ще бъде възложена държавната такса за въззивно
обжалване в размер на общо 50 лв., платима по сметка на ОС-Враца.
Водим от горното,Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №771/27.09.2019
год. по гр.дело №713/2019 год. по описа на РС-Враца .
ОСЪЖДА П.И.Д., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на "Топлофикация-Враца"ООД-гр.Враца,
представлявано от Р.М.-изпълнителен директор,с адрес на управление гр.Враца,
ул.***, с ЕИК*** разноски за въззивното
производство в размер на 518 лева.
ОСЪЖДА П.И.Д., с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Окръжен съд– Враца държавна такса в размер на 50 лева за въззивно обжалване.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.