Р Е Ш Е Н И Е
№ 1458 05.07.2018г.
град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд
ХХХVІ-ти граждански състав
на двадесет и първи юни две хиляди
и осемнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Районен съдия:
Дарина Йорданова
при секретаря Илияна Гальова,
като разгледа докладваното от съдия Дарина Йорданова
гражданско дело № 352 по описа за 2018 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е по
реда на чл. 146, ал. 2 СК вр. с чл. 310, т. 6 ГПК и е образувано по исковата
молба на пълнолетната Г.И.И., с ЕГН **********, с адрес ***, срещу И.С.И., с
ЕГН **********, с адрес ***, с която се иска осъждане на ответника да заплаща
на пълнолетната си дъщеря, студент редовно обучение, издръжка в размер на 400
лв. на месец, считано от подаване на исковата молба, както и за минало време от
една година в размер на 130 лв. на месец.
В исковата молба се твърди, че И. е навършила пълнолетие на 13.11.2016г., но все още учи, като през учебната 2017/2018 г. е студент редовно обучение по специалност Системно инженерство в индустрията и туризма в Бургаски свободен университет, със семестриална такса от 1100лв. След прекратяване на брака на родителите грижите за ищцата са били поети от нейната майка. Излагат се съображения, че ответникът има възможност да заплаща по-висок размер на издръжката без особени затруднения, тъй като работи в Г. Ангажирани са писмени доказателства. Направено е искане за задължаване на ответника да представи доказателства за получаваните от него доходи.
В предоставения срок за отговор по чл. 131 ГПК, назначеният по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител на ответника е оспорил претенцията като неоснователна.
Предявените
искове са с правно основание чл. 144 СК – относно претенцията за издръжка за периода от подаване на
исковата молба, както и чл. 144 СК вр. чл. 149 СК – досежно миналия период от 10.01.2017 г. до подаване на
исковата молба.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
Безспорно по делото и видно от представеното удостоверение за раждане, ищцата Г.И.И. е дъщеря на Нели Енчева И. и И.С.И.. По делото не се спори, че бракът между родителите е бил прекратен, като родителските права са били предоставени на майката, а бащата е бил задължен да заплаща издръжка в размер на 70 лв. на месец до настъпване на основания за нейното прекратяване.
Видно от представеното уверение ищцата И. е студентка - редовно обучение специалност “Системно инженерство в индустрията и туризма” в Бургаски свободен университет. От представените писмени доказателства се установява заплащането на семестриална такса от 1100 лв. на семестър за обучението.
По делото са ангажирани доказателства за доходите на майката на ищцата, която работи и живее в Берлин. По отношение на доходите на ответника от изисканата информация от НАП се установява, че лицето не е трудово ангажирано в страната и не са представени писмени доказателства за такива в чужбина.
От показанията на разпитания в хода на делото свидетел – И. И. Я. – баба на ищцата по майчина линия, се установява, че тя е пряко ангажирана с отглеждането на ищцата преди навършването на пълнолетие, тъй като двамата родители живеят и работят извън страната. Посочва, че бащата на И. се е установил от години в Германия и по информация получена от неговия брат той работи във фирма “Бош”, както и като поддръжка на някакъв хотел. Няма конкретни данни за получаваните от него доходи, но според свидетеля се справя без особени затруднения. Излагат се доводи за това, че въпреки навършване на пълнолетие бащата е продължил да заплаща определения със съдебното решение размер на издръжката от 70 лв. на месец на своята дъщеря. Също така, той осигурявал и определените от съда 60 лв. на месец за издръжка на по-малкия брат на ищцата, който към момента е непълнолетен и също се отглежда от свидетеля Янева.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно чл. 144 СК родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени затруднения. Последователно съдебната практика приема, че безусловност на задължението за издръжка на пълнолетни не е налице, като трябва да се установи от една страна, че детето продължава да учи редовно в средно или висше учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от използването на имуществото си, както и че даването на издръжката не създава особени затруднения за родителя. Първата предпоставка за уважаване на иска е навършване на пълнолетие на детето и неговото редовно обучение в средно или висше учебно заведение. Съдът приема за безспорно, че обучението на ищцата в редовна форма в Бургаски свободен университет, препятства възможността й за издръжка самостоятелно от лични доходи или от имуществото й. В тази хипотеза за двамата родители съществува морално и законово задължение съгл.чл. 144 СК да издържат своето навършило пълнолетие учащо се дете, до навършване на 25 – годишна възраст при висше образование. При присъждане на издръжка на пълнолетни учащи деца се преценява и обстоятелството дали плащането й няма да създаде особени затруднения за родителя, който я дължи. Това означава, че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното учащо дете. В случая, макар и да не са ангажирани конкретни писмени доказателства за трудовите доходи на ответника, от показанията на свидетеля Янева, които съдът кредитира изцяло като последователни и безпротиворечиви, се установява, че бащата на ищеца работи и живее в Германия, като полага труд и реализира доходи съобразно стандартите на страната. При тези факти и като съобрази още и трудоспособната възраст на ответника и липсата на каквито и да е данни за влошено здравословно състояние, или невъзможност за полагане на труд, съдът счита, че той разполага с възможността да реализира доходи, с които да осигурява както препитанието си, така и материалните нужди на пълнолетната си дъщеря без особени затруднения, до завършване на висше образование, но не повече от 25 – годишна възраст.
По отношение размера на задължението съдът взе предвид безспорния факт, че ответникът е безусловно ангажиран в заплащането на издръжка за непълнолетния брат на ищцата. От значение е още фактът, че спрямо пълнолетното дете задължението за издръжка зависи от възможностите на родителя, които са обективни и конкретни, съобразно доходите и имуществото на задълженото лице /за което не са събрани доказателства/. Ето защо, съдът намира, че бащата може без особени затруднения да осигурява издръжка на пълнолетното учащо дете в размер на 150 лв. на месец. За горницата над 150 лв. до първоначално заявения размер от 400 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Що се отнася до предявения иск за минал период, съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел, който сочи, че бащата не е преставал да заплаща определената със съдебно решение издръжка, въпреки навършването на пълнолетие от неговата дъщеря. При тези факти и доколкото не са налице никакви доказателства за реализираните от ответника доходи в периода от една година назад, съдът намира предявения иск за неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен изцяло.
Съгласно чл. 146, ал. 1 СК, паричната издръжка се изплаща ежемесечно, като при забава се дължи законната лихва.
Предвид изхода от производството и съгласно нормата на чл. 78, ал. 6 във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 2, ГПК, ответникът следва да заплати на Бургаски районен държавна такса в общ размер от 216 лева, дължима върху присъдената издръжка, съгласно чл. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, както и сумата от 150 лв. – възнаграждение за особен представител.
С оглед частичното уважаване на исковете и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени и направените от ищеца разноски в размер на 85 лв. – адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част.
На основание чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът следва да постанови предварително изпълнение на решението в частта относно присъдените издръжки.
Мотивиран от горното, Бургаски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА И.С.И., с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 144 СК, да заплати на пълнолетната си дъщеря Г.И.И., с ЕГН **********, с адрес ***, месечна издръжка в размер от 150 (сто и петдесет) лева на месец, считано от подаване на исковата молба – 11.01.2018 г. до завършване на висше образование, но не повече от навършване на 25 – годишна възраст, ведно със законната лихва за забавено плащане на всяка една от месечните вноски, както и сумата от 85 лв. (осемдесет и пет лева) – разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения размер от 150 (сто и петдесет) лв. до пълния претендиран размер на издръжката от 400 (четиристотин) лева на месец, както и за периода от една година назад от 10.01.2017 г. до 10.01.2018 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА И.С.И., с ЕГН **********, с адрес ***, да заплати сумата от 366 лв. – държавни такси и разноски в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Бургаски районен съд.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта относно месечната издръжка и лихва за забава.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от днес 05.07.2018 г., за което страните са уведомени в съдебно заседание от 21.06.2018г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Дарина Йорданова
Вярно с оригинала: З.М.